Интервю с Øystein Brun (BORKNAGAR) ...

Интервю с Øystein Brun (BORKNAGAR)

BORKNAGAR са създадени през 1995 година. Идеята на лидерът им, китаристът Øystein Brun е да композира по-мелодична музика и да разшири границите на "традиционния" блек метъл. Защото е уморен от бруталността на предишната си банда. BORKNAGAR не правят демо записи, за да търсят лейбъл. Те веднага подписвта договор за издаване на албум. Оттогава са минали повече от две десетилетия. Дали това им носи успех? Отговорът се крие в личния вкус на слушателя, както и в разбирането за успеха на лидера на групата.

Интервюто с Øystein Brun (BORKNAGAR) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 17.05.2021 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.


От другата страна - Привет, Øystein, трудна работа ли е да си музикант?

Øystein Brun - Не бих я определил като трудна, но е необходимо постоянство, отнема време и за някои неща трябва да си на място като при концертите например. Друг път трябва да съм в офиса или студиото, за да свърша други задачи, да отговарям на имейли. През цялото време трябва да съм на линия.

От другата страна - С какви илюзии се раздели, когато стана музикант?

Øystein Brun - Интересен въпрос. Музиката е работа и то здрава работа. Това е нещо, с което се сблъсках и осъзнах. В началото представата ми беше, не че е лесно, но е парти. В този момент от кариерата ни или от положението на групата, е вид илюзия, че работя понякога страшно много с музиката, дори когато си вземам почивка. Отделям много време на групата и понякога това ми носи разочарования за всичко останало извън нея. За да си музикант на това ниво, е трудно да се съсредоточиш в едно нещо. Също така не съм музикантът, който ми се иска да бъда и положението, което бих искал да заемам. Разбира се, днес нещата са различни, ако ги сравнявам с времената, когато основах групата. Все още е забавно, един вид – начин на живот. Но се оказва, че е повече бизнес, отколкото начина на живот, който очаквах в началото. Исках да съм музикант и да се занимавам с музика. Толкова! Но се оказва, че самата музика е само част от музиката като цяло.

От другата страна - Каква част от музикалния начин на живот не показваш на хората?

Øystein Brun - Никога не им показвам онази част, в която композирам музиката на BORKNAGAR. Периодът, в който пиша и създавам, когато поставям основата на нов албум, не е осветляван. Тогава съм сам със себе си. Работя сам, когато нахвърлям грубите варинти на песните. Процесът на композиране никога не го показвам на други. Освен на семейството ми, децата и съпругата ми понякога са свидетели. Понякога влизат в студиото, за да ми донесат кафе или да ме повикат за вечеря. Извън това процесът на създаване на песните винаги е бил и предполагам ще бъде самотно занимание. Причината е, че се нуждая от фокус, трябва да съм концентриран, да се изолирам от света, за да остана сам в моя креативен балон. Това е нещо, което винаги съм смятал за много ценно за мен самия. Процесът в създаването на базовите рифове, структурите на песните е нещо, което винаги правя сам. Разбира се, след това отварям широко вратата и останалите от групата също се включват в работата. Но когато композирам, съм винаги сам.

От другата страна - Когато ти липсва вдъхновение, има ли специфичен момент, към който се връщаш, за да си го върнеш?

Øystein Brun - Много добър въпрос. Това е начинът, по който винаги работя. Всъщност целият ми живот е свързан с работа и то доста добра. От дете се занимавам с музика. Започнах да композирам, когато бях на 15-16 години и в началото дет метълът беше в центъра на вкуса ми. На първо място не се страхувам да загубя вдъхновението си, защото това не е масло или гориво. Те в един момент свършват, батериите се изтощават, телефоните спират да работят, обаче, вдъхновението никога. Колкото повече работя, колкото повече продължавам да опитвам и докато съм в позицията, да имам възможността, да правя онова, което правя, няма как вдъхновението да изчезне или да назрият проблеми в тази посока. Но винаги се връщам назад, когато създавам нови песни. За мен е много важно следващата стъпка да е напред и да не се повтарям, да не зациклям при създаването на музика. Винаги се оптивам да търся и изкачвам нови планини и върхове, да помемам към нови музикални хоризонти. Вършейки това, чувствам, че е по-важно да се оглеждам в миналото, за да съм наясно какво точно сме направили там като дебюта ни или втория ни албум „The Olden Domain”. Причината е, че трябва да сме сигурни, че сме опазили качеството на групата. Това е от голяма важност за мен. Както е важно всяка следваща стъпка да е напред, да съм отворен като музикант и да се самопредизвиквам. И в същото време смятам, че е по-важно да навлизам все по-дълбоко в миналото ми. За последния ни албум „True North” бяхме много искрени в търпсенията си в началото на групата. Огледахме се много сериозно в делюта на бандата. Търсех същото разнообразие, исках същия реализъм, от същата интензивност, които имаме в първия ни албум. За това и за обложка използвахме снимката на тази планина, вместо нещо преминало през фотошоп или с по-дълбоко значение, нещо модерно. Искахме с единия крак да се върнем към детството и младежкия дух – там, където започна всичко. Първата песен от новия ни албум носи духа на дебюта. Тя не е пълно копие, защото не поглеждам назад, за да открия хубав риф, който да преекспонирам, а се опитвам съдържанието на песента да е натоварено със същия характер, може би. Нещо, което правим, за да сме честни към миналото. Обичам да постигам подобни внушения. Ако се вгледаш в обложката на предишния ни албум „Winter Thrice”, ще откриеш препратки към обложката на втория ни албум „The Olden Domain”. Обичам да създавам връзки с музикалната ни история. Това запазва посоката на развитието ни и, което е много важно, запазваме музикалната сърцевина на BORKNAGAR, основата, на която групата винаги стъпва. Не искам да губя нито себе си, нито бандата в музикален аспект. При прогреса като цел, в един момент можеш да загубиш основата. В бизнеса съм от много време и виждам групи, които прогресират и заличават миналото си. В стремежа си да изследват нови територии и да привличат нови фенове, да са актуални на времето и на модата, скачат от едно на друго и в един момент се оказват на земята, губейки не музиката, а онова, което стои в основата им, с което са се заявили като група. Винаги се опитвам да не стигам до този момент. Искам да вървим напред, но и в същото време да запазя ценните музикални корени, които BORKNAGAR имат.

От другата страна - Дълъг ли е пътят между младежката наивност и реализма на зрелостта и къде точно се намираш по него?

Øystein Brun - Добър въпрос. В миналото оборудването беше много малко. Въобще материалната база беше много ограничена. Беше много по-трудно. Нямаше Интернет, за да работим трябваше всички да бъдем физически в репетиционната. Днес имаме Интернет, имам собствено студио, където мога да правя, каквото си поискам, дори да миксирим мой солов албум, ако ми се прииска. Нещата се променят, бизнесът се променя. Днес много неща, свързани с една група, са осъществими много по-лесно. Дигиталните платформи за споделяне на музика са на една ръка разстояние. Но пак ще се върна на темата за миналото – не искам да изгубя себе си от онези дни. Искам да съм постоянно свързан с духа на групата от тогава. Онези дни бяха натоварени с музикална философия, която ние започнахме. Опитвам се да не се отдалечавам от нея. Не забравям обаче, че и балансът е винаги от значение. 11 албума по-късно интересите са по-големи. Икономическите интереси са по-големи, лейбълите искат все повече, феновете настояват и очакват да получат точно определени издания от нас. Аз като музикант не мога да удовлетоворявам всеки по всяко време. Всъщност не мога да се стремя да задоволя никого, а трябва да се фокусирам върху работата си. За това и по-рано споменах за балонът, който създавам около себе си, за да съм сам със себе си, когато композирам. Никой не може да ме приближи в такъв момент, дори и останалите от групата, дори и лейбълът. Когато композирам, се изолирам. Хората, с които работя, са наясно и за тях не е проблем. От самото начало на бандата или на влизането ми в музикалния бизнес, винаги съм се концентрирал върху запазването на музикалната ми идентичност и музикална личност. Никога не правя компромиси в този аспект.

От другата страна – Трудно ли се постига балансът между музикалния път, по който си поел и очакванията на феновете и критиката?

Øystein Brun - Не си позволявам да мисля по този начин. В този бизнес съм от години. Прочел съм страшно много интервюто и ревюта. Когато бях по-млад, разсъждавах по перспективата да давам много интервюта. Преди десет години имаше много повече музикални списания. Когато издадохме „The Olden Domain” или „Quintessence”, съм имал по 500 разговора с жрналисти. Имаше малки и големи списания. Така интервютата протичаха в различни посоки. В Германия например харесват една песен, интервютата се въртят около нея, в Испания имат други предпочитания. Всъщност във всяка държа има различна социологическа перспектива по отношение на интервютата. Беше ми интересно да се движа в тези посоки. През последните години обаче не се интересувам от тях. Гледната ми точка днес е концентрирана върху качествата на бандата, които ни позволиха да издадем 11 албума и да пътуваме по целия свят. Днес дори и да не наблягаме на същите идеи, както в миналото, смятам, че хората, които слушат новата музика на BORKNAGAR, могат в новия ни албум да разпознаят групата. Това е по-важно днес за мен. Самият аз нямам очаквания и не мога да имам. Това съм го научил с годините. Опитът ми показва, че не мога да удовлетворя всяко едно желание. Винаги ще има фенове, които ще смятат, че първият ни албум е най-добрият. Други ще твърдят, че това е „The Olden Domain” и не са чували нищо по-добро от него, а новият ни материал не струва. Какво мога да направя срещу подобни мнения? По-скоро това е резлутат от факта, че почти винаги сме били към лейбъл като „Century Media Records”. С негова помощ сме имали възможност да достигнем до почти всяка точка на света. Албумите ни могат да се намерят, където си поискаш. Смятам, че мненията за музиката винаги ще бъдат различни. Имаме фенове, които са чували само последните ни албуми и не са си пускали първите ни работи. Старите фенове имат друго мнение. Беше ми интересно в миналото да размишлявам по въпроса, защо германците харесват определена песен, каква е тенденцията в предпочитането на дадена композиция. Правех го, когато имах време. А сега се изолирам в пространството, което съм си изградил, издавам си нещата и чакам да видя каква ще е реакцията. За щастие този път тя е наистина невероятна. Това ме кара да се чувствам добре, разбира се. Най-вероятно съм направил нещо както трябва.

От другата страна - Какво коства на един артист като теб да съществува и постоянно да придава ново значение на заобикалящия го свят?

Øystein Brun - Много! И понякога се учудвам, ако имам възможност да го осъществя. Защото, в края на краищата, аз съм само едно човешко същество. Аз съм обикновено момче от околностите на Берген. Живея в къща, имам семейство и студио. Живея много спокоен живот, не съм толкова социален. Когато основах BORKNAGAR, никога не съм искал слава, известност, секс, наркотици и рокендрол. Винаги съм се занимавал с групата заради самата музика. За това и никога например няма да ме видиш с корпспейнт или да използвам артистичен псевдоним. Винаги ще използвам и съм използвам реалното ми име. Винаги съм бил на принципа, че създавайки музика, заставам изцяло, сто процента зад нея. Искреността и честността винаги са били много важни за мен. От друга страна, ако си тръгнал по този път - да си честен, колкото мен, означава, да си сам, защото всичко е толкова лично. По някакъв начин музиката за мен е интимно преживяване. Така че ми струва много от гледна точкка на съзнанието. Защото съм много искрен в онова, което правя. Понякога буквално се чувствам гол, изказано метафорично. Това правя, и това създавам. Искаме да сме много близо до слушателите. Когато те си пуснат нашата музика трябва да осъзнават, че точно това са били нашите намерения. Не работим с големи продуценти, които да променят до такава степен песните, че да удовлетворяват феновете. Няма такова нещо. Самите ние знаем какво искаме и правим точно това, което искаме. Когато феновете си купуват диск или плоча с наша музика, те по някакъв начин си купуват душата ми. Ето и отговорът - наистина отнема много да си творец. През годините се научих по някакъв начин да се защитавам. Разбира се, че е хубаво да се срещам с фенове и да поговоря с тях, наистина е много зареждащо, също така чувствам удовлетвореност от тази страна на музиката, когато получавам обратна връзка. Получавам от време на време писма, в които хората ми пишат, че песните ми са им помогнали да преминат през тежки моменти, други признават, че са се отказали от самоубийствените намерения заради моята музика. Тези признания ме правят щастлив. Също така е удовлетворяващо да получавам подоба обратна връзка. Но в същото време и леко се дистанцирам. Не се правя на недостъпен, но в края на карищата аз съм обикновен човек. Не мога да приема в себе си целия свят. Това е просто част от музикалната сделка. Понякога всичко ми се струва толкова голямо, че не успявам да го възприема, не го разбирам. И в същото вереме чувствам удовлетвореност, чувствам се привелигирован. Носи ми чувството на щастие, че фенското ехо е отражение на моите музикални философии. Това ме кара наистина да вярвам в силата на музиката в положителна посока. Тя има силата да дава увереност на хората, да ги подтиква, да правят емоционални промени. Да ги обединява. Пътувайки по света, не говорим същия език на местата, на които свирим, културите ни се различават, но има нещо, което ни обединява, което ни прави еднакви, когато занесем нашата музика там. Чувдтвото е страхотно. Музиката създава много добрини по света. Надявам се, че и нашата го прави за отделния човек или за феновете. Преди няколко години свирихме в Хондурас. Май бяхме една от първите банди извън страната, които имаха концерт там. Май бяхме въобще втората група, която не е от Хондурас, но има концерт. Осъзнахме, че това е голямо събитие за хората там – фактът, че норвежка група свири в страната. Имаше възрастни хора, цели семейства. За тях беше голямо тържество. Може би това е малка капка в големия свят, но в това преживяване имаше нещо, което ме накара да се почувствам вдъхновено. В Хондурас военните конфликти са ежедневие. Само десет години по-рано там отново бяха преодолели подобно бедствие. На нашия концерт хондурасците наистинах усетиха унифицираната страст на музиката. Много специално шоу.

От другата страна - Успехът на един творец свързан ли е с преодоляването на егото му?

Øystein Brun - Има различни начини за измерването на успеха. Винаги съм се чувствал успешен по отношение на начина, по който създавам музиката си. Защото съм напълно искрен и това е успешният начин за творчеството ми. Не мога да говоря за комерсиалния успех. Не сме чак толкова голяма група. Познават ни, хората знаят за нас и албумите ни, но само толкова. Как да го обясна? Хубаво е, когато имаш възможност да създаваш музика, която влияе на слушателите и имаш възможността да я издаваш, и в някаква степен да я направиш свободна, като им я предоставиш. Моето мнение е, че стигаш до един момент, в който трябва да пуснеш онова, което си създал и каквото ще да става. Това също е някакъв успех. Също така не би трябвало отрицателните реакции да се приемат твърде лично. Да, музиката е лична, но съм в бизнеса от години и не се разчуствам, ако целият свят отрече албумите ми. Ще го приема. Като музикант няма да ме нарани толкова много, защото за мен е по-важно, че аз харесвам идеите си и май това е достатъчно.

От другата страна - И в края, ако се върнем на първия албум на BORKNAGAR, как изглежда през твоите очи развитието на групата?

Øystein Brun - Това е едно много продължително пътешествие. Става въпрос за повече от 25 години. По някакъв начин част от тях изглеждат като друг живот, като друга планета. Толкова много неща са се променили. Вземи техниката. Днес потенциалът е много по-голям. Музиката сега се прави по различен начин, отколкото преди 25 години. Както отбелязах по-рано, опитвам се да съхраня начина ми на композиране, отношението ми към музиката, музикалната ми философия, да остана свързан с корените си. От друга страна една важна част от моето развитие и развитието на групата е, че искреността е много важна, както казах по-рано. И точно по тази причина тя е отражение на мен самия. Аз влагам душата си в музиката. Сърцето си. В дебюта на BORKNAGAR съм на 20 или 19 години. А сега – на 46. Не претендирам, че имам 20 годишна кариера. Броя само едно нещо и това е, че остарявам. И това се отразява и на музиката ми. Трупам опит, тя става по-професионална и в някаква степен по-дълбока, заради възрастта и преживяното, заради по-дълбоките разсъждения и задълбочените мисли за живота. Важно е да отбележа, че музиката се развива паралелно с моето развитие като личност. И го приемам. Не искам да съм от онези, които отказват да приемат, че остаряват. Приемаш живота и това е. Остарявам и продължавам да създавам моята музика. Тя ме отразява като личността, която е на 46 години, както в текстовете, така и в перспективите, и въобще във възможностите, че мога да я създавам. За мен това е единственият начин. Ще ми изглежда жалко да се правя на 20-годишен и да издам още веднъж дебюта на BORKNAGAR. Няма да проработи. Бих могъл заради спорта. Но не и днес. Не е това начинът, по който създавам музика. Защото бих искал тя да е огледалото, в което се оглеждам. Днес съм на 46 и музиката ми трябва да звучи по същия начин…

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов