Интервю с Gerrit P. Mutz (SACRED STEEL, ANGE ...

Интервю с Gerrit P. Mutz (SACRED STEEL, ANGEL OF DAMNATION)

Интервюто с вокалиста на SACRED STEEL Gerrit P. Mutz го бях позабравил. Един ден си присетих за тази хеви метъл банда и реших да проверя, дали освен, че е излъчено в „От другата страна”, е и качено като текст. Оказа се, че не. Всъщност бандата не е издала нищо ново след „Heavy Metal Sacrifice” от 2016 година. Gerrit е зает с други проекти. Но SACRED STEEL продължават да съществуват – една от най-праволинейните хеви метъл банди.

Интервюто с Gerrit P. Mutz (SACRED STEEL, ANGEL OF DAMNATION) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 20.03.2017 година.


От другата страна - Привет, Gerrit, какви са ти очакванията за новия албум на SACRED STEEL „Heavy Metal Sacrifice”?

Gerrit P. Mutz - Малко е рано за очаквания, защото албумът е все още нов, чух че продажбите вървят много добре за група като нашата. Дори сме влезли в някои класации, което супер отново за група като нашата. Така че дискът се продава много добре. Винилът, който направихме е към разпродаване. Разбира се, това не е успех, който ни заслепява. Но е хубаво да знаем, че бройките, които издадохме, ще се разпродадат, което е добре, както за лейбъла, така и за бандата. Очакванията ни за самият албум, е да бъде определен като един наистина добър и запомнящ се диск. Надявам се да се превърне в един от крайъгълните камъни в историята на SACRED STEEL.

От другата страна - Какво означава – „група като нашата”?

Gerrit P. Mutz - Това означава, за да съм откровен – малка група. Ние не сме професионална банда. Да, занимаваме се с това от 20 години, но всички имаме нормална работа, имаме семейства. Дори и някои от нас, като мен да свирим и в други банди, не разполагаме с необходимото време, за да се отдадем изцяло на SACRED STEEL. Това не означава, че когато правим нещо с групата, не сме й отдадени напълно. Напротив фокусирани сме 100 процента. Това имам предвид с „група като нашата”.

От другата страна - С „Heavy Metal Sacrifice” отбелязвате 20-годишнината на SACRED STEEL или годишнината няма нищо общо с албума?

Gerrit P. Mutz - Просто съвпадение. Работихме върху албума и едва тогава разбрахме, че издаването му е планирано около годишнината на бандата. Съвпадение, нищо друго. Разбира се, времето на издаване излезе доста подходящо, защото така годишнината ще насочи повече внимание към диска. Днес ни искат повече интервюта, дори получаваме добро отразяване от списанията, защото всички са учудени, че ние като група сме успели да оцелеем 20 години, но без особен успех. Някак си годишнината провокира хората да си спомнят за нас. В резултат на което те са повече заинтересувани от новия ни албум. Смятам, че издаването на „Heavy Metal Sacrifice” и годишнината на бандата са щастливо стечение на обстоятелствата. Независимо от всичко не беше планирано, просто се случи, а ние създадохме добър албум, здрав албум, може би един от най-добрите, който сме правили, който ни помогна още малко да насочим прожекторите към бандата. След 20 години мисля, че сме го заслужили по някакъв начин. Но както казах, нищо не беше планирано предварително. Просто добро съвпадение.

От другата страна - Означава ли това, че „Heavy Metal Sacrifice” е есенцията на Вашата кариера?

Gerrit P. Mutz - Може би, но той не включва всичко от нас. В него трашът е застъпен доста силно, но липсват дет метъл елементите. Е, може и да са загатнати тук и там, но като цяло не присъстват толкова осезаемо. Смятам, че въпреки всичко, това е албум в традициите на SACRED STEEL. Той се доближава много до „Wargods of Metal” и „Bloodlust” или до първия ни албум „Reborn in Steel”. В „Heavy Metal Sacrifice” има добри композиции и мелодии. Бих го нарекъл - най-завършеният ни албум. От началото до края навява прилики с добра книга. В него има добро начало, в средата е добър и краят по нищо не отстъпва на останалите две части. За редовия ни фен в диска няма нищо неочаквано, но и нищо по-малко от очакваното. „Heavy Metal Sacrifice” е типичен хеви метъл запис, но при по-задълбочено прослушване, например със слушалки, на заден план могат да се открият много повече китарни линии. Закодирали сме много авантюристичен подход зад традиционните неща.

От другата страна - Смяташ ли днес хеви метълът е подходящ стил за успех?

Gerrit P. Mutz - Смятам, че днес всеки вид музика има фенове, които очакват издания в любимия си стил. Т.е. можеш да свириш, каквото си искаш и ще намериш слушатели. Но ако трябва да сравня сегашния момент с времената от преди 20 години, има голяма разлика. Тогава нямаше Интернет, нямаше мобилни телефони и хората не бяха толкова свързани. Беше по-трудно да достигнеш до всички на планетата, които харесват определен точно този вид музика. За да го направиш, трябваше да си купуваш списания, фен зинове, да разчиташ на новините, които се предават от уста на уста. Днес обаче е много лесно за всички, дори и за нас, които свирят олдскуул хеви метъл. Само докато напишеш в търсачките „олдскуул хеви метъл” и вече откриваш онова, което ти трябва. Така че днес е по-лесно за всички, без значение в кое ъгълче на света се намират, да ни открият. Което е страхотно. Разбира се, че монетата има и негативна страна, защото в наши дни има толкова много групи, които записват в домашни условия. А за нас това е табу. Иначе всеки може да го прави. Така че става все по-лесно пазарът да бъде наводнен. По всяко време ни залива лавина от музика. И за хората не е лесно да реагират на всичко, защото е толкова много. Обаче смятам, че сега е по-добре, отколкото преди.

От другата страна - Защо омразата е била водеща при теб, за да създадеш SACRED STEEL?

Gerrit P. Mutz - Така е. Но, когато имам предвид омраза, по-скоро мисля за разочарование и за състоянието, което граничи с нещастие, когато се сетя за средата на 90-те. Омразата е много силна дума. Лесно е да я използвам в определени моменти. Изпадал съм в състояния, в които съм мразел например „Metal Hammer”, защото са изпуснали думичката метъл от заглавието си и са били само „Hammer”. Което смятах за отвратително. Просто не проумявам как можеш да основеш списание, което се казва „Metal Hammer”, метълът да изпадне от дневния ред и да промениш името на „Hammer”. Тогава смятах, че това е богохулство. Край с тях. Сега като се замисля, не мога да нарека реакцията си омраза, а ми изглежда като преиграване. По онова време бях много разочарован и тъжен заради цялата метъл сцена и хората, за които смятах, че са отдадени изцяло. Тогава големите банди започнаха да издават отвратителни албуми, вземаха на борда грешните вокалисти като IRON MAIDEN и други като JUDAS PRIEST, които спряха да бъдат себе си, а Rob Halford издаде нещо като 2WO. FIGHT не бяха чак толкова лоши – наподобяваха PANTERA и бяха малко модерни, но наистина бях разочарован. Чувствах се като l онази песен на MAIDEN "Stranger in a Strange Land". Не разбирах какво точно става. Защо всеки търси промяна, защо хората вече не изпълняваха тази музика, защо никой не говореше вече за такива страхотни банди от 80-те, по ъндърграунд банди като LIEGE LORD, AGENT STEEL, HELSTAR, GRIFFIN. Вземи, която група си поискаш. Има толкова страхотни банди и никой не се сещаше за тях средата на 90-те. За това и се опитахме да запазим спомена за тях, като основахме SACRED STEEL. Създадохме група, която да не прави компромиси със стила. Опит за банда, която да бъде анти на целия мейнстрийм, който ни заливаше тогава.

От другата страна - Преди да чуя дебюта на бандата „Reborn in Steel” си мислех, че Rob Halford е най-високия вокал в метъла, обаче после чух твоите вокали…

Gerrit P. Mutz - Нищо не беше контролирано при вокалите. Съгласен съм, че пеех много високо, но не беше планирано. Нищо не бях подготвял предварително. Преди да вляза в студиото пиех бира и нямах нито една готова вокална линия. Никога не се бях чувал как пея в репетиционната. Дори останалите от бандата нямаха ясна представа, как звуча, а и аз също не бях много наясно с гласа си. Просто влязох в студиото с текстовете, които бях нахвърлял пет минути преди това. Те ми харесваха, защото бяха обикновени и лесни за запомняне. И след това записах всичко на един дъх. Това, което чуваш, излезе от мен, докато слушах музиката на слушалки. Пеех върху нея и всичко се получи много спонтанно. А това става веднъж в живота. Не мога да повторя начина на пеене. Такъв запис не може да се създаде повече от един път. Някак си подобни неща се случват, но съм съгласен с теб, че вокалите ми бяха страшно високи, но и със сигурност не толкова здрави, като други вокалисти. Аз пък ставах все по-добър с годините. Не бих променил нищо, защото нещата тогава се получиха изключително. Много хора продължават да идват при мен и да ми споделят, че харесват първия албум и високите ми вокали в него. Знаеш ли, че когато се опитам да изпълня нещо от първите неща на бандата, партиите направо ме убиват. Опитах с три-четири парчета, обаче усещам, че не мога да се справя. Вокалите ми в първия албум са интересни, справихме се чудесно, защото дадохме всичко от себе си.

От другата страна - Връщам те на предишния ти отговор, където казваш, че не искаш бандите да се променят – това означава ли, че самите Вие не искате да се развивате?

Gerrit P. Mutz - О, не, ние внасяме различни музикални нюанси в музиката ни и не газим изцяло в пауър метъл миналото ни. Но пауър метъла от средата на 80-те, не на онова, което днес казват пауър метъл. Винаги сме били истинска хеви метъл група, но винаги сме влагали спийд тук и там заради групи като AGENT STEEL и ABATTOIR или RIGOR MORTIS, които имат повече траш. Също така не пропускаме и дет метъла, имам много влияния от него, защото ние самите сме големи дет метъл фенове. И в същото време харесваме дуум метъла. Нека да го определя така – 80 процента пауър метъл и след това добавяме елементи от другите поджанрове на метъла, които всички харесваме. Смятам, че по този начин стилът ни, колкото и да се родее с образците от 80-те, е по-интересен.

От другата страна - Ролята на хеви метъл артистите по-важна ли е в обществото от останалите?

Gerrit P. Mutz - За мен определено хеви метъл артистите имат по-специална роля, защото за тях ми пука, заедно с някои групи и актьори, които наистина харесвам, както и някои редови поп изпълнители. Разбира се, че моите идоли са хеви метъл изпълнителите. За това и съм ги издигнал на пиедестал, както всъщност всяка хеви метъл глава прави. Кой не боготвори Lemmy, Halford или Bruce Dickinson. Няма да е честно, ако кажа, че те не са по-добри от други. Просто моят вкус е такъв. И може би не разбирам останалите артисти. Когато по някаква причина ми се налага да отида на изложба, за да разгледам великите картини на световно известен художник, заставам пред тях и започвам да се питам какво по дяволите е това? Просто не ги разбирам. Може би съм създаден за метъла и за нищо друго.

От другата страна - Какво можеш да ми кажеш за желязното магаренце, което сте увековечили в последната песен от новия албум „Iron Donkey”?

Gerrit P. Mutz - Историята е интересна, защото когато бяхме на турне през 2001 с PRIMAL FEAR и CHILDREN OF BODOM, вече притежавахме тази играчка, голяма половин метър, която изглежда като магаренце и работи с батерии. И когато я включиш, започва да куфее. Изглежда доста смешно. Та, магаренцето стои в репетиционната вече 15 - 16 години, има бекстейдж пас на врата си, а аз се каня 15-16 години да го увековеча в песен. Защото винаги, когато го пуснем, се заливаме от смях. Този път, преди да влезем в студиото, имахме възможност, да репетираме песните всяка нощ. В нощта преди да записваме, заучавахме точно тези две-три песни, които щяхме да запишем на следващия ден. Вглъбени в новите парчета, работейки по солата, ни дойде идеята, че така и така ще записваме на следващия ден, защо най-накрая не направим, отлаганата 15 години песен за магаренцето. Казахме си, че повече не трябва да се бавим. И тогава барабанистът ни, който ни е нещо като шеф, абе мениджър, ни изгледа странно и ни попита дали наистина искаме точно в този диск да се пошегуваме с нещо. „Защо пък не, нека го направим”. Ако това, което създадем, не струва, няма да го добавяме в албума, просто ще си го запишем за нас. Когато обаче чухме крайния вариант, решихме, че ще е страхотно, забавно и независимо, че албумът е завършен, да вкараме точно след последната песен, като шега, песента за магаренцето. Така и стана.

От другата страна - Интересно изглежда – „Glory Ride” в началото – „Iron Donkey” в края…

Gerrit P. Mutz - Което също е забавно. Китаристът ни спомена, че иска албума да започва с интро, ние му казахме да го напише, а той каза, че ще го кръсти „Intro”, а по-късно добави и „Glory Ride”, което ни разсмя страшно много. Забавно е. Така че го направихме. През цялото време се заливахме от смях и въпреки това направихме добро интро.

От другата страна - Защо всъщност турнето Ви с PRIMAL FEAR и CHILDREN OF BODOM е най-голямата грешка в кариерата Ви?

Gerrit P. Mutz - Защото беше много скъпо и сложи край на нашите взаимоотношения с „Metal Blade”. Те не искаха да платят за това турне. Бяха достатъчно умни, да ни кажат, че то няма да ни донесе нищо, че от него можехме евентуално да спечелим само петима нови фенове, че нищо няма да се промени за нас след него. Ние им опонирахме, че искаме да направим поне едно голямо турне в кариерата ни и искаме да участваме точно на него. Тогава от „Massacre Records” се свързаха с нас и казаха, че ще поемат разходите за обиколката. Така направихме турнето, сменихме лейбълите и се присъединихме към „Massacre Records”. От днешната гледна точка, това беше грешка. Дори и преди 2002 пак беше грешка. Напускането на „Metal Blade” тогава беше грешка, това беше лебълът на моите мечти, работех за него, работех за „Metal Blade” девет години. И да напусна звукозаписната компания, за която работех, само защото промоутърите обясниха, че от лейбъла не искат да платят за турнето, което в края не ни донесе нищо, а само ни коства много пари, а те ни го казах и се оказаха прави, беше наистина голяма грешка от наша страна. Нищо против „Massacre Records”, бяха много добри с нас. Но въпреки всичко това не прави грешката по-малка.

От другата страна - Ако това е най-голямата грешка в кариерата Ви, кое е най-голямото постижение?

Gerrit P. Mutz - О, това определено са шоутата по повод новите ни албуми. Правили сми подобни партита за всеки диск и всички са били невероятни. Към „Heavy Metal Sacrifice” направихме рилийз шоуто в родния ни град Лудвигсбург и беше невероятно. Винаги присъстват страхотни хора и фенове. Групите, с които бяхме – TANKARD, SEPTAGON, STALLION, TRAGEDY DIVINE, са групи, с които сме приятели и сме щастливи, че ги познаваме. Това е едно от най-приятелските събития, на които съм участвал. Нямаше нито едно момче или момиче, което да каже, че не му харесва. Всичко беше невероятно. Така че това е едно от най-големите ни постижения.

От другата страна - Най-голямата саможертва, която си правил или си склонен да направиш в името на хеви метъла?

Gerrit P. Mutz - Жертвал съм всичко за хеви метъла. Заради него съм губил всичко, но от друга страна съм спечелил всичко. Имам предвид, че никога не знаеш, къде ще те отведе решението да бъдеш хеви метъл, защото не ти избираш метъла, а метълът те избира. Когато за първи път го чух в края на 70-те, музиката направо ме наелектризира. Накара ме да се почувствам щастлив и завършен като личност. После открих великите групи, с които се насочих и към ъндърграунда, където се натъкнах на MERCYFUL FATE и MANOWAR. С всяка открита група беше настръхване, след настръхване, след настръхване. Това електричество, което те носеха, тази отдаденост, която те носеха, никога не ме напусна. Беше фантастично и разбира се, им отвръщах със същото. Давах всичко от себе си, защото исках да запазя тези усещания, обичах групите, защото ми ги даваха. До такава степен, че си правех татуировки, купувах си техни фланелки, купувах си албумите им, ходех на концерти. За да постигнеш тази отдаденост, трябва да жертваш всичко. Това и направих. И в същото време постигнах всичко, точно заради нея. Когато бях на 14 и излизах с приятели или ходех на плуване, в главата ми нямаше нищо друго освен мисъл за голямата сцена. Исках да правя концерти, исках да съм в рок група, да бъда метъл, да съм вокалист, въпреки, че тогава свирех на китара, исках да съм певец. Така че никога не знаеш, какво ще се случи. С годините нещата се променят. Мечтите се осъществяват. Вече съм в група. И то не като басист или китарист, а защото някой те е попитал дали можеш да пееш, а ти си отговорил, че не можеш, и независимо от това те е накарал да опиташ. Нищо не е вървяло по план. Когато се обърна назад, съм бил в групи от 84-та, което прави вече 33 години. Никога нищо не съм планирал и никога нищо не съм очаквал. Имаше много саможертви по пътя, ако не всичко, на не съжалявам за нищо, защото съм точно тази личност, която искам да бъда. Кой може да го потвърди обаче…

От другата страна - Последно – ако имаше шанса да срещнеш 20 годишния Gerrit, какъв съвет би му дал?

Gerrit P. Mutz - Бих му казал, да се успокои. Нищо не е толкова зле, колкото си мисли. Когато бях на 20, бях нещастен и жалък, мислех си, че съм най-жалкия на света, нищо нямаше значение, мразех всичко, просто не бях щастлив, когато бях на 20. Това отделно от метъла. Щях да си кажа, че съм готин тип, да се успокоя, да не пуша прекалено много трева, да не пия твърде много, да бъда малко по-спокоен, защото животът не е толкова гаден. Ще му кажа, че ще види, че на 46 ще го постигне и все още ще свири в хеви метъл банда. Убеден съм, че на тези думи ще реагира като нещастника, който бях и ще ме удари в лицето.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов