Интервю с Anneke van Giersbergen (екс-THE GA ...

Интервю с Anneke van Giersbergen (екс-THE GATHERING)

Anneke van Giersbergen е певица от Нидерландия, която е работила с THE GATHERING, откъдето всъщност тръгва кариерата й, AMORPHIS, ANATHEMA, AYREON на Arjen Anthony Lucassen, Лудия канадец Devin Townsend, MOONSPELL, NOVEMBERS DOOM, NAPALM DEATH и много други. Един вид – с кого ли не и с кого ли да. Без значение от стил и тежест. Само преди дни Anneke van Giersbergen издаде нов албум - „The Darkest Skies Are the Brightest” и даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Anneke van Giersbergen (екс-THE GATHERING) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 15.03.2021 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.


От другата страна - Привет, Anneke, защо най-мрачните небеса са най-светли?

Anneke van Giersbergen - Всеки трябва да премине през какво ли не в живота си. Никой не живее без предизвикателства и не се сблъсква с проблеми. Знам, че когато преминаваш през трудни моменти, се учиш и израстваш като личност. Така се превръща в по-щастлив човек. По този начин постига вътрешен мир и щастие. Всеки един в някаква степен трябва да премине през някои мрачни моменти, за да достигне до по-светли места. Това е посланието зад заглавието на новия ми албум. Най-мрачните небеса обикновено са най-светли. Превръщаме се в по-добри хора, ако намерим решение на проблемите си.

От другата страна - Тъжните моменти в живота, могат ли да провокират добро изкуство?

Anneke van Giersbergen - За да съм честна, последният ми албум и песните, които съм събрала в него, се отнасят за един период от живота ми, който беше много особен и продължи няколко години. По това време имах проблеми с брака и семейството ми. Имах чувството, че всичко ми се изплъзва от ръцете, почти изгубих голямата си любов и семейството си. Беше трудно преживяване за мен. Започнах да създавам песни за този период. В тях има много мъка, но в същото време и много надежда. Тези емоции са залегнали в „The Darkest Skies Are the Brightest”.

От другата страна - Музиката е терапия за теб…

Anneke van Giersbergen - Точно така. Музиката е терапия за мен, защото мислите ме водят към определени неща, фокусирана съм върху определени теми и когато пиша за тях, влизам много дълбоко в емоциите и чувствата, които предизвикват, като в един момент в музиката наистина откриваш решение на проблемите. Така тя се превръща в терапия и в същото време създаването на нещо, креативността, изкуството, рисуването, разхождането сред природата, наистина помага за преодоляване на предизвикателствата, които животът ти поднася. И наистина е много хубаво, че можем да решаваме проблемите с тяхна помощ.

От другата страна - По какъв начин „The Darkest Skies Are the Brightest” попълва дискографията на Anneke van Giersbergen?

Anneke van Giersbergen - Отдавна исках да създам акустичен солов албум, който да е по-лек. От известно време дори правех точно такива концерти – на живо само аз и китарата. Напоследък работя по този начин, но никога не съм записвала подобен албум. Ситуацията в момента ме провокира да създам точно такъв диск. Просто дойде правилното време и състояние, за да сътворя този солов и акустичен, много личен албум. И той по-много добър начин допълва, както биографията ми, така и дискографията ми.

От другата страна - Какво мислиш за пътя, който си извървяла?

Anneke van Giersbergen - Много съм горда с постигнатото и с другите артисти, с които съм работила. Хора като Arjen Anthony Lucassen и Devin Townsend. Работата с тях е истинска благословия. Научих много от тях. Съвместният процес на създаване на музика е много творчески. Същото се отнася за записите и когато излизаме на сцената. Работила съм с много музиканти. Всеки един от тях ме е научил на нещо ново по отношение на изпълнението, композирането, продуцирането. Не бих искала да работя сама през цялото време.

От другата страна - Кое беше последното нещо, което научи?

Anneke van Giersbergen - Понякога това е цял процес. През целия си живот се опитваш да научиш нещо. През целия си живот. И го постигаш едва, когато си на възраст. И това е нещо много основно, нещо, което много хора правят. Наистина да вярваш в себе си, да вярваш във възможностите си, във възможностите си като музикант и в същото време като майка, като човешко същество, като жена. Тази вяра е основна, тя е универсална, но тя е нещо, което съм преследвала през целия ми живот.

От другата страна - Трудно ли е да вярваш в себе си, когато всеки има мнение, а хейтърите са зад всеки ъгъл?

Anneke van Giersbergen - Абсолютно. За много хора това е трудно преодолимо. Особено при младите, които са много податливи на внушения. И то много повече, отколкото връстниците ми. Всички се вторачваме в мнението на другите за нас, все едно това ще ни донесе голямата печалба. Всеки има профил в социалните мрежи и брои харесванията. И в един момент, с възрастта, осъзнаваш, че важните неща са съвсем други. И разбираш, че всъщност водещи са любовта, уважението, връзката, а не как те възприемат непознатите. Но днес наистина е предизвикателство да вярваш в себе си, заобиколен от мнения и хейтъри.

От другата страна - Как се разбира, че приоритети в живота не са свързани със задоволяването на всяко мнение?

Anneke van Giersbergen - Когато се концентрираме върху собствения ни живот и се опитваме да сме възможно най-добрите личности, които можем да бъдем. За да можем да бъдем полезни и на другите, когато имат нужда от помощ. Трябва да не спираме да поддържаме тази връзка, но тя би трябва да е чиста, истинска и честна. Онлайн всеки се опитва да изглежда невероятно, независимо че вътрешно не се чувства добре. Ако сме по-откровени с това как се чувстваме в действителност, ще бъдем по-разбирани и разбрани от много повече хора. Защото всички, без значение от къде сме, търсим едно и също от живота – любов, уважение, топлота. Честността би променила това към добро.

От другата страна - При теб има ли голяма дистанция между наивността на младостта и мъдростта на зрелостта?

Anneke van Giersbergen - Да, определено. Като млади задължително трябва да сме наивни и безстрашни. Защото трябва да поемаме рискове. За да открием пътя в живота ни, за да разберем с какво искаме да се занимаваме. Ако като млади сме били съвестни и примирени, нищо нямаше да ни се получи. Като млад задължително трябва да поемаш рискове, да си смел, да си и малко наивен. Като по-възрастен идва времето на изборите – от къде да преминеш, кой е най-добрият начин за мен и в същото време други неща стават по-важни. Така тече животът.

От другата страна - Трябва ли един артист да се страхува от провала?

Anneke van Giersbergen - Не, в никакъв случай. Това се отнася за всеки човек, за всеки творец. Не трябва да се страхуваме, да не се провалим, защото всеки ден, във всеки един момент от живота ни, ние правим точно това. Понякога участваме в големи проекти. Друг път идва вторник вечерта и провалът е на лице. Аз например съм много лош готвач. Винаги провалям вечерята. Но ако това започне да ме плаши и спра да готвя или се откажа да поемам рискове, това означава да се предам, да не мога да доведа нищо до край. Провалът е част от процеса на израстване. Понякога трябва да сгрешим по няколко пъти, за са вземем правилното решение. Понякога обаче провалът е за цял живот. Както при мен с готвенето. Трябваше да се примиря. Така че не би трябвало да се страхуваме, че в някакъв момент, ще се провалим.

От другата страна - Има ли нещо, което малко хора знаят за теб, но би искала повече да научат?

Anneke van Giersbergen - Човече, аз съм отворена книга. Няма много неща, които хората да не знаят. Има обаче нещо забавно. В Нидерландия имаме най-големият увеселителен парк в Европа. Там има една атракция, за която изпях нещо. Използвах много оперетен глас. По този начин разказвам част от историята. И всеки в Нидерландия е наясно с тази атракция, защото е нова и е голям хит. Съществува от две години или нещо такова. Всеки я посещава, всеки говори за нея, но никой не знае, че там е използван моя глас. Но всеки го е чувал. Понякога, за да се пошегувам, го разкривам пред някого и той не може да повярва. Наистина е забавно.

От другата страна - Публиката и критиката имат ли прекалено големи очаквания от теб?

Anneke van Giersbergen - Не! По света стават толкова много неща. Обществото се тресе от какво ли не. Музиката също е вече много динамична среда. Всеки има правото да избере какво да слуша и кого да харесва. Аз просто изпълнявам моята част. Не се страхувам, че съм направила твърде много, за да не могат хората да ме преглътнат.

От другата страна - По какъв начин тогава хората биха те възприели сериозно като музикант?

Anneke van Giersbergen - Трябва да си искрен. Искам и правя музика, която извира от душата ми. Тя е искрена, сериозна, добре създадена, изсвирена и изпята. Тя е с добро качество и това е най-важното за мен. И смятам, че феновете го схващат. Те наистина могат да усетят кога една песен е искрена и кога се опитват да ги преметнат. Чувствам, че наистина ме приемат много сериозно.

От другата страна - Има ли илюзии, с които се раздели, когато навлезе в музикалния бизнес?

Anneke van Giersbergen - Да. Всъщност не! Музиката е животът ми. Издържам се от нея вече 25 години. Работя с хора, които обичам и страшно много уважавам. Имам семейство и май.няма кой знае какво, което бих си пожелала от бъдещето. Единственото, което искам, е да продължавам по същия начин, кариерата ми да се развива точно така, както в момента, животът ми да продължава в тази посока, да продължа да създавам музика и да правя концерти, когато това отново стане възможно. Да се срещам с нови хора всяка седмица. Тези неща ме правят щастлива. Това е. Животът ми е пълен и го живея на пълни обороти. Бих желала още дълго време да продължавам така.

От другата страна - Музиката има ли същото значение днес, както преди 30 години?

Anneke van Giersbergen - Тя се промени много. Хората слушат музика по друг начин. Синът ми, който е на 16, наистина обича музиката, слуша страшно много, но не си пуска албуми. Така, както ние правехме. Пускахме си един албум и изслушвахме всички композиции в него. Хлапетата слушат отделни песни. Пускат си една, после друга и тези, които има харесват, ги събират в плейлисти, които постоянно въртят. За мен например, като представител на по-старата генерация, е важно да попадна в плейлистите на хора, които слушат онова, което и аз слушам – рок, метъл, по-алтърнативните жанрове. Опитвам се да науча как хората възприемат музиката днес. Но създавам музика за моите връстници, защото те слушат албуми. Те отделят време за това, използват слушалки, за да хванат всеки нюанс. Моята публика в някаква степен пораства с мен.

От другата страна - Създала си име без големи препятствия. Това ли е естественият начин за развитие на кариера или вътрешните конфликти са по-важни от външните пречки?

Anneke van Giersbergen - И двата варианта са важни. Между тях има връзка. Когато нещата не вървят, влагаш повече усилия, за да се получат. Отколкото когато всичко е супер лесно през цялото време. Постоянно има предизвикателства. Моята кариера е пример за това, особено когато напуснах THE GATHERING след 13 години. Тогава никой не ми вярваше, че ще издам солов албум и ще остана в музикалната сцена, защото мнозина смятаха, че мога да пея единствено, ако съм в групата. Трябваше да се боря за соловата ми кариера, за песните, за албумите ми. И след няколко години наистина ми повярваха. Но трябваше да се боря, трябваше да убедя всички, че ще остана и ще създавам своя собствена музика. И мога да се справя. Когато вярваш в себе си и се бориш за онова, в което вярваш, е страхотно. Хубаво е, когато всичко става без напрежение, но не винаги е така.

От другата страна - Кога компромисите са необходими?

Anneke van Giersbergen - Добър въпрос. Компромисите са важни, когато работим с хора. Не ме интересуват парите и славата. Моята цел е да успявам да живея от творчеството си и да се развивам като артист. Компромисите, които основно правя, са свързани с договорите с големите звукозаписни компании и големите мениджъри. Винаги си задавам въпроса дали трябва да подпиша с тях? Дали техният бизнес е честен спрямо артиста или става дума само и единствено за пари? Това е компромисът, който правя. По-скоро предпочитам да бъда по-малка и независим артист. Предпочитам да се отнасям с любов и уважение към хората, с които работя, отколкото да се обвързвам с големи компании, чиито основна цел са единствено парите. Избягвам ги.

От другата страна - Има ли нещо, което не си постигнала в кариерата си?

Anneke van Giersbergen - Не знам… Не съм постигнала само онова, което не съм пожелала. За мен никога не е било важно да съм толкова голяма като артист, че да пълня стадиони. Въобще не се интересувам от това. Никога не съм го правила и подобни цели не са ми интересни. Постигнала съм всичко, което съм искала. Когато имам концерт, феновете идват да ме видят, когато издам албума, си го купуват. Тези неща напълно ме правят щастлива.

От другата страна - Кой е твоят най-рокендрол момент?

Anneke van Giersbergen - Не знам… Не съм чак толкова рокендрол. Трябва да помисля… Не ползвам наркотици, не се наливам с алкохол. Единственото, което правя, е да изпълнявам песните си. Секунда. Като фен на музиката, като много малка, първият път когато направих стейдж дайвинг. Тогава смятах, че това е много рокендрол. Но като артист не съм такава лудетина.

От другата страна - Ако имаше шанса да срещнеш 20-годишната Anneke van Giersbergen, какъв съвет би й дала?

Anneke van Giersbergen - Доста добри въпроси задаваш. Бих казала малко повече да отстоява себе си. Ако бях постъпвала по този начин, може би сега нещата при мен щяха да са малко по-различни. Въпреки това съм щастлива с живота си и как се е развил до сега. Но ще й кажа да отстоява идеите си, да държи на себе си, защото тези неща стоят в основата на абсолютно всичко. Т.е. ще я накарам да вярва малко повече в себе си.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов