Интервю с Andy Powell (WISHBONE ASH) ...

Интервю с Andy Powell (WISHBONE ASH)

В историята на рок музиката има няколко групи с трайно стилистично влияние, които продължават да са активни и продължават, да впечатляват феновете си с нови албуми, нови песни и свежи идеи. Също така едва няколко банди могат да се похвалят с над 50 години история. Рок динозаврите WIHBONE ASH влизат в тези категории. Със сигурност певецът и китарист на британската банда Andy Powell не си е представял, че групата му ще просъществува пет десетилетия, ще има 23 студийни албума и за него записването на нов диск ще продължава да бъде предизвикателство. В началото на тази година WISHBONE ASH издадоха „Coat of Arms”, а Andy Powell даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Andy Powell (WISHBONE ASH) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 17.08.2020 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.


От другата страна - Привет, Andy, каква е идеята зад името на новия албум на WISHBONE ASH „Coat of Arms”?

Andy Powell - Сложно е, нали? Зад заглавието на новия ни албум има две идеи. Първата е свързана с това, че ми се стори добро попадение то да е „Coat of Arms”, защото едно дълголетно и голямо семейство има нужда от герб. Особено когато са отминали много десетилетия и са се сменили много поколения. Сметнах, че в света на рока, това ще е интересно решение. За това и измислихме и герб. Втората причина албумът да се казва така, е песента със същото име, която е в него. Тя е свързана с факта, че много стари бели момчета управляват света, в който живеем. Песента е критика към парите, които стоят в основата на тяхното управление и остарелият им начин на мислене. Самата композиция е с лек политически уклон. Това са двете основни причини. От друга страна старите фамилии имат семейни гербове. Песента е протест срещу всички, които не пускат властта, а те трябва да отстъпят контрола на младите хора. Това са идеите.

От другата страна - Интересно е, че откриващата песен от албума "We Stand as One" е много по-твърда от останалите.

Andy Powell - Точно така. Това е най-праволинейната и директна композиция от диска. Тя е и най-достъпна. Ефектът е търсен нарочно. Когато я свирим на живо, звучи още по-тежко. Реакцията на феновете е мигновена, защото е завладяваща. Онова, което обичаме да правим, когато сме на сцена, е да привлечем хората към музиката. А една такава тежка и динамична песен е притегателен фактор. След което им показваме дълбочината на нашата музика. Каквото е положението и в албума.

От другата страна - След 50 години къде е предизвикателството в създаването на музика днес?

Andy Powell - Това е албумът сам по себе си. Създаването на един албум е най-голямото предизвикателство, пред което можеш да се изправиш като музикант. Процесът изисква много енергия. Един албум е сложен пъзел, скъпо удоволствие и за неговото създаване е необходима много креативност. Така че и днес си остава голямо предизвикателство. Вдъхновение откривам от онова, което става по света. Ако говорим за текстовете, те са резултат от наблюденията ми върху политиката, живота, взаимоотношенията. По тези теми пиша. В музикален аспект сме повлияли на много повече групи, отколкото други на нас и се чувстваме много добре в тази позиция и по-специално в китарно ориентирания рок. Ние сме една от най-добрите групи в това направление. Когато свирим на живо, не е необходима да убеждаваме никого. Хората веднага го чуват и усещат. Също така едно от най-големите ни вдъхновения е, когато създаваме музика за самите себе си. Звучи егоистично, но е истина. Имаме страшно богат опит и голяма вяра в собствения ни стил и музикални възможности.

От другата страна - Важно ли е музиката и текстовете на WISHBONE ASH да са свързани с реалността?

Andy Powell - Да, защото имаме нещо, на което казваме почтеност. А това води до задължителната искреност към самия себе си. Знаем, че се подвизаваме в музикалния бизнес и че трябва да по някакъв начин да забавляваме хората. Но истинският импулс, който ни движи напред, е честността към самите нас. Ние сме напълно свободни в това отношение. Не ни е необходимо да се превръщаме в комерсиална група. Не се нуждаем от пилотни сингли, от нищо подобно. Свободни сме да правим каквото си искаме и то така, че ние да сме доволни от резултата. Познаваме публиката си. Знаем какво искаме и какво тя очаква от нас. В това отношение сме независима банда.

От другата страна - Големи ли са очакванията на критиката и феновете към WISHBONE ASH 50 години по-късно?

Andy Powell - Понякога са големи. Всеки един от нашите фенове има своя идея какво всъщност представлява групата. Причината за това е, че заради нашата свобода е трудно да ни поставиш етикет. Няма как да ни причислиш само към хеви метъла или блуса, или фолка. Много е трудно да ни поставиш под един общ знаменател. Много хора са наясно с това, но други, също много, когато чуят нещо, което им харесва, настояват да изпълняваме само него – като прогресив рок например. За нас това не е проблем и можем да излезем на глава с подобни желания. Всичко идва от факта, че на хората им е трудно да определят точно какво свирим. Вземи BLACK SABBATH. Още от името е ясно, че рифовете ще са тежки. Също така тази тяхна праволинейност ги прави по-влиятелни. За разлика от тях, нашата музика е по-усложнена. За това и очакванията към нас са по-големи.

От другата страна - Има ли критика, която е важна за Вас?

Andy Powell - Добър въпрос. Това, което забелязвам днес е, че голяма част от музикалната критика е съсредоточена в големите ежедневници. Хората започват работа в малки списания и след като натрупат опит, се прехвърлят в редакциите, които издават големите вестници. Ние например получихме много хубаво ревю на страниците на „Daily Express”, местен вестник във Великобритания, който се чете то 350 000 души. За нас е важно да имаме положително ревю в подобен вестник. Интересното е, че хората на нашата възраст четат повече вестници отколкото музикални списания. И подобен отзив за нашия албум би ги провокирал да дойдат на наш концерт. За това има значение къде излизат ревюта за групата.

От другата страна - Как се справяте с негативната критика?

Andy Powell - Наред сме и с нея. Вслушвам се много внимателно, за да разбера защо е отрицателна и за дасе опитам да си извлека поука от нея. Нямам проблем с отрицателната критика.

От другата страна - А критиката от младите музиканти?

Andy Powell - Това е типично за тях. Причината е, че моето поколение създаде основите и музикалните стилове, които са известни днес. По някакъв начин независимо от възрастта ние сме на върха на пирамидата и все още определяме правилата. От друга страна нямаме проблем с критиките, които младото поколение отправя към нас. Ако младите усещат, че музиката ни не е подходяща за тях, няма какво да направя. Положението е такова, каквото е. Няма какво да променям. В тази група съм от 50 години. Такъв съм, какъвто съм. Не мога да променя онова, което съм. Веднъж или два пъти съм го правил във времето. Издавал съм танцувална и акустична музика. От една страна се прие, от друга – не. Не можеш да направиш нищо по въпроса. На първо място трябва да с искрен към себе си.

От другата страна - Кой е най-трудният урок, който научи през тези 50 години?

Andy Powell - Най-трудният урок е да се научиш наистина да получаваш удоволствие от онова, което правиш и да си горд с него всеки ден. Ако прекалено много слушаш останалите, губиш посоката. Винаги се вслушвай в сърцето си. Това е един от най-големите уроци на живота. Винаги се осланяй на почтеността, бъди честен към личните си морални и етични принципи. Това е добър урок. Също така е важно да имаш търпение и задължително да се опиташ да откриеш вътрешно удовлетворение от музиката.

От другата страна - Труден ли е пътят към личното удовлетворение?

Andy Powell - Да, понякога е труден, защото музикалният бизнес е такъв. Не става въпрос само до създаването на музика. Има голяма доза противоречие в случая. Правим музика за нашата публика и общността от фенове, които са постоянно с нас. Заради което трябва да мислим за тях и онова, което харесват. В същото време трябва и ние да сме удовлетворени от музиката. В един момент се появяват и компромисите. Така че постигането на удовлетворение понякога е свързано с доста усилия. Това се отнася и за намирането на правилната посока, в която трябва да се развие един албум. Но нищо от това не трябва да е пречка или да се превръща в проблем, когато свирим на живо. Тогава в пълна степен правим онова, което искаме.

От другата страна - Днес стиловете имат ли все още значение или за добрата музика стилът е без значение.

Andy Powell - Ако говорим за рока, метълът е доминиращ стил. Но когато чуеш наистина добра класическа банда като WISHBONE ASH, или DEEP PURPLE, или TOTO, дори и EAGLES, ако си пуснеш техните композиции, създадени от наистина велики музиканти, които има невероятен сценичен опит и са страхотни музиканти на живо с десетилетия зрялост, няма как стилът да няма значение.

От другата страна - Обикновено се смята, че артистът трябва да привлече публиката. Но слушането на музиката е активен процес. Как виждаш ролята на слушателя в процеса на музикална комуникация?

Andy Powell - Абсолютно си прав, че процесът е двупосочен. За мен ролята на слушателя често е съвкупност от емоции, които изпитва, когато гледа любимата си група на живо. Мога да го сравня с подкрепата за футболен отбор. Посещаваш стадиона и гледаш няколко мача. За твоя отбор само два от тях може да са на ниво. Останалите да не са. Но ти продължаваш да си фен на отбора и да го поддържаш. Същото е и с групите. Има фенове без значение на коя група, които са фенове до живот. Те харесват стила, музиката и винаги са с очакване, че ще получат онова, което ще задържи вниманието им. В същото време има и фенове, които няма да отидат на концерт, защото не харесват новия албум на дадена банда. Така комуникацията между групата и нейните фенове работи в различни посоки.

От другата страна - Според теб музиката има ли същото значение за хората, както преди 40 години?

Andy Powell - Не. Можеше и да бъде, но днес музиката е толкова много, информацията е много. Едни и същи хора играят онлай игри, правят онлайн залагания, в същото време гледат онлайн програми по „Netflix” и в един момент вниманието, което бандите привличат е много по-малко. Едно време колекциите от албуми не са били толкова големи. Примерно са се състояли от 20 броя и това са били най-ценните вещи, които си притежавал. И преди 40 години една плоча е била пускана многократно ден след ден. Днес нещата са различни. Много групи и артисти не отделят необходимото време на продукцията, която издават. Но не мисля, че грешката е тяхна. Просто времената са други. Днес музиката се слуша по съвсем друг начин. Не й се обръща достатъчно внимание. Стиловете са много по-смесени и по-разнообразни. Така музиката днес има много по-кратък живот, отколкото в миналото.

От другата страна - Има ли нещо, което още не сте опитали с WISHBONE ASH през годините?

Andy Powell - Бих искал да експериментирам повече с акустична музика и предизвикателството да я изпълнявам. Преди години опитахме някои неща. По време на турне сме вмъквали средна акустична част в сета. Бих искал да чуя как звучи групата с различни инструменти като цигулки и валдхорни. Сигурно ще е забавно. В един момент дори опитахме да създадем музика за танци. Има много области, в които бихме могли да експериментираме. Така че има някои неща, които бих искал да опитам. Едно от тях е съвместен проект с друг артист. Искам например отново да свиря с групата RENAISSANCE. Ще е интересно да участвам в албум на други изпълнители. Все още има някои неща в музикалния бизнес, които не съм правил.

От другата страна - Защо според теб банди като OVERKILL, METALLICA, OPETH, IRON MAIDEN, VAN HALEN, THIN LIZZY посочват WIHBONE ASH като основно вдъхновение?

Andy Powell - Защото музикантите от тези групи обичат да се ровят в историята на рока и сами по себе си са фенове на музиката. Някои от тях са идвали на наши концерти и по някакъв начин музиката ни ги е вдъхновила. Случаят с IRON MAIDEN и THIN LIZZY е точно такъв. От THIN LIZZY зная, че първият концерт, на който са присъствали е бил на WIHBONE ASH, като са пътували с кораб от Ирландия до Лондон. Phil Lynott е искал звук като нашия. За нас е голяма чест, че сме повлияли на тези групи. Чувството е страхотно. Причината да сме вдъхновение за толкова много групи е, че имаме много добро усещане за мелодия. Самият аз имам умението да аранжирам китарните партии по интересен начин. Също така съм напълно наясно как трябва да бъде изграден звука на WISHBONE ASH. Смятам, че останалите групи оценяват тези наши качества и могат да ги открият в музиката ни. След което желаят да ги приложат и в тяхното творчество.

От другата страна - След 50 години кой момент можеш да определиш като най-рокендрол за теб?

Andy Powell – Много са! Тъжният рокендрол момент беше, че бях с Keith Moon от THE WHO в нощта, когато умря. Хубав рокендрол момент беше, че съм свирил заедно с George Harrison и Ringo Starr. И всъщност моят най-рокендрол момент е джемът, който направих на един концерт с Ritchie Blackmore. Беше толкова впечатлен от свиренето ми на китара, че ни помогна да подпишем договор с „MCA/Decca Records”.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов