Интервю с Jürgen Breforth (MAD MAX) ...

Интервю с Jürgen Breforth (MAD MAX)

MAD MAX може да не са много добре познати у нас, но в родината си Германия имат завидно реноме. Също така аналогията с популярния филм „Лудия Макс” с участието на Мел Гибсън, никак не е случайна. През тази година MAD MAX издадоха 14-тия си албум. Той се казва „Stormchild Rising” и възражда един от култовите образи в дискографията на групата – боецът за справедливост Stormchild. Основателят на бандата - китаристът Jürgen Breforth даде специално интервю за „От другата страна”. И всъщност това е и първото интервю въобще, което групата дава за българска медия в историята й.

Интервюто с Jürgen Breforth (MAD MAX) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 7.12.2020 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на Българското национално радио.


Jürgen Breforth - Това е първото интервю, което давам за българска медия. Много съм щастлив, че по целия свят новият албум на бандата „Stormchild Rising” среща всеобщо одобрение. Благодаря за съпорта и за подкрепата.

От другата страна - Вие сте една от най-старите хеви метъл банди в Германия, ако не броим SCORPIONS.

Jürgen Breforth - Основах MAD MAX през 1982 година. Има и някои други групи, които започват по това време. След SCORPIONS и ACCEPT сме ние.

От другата страна - Каква оценка можеш да поставиш на тези близо 40 години?

Jürgen Breforth - На първо място съм щастлив, че групата все още съществува. Променяхме състава няколко пъти. Но през последните пет-шест години с певеца Michael Voss, барабаниста Axel Kruse и басиста Thomas "Hutch" Bauer сме стабилна формация. С мисълта за тези почти 40 години, музиката на MAD MAX е все така свежа, продължаваме да издаваме съвременни рок албуми. Много съм горд с последния „Stormchild Rising”. Заради него получихме покани за концерти буквално от целия свят. В това число САЩ, Бразилия, почти цяла Европа и е много странно, че досега не сме били в България. Надявам се, че това скоро ще стане. Надявам се, че скоро ковид-кризата ще свърши.

От другата страна - Имате онлайн концерти, какво ти е мнението за тях?

Jürgen Breforth - 2020 е доста странна. Заради пандемията всички големи фестивали в Германия бяха отменен. Трябваше да излезем на „Wacken Open Air”, „Rock of Ages” и на някои други големи форума. По-късно през годината бяхме планирали турнета. Всичко обаче е отложено за следващата година. И при Вас сигурно е същото. Така че трябва да чакаме 2021. Фестивалните участия са потвърдени. Организирали сме голямо турне през септември и октомври в Европа с AXEL RUDI PELL. Знаеш го, нали?

От другата страна - Даже разговарях с него в началото на годината заради новия му албум.

Jürgen Breforth - Ясно. Планирали сме голямо турне с него в края на следващата година. В момента сме в очакване на развитието на пандемията. Надявам се, че клубните концерти и фестивалите официално ще бъдат разрешени. Липсата на концерти е големият проблем пред всички банди по целия свят.

От другата страна - Мнението ти обаче за онлайн концертите?

Jürgen Breforth - Не съм голям фен на тези концерти, но бандите се опитват да дадат по нещо на феновете, за да поддържат духа им висок, докато свърши пандемията. Така че, ако ни се отдаде възможност, както стана по-рано през годината с онлайн фестивала „Rock of Ages” или да даваме интервюта, ще се възползваме. За новия албум правя много повече интервюта, отколкото преди. Наистина е така. Някаква лудница е. През по-голямата част от деня давам интервюта по телефон, по интернет, отговарям на въпроси по имейл. Нещо феноменално е. Смятам, ме една от причините е, че новият ни албум е много добър и хората го харесват. Другата причина е, че групите не правят концерти, фестивални участия и турнета. Така всеки, както и ние, имаме малко повече време. От друга страна феновете също имат повече време и те го отделят за слушане на албуми. И го правят много по-задълбочени, отколкото преди. Причината за това е ковид-кризата. Пресата е в същото положение. Журналистите имат повече време да вникнат в съдържанието и посланията на новия диск на MAD MAX „Stormchild Rising”. И тук идват и онлайн концертите – ако имаме шанса да направим подобно участие и да достигнем до феновете дори и по този начин, ще го направим. Обаче не сме фенове на свиренето пред камери. Това не са ми любимите изпълнения на живо.

От другата страна - А може интересът към бандата да е същия, просто заради липсата на концерти, приемаш повече интервюта.

Jürgen Breforth - Това със сигурност е едната причина. Другата, определено е, че новият албум се харесва и то много. А и ние имаме какво да разкажем за него и то никак не малко. Интересът е по-висок и заради факта, че върнахме този наш герой Stormchild. Мисля, че беше добро решение. Този боец, който кръстихме Stormchild, се появи за първи път в наш албум през 1985. 35 години по-късно го възкресихме. Сложихме го в заглавието на новия албум „Stormchild Rising”. Много фенове изразиха щастието си, че след толкова години отново имат възможност да се срещнат с него. Неговата история е интересна. Stormchild, героят, който създадохме през 1985, е боец за справедливост. Той се бори за доброто навсякъде по света. Обаче не го прави с оръжия и сила, а с рок песни. Такава беше философията ни през 80-те. Такава е философията ни и в момента. Според мен героят се харесва много особено в наши дни и здравната криза, в която живеем. Така Stormchild е боецът, който се бори за доброто и за по-добри времена, когато ковидът ще е минало и животът отново ще се върне в нормалното русло. Може би сегашното положение се оказа точното време и място, за да върнем Stormchild и да го поставим и в заглавието на новия албум на MAD MAX.

От другата страна - Искаш да кажеш, че „Stormchild Rising” е повлиян от ситуацията в момента?

Jürgen Breforth - Абсолютно. Забавната част е, че песните бяха създадени преди пандемията и кризата. Обаче докато работехме по тях, имахме усещането, че нещо лошо ще сполети света. Всички проблеми с климата, насилието навсякъде създаваха онова усещане за предопределеност. Много от песните като „Ladies and Gentlemen” и „Hurricaned” са повлияни от тези чувства. Така няколко седмици след като бяхме направили и записали всичко, започна здравната криза. Почувствахме се като пророци. Този албум ми напомня на историята на Klaus Meine и песента „Wind of Change”. Той я пише по време на перестройката. Вървял си е из Москва и го е споходило чувството, че светът се променя. Същото беше и с нас, докато създавахме композициите за „Stormchild Rising”. Беше ни споходило подобно усещане. Чувствахме, че се задава нещо страшно, което най-вероятно ще промени света и всички нас. И че се налага да бъдем много внимателни. Това усещане, това пророчество стана основа на няколко от песните в албума - причината толкова много хора да харесват диска и песни като „Ladies and Gentlemen”, в която участва и детски хор. Същото е и с „Hurricaned”, в която става дума за медийното облъчване. Няма новина, която да не е свързана с ковид-кризата и за онова, което вирусът причинява по света. С подобни чувства композирахме песните за албума. Нещо подобно на Klaus Meine, когато създава „Wind of Change”.

От другата страна - Важно ли е музиката на група като MAD MAX да бъде свързана с реалността?

Jürgen Breforth - Ние не сме група, която пее за дракони и подобни фантазии. Ние сме свързани повече с действителността. Не мога да ти отговоря обаче защо е така. Може би причината се крие в началото на групата през 1982. Когато създадох MAD MAX, имаше толкова много банди, които пееха за дракони. Вземи първите неща на RAINBOW и DIO. Така че когато събрах бандата, решихме, че ще правим нещо различно. Така останахме свързани с тази наша първоначална идея вече почти 40 години. Драконите никога не си ни били приоритет. Групата би се отъждествила донякъде със SCORPIONS. Ако се вслушаш в текстовете им, повечето от тях са за онова, което става около нас. Едва ли ще откриеш тяхна песен, в която се пее за дракони или има фентъзи насоченост. В голяма част от текстовете Klaus Meine интерпретира реалния живот, както го правим и ние от MAD MAX. Нашите текстове следват тяхната посока.

От другата страна - Няколко пъти стана дума за SCORPIONS – коя песен е „Wind of Change” песента на MAD MAX?

Jürgen Breforth - Веднага ти казвам – това е композицията от новия ни албум „Ladies and Gentlemen”. Тя е нашето послание, което завещаваме на света за следващите 100 години. В нея участват певци от всички възрасти. Пеят я млади фенове, които днес са на 20, 25, 30 години, техните родители, по-възрастните ни почитатели. Всички те пеят тази песен. И най-важното е, че и децата го правят. Определено „Ladies and Gentlemen” е нашата „Wind of Change”-композиция.

От другата страна - Защо подобна песен се появява чак сега, а не в някой от предишните албуми на групата?

Jürgen Breforth - Наистина фантастичен въпрос. Когато започвах да обработвам идеите за песента преди година, преди да я дам на Michael Voss, вече бях станал дядо. Имам две дъщери, които ме дариха с внуци. Първият риф, който измислих за песента „Ladies and Gentlemen”, беше вдъхновен от моментите, в които си играех с бебетата. Те бяха нещо ново, което се появи в живота ми. Трябваше да се грижа за две малки същества, а съм вече на 61. Тази промяна в живота ми ме вдъхнови да създам „Ladies and Gentlemen”. Това е и причината да не мога вече да напиша композиция, както съм го правил през 80-те години на миналия век. Тогава се чувствах по съвсем друг начин - купонът беше на първо място. Времената бях различни. А сега с раждането на внуците, станах дядо, започнах да се замислям, какво бъдеще ги очаква, какво очаква нас самите. Всичко това със сигурност ме е провокирало да създам подобна песен едва сега. Нещо, което едва ли би ми се отдало да направя в миналото.

От другата страна - Всъщност музиката може ли да провокира хората да са малко по-широкоскроени?

Jürgen Breforth - Напълно е възможно. Отзивите за „Ladies and Gentlemen” са фантастични. Песента вибрира на сърдечната честота на хората. Тя наподобява атмосферата на делника им. Тя съпровожда ежедневието им. Те я слушат докато закусват, докато пътуват с колата. Включването на детския хор се оказа много добро решение. Хората знаят всяка една дума от текста. Песента е създадена, за да достигне до техните сърца. И тя го прави. Тя ги провокира да се замислят за ситуацията, в която живееп днес. Това е и основното послание на „Ladies and Gentlemen”. Всички поколения, млади и стари трябва да живеят заедно. Заедно можем да решим проблемите, които са ни сполетяли в момента. Много хора успяват да уловят идеята. С „Ladies and Gentlemen” провокирахме невероятни реакции и смятам, че композицията ще се превърне в емблема за MAD MAX в продължение на много години и ще бъде нещо като „Wind of Change” за групата.

От другата страна - Сменяме темата – „Stormchild Rising” влиза под номер три в немските рок класации…

Jürgen Breforth - Абсолютно. И знаеш ли какво? Необяснимо е. Албумът още не беше излязъл и вече беше на трето място. Още не го бяхме издали официално. Имаха го единствено феновете, които си го бяха поръчали предварително три седмици преди неговото излизане. Само заради това се качихме на трето място. Направо е невероятно. Не ми се е случвало никога за тези почти 40 години.

От другата страна - В миналото класациите имаха голяма тежест, как е днес?

Jürgen Breforth - Гордеем се, че влязохме в класациите. Важно е да си там, от гледна точка на това, че повече хора могат да открият групата. Особено по време на криза като тази, в която живеем. Турнетата и концертите са невъзможни. За това и новините, в които се споменава името на MAD MAX, са много важни за хората, които слушат музика. Ако те видят името на бандата в класациите, може да дадат шанс на албума. Може би тези, които слушат други групи, а не са фенове на нашата, като ни видят на трето място и разберат, че сме с близо 40-годишна история, а и че сме още в класациите, ще посегнат и към нашия диск. Така ще привлечем нови фенове и в същото време ще провокираме старите да се завърнат, защото мое би са забравили за нас през последните 10-20 години. Със сигурност ще привлечем почитатели на HELLOWEEN или GAMMA RAY, или на PRIMAL FEAR. С това трето място ще ги обърнем към MAD MAX, защото сме високо в класациите. В същото време те са важни за промоцията на албума и на групата.

От другата страна - Кой предложи името MAD MAX?

Jürgen Breforth - Много добър въпрос. Ще бъда честен с теб – идеята не беше моя. Когато събрах бандата през 1982, Michael Voss още не беше певец в нея. Тогава зад микрофона беше Andreas Baesler. Филмите бяха голямата му страст. В един момент предложи името MAD MAX заради един независим австралийски филм. Помислих по въпроса. По това време се казвахме WAY OUT. Обаче разбрахме, че има и друга банда със същото име. Така решихме да сменим нашето и Andreas предложи MAD MAX. Никой от нас не беше гледал филма, а и въобще не знаеше за неговото съществуване. Той беше независим филм от Австралия и не беше онзи хит, който е днес. Първоначално мислехме, че Лудия Макс е някакъв магьосник като при DIO. Всички изразихме бурно възхищението си от предложението и така станахме MAD MAX. Името все още е силно. За щастие досега не сме имали проблеми заради него, визирайки филмите. Все още го използваме. Това е историята.

Ако имаш шанса да срещнеш 20-годишния Jürgen Breforth, какъв съвет би му дал?

Jürgen Breforth - Лесно е. Ще му кажа винаги да вярва в себе си. Да се вслушва в сърцето си. Да не взема постоянно под внимание какво му казват останалите. Нека да бъде себе си, да се гордее със себе си. Да прави онова, което обича и чувства. Едва тогава ще открие правилния път. Това бих посъветвал младия Jürgen. Когато разговарям с млади музиканти и групи, винаги се интересувам от работата им. Винаги им казвам да вярват в себе си и да не позволяват на други да ги направляват, ако чувстват, че тяхната музика е точно тази, която свирят. Тогава нека следват поривите на сърцето си и да свирят онова, което харесват. Съветвам ги да не се взират в класациите, а да се вслушват във вътрешния си глас. Да създават музиката, която искат. Така нещата ще се подредят в посоката, в която желаят. Дори и да се провалят, ще могат да се надигнат и да опитат отново. Само по този начин могат да бъдат щастливи от онова, което правят. Ще дам пример със себе си. Аз продължавам да се наслаждавам на музиката така, както го правех, когато бях на 20. Продължавам да се вслушвам в сърцето си, правя онова, което смятам, че е правилно за групата. Ще продължавам по този начин, без да ме интересува какво мислят другите, ако със сърцето си чувствам, че това е правилният начин, както се получи с песента „Ladies and Gentlemen”. Знам, че тя е точната композиция за този албум. Последвах сърцето си и я създадох. Това е съветът ми към младото поколение музиканти.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов