Интервю с Johanna Sadonis и Nicke Andersson ...

Интервю с Johanna Sadonis и Nicke Andersson (LUCIFER)

От създаването си през 2014 година окултната рок банда LUCIFER издаде три албума. Те носят единствено номера, а музиката на немско-шведската група се разпростира в най-добрите традиции на рока от 70-те години на миналия век. Бандата е основана от вокалистката Johanna Sadonis, след разпадането на THE OATH. 2017 към нея се присъединява Nicke Andersson от шведските главорези ENTOMBED. През тази година LUCIFER издадоха „Lucifer III”, а Johanna Sadonis и Nicke Andersson дадоха специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Johanna Sadonis и Nicke Andersson (LUCIFER) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 13.07.2020 година.


От другата страна - Здравейте, Johanna и Nicke, какво мислите за сегашното положение и как то ще се отрази на музикалния бизнес?

Nicke Andersson – Ще се отразява до момента, в който хората не тръгнат работа. Така че в момента резултатът не е никак добър. Надявам се, обаче, че най-лошите прогнози, за които чета, няма да се сбъднат. Вярвам, че няма да се стигне чак до там, ако всеки следва инструкциите, поддържа хигиена и си стои повече вкъщи. Надявахме се, че летните фестивали ще ги има, но кой можеше да предположи какво ще стане.

Johanna Sadonis – Трудно е да се правят прогнози. Единственото ясно е, че всички агенции, банди, музиканти, екипи, клубове не работят. Ефектът от пандемията ще е голям. И ще се отрази на всички. Надяваме се, че проблемът ще бъде решен. Ако всеки спазва препоръките за безопасност можем да се надяваме, че скоро ще де върнем към нормалния живот. Обаче няма как да се правят точни прогнози. Може след месец също да не може да се излиза и да се правят концерти. Това е като някакво наказание за човечеството на Земята. Въобще не съм изненадана, че се стигна до тук. Все някога нещо подобно щеше да сполети хората. Просто беше въпрос на време.

От другата страна - Някои хора смятат, че това е началото на нов световен ред.

Johanna Sadonis – И аз четох подобни мнения и попаднах на много конспиративни теории. Един познат разви мнението, че по света има много възрастни хора и стават все повече, а те излизат скъпо на правителствата. Този вирус е перфектният инструмент те да намалеят. Това мислене е ужасно. Ще поживеем и ще видим какво ще стане.

От другата страна - Какво бяхте подготвили за представянето на третия албум на групата „Lucifer III”?

Nicke Andersson – Трябваше да направим турне през май. Всъщност концертите щяха да започнат в края на април. Нищо от това не стана. Наложи се да отложим обиколката за по-късен етап. Гадна работа. Наистина искахме и бяхме готови да изпълняваме новите песни на живо. Ситуацията обаче е еднаква за всички.

Johanna Sadonis – Планът беше през тази година да направим турне в Европа с повече концерти, защото след това трябваше да заминем за Щатите. Така фокусът ни беше Европа. Първата част от турнето обаче беше отложена и най-вероятно ще го осъществим в началото на следващата година. През ноември трябва да направим второ европейско турне, за което се надяваме, че ще стане. От друга страна, ако трябва да си останем и тогава вкъщи, плюсът е, че ще работим върху „Lucifer IV”.

Nicke Andersson – Без големи паузи между албумите, както беше едно време.

От другата страна - Всъщност каква е голямата идея зад самата група LUCIFER?

Johanna Sadonis - Идеята беше да създадем група, която да надгради постигнатото от великите банди от 70-те, които обичам. Взехме начина, по който тогава се създаваше музиката и го прехвърлихме в бъдещето. Искахме да съхраним посланията на добрия стар хард рок. За първия албум „Lucifer I” китарист в групата беше Gaz Jennings, който има много специфичен деветдесетарски дуум начин на свирене на китара. Така изданието беше по дуум ориентирано. Което беше страхотно. Обожавам този диск. След него Gaz напусна, което ми даде възможност да се върна към първоначалната идея. Тогава Nicke Andersson стана част от групата. Превърна се в мой партньор в композирането. С него споделям всичките идеи, които ми хрумнат. Оказа се перфектното състояние, защото така успявам да осъществя онова, което имам предвид. По този начин изградихме идентичността и звука на LUCIFER. Чувствам се много уверена в момента и се радвам от посоката на развитие на групата.

От другата страна - Групата и музиката подходящи ли са за днешния ден?

Nicke Andersson – Ако има публика и фенове, които искат да ни слушат, значи сме на мястото си. За мен музиката отговаря на действителността, защото харесвам точно този тип от нея. Но всичко зависи от личните вкусове. Разбира се, че с това, което правим, не откриваме топлата вода, но не това е важното. Искаме да създадем нещо, което ще продължи да съществува и в бъдещето, както отбеляза Johanna. И това без значение, дали някой ще каже, че е вече направено преди. Сигурно е направено, но не и с тези песни. Това е сигурно.

Johanna Sadonis – Усилията ни са в посока да създадем композиции, за които се надяваме, че са добри и ще издържат проверката на времето.

От другата страна - Днес обаче май няма банди, чиито песни да издържат проверката на времето като LED ZEPPELIN. DEEP PURPLE, BLACK SABBATH, BLUE ÖYSTER CULT…

Nicke Andersson – Смятам, че това се отнася за много неща. Всичко зависи от времето, в което е създадено. През 60-те и 70-те хората са експериментирали с рок музиката. Днес това е много трудно, защото почти всичко вече е направено. Има възможности, но те не са големи. Това е едната страна. От друга – за много групи и артисти е по-важно да са модерни към дадения момент. Те са се концентрирали върху това, което е популярно днес. Съревновават се едни с други, което означава, че след няколко години онова, което са създали, ще звучи остаряло. Само времето ще покаже дали нещо от днес ще оцелее, но не се чувствам добре, като си помисля, че след 20 години RED HOT CHILI PEPPERS ще бъдат новите THE ROLLING STONES. Надявам се, че няма да стане, но в момента това изглежда не особено добра перспектива.

Johanna Sadonis – Това е едно кратко надничане в бъдещето. BLACK SABBATH прескочиха 50 години. На кои албуми ще казваме „класически” след 50 години? Най-вероятно такива няма да има. Както отбеляза Nicke, не се опитваме да преоткриваме нищо. То и не е възможно.

Nicke Andersson – Мисля, че добрите години на рока и хард рока за съжаление са в миналото. Единственото, което ние можем да направим, е да продължим напред и да правим онова, което смятаме наистина за добро. И точно така постъпваме.

От другата страна - „Lucifer” означава „Носител на светлината”. Как това се отразява на Вашата музика?

Johanna Sadonis - Точно така. Хората са объркани по отношение на Луцифер. Те го мислят за Дявола. Той е бил ангел. В християнството за него се смята, че е бил любимият ангел на Бог, но губи любовта му и е изгонен от Рая. Някак си той е повече неудачник. Което може да кореспондира с всеки един от нас. Всеки в метъл сцената се е чувствал като аутсайдер и ненужен. Бях единствената в училище, която слушаше метъл. По отношение обаче на Луцифер царува едно неразбиране, защото се представя само неговата тъмна страна. А той всъщност е Носител на светлината. Другото име на най-ярката звезда на небето Венера е Луцифер. Всъщност и мракът, и светлината са еднакво важни. Едното не може да съществува без другото. В LUCIFER ще откриеш всички тези елементи. Разбира се, че имаме голяма, желязна връзка с тъмната страна, защото Дяволът е свързван със забавните неща в живота. Да не говорим за ролята му в рокендрола. „Секс, наркотици и рокендрол”. Все неща, които не би трябвало да правиш. Често те са метафора за Дявола. В Луцифер има светлина и мрак. Ние използваме по много и от двете.

От другата страна - Споменахте аутсайдерите – метъл феновете продължават ли да са аутсайдери?

Nicke Andersson – Може би днес по-малко, защото стилът вече се приема повече.

Johanna Sadonis – По-малко са аутсайдери отколкото, когато бях тийнейджър. Когато се разхождах с фланелка на MAYHEM в средата на 90-те, върху мен се изливаше много помия за начина, по който изглеждах. Бях на 16. Бях аутсайдер. А днес всеки хипстър може да си купи метъл тениска от реномиран магазин.

От другата страна - Какво Ви е мнението за хората, които не слушат метъл и пънк, но носят фланелки на групи от тези стилове?

Nicke Andersson - Това е мода, тренд, който ще отмине.

Johanna Sadonis – Ако слушаш дадена група от години и си фен, винаги ще ти пука за музиката. Рокът и метълът винаги са били популярни в един момент, а в следващия - натирен в ъндъграунда. Ако си фен, ще си останеш фен и няма да се водиш по някакви моди.

От другата страна - Албумите на LUCIFER имат само номера, но не и имена.

Johanna Sadonis – Това е класика. LED ZEPPELIN са го правили, както и много други групи, които харесваме. Идеята да започнем и ние да поставяме само номера, е моя. Когато предишната ми група THE OATH се разпадна и основах LUCIFER, исках да обознача дебюта с цифрата „I”, защото това беше само началото. По този начин отправях своето желание към Вселената. Това е симптоматично събитие. Знаеш поличбата, че ако дадеш име на нещо, то качествата, с които е натоварено името, често се превръщат в реалност. Вече имаме трети албум, Не знам дали ще продължим само с номерацията. Това е отворен въпрос. Може следващият ни албум да се казва „Lucifer IV” или „Lucifer IV – The Corona Album”. Или само „Corona”, или „Lucifer DLXIX” .

От другата страна - Защо едва в третия албум имате песен, която се казва „Lucifer”?

Johanna Sadonis – Добър въпрос. Просто не я бях създала по-рано. Първият албум на групата е началото. Мисля, че мястото на подобна песен е точно в третия ни албум. Групата вече има своето място в света на музиката. Може би сега дойде правилният момент, за да се появи.

От другата страна - Как виждате развитието на групата в „Lucifer III”?

Johanna Sadonis – В музикален аспект албумът е продължение на „Lucifer II”. Текстово не е толкова различен, но може би е по-съсредоточен в хорър темите и то олдскуул хоръра.

От другата страна - Как се предпазвате от клишетата в музиката?

Nicke Andersson – Не се пазим въобще. Точно на обратно, използваме ги до край.

Johanna Sadonis – Обичаме олдскуула и знаем, че метъл феновете също го обичат. Това са всички банди, които харесваме и следваме.

Nicke Andersson – Ще цитирам Eddie Spaghetti от SUPERSUCKERS „Ти казваш клише, аз казвам – класика!”.

От другата страна - По какъв начин участието Ви в други групи Ви помага за LUCIFER и как доразвивате опита от тях?

Nicke Andersson – Не знам дали го доразвиваме, но всеки опит е добре дошъл. Правиш нещо тук и там, вземаш го със себе си след това и го пренасяш на друго място. Това не се отнася само за свиренето в групи.

Johanna Sadonis – Мога да го опиша така: „Колкото повече остаряваш, толкова повече помъдряваш!” Учиш се постоянно. Всичко, до което се докоснеш, оставя следа в теб. Всичко, което си преживял, те прави човека, който си днес. Опитът е много важен. Може би LUCIFER нямаше да звучат по начина, по който звучат днес, ако не бяхме направили в миналото точно стъпките, които сме извървели.

От другата страна - Голямата цел пред „Lucifer III”?

Johanna Sadonis – Нищо, просто хубава музика.

Nicke Andersson – Не мисля, че има някакво конкретно послание.

Johanna Sadonis – Албумът се усеща повече интуитивно, отколкото в него трябва да се търси конкретно послание. Ще е твърде претенциозно да кажа, че в него има закодирана голяма идея. Основната ми цел е да продължавам да правя добра музика, да й се наслаждавам и тя да е искрена. И ако това носи удоволствие на хората, които я слушат, ще е страхотно. Това е целта – да им предоставям същото, което ме връхлита, когато слушам любимите си групи. Музиката може да е лекарство, да е душевно преживяване, да е всякаква част от живота. За мен тя е всичко. Тя е животът ми. Ако хората, които си пуснат нашите албуми, ги харесат и ги усетят, те ще си тръгнат с нещо от нас. Без значение дали ще ги накараме да мечтаят или ще им помогнем да преминат през тежък период. Във всеки един случай, ако стане, ще е страхотно. Целта пред нас беше да се наслаждаваме на музиката. Обичаме да композираме и да записваме. Това е целият ни живот.

От другата страна - Какви са предимствата и недостатъците да имате име като LUCIFER?

Nicke Andersson – Не виждам никакви недостатъци.

Johanna Sadonis – Така е. Всеки може да има собствено мнение за името, но не ме интересува.

Nicke Andersson – Нито пък мен. Изобщо. Сигурно някои ще си помислят, че след като се казваме LUCIFER, трябва да свирим блек метъл.

Johanna Sadonis – Това са глупости. BLACK SABBATH имат в името си „black”, но не свирят блек метъл. Не ме интересува. Всеки може да мисли, каквото си иска.

Nicke Andersson – Смятам, че ни завиждат, защото не свирят в група, която се казва LUCIFER.

От другата страна - Накрая един въпрос към Nicke Andersson за ENTOMBED – някакви новини от техния лагер?

Nicke Andersson – Мога само да кажа, че с Alex Hellid работим върху нещо, но е тайна. Имам добро предчувствие, че скоро ще има нещо ново от нас.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов