Интервю с Jennifer Haben (BEYOND THE BLACK) ...

Интервю с Jennifer Haben (BEYOND THE BLACK)

Само шест години бяха необходими на BEYOND THE BLACK, за да се утвърдят като една от успешните банди в „симфоничния метъл”. Всъщност шест години по-късно „симфоничен метъл” и BEYOND THE BLACK поставени в едно изречение са леко несъвместими. Групата успя да излезе от границите на стила и днес предлага много по-разнообразна музика. След втория албум певицата Jennifer Haben сменя състава и от тогава симфоничните елементи са изтикани на втори, че и на трети план в полза на по-модерното звучене. В средата на 2020 BEYOND THE BLACK издадоха четвъртия си албум „Hørizøns”, а Jennifer Haben даде специално интервю за От другата страна.

Интервюто с Jennifer Haben (BEYOND THE BLACK) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 28.09.2020 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.


От другата страна - Привет, Jennifer, в началото би ли представила BEYOND THE BLACK?

Jennifer Haben - Основахме групата през 2014. Започнахме със симфоничен метъл. С годините и особено с новия ни албум променихме леко стила, звука ни стана по-модерен, но разбира се не сме изоставили метъл елементите. Вече имаме и електронни включвания. Не сме забравили симфоничната част, но звукът ни определено е по-модерен. В BEYOND THE BLACK сме петима. Аз съм певицата, барабанист е Kai Tschierschky, двамата китаристи са Tobi Lodes и Chris Hermsdörfer, който все повече хваща микрофона. В последния ни албум „Hørizøns” прави водещите вокали в „Marching On”. Басист е Stefan Herkenhoff.

От другата страна - Защо замени всички останали от групата през 2016?

Jennifer Haben - Дълга история, но ще се опитам да я разкажа накратко, за да е ясно всичко. BEYOND THE BLACK започна с летящ старт и голям успех. Причината беше, че преди да създадем групата, бях постигнала много. В музикалния бизнес съм от единадесет годишна. Което е доста време. Според мен причината, за да се разделя с останалите, беше, че никой от тях не беше подготвен за този успех. Инвестирахме много в бандата и време, и пари. Стигнахме до момента, в който ни се предостави възможност да подпишем договор, който ни отваряше вратите към света. Преди това разпространението на албумите ни беше само на територията на Германия и Австрия. Това означаваше, че трябваше да инвестираме много повече от преди, а не по-малко. Започнахме да обсъждаме бъдещето на групата. Осъзнах, че не всички вървим в една посока, че всъщност всеки имаше различна представа за BEYOND THE BLACK, за онова, което трябваше да направим от себе си, за да вървим напред. Така се оказа, че останалите не бяха на моя страна. Групата обаче е моя. За мен е ясно, че ще й се отдам напълно, тя е моя рожба. Момчетата не чувстваха нещата по този начин. Не бяха готови да се отдадат на каузата BEYOND THE BLACK. Моментът беше тежък, но трябваше да бъде взето правилното решение. Така стигнах до извода, че е по-добре да се разделя с останалите и всеки да поеме по свой път.

От другата страна - Кой е най-големият ти стимул, за да създаваш музика?

Jennifer Haben - Лично аз никога не съм се занимавала с нищо друго освен с музика. Имам най-страхотното семейство на света. Приоритетите ми са да се обграждам с невероятни характери, за които мога да се грижа. Другата ми основна цел в живота е музиката. Когато пея, се чувствам най-жива. Това е причината да се занимавам с нея.

От другата страна - Днес по-лесно ли е да създадеш група?

Jennifer Haben - Не знам. Смятам, че е и лесно, и трудно. Лесно е, защото можеш да създадеш банда с хора, които не живеят до теб. Можеш да претърсиш целия свят за музикантите, с които искаш да работиш. А днес наистина има много музиканти. Трудната част е, когато нещата опрат до репетиции. Все пак днес светът е много по-достъпен. От друга страна това се превръща и в проблем, защото има толкова много групи. Много музиканти използват социалните медии и постоянно пускат нова продукция. Необходимо е да имаш работещ план, който да те открои от всички останали в социалните платформи. Така че и е лесно, и е трудно да създадеш група днес. Ако се върнем през 80-те, когато попаднеш на някого, който иска да инвестира в теб и ти вярва, нещата се получават по-лесно, сравнено със сегашния период. Тогава обаче малките банди са били непознати, защото са нямали възможностите, които Интернет предоставя сега. В миналото големите лейбъли са били гаранцията за успеха. Днес нещата са променени. Всеки може сам да изплува на повърхността, но трябва и да се открои от останалите.

От другата страна - Вас какво Ви откроява?

Jennifer Haben - Това е, че не правим компромиси. Широкоскроени сме и отворени за всичко. В метъл сцената повечето банди следват едни и същи отъпкани пътеки. Те използват вече утвърдени формули, изглеждат като копия и за това звучат по един и същ начин. Ние предпочитаме да показваме другите лица на музиката, да представяме нови стилове, защото просто сме такива. Носим го в себе си. Вярваме, че има хора, които ще харесват нещо по-различно. При нас основата е метъл, но върху нея надграждаме с други стилови елементи. Обичам смесването на различни стилове. Не смятам, че е по-лошо от традиционните направления в музиката.

От другата страна - Важно ли е за една група да има лейбъл зад гърба си?

Jennifer Haben - Преди време завърших дипломната си работа по подобна тема. В Германия много млади хора предпочитат да правят всичко сами. От друга страна обаче лейбълът дава възможност на групите да стъпят на здрава основа. Това позволява по-бърз успех. В началото не всички разполагат със средства. Или ги използват, за да си направят всичко сами. Силата на парите е неоспорима. Но лейбълите разполагат с опит и връзки. Ако ти повярват и направят така, че за теб да се говори навсякъде като за тяхната нова звезда, попадаш може би в най-доброто възможно положение. Смятам, че и двата варианта работят, но на различно ниво.

От другата страна - Какъв е планът за BEYOND THE BLACK?

Jennifer Haben - Всъщност не е кой знае какъв, за да съм честна. Работим стъпка по стъпка. Имаме краткосрочни планове, с идеята в каква посока да е следващата ни цел. Нямаме дългосрочни планове. Предпочитам да работя по този начин. Той е по-добър за нас, защото ако реша да изпробвам нещо ново или с останалите искаме да се докоснем до по-различен опит, имам възможност да го направя. Искам да не съм ограничена, а един дългосрочен план, който ще трябва да следваме, ще доведе точно до това. BEYOND THE BLACK е група, която е отворена за всякакви експерименти, които не сме планирали и не сме опитвали. Положението ми харесва, обичам да се изненадвам.

От другата страна - По какъв начин новият албум „Hørizøns” развива картината зад BEYOND THE BLACK?

Jennifer Haben - Бих отбелязала, че тази картина все още не е завършена. С „Hørizøns” разказваме още една част от живота ни, която обхваща последните две години. През тях опитахме много нови неща. Участвахме в голямо телевизионно шоу тук в Германия, появихме се на фестивали, за които от деца сме си мечтали да участваме, обиколихме и други страни. „Hørizøns” разказва за тази част от живота ни. Той е пътешествието, на което сме се отправили сега. За следващия албум сигурно ще добавим друг нюанс или ще оставим нещата такива, каквито са. Не знам. Пак се връщам на темата за липсата на граници пред нас. Искам да съм отворена за нови предизвикателства. Така че картината зад BEYOND THE BLACK все още не е завършена.

От другата страна - А развитието на групата между първия албум „Songs of Love and Death” и последния „Hørizøns”?

Jennifer Haben - Отделните албум на BEYOND THE BLACK, от първият до последният, проследяват пътя на групата и всеки един от тях дава представа какво представляваме към дадения момент на тяхното излизане. Линията, която подхванахме в първия албум, продължава и във втория „Lost in Forever”. С него запазихме същата посока. В „Heart of the Hurricane” малко се поотворихме и за други влияния. Тогава и съставът вече беше друг. Музиката се промени в резултат на тази стъпка и процесът е логичен, предвид новите музиканти. В началото бяхме симфонична метъл група. Сега експериментираме и с други стилове.

От другата страна - Имаш ли любими песни от новия албум и кои от тях биха били хитове на живо?

Jennifer Haben - За щастие имахме възможност да направим няколко концерта в Германия. Става въпрос за свирене като на автокино – хората си стояха в колите, гледаха изпълненията ни от тях и ни слушаха от персонални говорители. Беше забавно преживяване. Тогава изпълнихме някои нови песни като „Human”, „Wounded Healer”, „Golden Pariahs” и едноименната. Лично за мен „Wounded Healer” и „Golden Pariahs” звучат страхотно на живо. Другите две също. Май всички звучат като бъдещи концертни хитове. Беше хубаво, че успяхме да направим тези промоционални концерти. Предостави ни се шанс и го използвахме. Иначе любимите ми песни от новия ни албум са „Human” и „I Won't Surrender”.

От другата страна - Спомена „drive-in” концертите. Това ли е бъдещето?

Jennifer Haben - Не смятам. Беше невероятно преживяване, но ситуацията е такава, че това са единствените възможности за живи изпълнения. За всички ни беше голямо преживяване, че успяхме да се качим на сцена след толкова време. Важно е обаче след края на пандемията хората отново да се съберат заедно и да копунясват. Мошпитовете и танците трябва да се завърнат. Иначе преживяването от един концерт е непълно. „Drive-in” концертите са интересно преживяване и вариант в днешната ситуация, но хората се нуждаят от нормалните концерти, защото те са по-пълноценни с усещанията, които предизвикват.

От другата страна – Все повече дами застават зад микрофона. Жените ли са бъдещето на екстремната музика?

Jennifer Haben - Не знам. Наясно съм, че в момента има много групи, които имат певици. Знаеш ли, би било чудесно. Но ще отбележа, че пътят на една жена в метъл сцената не е толкова лесен. На първо място трябва да убедиш хората, че си достатъчно яка. Че с теб зад микрофона групата ти е много добра, особено що се отнася до концертите. Трябва да сме много убедителни, че заслужаваме да свирим на този или онзи фестивал и че можем да правим здрава музика, и шоу на живо. Пътят не е никак лесен, но колкото повече жени започнат да се изявяват в метъла, в един момент положението ни може да се промени. Ще бъде невероятно, ако стане.

От другата страна - Каква е ролята на жената в стил, доминиран от мъже?

Jennifer Haben - При всички случаи, щом си решил да се изявяваш в този стил, не трябва да те е страх. Трябва да сме силни и да покажем на феновете, че точно тук ни е мястото.

От другата страна - Кои са любимите ти банди?

Jennifer Haben - Обичам AMARANTHE и WITHIN TEMPTATION. Също така харесвам BRING ME THE HORIZON и старите банди като METALLICA, но това едва ли е нужно да го споменавам. Отворена съм към кросоувър, рок и поп. В метъла харесвам силните жени като Floor Jansen от NIGHTWISH.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов