Интервю с Danny Vaughn (TYKETTO) ...

Интервю с Danny Vaughn (TYKETTO)

TYKETTO е американска хард рок банда от Ню Йорк. Групата е създадена през 1987 година от вокалиста Danny Vaughn, китариста Brooke St. James, Jimi Kennedy (bass) и Michael Clayton ударни. Името на бандата е взето от уличен графит. Музикантите виждат надписа на една стена в Бруклин, харесват го и той става име на TYKETTO. Най-големият хит на американската бандата е "Forever Young". Песента стана популярна в началото на 90-те години на миналия век, а клипът беше редовно въртян по MTV, когато музикалната телевизия наистина беше музикална телевизия. През 2019 бандата издаде концертния „Strength In Numbers Live”, посветен на 25-годишнината на втория албум на TYKETTO „Strength In Numbers”, но изсвирен в различен състав. В него "Forever Young" липсва. Иначе „Strength In Numbers Live” беше поводът за разговор с единствения оригинален член на състава – вокалиста Danny Vaughn, който даде специално интервю за От другата страна. В България „Strength In Numbers Live” се разпространява от "Riva Sound".

Интервюто с Danny Vaughn (TYKETTO) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 7.09.2020 година.


От другата страна - Привет, Danny Vaughn, защо отново лайв албум, защо не диск с нова продукция?

Danny Vaughn - Защото все още нямаме никакви нови песни. В началото на миналата година отчетохме факта, че се навършват 25 години от излизането на втория ни албум „Strength in Numbers”. Нямахме никакви планове. Просто пуснахме едно съобщение във Фейсбук „Не е ли невероятно. „Strength in Numbers” – 25 години!” Изведнъж получихме стотици отговори, в които ни призоваваха за турне по този повод, на което да изпълним целия албум. Тогава осъзнахме, че всички очакват и искат точно това. Хванахме се и го направихме. Заради това турне наехме екип, който записа всеки един концерт. Направихме осем във Великобритания. Понякога имаш нужда от доза късмет – може шоуто да не се получи, може записът да има дефекти. За щастие всичко се получи много добре и тогава взехме решението да издадем лайв албум.

От другата страна - С какво този диск е толкова специален при положение, че всеки с телефона си може да направи клип и да го качи веднага в Интернет?

Danny Vaughn - Специален е, защото ако не си гледал концерт на TYKETTO, това е най-добрият начин да го направиш. Причината след толкова много години групата да съществува е, че сме страхотни на живо.

От другата страна - „Strength In Numbers Live” е вторият пореден лайв албум, който издавате.

Danny Vaughn - „We've Got Tomorrow, We've Got Tonight” е също на живо, но е много различен. При него използвахме духова секция, струнни инструменти, бекинг вокалисти, променихме класическите песни на групата, излязохме на съвсем различна сцена, доближаваща се до театралната. Причината беше, че искахме да опитаме нещо ново и надявам се, специално. Смятам, че „We've Got Tomorrow, We've Got Tonight” е едно от най-добрите неща, които някога сме издавали.

От другата страна - Новият албум е по-различен?

Danny Vaughn - Точно така. „Strength In Numbers Live” е пълен лайв албум на TYKETTO такива, каквито сме. Деветдесет минутен директен концерт.

От другата страна - Без никакви документални кадри заради 25-годишнината?

Danny Vaughn - Не, отказахме се от подобна идея. Преди това бяхме направили нещо подобно. Ще е малко много да имаме три ДВД-та на живо, всъщност са три, защото преди три години издадохме и концерт от Милано „Don’t Come Easy Live”. Към него е и документална част. Новото е посветено само на албума „Strength in Numbers”.

От другата страна - В него изпълнявате целия албум?

Danny Vaughn - Точно така, но не в реда от диска, както и сме включили някои други песни.
От другата страна - Не сте свирили най-големият си хит "Forever Young".

Danny Vaughn - Наистина не сме. Решихме да не го свирим отново. Така го почувствахме. Иначе го има в концерта от Милано. Има версия на песента и в „We've Got Tomorrow, We've Got Tonight”. Не беше необходимо да го изпълним отново.

От другата страна - Специално преживяване ли беше да изпълнявате целия втори албум на TYKETTO?

Danny Vaughn – Смятам, че е страхотно и харесвам подобни концерти, на които групите изпълняват цели албуми. Все повече банди го правят. Особено когато даден диск достигне подобна годишнина. 25 години не са малко. Както отбелязах по-рано, идеята дойде по-скоро от феновете, отколкото от нас. И след като набра популярност, си казахме, защо да не го направим.

От другата страна - Интересно е какво оборудване използва на сцената? Все пак 25 години по-късно техниката е направила огромен скок.

Danny Vaughn - TYKETTO не е група, която усложнява нещата. Бас, ударни, китари, вокали, клавири. Макар и да са минали 25 години, нямаше нещо, което да се нуждаеше от промяна. Технологиите са стигнали много далече, но Michael Clayton свири на същия комплект ударни, които винаги използва. Аз свиря на някои от същите акустични китари, на които съм свирил преди 25-30 години. Преди 25 години китаристът ни беше друг, а сега е Chris Green. Работата му е страхотна. Преди 8-9 години към нас като постоянен клавирист се присъедини Ged Rylands. Той е и бекинг вокалист. Много е хубаво, когато клавирите са изсвирени на живо. Оригиналният състав на TYKETTO никога не е правил концерти с клавирист на живо. Днес смятам, че живите ни участия тогава не са били напълно пълноценни. В албумите ни е имало клавири, но никога преди не сме имали клавирист в групата. Така че е много добре, че с нас има пети музикант.

От другата страна - По някакъв начин албумът стори ли ти се по-различен на живо?

Danny Vaughn - В някаква степен. Когато решихме да го изпълним целия, се оказа, че в него има няколко песни, които почти не сме свирили на живо. Композиция като „Why Do You Cry?” въобще не мога да си спомня да сме я правили на концерт. Другата е „All Over Me”. Ако сме я свирили, е било едва няколко пъти. В албума наистина имаше няколко песни, които бяха като нови за нас по отношение на живите изпълнения. Това освежи доста концертите ни и забавлението беше на ниво.

От другата страна - Защо не събрахте оригиналния състав, който е записал албума преди 25 години?

Danny Vaughn - Преди време бяхме поканили оригиналния ни китарист Brooke St. James за един концерт. Но това беше преди години. Концертът беше близо до града, в който живее, а той живее в САЩ. За съжаление нямаше възможност да се присъедини към нас. Всъщност Brooke и Jimi в много отношение са оставили музиката на заден план. Свиренето вече не ги интересува.

От другата страна - Има ли възраст, при която концертите трябва да спрат?

Danny Vaughn - Надявам се, че няма. Просто нямам други планове.

От другата страна - Как се виждаш след още 20 години?

Danny Vaughn - Не знам, гледам да не мисля за това. Най-вероятно седнал на сцената с акустична китара. Правил съм го и в момента го правя. Моят нов солов албум „Myths, Legends and Lies” е донякъде в тази посока. Той не е акустичен, но мога да го изпълня акустично, както и правя. Този подход е много вдъхновяващ за мен самия, защото акустичната китара е моят избор. Чувствам се страхотно, когато изляза пред публика само аз и тя.

От другата страна - Има ли нещо в TYKETTO, което не получаваш като соло артист?

Danny Vaughn - В TYKETTO изпълняваме определена музика. Няма причина групата да започне, да свири джаз. Няма абсолютно никакъв смисъл да променяме нещо в звука и музиката на бандата. Безсмислено е, както за нас, така и за феновете. Когато създаваме албум на TYKETTO, го правим по определен рокендрол начин, надявайки се, че хората ще го харесат. В соловите ми албуми мога да експериментирам с каквото си пожелая и да направя, каквото си поискам. Такъв музикант съм, че създавам песни във всякакви стилове. В „Myths, Legends and Lies” има композиции, които звучат като ирландски фолк, има блус и джаз, има една песен, която е изцяло оркестрална. Позицията на соло артист ми позволява да следвам въображението си в посоки, в които си пожелая.

От другата страна - Как слушаш музика днес?

Danny Vaughn - Предпочитам дисковете. Мнението ми е, че звукът от диск се доближава до студийния звук на бандата. По този начин искам и да се слуша музиката на TYKETTO. Сериозно се опитвам да не слушам на телефона си или Интернет, защото песните са много компресирани. Басът не се чува, звукът е ограничен. Не мога да разбера хората, които вървят със слушалки в ушите. За мен това не е слушане на музика, а просто бял шум. По този начин не мога да схвана нищо от онова, което слушам.

От другата страна - От какво се лишават феновете, когато слушат музика онлайн?

Danny Vaughn - От качеството. Може да ползваш най-добрите слушалки на света, но компресията е много голяма. Вземи емпетройките, те са смачкани толкова много, за да се получи малкия обем информация. Така музиката е изстискана до последно. Ако си пуснеш същите неща на добра система или грамофон, разликата е десетки пъти в полза на последните. По този начин и ефектът, който музиката оказва върху слушателя е много по-голям от онлайн слушането.

От другата страна - Без емпетройките няма как да си 24/7 с любимата си музика…

Danny Vaughn - Така е, но не мога да кажа дали е за добро или лошо. Аз самият например никога не съм бил фен на MTV и видео клиповете. Когато телевизията се появи, я намразих, защото установих, че дори хората да харесват дадена песен, след като клипът е пускан два-три пъти на всеки час, след месец, ако пак попаднеш на видеото, превключваш канала. Причината е, че е прагът на удоволствието е вече преминат. И това е най-лошото нещо, което стана и става и днес с музиката. Всичко се концентрира само върху дадена композиция. Вниманието, което хората отделят, е вече много по-малко. А когато си пуснеш плоча, обикновено изслушвал целия албум. Защото все пак са необходими усилия, за да станеш, да преместиш иглата и да уцелиш началото на следващата песен. Така че изслушваш целия албум. Същото е и с дисковете. А днес се набляга на случайния подбор на песните в плейлист. Което и аз правя като всеки друг. Но е велико, когато си пуснеш целия албум и изслушаш песните в него по начина, по който са подредени от артиста, защото на първо място той иска те да бъдат слушани в установения от него ред.

От другата страна - Обаче плейлистите превърнаха музиката във фон на ежедневието.

Danny Vaughn - Със сигурност го има и това. От друга страна няма нищо лошо. Понякога се нуждаеш от музика, за да си изчистиш къщата. Тогава музиката служи за фон, в което не виждам проблем. Представи си, че отиваш във фитнеса. Пускаш си определена музика, която да те надъха, да изпълниш упражненията и да дадеш най-доброто от себе си. Тези неща са страхотни. Онова, което липсва днес е слушането на музика с приятели. Когато се събирахме вкъщи, сядахме, пускахме си албума от началото до края и го слушахме заедно. Коментарите по време на този ритуал бяха безценни. За съжаление това е вече минало.

От другата страна - И няма как да се върне.

Danny Vaughn - И аз така мисля. Дори и да има намерения, едва ли някой е наясно как да го направи. Само като пример – преди време давах уроци по китара на хлапета. Оказа се, че Интернет е както много добър фактор, така и много лош за учениците, които се учат да свирят на китара. Добрата страна е, че от Мрежата можеш да се научиш да свириш на всякакъв инструмент. Можеш да намериш каквото си поискаш и на каквото си поискаш ниво. Този източник може да ти помогне и е добре, че го има. Това, което забелязах обаче във всеки един от моите ученици, е че те никога няма да натрупат опита, който аз съм придобил, свирейки на китара, докато съм растял. Имал съм приятели, които също са свирили на китара и сме го правили заедно, заедно сме грешили, със сигурност сме звучали ужасно, но ако в някакъв момент някой от нас изсвири нещо интересно, останалите оставаха със зяпнали уста. Примерно е риф от „(I Can't Get No) Satisfaction” на THE ROLLING STONES и се започва, ама как го изсвири, я покажи… Показваш, после някой друг изсвири нещо друго и ти подскачаш, защото искаш да се научиш, да го свириш. Това вече не се среща, както е било в миналото. Просто всеки посяга към Интернет, набира THE ROLLING STONES и „Satisfaction” и веднага попада на таблатурата. Днес липсва взаимодействието с други изпълнители. А то е важно, защото рано или късно, ако искаш да продължиш като изпълнител, трябва да го направиш с други хора. И трябва да се научиш да свириш с тях, което само по себе си е изкуство.

От другата страна - И така наличието на техника и уменията от Интернет се превръщат в достатъчни, за да се обявиш за велик музикант. А идеите?

Danny Vaughn - Не съм разглеждал нещата по този начин, но познавам невероятни китаристи, които не могат да композират песни. Това е друга форма на изкуството, която не се отдава на всеки. Единственият начин да получиш възможността и да разбереш как се пишат песни, е да си сигурен, че си отделил достатъчно време, за да слушаш резултатите на великите композитори преди теб. Без значение от стилове и жанрове. Ако искаш да се научиш да създаваш добра хеви или траш музика, трябва да слушаш SLAYER, трябва да слушаш JUDAS PRIEST, трябва да се върнеш назад и да потърсиш извора. Отнася се за всяко нещо. Ако искаш да станеш невероятен композитор, ти препоръчвам да се сдобиеш с дискографията на Elton John или на THE EAGLES. Списъкът е безкраен, имам толкова много любими изпълнители. Но трябва да си наясно, че колкото и музика да изслушаш, никога не е достатъчно. Винаги има още много хубави неща за преслушване, от които да се учиш.

От другата страна - Последен въпрос. Какво не можеш да придобиеш днес в музикалния бизнес, за разлика от преди?

Danny Vaughn - Не можеш да си купиш хит. Вече не е възможно. Преди е правено постоянно. Какво още? Има толкова много неща. Със сигурност не можеш да си купиш почтеност. Днес музикалният бизнес е много по-малък от преди. До това го доведе алчността на всички замесени. Оказа се, че музикалните компании са много късогледи и не са никак предвидливи. Те така и не взеха на сериозно и на време стрийминга, емпетройките и Интернет. Лейбълите смятаха, че те са мода и тя ще отмине. Сами си ограничиха възможностите. Това е причината толкова много артисти да не сключват договори. По отношение на музиката Интернет има добра и лоша страна. Добрата е, че ако търсиш, можеш да откриеш всякакви музиканти, дори и най-неизвестните артисти, които записват в домашните си студия и качват в Мрежата. Те имат шанса да попаднат в полезрението ти. Отрицателната страна е, че днес расте поколение, което е вече на 20 и няколко, че дори и на 30, което никога не е плащало, за да слуша музика. Не казвам, че музикантите трябва да са милионери, но тук става дума за умения, за изкуство, все едно си купуваш картина. Не отиваш в музея, за да си харесаш някое платно, което да откачиш и безплатно да си го занесеш вкъщи, нали? Обаче с музиката днес става точно това. Хората вече не дават пари за нея. Смятат, че тя е даденост, защото някой я е направил, за да я има. Обаче нейното създаване струва пари, турнетата струват пари. Всичко свързано с музиката струва пари. Като музиканти се опитваме да изкарваме някакви средства, за да се издържаме. Не е въпрос да ставаме рок звезди - милионери. Живеем в много интересни време по отношение на музиката и не знам какво ще ни донесе бъдещето в тази посока.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов