Интервю с Erkki Virta (SINISTHRA) ...

Интервю с Erkki Virta (SINISTHRA)

Годината е 2005. След два демо записа и два миниалбума групата NEVERGREEN променя името си на SINISTHRA. Музикантите записват албума „Last of the Stories of Long Past Glories” и малко преди излизането му вокалистът Tomi Joutsen се прехвърля в AMORPHIS. Така за останалите от SINISTHRA не остава нищо друго освен да чакат по-добри времена. Те идват 15 години по-късно, когато е издаден вторият албум на групата „The Broad and Beaten Way”. За него, специално за „От другата страна” разказва барабананистът Erkki Virta.

Интервюто с Erkki Virta (SINISTHRA) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 24.08.2020 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на Българското национално радио.


От другата страна - Привет, Erkki, защо Ви отне 15 години, за да издадете втория албум на SINISTHRA?

Erkki Virta - Издадохме първия албум на групата през 2005 година. След което започнахме работа по втория. Това стана много скоро след излизането на „Last of the Stories of Long Past Glories”. За около година композирахме песните. Бяхме готови за записи някъде към 2007. По същото време започнахме да се оглеждаме за звукозаписен договор. Започнахме преговори с няколко лейбъла. Така влязохме в студио през 2008. Преди 12 години. Записахме ударните, когато работата по албума спря, защото не успяхме до подпишем договор и трябваше сами да платим записите. Преместихме се в домашно студио, а когато нещата стигнат до там, отнема много време. Процесът се забавя, защото възможностите стават безкрайни. Особено, когато нямаш и продуцент, който постоянно да ти повтаря, че всичко вече се е получило както трябва. Нашият китарист Markku Mäkinen записа всичко. А когато той влезе в релси и особено след като работи в собственото си студио, се отдава на експерименти. Певецът ни Tomi Joutsen, както знаеш, е постоянно зает с AMORPHIS. Вечно е на турне с тях или записва. Така на нас ни се налага да съобразяваме графиците с тези на AMORPHIS. Също така все още не бяхме подписали договор. Преговорите, които водех, все се проваляха. В един момент се обезкуражихме. Нещата се забавиха много. Дори сега като се замисля, не мога да си обясня, защо ни отне 15 години, за да издадем втория албум на SINISTHRA. Вярно е, че по това време свирихме и в други групи. Това се отнася за всички. Записвахме с тях. Интересното е, че не сме спирали да репетираме и да създаваме песни. Станах татко и реших да се оттегля от музикалния бизнес. Шест години не се бяхме събирали. В един момент си казахме, че трябва да продължим онова, което сме започнали в миналото. Няма как да го оставим просто ей така. Отново започнахме да работим заедно и краят му се видя. Преди време платих от джоба си за миксирането на песните. Отне ни още шест години, докато изпратим материала. Работихме с бившия звуков инженер на AMORPHIS Sami Koivisto. Никак не му беше весело. Защото в един момент се оказа, че той трябва едва ли не да работи безплатно. Но свърши страхотна работа. Когато чухме готовия материал, едва тогава решихме, че можем да го издадем. Звучеше като истински албум. След което мастерирахме песните. Започнах да търся лейбъл. От „Rockshots Records” проявиха най-голям интерес и го издадоха.

От другата страна - Отнело Ви е повече отколкото на GUNS N' ROSES да издадат „Chinese Democracy”…

Erkki Virta - Да, определено „The Broad and Beaten Way” е нашият „Chinese Democracy”. За щастие албумът най-накрая излезе. И не знам дали ще има следващ.

От другата страна - За тези 15 години песните в „The Broad and Beaten Way” промениха ли се като идеи?

Erkki Virta - Със сигурност се различават от първоначалните идеи. Преди време си пуснах демо версиите. И съм доволен, че крайният резултат е много по-добър от първите варианти, които направихме. Композициите наистина са различни, развити са и смятам, че е за добро.

От другата страна - Първият сингъл от албума е най-дългата песен в него. Над 13 минутната „Closely Guarded Distance”. Кой излезе с това предложение?

Erkki Virta - Със сигурност това решение по някакъв начин ни отличава от всяка средностатистическа метъл група. Първо не искахме да ни се виждат лицата на снимките към албума. След което не искахме да издадем една четириминутна стандартна песен, каквито също имаме. Смятам, че „Closely Guarded Distance” по най-добрия начин представя бандата. Всички страни на SINISTHRA са намерили място в композицията. Така че, ако имате търпението да я изслушате цялата – от началото до края, ще придобиете добра представа какво всъщност представляват SINISTHRA.

От другата страна - Ще продължите ли с бандата?

Erkki Virta - Не сме решавали нищо за бъдещето. Обаче, интересното е, че съществуваме вече 20 години. Не виждам проблем с композирането на нова музика и евентуално трети албум. Но не мога да предвидя кога ще стане и в кой момент от бъдещето ще го направим. Надявам се, че ще го решим все някога. Говорили сме за това, но не сме стигнали до нищо конкретно. Всеки от нас е много зает. А Tomi Joutsen е най-заетият от всички. Ще трябва да съобразим нашите графици с AMORPHIS.

От другата страна - Интересното е, че той певец на SINISTHRA преди да стане част от AMORPHIS.

Erkki Virta - Трябва да гледаме реалистично на нещата. Той е професионален музикант и трябва да отделя приоритетно внимание на източника си на доходи. Китаристът ни е приятел с момчетата от AMORPHIS от тийнейджърските им години. И той им е предлож Tomi да им стане вокалист. Това стана точно след записите на първия албум на SINISTHRA. Бях много гневен заради постъпката му. На прага на издаването на дебюта ни, той вече ни продаваше певеца. Днес смятам, че всичко се нареди, както трябва. А и талантът на Tomi надхвърля възможностите на малка група като SINISTHRA.

От другата страна - Т.нар. ново начало беше ли трудно за Вас?

Erkki Virta - На първо място днес трябва сам да си плащаш за всичко. Това е голямата промяна от преди. Справихме се, пък и винаги сме записвали всичко сами без да ползваме външни услуги. Не вярваме на хора, които нямат нищо общо с групата. Макар че е хубаво в някакъв момент да имаш продуцент под ръка, който да ти каже, кога всичко е готово и да спреш да се притесняваш, че има още какво да добавиш към песните. За 15 години се промениха много неща. Също така сме и малко по-стари от преди. И не се интересуваме толкова много от ежеседмични концерти и репетиции. От друга страна в момента нещата за групата се получават по-добре и ни е по-лесно, защото певецът ни е световно известен. Това провокира интересът на хората към нас. Спомням си облекчението, което изпитахме на времето, когато издадохме първия албум. Обаче, не смятам, че 15 години по-късно нещо се е променило за SINISTHRA. И тогава, и сега записите ги плащаме сами. Така че не мисля, че има кой знае каква промяна за малка група като нашата.

Erkki Virta - Къде води този „широк и победоносен път”?

От другата страна - Това е мостът, който започва от вратите на Ада и води до Земята. Взех заглавието „The Broad and Beaten Way” от „Изгубения рай” на Джон Милтън. Текстовете са основно за Адам и Ева и изгонването им от Райската градина. Четох историята им в „Изгубения рай” и в няколко други произведения. Тогава реших да комбинирам моя романтичен живот с техния. Не искам да насочвам твърде много вниманието към Джон Милтън. „The Broad and Beaten Way” е просто име, което звучи добре и толкова. В момента гледам на албума като на един дълъг и продължителен път и името пасва идеално на цялото преживяване. Иначе „The Broad and Beaten Way” е концептуално произведение за изгонването на хората от Райската градина. Звучи малко смехотворно, казано по този начин, но това лежи в основната на текстовете. Иначе в тях разглеждам падението на човека в модерния свят.

От другата страна - Важно ли е за един артист изкуството му да живее в реалността?

Erkki Virta - Аз съм автор на текстовете в албума и винаги пиша за личния ми живот, и основно за романтичните ми провали. Така реших, че ще се получи по-добре, ако темите са алюзия за Адам и Ева. Но наистина стоя много близо до реалността с текстовете си, защото в повечето случаи те са вдъхновени от личния ми живот.

От другата страна - Понякога споделянето на лични преживявания е нож с две остриета.

Erkki Virta - Защото някой може да го използва срещу мен? Не вярвам, че има някаква вероятност някой да използва срещу мен нещо, което съм написал. Може някой да усети текстовете на лично ниво и да се припознае в историята. Ако това стане, със сигурност ще се почувства добре, защото ще разбере, че и друг е преживяла онова, което и той. Има хора, които ми споделят, че думите все едно са излезли от дневниците им. Да, те са от моя дневник, но явно се отнасят за всеки, които е имал романтични преживявания. Обичам да разглеждам нещата, за които пиша от всички възможни ъгли. И нямам проблем с това да отворя себе си за хора, които не познавам.

От другата страна - Предимствата и недостатъците да издадеш албум днес?

Erkki Virta - Ако започнем с недостатъците – не съм много на „ти” със социалните медии. Не искам да съм достъпен за когото и да било. Направих профил в „Инстаграм”, защото звукозаписната ни компания настоя. Харесвам новините под формата на текстове, а не на снимки. Не обичам да публикувам снимки. Като група не искаме да работим по този начин. Хубаво е, когато имаме възможността по-лесно да достигнем до хората, но само когато ние го решим и искаме. От друго време сме. Не искам всичко, което правим да го качваме в социалните медии. Предимство например е, че с помощта на Интернет можем по-лесно да продаваме албумите ни. В действителност вече не съществуват толкова много магазини, от които да си купиш албум на диск. Отварям една скоба – идея си нямам колко копия ще успеем да продадем. Не смятам, че ще са чак толкова много.

От другата страна - Кой губи повече от нелегалното качване на един албум в Интернет?

Erkki Virta - Една група по принцип не губи нищо от това, че албумът й е качен в Мрежата. Положението е плаващо. Бизнесът днес е свит. Не мисля, че и от звукозаписната компания ще загубят кой знае колко повече. Първият ни албум вече 15 години се разпространява нелегално в Интернет и не виждам никакъв проблем в това. Интересното е, че постоянно ме питат от къде може да се купи дискът. Тиражът е изчерпан, а лейбълът, който издаде „Last of the Stories of Long Past Glories”, банкрутира. Всъщност скоро ще го преиздадем. Интернет направи много неща възможни. Всеки, който създава музика днес, може да бъде чут и да предостави творчеството си. Смятам, че днес е по-лесно да се издава.

От другата страна - Липсват ли ти времената, когато между група и фенове имаше някаква дистанция?

Erkki Virta - Да. Дори дистанцията ми харесва. Самият аз никога не съм искал да срещам героите си. Имал съм възможности да се видя с хората, на които се възхищавам, но съм ги избягвал. Какво да им кажа? Не мисля, че ще се разочаровам от тях, когато ги срещна. Виж, занимавам се с музика от много време. И при мен са идвали фенове, които са искали да ме видят и да ми говорят. Тези взаимоотношения не са за мен. Обичам дистанцията. Хората може да имат някаква представа за техните герои, която не е задължителното да съответства на действителността. За това е по-добре да запазят тази представа, вместо да се опитват да се видят с тях. Обичам дистанцията.

От другата страна - Ще успееш ли в такъв случай да се справиш с вниманието, което SINISTHRA предизвикват с новия албум?

Erkki Virta - Нека видим колко далече ще стигнем. Идея си нямам колко хора ще ни последват и колко фенове ще се поинтересуват от нас. Ще е хубаво, ако привлечем по-голямо внимание. Обаче какво ще правим с него? Със сигурност няма да започнем да проповядваме нищо на никого. Ще е хубаво, ако успеем да създадем малък кръг от почитатели, които харесват бандата. Едва тогава може би ще си променим отношението към нещата.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов