Интервю с Bob Otis (DROPDEAD) ...

Интервю с Bob Otis (DROPDEAD)

DROPDEAD започват като HELLOCAUST през 1989 година. След персонални промени и вдигане на скоростта на свирене Bob Otis, Ben Barnett, Brian Mastrobuono и Lee Mastrobuono се кръщават DROPDEAD. Вземат името от демото на SIEGE от 1984 година „Drop Dead”. За всичкото това време бандата издава едва три албума, но много миниалбуми, лайв издания и сплитове. Първият „Dropdead” излиза през 1983. Вторият, също „Dropdead”, се появява през 1998. Третият „Dropdead” – през 2020. Т.е. Всички албуми на DROPDEAD носят името на бандата. Последният се оказа добър повод за разговор с вокалиста на групата Bob Otis.

Интервюто с Bob Otis (DROPDEAD) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 28.06.2021 година.


От другата страна - Здрасти Bob. Знам, че музиката на DROPDEAD е прегърнала защитата на правата на животните.

Bob Otis - Наистина сме прегърнали тази идея. Също така аз съм веган. Грижата за животните е нещо естествено за мен. Харесва ми да се занимавам с тази дейност.

От другата страна - По отношение на музиката?

Bob Otis - Тя е продължение на политиката и философията на ненасилието и веганизма, които изповядваме. Грижата за животните ме кара да се чувствам много добре. Музиката ми е продължение на отношението ми към правата на животните и животните като цяло.

От другата страна - Какви са предимствата и недостатъците от подобно отношение за DROPDEAD?

Bob Otis - DROPDEAD са подиумът, на който стъпвам и от който имам възможността да говоря за тези неща пред по-голяма публика, когато имаме концерти. Също така увличаме много хора с музиката и текстовете си по време на живите ни изпълнения. Всичко това е продължение на онова, в което вярваме. С музиката имаме възможност да го поднесем от сцената, да го вкараме в албумите ни. Става въпрос за всичко, за което пишем.

От другата страна - Срещате ли хора, които не са на вашата позиция?

Bob Otis - Това зависи от мястото, където живеят тези хора. Причината е, че политиката винаги е заемала много важно място в живота ни и винаги ще има хора, които ще са срещу нашата позиция и вярвания. DROPDEAD сме анти фашисти и анти расисти. Специално днес в Америка има много хора, които са расисти. Така че има такива, които въобще не одобряват онова, за което се борим. Но, както отбелязах, това е въпрос на местоположение и по никакъв начин не може да ме спре, да продължа, да говоря за идеите си.

От другата страна - Напоследък расизмът избуява.

Bob Otis - Особено тук в Америка. Предишният президент Тръмп им даде цел. И те излязоха на светло. Но винаги са се навъртали наоколо. В момента обаче се заявяват и се чувстват силни. Разпространяват расистките си виждания и го правят във все по-големи мащаби отколкото преди. Но това винаги е съществувало в Америка. За съжаление расизмът се е зародил тук. Надявам се, че добрите, ще победят лошите. Последните избори го показаха.

От другата страна - Обаче гласът на лошите винаги се чува по-силно от гласа на добрите.

Bob Otis - Причината е в новините. Те са фокусирани върху лошите, вместо върху добрите новини. Веднъж бях споменал пред един приятел, че би ми се искало да има телевизионен канал, който да се казва „Добрите новини”, където да показват добрините, които хората правят. Повечето от обкръжението ми са хубави, грижовни и чудесни. Знам, че подобни хора съществуват навсякъде и в същността си Америка е точно такава, нямаща нищо общо с грозотата, която виждаш. Но заради новините, които се фокусират върху лошото, нормално е да си помислиш, че се случва само то.

От другата страна - Може би защото скандалът продава повече…

Bob Otis - Както е по всяка телевизия. Хората обичат да гледат филми на ужасите, апокалиптични филми. При мен е същото, но ние искаме да живеем в добро, а не в лошо общество.

От другата страна - Да разбирам, че за като група е много важно да сте във връзка с реалността?

Bob Otis - Аз самият искам да пея, да говоря и да пиша за нещата, които са свързани с действителността, както и за онова, което става по света. И в същото време искам да давам надежда. В новия албум на DROPDEAD става дума за много ужасни неща като расизма, разпадането н обществото, авторитаризма, нарушаването на правата на животните – за много сериозни неща, които стават по света. И в същото време искам да дам и надежда, да предложа алтернативи на статуквото. За мен това е много важно.

От другата страна - Това не поляризира ли феновете Ви? Едни одобряват идеите Ви, други Ви критикуват.

Bob Otis - Така е. Но смятам, че това положение се отнася за всяка една дейност, с която се занимаваш. Винаги ще има хора, които ще са в твоя ъгъл и в същото време такива, които застават срещу теб. Надявам се, че нашите идеи и текстове ще достигнат до хората, които са срещу нас и ще успеят да ги променят. Да преобърнат представите, които са имали до момента. Единственото, което мога, да направя е, да говоря със сърцето си и да разпространявам моята истина, надявайки се, че ще бъда разбран.

От другата страна - Сменяме темата. Защо Ви отне толкова много, за да издадете третия албум на DROPDEAD?

Bob Otis - Ние сме група, която създава музика, когато почувства, че е настъпил правилният момент. Отне ни много време, за да издадем дългосвирещ албум. През тези 20 години между втория и третия ни диск изкарахме много миниалбуми, сплитове, доста музика. Винаги сме били активни. Не сме спирали с концертите. Събирането на 26 песни за албум не е лесна работа. Ние сме работещи хора, аз съм доста политически обвързан и активен в тази посока. Нещата при нас стават, когато им дойде времето. Не работим по графици. Прави нашите неща. Създаваме всичко сами. Работим по наши правила и в един момент има и резултат. Смятам, че сега беше правилният момент за новия албум на DROPDEAD. Трябваше да издигнем глас срещу администрацията на Тръмп.

От другата страна - Хората осъзнават ли посланията Ви?

Bob Otis - Надявам се. Надявам се, че феновете, които си купуват нашите албуми, се интересуват от онова, което казваме и вярват в нещата, с които се опитваме да развиваме нашата философия. Не вярвам, че музиката ни е за всеки, но вярвам, че идеите ни са.

От другата страна - Днес концерти няма, но има теории, че пандемията е измислена, за да се поставят хората под контрол.

Bob Otis - Не вярвам в това. Вярвам в науката, вярвам, че коронавирусът наистина съществува. Познавам хора, които си заминаха заради него. Работя с възрастни, които имат нужда от специални нужди и някои от тях вече не са между живите. Хората с ограничения са много застрашени. Не вярвам, че всичко това е измислица. Вярвам, че наистина съществува. Познавам човек, който има Ковид и който за щастие оцеля. Може би причината да се приема като конспирация е, заради съответните хора в управлението, защото те правят или не правят нищо. Но пандемията е истинска и е нещо, от което трябва да се притесняваме.

От другата страна - Една от причините са фалшивите новини, които май не могат да бъдат спрени.

Bob Otis - Разпространяването на фалшива информация е проблем. Не знам как можем да се справим с тях и да ограничим разпространението им. Със сигурност с повече търпение истината може да бъде открита, защото тя съществува. Лошото е, че новините са пълни с непроверена информация и когато се появи нещо, което си струва, то не се приема, заради всичко останало. Не знам какво да ти кажа. Аз съм просто музикант в група. Опитвам се да се държа умно. Чета по няколко източника на информация, не се осведомявам само от едно място. Проверявам всичко в ляво и в дясно и после, и в средата. Опитвам се да си изградя картината сам. Използвам мозъка си, за да си подредя нещата, за да съм наясно каква е истината и до къде стига лъжата.

От другата страна - В такъв случай каква е ролята на артиста в едно общество?

Bob Otis - Ако става въпрос за мен – това е постоянно да прокарвам истината. Да представям убежденията си и онова, в което вярвам. Опитвам се да бъда естествен и неподправен. Опитвам се да достигна дълбоко в себе си, за да извадя нещата, които ме движат напред и ме водят в правилната посока. Опитвам се като артист сърцето ми да е пълно с честност.

От другата страна - Мнозина смятат, че музиката е на първо място за забавление, а ти я използваш като платформа.

Bob Otis - 100 процента. Винаги съм искал да правя точно това. С годините осъзнах силата, която притежаваме. Силата да сме пред публика. Понякога свирим пред 50 души. Други път пред 4 хиляди. И да сме там, отред, пред тях и да разпространяваме идеите си, е сила. Осъзнах, че по този начин може да повлияем на ситуацията, да се развива към по-добро. Също така вярвам, че това стои в основата на DROPDEAD – да подобряваме нещата и да се опитваме да влияем положително на хората, за да правят добрини във всички възможни сфери от живота. Да не са расисти, да не са сексисти, да прегърнат правата на животните. Това е сила и ние имаме възможност да я използваме по този начин. След всеки концерт при нас идват фенове, които споделят, че сме ги провокирали да се замислят, че са решили да станат вегани. За мен ситуацията, в която съм, е много важна и чрез платформа като музиката гласът ми може да бъде чут. Това е много важно за DROPDEAD. В противен случай щяхме да сме хеви метъл банда, която пее за момичета или щяхме да сме блек метъл, или каквото и да е. Харесвам и тези стилове, и за тях има място. Само че, ние създадохме пънк рок група. А пънкът за мен е стил, с който се разпространяват важни послания и в същото време той е и позиция срещу разрушителната сила на системата.

От другата страна - DROPDEAD са създадени през 1991. Как изглеждат промените с групата през тези 30 години?

Bob Otis - Една от големите промени в тази ера, с която се сблъска тази група, е Интернет и комуникацията, която се разпространява със скоростта на светлината. Ти си в България, аз съм в Провидънс. И ето ни – лице в лице. Когато започвахме, тези неща не съществуваха. Когато бяхме на турне или по пътя, ни се налагаше да търсим монетни телефони, за да се обадим някъде и се надявахме, че от другата страна ще вдигнат слушалката. Комуникацията се осъществяваше с писма. Пращаш писмо и се надяваш да стигне на време, за да успееш да организираш турне или да осъществиш връзка с някого, или да обмените музикални идеи. Днес скоростта е стотици пъти по-висока. Което е супер, защото позволява на хората да комуникират помежду си, без значение къде се намират. Негативната част е, че чрез комуникацията се разпространяват лоши идеи и пълни глупости. И това отново със скоростта на светлината. От тук идва недостатъкът. Дъното е, когато глупаци, общуват с още по-големи глупаци.

От другата страна - Май без Интернет хората бяха по-обединени и по-задружни, отколкото днес.

Bob Otis - Абсолютно. Интернет позволи на хората да бъдат по-приспособими. В миналото разговорите бяха присъствени, лице в лице, а днес можеш да кажеш каквото си пожелаеш и да останеш анонимен, да си просто едно устройство, можеш да хейтиш наред и никой да не разбере кой си. Лошото е, че това обезкуражава хората и ги кара да не споделят мислите си. Не мисля, че става при всичко, но е доста разпространена тенденция. От друга страна имам възможност да общувам с хора по целия свят, с които споделяме едни и същи идеи, както и с страхотни хора, които имат прогресивни идеи и желаят по-добър живот и по-добро бъдеще за всички.

От другата страна - Всеки говори за светлото бъдеще, обаче настоящето не обещава нищо такова.

Bob Otis - Вярвам, че е нещо, което се създава изкуствено. Вярвам, че се налага с новините, в които искат да вярваме. Знам, че съществуват прекрасни и прогресивни хора, които искат най-доброто и се опитват да направят света по-добър. Чрез протести, чрез образование. Такива са повечето от моето обкръжение. Но както отбелязах по-рано, ако вземеш някой вестник или си пуснеш новините, ще видиш, че се разпространява само негативна информация. А по света стават невероятни неща. Живеят хора, които имат прогресивно мислене и работят за по-добро бъдеще. Опитвам се да не вярвам на всичко, което ми се предлага в новините, защото съм наясно, че е манипулативно, негативно и продава. Лошите новини продават, хората искат кръв и зрелища. Това е част от човешката природа. Не вярвам обаче, че всичко се изчерпва с негативизъм, мрак и зло. Защото има толкова невероятни личности, работещи за подобряване на живота.

От другата страна - Името на бандата е DROPDEAD, а ти всъщност си много позитивен и светъл човек.

Bob Otis - Пишем за много тревожни и сериозни проблеми. Центърът на песните ни е доста мрачен и негативен, но специално с новия албум се опитваме да посеем и малко светлина. Да провокираме хората, да си повярват, че промяната зависи от всеки един от нас. Че имаме силата и способностите да направим света по-добро място за живеене. Не става въпрос само за тъмната страна на обществото, а и за нас самите, за промяната на нещата за по-добро бъдеще. Надявам се, че това прозира от албума.

От другата страна - Два последни въпроса – предимствата да сте DIY-група?

Bob Otis - Специално ние никога не сме се нуждаели от голям албум или от голям лейбъл зад нас. Искаме контролът по отношение на посланията, обложките, текстовете, музиката да е в нашите ръце. За нас това работи по най-добрия възможен начин. Като се замисля предимствата да подпишем с голям лайбъл не са чак толкова много. Навремето сме имали много предложения от всякакви звукозаписни компании. Не го направихме, защото познавам много банди, които подписаха и загубиха контрола върху творчеството си. Загубиха артистичната си свобода някъде по пътя или бързо стигнаха до края. При нас всичко си остава в групата. Наясно сме накъде вървим и какво правим. Знаем, че продуктът, който вадим, е искрен и честен, и ни представя напълно. Не показва 50 или 80 процента, а 100 процента от нас и от позицията на DROPDEAD. Никой не може да я промени, защото сме само ние четиримата и само ние сме лицата на онова, което представяме.

От другата страна - Ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния Bob Otis, какъв съвет би му дал?

Bob Otis - Не бих се обзаложил, че 20-годишният Bob ще се разпознае в човека, който съм днес. Защото ми отне много години, за да се превърна в личността, което съм сега. Доста пътища извървях в миналото. Отне ми много години, за да се превърна в това, което съм и все още работя над себе си. Има едно нещо, което бих му казал и то е, че бих искал по-рано да стана веган. Бих искал по-рано да бях прегърнал политиките, които днес са нещо естествено за мен. Но младостта е леко наивна. Тогава е трудно да обърнеш внимание на съвети, които ти казват, как да станеш по-добър. А и това със съвети не става. Трябва да се научиш да си по-добър. Трябва да извървиш пътя. Щях да му кажа да има търпение, защото пътешествието продължава дълго.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов