Интервю с Niklas Sundin (MITOCHONDRIAL SUN, ...

Интервю с Niklas Sundin (MITOCHONDRIAL SUN, екс-DARK TRANQUILLITY)

Когато правих интервюто с Niklas Sundin за новия му електронен проект MITOCHONDRIAL SUN, той все още беше китарист на DARK TRANQUILLITY, независимо че с години се беше отказал от турнетата с тях. Е, в един момент пътищата на Niklas и групата, която основава през 1991 година се разделиха. Така китаристът се отдаде изцяло на електронния си проект MITOCHONDRIAL SUN и дори му предстои да издаде втори албум с него в рамките на 2020. С него бившият вече китарист на DARK TRANQUILLITY преоткрива музиката в съвсем различни измерения. От основател и откривател на мелодичния дет метъл, прескача в електрониката. От музика с вокали, преминава в напълно инструменталните композиции.

Интервюто с Niklas Sundin (MITOCHONDRIAL SUN, екс-DARK TRANQUILLITY) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 19.10.2020 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на Българското национално радио.


От другата страна – Привет, Niklas, вече не си част от DARK TRANQUILLITY.

Niklas Sundin - Харесва ми да съм креативен. Харесва ми създаването на музика. От всички години досега, най-много съм бил в група преди всичко останало. Дори преди да стана баща. От самото начало смятам, че турнетата са необходимото зло. Обичам да свиря на концерт, но от деня има още 23 часа, в които трябва да намеря, което да правя, което си струва и е ценно. Вече не съм част от DARK TRANQUILLITY. Не искам да се връщам към техния начин на работа и турнетата. Ще видим накъде ще потръгнат нещата.

От другата страна – Този начин на живот ограничава твоята креативност?

Niklas Sundin – Позицията ми винаги е била такава. Свиренето по фестивали например е страхотно преживяване и в някои аспекти концертите ще ми липсват, но ето един пример. Ако свирим на фестивал някъде в Европа в събота, това означава, че трябва да взема полет от Гьотеборг късно в петък вечерта или събота сутринта. Живея в малък град и полетите от него не са директни. Понякога ми се налага да прекачвам по два пъти, за да стигна крайната точка. След което да си изчакам багажа, да го натоваря в буса, да се возя три-четири часа. Концертът минава, евентуално си спретваме забава в бекстейджа, следва прибиране в хотела, където в най-добрия случай сънят е няколко часа и хайде на обратно. Това отнема целия уикенд далече от дома и то за шоу от 45 минути. Само по себе си е голямо приключение и е страхотно преживяване за повечето музиканти, но представи си как го правиш година след година. Бях на 15, когато създадохме DARK TRANQUILLITY. Започнахме участия по фестивали преди повече от 20 години. И какво се получава – отнема ми два или три дни, за да свиря някъде за 45 минути, вместо за това време да се затворя в студиото, където бих могъл да съм отдаден на създаването на музика, вместо да се опитвам да се придвижа до мястото на концерта, седейки в самолета или в буса и чакайки. Днес тази част от турнетата и концертите ме прави нервен. Със сигурност ми е харесвало и в продължение на години съм се чувствал добре, но вече осъзнах, че времето ни на Земята е ограничено, колкото и клиширано да звучи. Колкото по-възрастен ставаш, толкова е по-важно да обръщаш повече внимание на наистина стойностните неща. От тази гледна точка точно сега за мен е по-важно да съм креативен и да създавам музика, отколкото да правя по 150 концерта на година, на които да имитирам онова, което съм създал. Като артист изпълнявам моята музика на живо, но в това няма никаква креативност.

От другата страна – Да разбирам, че животът на музиканта не е толкова бляскав?

Niklas Sundin - Наистина, въобще не е, но все пак в някакъв момент се наслаждавах на обиколките с бусове и пътуването в първобитна обстановка. Бяха хубави години. Чувствахме се като част от нещо значимо. Днес тур бусовете предлагат много по-големи удобства. Има безжичен интернет, някак с и светът стана по-малък и удобен, ако го сравнявам с миналото, когато започнахме с турнетата. Спомням си първото, което направихме. Беше през 1995 като съпорт на SIX FEET UNDER. Поне по веднъж звъняхме на родителите ни, за да ни чуят, и да им съобщим, че сме живи. Нямахме мобилни телефони, нямаше интернет. Купувахме си карти за телефони на компании, които предлагаха международни разговори. Спомням си как сме обикаляли улиците на някой град, без да имаме карта, питайки къде можем да открием подобни телефони. А днес можеш отвсякъде да се обадиш на всекиго във всяка точка на света. Днес турнетата са много по-удобни от миналото.

От другата страна – Какво остава обаче скрито от феновете?

Niklas Sundin - Зависи от музиканта. Смятам, че много хора са твърде открити и показват повече на феновете си. Аз например съм по обран и не чувствам необходимост да споделям твърде лични неща или лична информация с феновете и публиката. Поведението ми е малко по-различно. Основно искам да споделям музиката си. Разбира се, че ги има и въпросите от интервютата, но считам, че днес хората имат много по-реална представа за това какво е да си музикант, артист или за която и да е професия. През 90-те царуваше архетипът на рок звездата. Много хора си мислеха, че като пуснеш само един албум към малък ъндърграунд лейбъл и парите ще потекат, изведнъж ще станат финансово независими и на секундата ще започнат да живеят от музиката си. Днес на този процес се гледа много по-реалистично. Всеки вече е наясно, че в музиката няма много пари. Че турнетата могат да са много мъчителни. Много от митовете за рок звездите са разобличени. Представата за това как работи бизнесът е много по-реална. Всеки обаче е различен. Има известни музиканти, които пускат по двадесет снимки на ден в „Инстаграм”, както и всеки отделен детайл от живота им е на показ. Както и има артисти, които са напълно анонимни. Всичко зависи от човека.

От другата страна – Отиваме към албума на MITOСHONDRIAL SUN. Какво е музиката за теб? Тя има ли определена форма и посока?

Niklas Sundin - На първо място, ако погледнем на MITOСHONDRIAL SUN като на страничен проект и от гледната точка, че е вълнуващо и ценно да създам нещо различно, музиката ми носи съвсем друго усещане от онази, която обикновено правя. Не мисля, че щеше да е добра идея, ако в основата на страничния ми проект стоеше метълът. От много години слушам електронна музика и индъстриъл. От тийнейджър винаги съм бил широкоскроен по отношение на стиловете. В DARK TRANQUILLITY винаги сме имали кийбордист, както и електронни елементи. Почти от началото на групата започнахме да използваме електронен софтуер, който ни позволяваше да правим електронни аранжименти на песните. Винаги съм се вдъхновявал от работата на клавириста ни и начинът по който аранжира и структурира неговите части. Много е привлекателно да правиш музика и да изпълняваш всичко сам, без задължително да се самоограничаваш. Някак си работиш като класически композитор. Извеждаш музиката, която е в главата ти, без да се интересуваш как тя би звучала, ако бъде изпълнена от определен инструмент. В моя случай е китарата. Има свобода във възможността да олицетвориш почти всичките си мисли с музиката. Тази свобода обаче има и недостатъци, защото понякога е много трудно да решиш, точно накъде да се развият нещата. Всъщност процесът трябва да е балансиран. От години имах идеята и знаех, че ще е забавно да опитам нещо коренно различно. Бях обаче много зает с DARK TRANQUILLITY, както и като цяло с професионалните ми ангажименти. Катализаторът да се захвана със страничния ми проект, се появи, когато реших да си взема почивка от турнетата. Така най-накрая имах повече време, което да прекарам в домашното ми студио. Е, не колкото ми се иска, защото съм и баща, а детето се нуждае от внимание. Но когато разполагам с час-два, винаги мога да се опитам да запиша идеите си. Също така ми отне доста, за да се науча как да създавам електронна музика. Дори и да съм работил с много и различни програми, в контекста на записите на китарите, се наложи да се самообразовам как по най-правилния начин да използвам различен софтуер.

От другата страна – Предимствата и недостатъците от музикант, който е поставил основите на мелодичния дет метъл да се превърнеш в изпълнител на електронна музика без вокали?

Niklas Sundin - Трудно е да отговоря. Мога да ти отговоря от позицията на това как се приема проекта. Сигналите са двупосочни. От една страна имам слушатели заради работата ми с DARK TRANQUILLITY. От друга страна за повечето метъли проектът ми едва ли е интересен. Също така феновете от електронната сцена гледат скептично на творението ми, защото сигурно им е странно, че дет метъл китарист издава електронни албуми. Надявам се да не се озова на земята от двата стола, но от това, което мисля и от начинът по който се приема музиката ми, смятам, че съм започнал професионален, добре звучащ проект. Първоначалната ми идея беше да създам композиции без да мисля, как ще се приемат, дали ще се приемат в чисто комерсиален аспект. Необременен по този начин, се чувствах още по-свободен в работата си. За мен няма никакво значение дали албумите ми ще се продадат в десет или десет хиляди копия. Най-важното беше експериментът и опитът да изкарам музиката, която набираше сила в мен. Исках тя да получи физическа форма. В този случай се чувствам напълно свободен, без да се интересувам от ревютата или дали проектът ще бъде успешен или не. Ако планът ми беше да започна напълно нова музикална кариера, да започна от начало, а целта ми да съм страшно голям и успешен, тогава всичко в MITOСHONDRIAL SUN щеше да бъде различно. Песните щяха да бъдат по-леки и слушаеми, щеше да се наложи да взема милиони решения. А сега просто създавам саундрака на собствените ми идеи, които издавам без дори веднъж да съм помислил за комерсиалния им потенциал.

От другата страна – Музиката без вокали по-трудно ли се възприема?

Niklas Sundin - По-скоро и да, и не. Също така зависи и от слушателите. Всеки е различен. Смятам, че за музиката, която аз правя, която е много атмосферична, много отнесена, кинематографична, която по някакъв начин предизвиква у слушателя картини и образи, която е опит от моя страна да звучи почти филмово ориентирано, думите и вокалите са излишни и тя не се нуждае от тях. С тях композициите вече стават по специфични, по-конкретни. Отнема се възможността на слушателя за интерпретация през неговия поглед. Отнема му се възможността да създаде в ума си своя уникална визия. В момента, в който се появи текстът, идват и ограниченията при възприемането. За MITOСHONDRIAL SUN е добре, че няма нито текстове, нито вокали. Наясно съм, че за много фенове, вокалите са важна част от музиката, самият аз обичам да слушам песни с добре написани и претворени текстове, с добре изпети вокални линии. Повечето от любимите ми артисти са страхотни изпълнители и композитори, които перфектно предават послания, облечени в думи и музика. В случая на MITOСHONDRIAL SUN обаче вокалите не са необходими. Така е по-добре.

От другата страна – Имаш ли средство, към което се обръщаш, когато търсиш вдъхновение.

Niklas Sundin - Предполагам и да, и не. Винаги съм композирал музика. Притежавах първия си четири канален рекордер още през 1991. През годините съм записал и запазил хиляди рифове и идеи. Разбира се, че повечето от тях не са кой знае какво, но винаги мога да открия в архивите идеи, които много харесвам, но по някакъв начин нещо не им е достигнало, за да станат част от песен на DARK TRANQUILLITY. Причините са различни. В повечето случаи просто не пасваха на музиката на бандата. И ето, че сега в основата на много от композициите на MITOСHONDRIAL SUN стоят идеи, които съм нахвърлял преди много години. По някакъв начин отново се свързах с тях и ги използвах за отправна точка за някои от песните. Разбира се, не с всички подходих по този начин. Една част от композициите ми са напълно нови идеи. В основата на отварящата песен от дебюта „Ur Tehom” е една лековата мелодия, която измислих на акустична китара през 1992. Също така съм използвал някои стари и любими мои рифове, които преработих за проекта. От тази гледна точка банката с идеи, които съм натрупал, ми даде възможност за един добър старт. Ако ми липсва вдъхновение, винаги мога да отворя набъбналата папка със записана от мен музика, да си я пусна и слушайки я, рано или късно ще ми се яви идея, която би ми била интересна и която да ме провокира да я развия.

От другата страна – Как свети едно „митохондриално слънце”? Каква е светлината му?

Niklas Sundin - Философията зад проекта е всеки слушател да оформи своя собствена представа не само за концепцията, но и за начина по който музиката резонира в него. Това преследвам с MITOСHONDRIAL SUN. Когато започнах работа по него, исках да има строга концептуалност, да почива на човешката еволюция от най-ранната история, до космоса. Започнах да я развивам с различни семпли, които отговаряха на отделните етапи, използвах различни знакови темпа, но осъзнах, че музиката ще стане твърде отегчителна, ако я натоваря твърде „математически”. В един момент ми се стори, че има риск албумите да са твърде претенциозни и научно обременени. След което всичко това остана на заден план като се фокусирах върху това да създам възможно най-добрата музика без да използвам предварително установените формули. И за да отговоря на въпроса ти, надявам се, че MITOСHONDRIAL SUN излъчва много ярка и силна светлина, която може би в един момент ще погълне Слънчевата система или Вселената. Усещанията, които искам да внуша, не са свързани само с космически катаклизъм или неизбежния край, а в същото време и с чувството на позитивизъм и на възхищение. В някои композиции те се усещат повече, отколкото в други. В този смисъл MITOСHONDRIAL SUN е проект, коренно различен от DARK TRANQUILLITY. Позволих си да създам материал, който в крайна сметка е позитивен, а не носи меланхоличност и разрушителност.

От другата страна – С музиката си въпроси ли задаваш или даваш отговори?

Niklas Sundin - Със сигурност задавам въпроси. Мисля, че е твърде претенциозно, когато музикантите, артисти и дори писателите не дават необходимото пространство за интерпретации и се поставят в позицията на всезнаещи и оракули. За мен голяма част от магията на музиката се състои в това авторът да задава въпроси и по този начин да провокира диалог, вместо да проповядва и да сочи кое е правилно и кое е грешно. За това и ми е трудно да харесам музика, която е твърде политически насочена или е създадена от позицията на голямото его. Повечето от любимите ми артисти задават въпроси, които насочват към някаква тема, без претенциите да издигат на пиедестал собственото си мнение и да представят някакви велики истини. За мен е важно албумите на MITOСHONDRIAL SUN да предизвикват любопитство и заинтересованост у хората, за които подобна музика има значение. Които я усещат с душата си и им е интересно към какво точно насочват заглавията на композициите. Да потърсят значението им в Интернет и да научат нещо ново. Дебютният сингъл на поректа „Nyaga” е вдъхновен от научната фантастика и книга със същото име. Има някои идеи, от които се интересувам и могат да бъдат открити в музиката на MITOСHONDRIAL SUN. И в същото време това е инструментална електронна музика, която предоставя много възможности за лична интерпретация, независимо че съм създал наистина специфична концепция. Разбира се, ако албумите са с текстове, мога да разказвам истории и концепциите да са още по-изяснени. За мен обаче е по-важно да създам определени усещания, определена атмосфера, да провокирам идеи за времето, космоса, еволюцията. Теми, които винаги съм намирал за много завладяващи. Знаеш Mike Oldfield. Издал е много албуми, които са вече класика. Един от тях е „The Songs of Distant Earth” (1994). Той е едно от основните вдъхновения зад MITOСHONDRIAL SUN – космическа инструментална музика, която е невероятно вдъхновяваща и супер атмосферична. Там има някакви думи и вокали, но за подобен албум и онова, което се е опитал да постигне с него, пеенето и текстовете във всяка композиция биха погубили много от стремежите му. За това мисля, че за подобна вдъхновяваща музика е предимство да е инструментална. Може да има някои препратки в заглавията на композициите, но е по-добре музиката да е приключение за сетивата, а не лекция или научен репортаж.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов