Интервю с Roy Khan (CONCEPTION, екс-KAMELOT) ...

Интервю с Roy Khan (CONCEPTION, екс-KAMELOT)

CONCEPTION е една от банди, на които в миналото се възлагаха големи надежди. Групата тръгна много силно. И докато крачеше стабилно към върха на европейския прогресив, вокалистът Roy Khan се прехвърли в американската банда KAMELOT. Одисеята му с тях продължи достатъчно и освен за най-закоравелите фенове, CONCEPTION бяха покрити с праха на времето. Докато Roy Khan не си вдигна микрофоните и напусна кръглата маса. Започнаха да се носят слухове, че норвежците ще се съберат отново. И те не само се оказаха верни, но CONCEPTION издадоха и нов албум. „State of Deception” маркира новото начало за норвежката група. Разбира се, тя има един миниалбум от 2018 „My Dark Symphony”. Но дългосвиреш диск издава за първи път от края на миналия век и „Flow”. „State of Deception” беше поводът певецът Roy Khan да даде специално интервю за „От другата страна”. Всъщност интервюто не трябваше да е с него, а с китариста Tore Østby, но така стана, че на въпросите отговори Roy.

Интервюто с Roy Khan (CONCEPTION, екс-KAMELOT) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 18.01.2021 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.


От другата страна - Привет, Roy, как започна за теб втория период на CONCEPTION?

Roy Khan - Преди три-четири години Tore и Arve ми дадоха няколко идеи, които Tore беше създал и смяташе, че са подходящи за бандата. Когато става въпрос за групата, никой не гледа на нея отвъд нас четиримата. Т.е. за да има CONCEPTION, трябва да сме ние четиримата. Така те поискаха от мен да чуя музиката, която бяха измислили и да си кажа мнението. Предполагах, че са напипали нещо. Също така една част от мен винаги е искала да се върна в групата и да продължа, да бъда част от нея, да сме едно цяло. По това време се занимавах с обикновени неща, работех. Доста години бях част от музикалната индустрия. 2011 напуснах. Беше ми писнало от всичко. Исках да се махна, колкото е възможно по-далече от нея. Намерих си нормална работа. През годините бавно и полека желанието отново да се занимавам с музика растеше в мен. В един момент реших, че ще се върна към онова, което правя най-добре – композирането и пеенето. Много съм доволен, че имах възможност да се завърна заедно с CONCEPTION. Трябваха ми няколко години, но удоволствието е голямо.

От другата страна - Новият албум на групата се казва „State of Deception”. Ако започнеш от първия, как би обяснил развитието на CONCEPTION?

Roy Khan - Голямата промяна за групата настъпи между първите два албума – „The Last Sunset” и „Parallel Minds”. Три значителни причини оказаха влияние. Променихме много звука. Двата диска звучат много различно. Не искам да го обвързвам с мен, макар че от самото начало на „Parallel Minds” се включих в композирането. Става въпрос за това, че групата се разви много. Бяхме в период, в който Tore, аз и останалите израснахме като музиканти и композитори. Друг нов елемент беше и Tommy Newton, който стана продуцент на втория ни албум. Той промени начина ни на работа, ако трябва да го сравняваме с дебюта. Последва третия ни албум „In Your Multitude”, който не стоеше много далече от „Parallel Minds”. Различен е, но като звук се доближава до него. После отново направихме голяма промяна. Разликата между „In Your Multitude” и „Flow” е драстична. Музикалната сцена през 90-те ни повлия много в някои направления. Тогава се случваха много нови неща. Появи се грънджът. В същото време ние самите продължихме да се развиваме и да вървим напред като музиканти и група. „Flow” беше резултат от всичко това. Между него и последния ни диск „State of Deception” има 13 години. Трудно е да посоча разликите, но тези години донесоха зрялост. Дори гласът ми днес е по-различен от преди. Също така своето влияние оказаха и всички хора, с които сме работили или работим. Аз например бях в ARK и KAMELOT. Tore израсна като клавирист и с аранжиментите. Всички се развихме в толкова различни посоки.

От другата страна - Промени ли се отношението към музиката през тези 13 години?

Roy Khan - Философията ни през всички тези години не се е променила много. Най-важното винаги е било да създаваме музика, която е предизвикателство за нас самите. Винаги сме изпробвали границите на възможностите ни и по някакъв начин на въображението ни. Убеден съм, че много хора очакват или искат албум, който да звучи както в миналото. За нас самите обаче не е невъзможно да на не се променяме. Ако усетим, че правим албум, който все едно излиза от миналото, предпочитаме да оставим всичко настрана и да се захванем с нещо ново. Не искаме да робуваме на някакви формули, по които да работим. Така че винаги се опитваме да се предизвикваме и се надяваме, че и феновете ще продължат на си следват през това музикално пътешествие.

От другата страна - За каква заблуда всъщност става въпрос?

Roy Khan - „State of Deception” е отражение на света. Навсякъде се появяват крайни политици, които провеждат агресивна политика. Това се наблюдава на много места. Налице са фалшивите новини и сляпата вяра в новите технологии. Аз също вярвам в технологиите и науката, но сляпата вяра ще ни доведе до фалшивото прозрение, че накрая всичко ще бъде наред, а всъщност буквално унищожаваме планетата. Виж колко много възможност имаме. Ето ни нас, с помощта на новите технологии можем да говорим, чудесно е нали, а в същото време усещам, че тези екрани, пред които сме застанали, всъщност ни разделят. Технологията ни отдалечава един от друг като човешки същества. Така и „State of Deception” е нашият опит да кажем, че сме привлечени от нещо, което може би не е толкова хубаво и позитивно, колкото всъщност си мислим.

От другата страна - Това означава ли, че бавно и полека като човешки същества започваме да робуваме на машините?

Roy Khan - Интересен въпрос… Напълно е възможно един ден хората да се превърнат в роби на машините. По някакъв начин ние вече сме. Много е плашещо да видиш как сме се привързали към екраните, към четенето на новини. Аз съм се усещал, че постоянно преглеждам имейла си отново и отново. Виждам как децата ми не излизат от социалните медии или играят на някакви игри. Началото е поставено. Буквално е възможно да се превърнем в роби на машините. Новите технологии са достигнали ниво на развитие, което започва доста да стряска. Някои държави вече внедряват системи за наблюдение, за да контролират населението. Това са процеси, които се наблюдават отдавна. Навсякъде има платформи, които събират данни. През последните десет години тази индустрия стана голяма. Причината социалните медии да са безплатни, е защото гледат на нас като на продукт.

От другата страна - Никак не звучи добре.

Roy Khan - Не, не е. Плашещо е. Стискам палци, по някакъв начин да не се поддадем и да запазим разсъдъка си.

От другата страна - Т.е. - „State of Deception” е отражение на настоящето?

Roy Khan - Точно така. Винаги, когато създаваме музика и текстове, те трябва да са отражение на нашата същност, да носят в себе си въпроса – „Кои сме ние като човешки същества, като хората, които създават музиката?” И в същото време те са отражение на обществото и всичко, което ни заобикаля. Така че „State of Deception” е вдъхновен от действителността и то много повече днес от когато и да било. В миналото в текстовете ми имаше теми, свързани с исторически събития, както и неща, които и днес са актуални. Но в „State of Deception” основните теми са точно за настоящето. В него се опитах да обрисувам картината на съвремието.

От другата страна - Разполагате ли с формула за това?

Roy Khan - Зависи какво имаш предвид. Това, което отбелязах и по-рано е, че онова, което липсва от музиката ни, са формулите. От друга страна опитите за достигане на нови територии, също са подчинени на формули. Самият факт, че винаги търсим нови начини за изразяване и предаване на онова около нас, което ни влияе, също в един момент се превръща във формула. Понякога се връщаме към теми, за които сме писали в миналото. Има милиони начини да напишеш любовна песен. Но да се опиташ да погледнеш на нещо от различен ъгъл определено е начинът да избегнеш самоцитирането. И ако това също е формула, тогава наистина работим по някаква.

От другата страна - Тогава каква е ролята на артиста в обществото?

Roy Khan - Много интересен въпрос. Основната роля на артиста винаги е била да провокира хората да мислят. Да се вгледат в себе си и да се опитат да видят света около себе си, без да робуват на определени предварително заложени мнения. Когато гледаш или четеш новини, ти ги интерпретираш. Изкуството обаче може да бъде интерпретирано по много различни начини. Има много различни възможности, които да използваш, за да се докоснеш до дълбочината на музиката или изкуството. Музиката е чудесна артистична форма. Дори и да пренебрегнем текстовете, музиката е в определена степен нищо, което има голямо значение и се превръща в нещо. Понякога се чудя къде е началото й. Когато рисуваш, започваш с боите. Имаш физически инструмент, четката, която топиш в боите и създаваш нещо физическо от нещо физическо. Музиката обаче няма форма. Тя присъства като мисъл, заражда се като идея. В началото тя е нещо абстрактно. И от него, създаваме нещо по-малко абстрактно, но то не губи същността си. След което подредените звуци достигат до хората. Понякога си мисля, че музикантите са алхимици. Защото превръщат нематериалното в материя. Истинско чудо.

От другата страна - Изкуството има ли същата роля днес, както в миналото?

Roy Khan - Труден въпрос. Определено светът днес е друг, но изкуството все още е носител на провокация. То би трябвало да провокира хората и да ги кара да мислят и сами да се замислят. Винаги е било така и ми се иска да вярвам, че това и днес не се е променило. Как обаче се определя изкуството днес, не зависи от временно пребиваващите в дадения момент хора и артисти. Може би след 100 или 200 години точно този момент от историята на изкуството ще получи своето име. След век със сигурност днешния период, ще бъде определен по някакъв начин. За това и днес едва ли е възможно да прикачим етикет на днешното изкуство, докато не мине известно време. Но чувствам, че то има много важна роля. И се надявам, че новите технологии и новият начин на живот, както му викат, няма да унищожат есенцията му.

От другата страна - Какъв е твоят артистичен поглед към живота и как той се отразява музиката ти?

Roy Khan - Винаги много внимателно обмислям гледната си точка по даден въпрос. Като артист постоянно анализирам всичко, което ми попада пред очите, в обществото, разнищвам всичко, което прочета, видя на екрана, опитът, който трупам. Наблюдавам живота и предполагам, че го анализирам по съвсем различен начин от останалите. Това не се отнася само за мен, а за всеки артист. И винаги е било така. Артистът пречупва живота през собственото си същество. При мен всичко това се отразява в текстовете и музиката ми. Както и по-рано говорихме, „State of Deception” е отражение на нашето време.

От другата страна - Със „State of Deception” въпроси ли задавате или предлагате отговори?

Roy Khan - Разбира се, че аз имам своите отговори. Не обичам обаче да казвам на хората, какви би трябвало да бъдат техните. Но винаги имам конкретни идеи и мисли за нещата, в които аз самият вярвам. Това обаче не означава, че моите са единствените отговори. Това не означава, че моите отговори са правилните отговори за другите. Наистина се надявам повече от всичко, че моите текстове и нашата музика ще помогнат на хората да се замислят. Със сигурност всеки ще интерпретира думите ни по свой начин и ще ги приеме спрямо собствените си разбирания. Ние имаме отговори, но не ги даваме конкретно и точно.

От другата страна - В „The Mansion” участва Elize Ryd от AMARANTHE. Защо точно в тази песен?

Roy Khan - С Tore бяхме на една хижа, където създадохме голяма част от материала. Спомням си много добре как написахме песента, как прибавихме пианото. Tore измисли чудесната музикална линия за средната част. Това ме вдъхнови да предложа много високи вокали, почти фалцет за тази средна част. Получи се страхотно, но бяха толкова високи, че решихме, че ще е по-хубаво, ако бъдат изпети от жена. В същото време настроението точно в тази част също предполагаше друго участие. Самият аз никога не съм се докосвал до подобни чувства в нито една друга песен на CONCEPTION, нито на KAMELOT. Доста скоро след като решихме, че трябва да имаме вокалистка, започнахме да обсъждаме името на Elize. Аз я предложих. Бях работил с нея в KAMELOT. Тя е чудесна певица и може да се справи с почти всякакви вокали. Обадих й се. Тя веднага се съгласи. Записа я Olof, китариста на AMARANTHE. Получи се много красиво изпълнение. Много сме щастливи, че Elize огря с таланта си нашата песен. Иначе текстът е за хората, които се стремят към материални богатства, правят всичко за успеха, а не се опитват да бъдат истински щастливи.

От другата страна - Най-необикновеното вдъхновение за музика, което някога те е спохождало?

Roy Khan - Не мисля, че имам някакви необикновени истории за създаването на музика. Но няколко пъти например съм има случаи, когато се събуждам с мисълта за някакъв сън, който съм сънувал. Понякога съм се събуждал по средата на нощта и съм записвал мисли на телефона си. Сутринта, когато съм ги прослушвал, така и не ми е ставало ясно, защо съм ги записал. Въобще не успявам да си спомня причината за това. При прослушването идеите не ми звучаха никак добре. Сигурно, когато съм ги записвал, са носели някакъв смисъл. Не знам дали е интересно, но за „No Rewind си спомням, че гледах едно изказване на Грета Тунберг в ООН. Тя е директно вдъхновение за текста. Но вдъхновението може да е от всичко – от филм, нещо съм видял по телевизията, прочел съм в книга, понякога и от вестник. Но това не са кой знае какви необичайни източници на вдъхновение.

От другата страна - Защо е толкова важно музиката да провокира въображението на слушателя?

Roy Khan - Много добър въпрос. В някаква степен изкуството е противоположност на математиката. Най-лесният начин да стигнеш от точка „А” до точка „Б” е по права линия. Хората приемат това за неоспорим факт. Две плюс две е четири. Няма две мнения за това равенство. И никой няма да започне спор по този въпрос. От своя страна музиката е свобода. По по-различен начин. Тя може да предизвика дебати, да накара хората да я намразят, да я харесат, тя може да провокира страшно много различни мнения. И това само от една песен или от една картина, ако говорим по-генерално. Смятам, че това е в природата на изкуството. Което от своя страна е добра основа за провокация към хората - да мислят. Не съм сигурен дали провокацията е важна. Никога не съм стъпвал на тази концепция. Никога не съм се изказвал, че е важна, но провокацията е естествената роля на изкуството.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов