Интервю с Francesco Cavalieri (WIND ROSE) ...

Интервю с Francesco Cavalieri (WIND ROSE)

През последните години се наблюдава екстремен бум от Апенинския полуостров. Все повече банди от Италия подписват с големи лейбъли. Т.е. количествените натрупвания, водят до качествени изменение. Или…? WIND ROSE също го направиха. Последният им албум „Wintersaga” е издаден от „Napalm Records”. Интересното при бандата е, че определя концепцията си като „джуджешки метъл”. И дори на корицата на новия албум се мъдри, най-вероятно, Гимли от „Властелинът на пръстените”…

Интервюто с Francesco Cavalieri (WIND ROSE) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 22.06.2020 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.


От другата страна - Привет, Francesco, първото изречение от съобщението до медиите на вашия лейбъл „Napalm Records” е „Ние не пишем песни, а ги изковаваме на наковалнята!” Какво означава това?

Francesco Cavalieri - За да сме честни, това изречение е коментар, на който попаднахме в „YouTube” под първото ни видео. Това означава, че ние не само композираме музика, не само пишем песни, но ги изковаваме. Ние ги създаваме, обработваме ги с помощта на чук и наковалня. Ние сме като ковачите. Изречението ни харесва. И го използваме, за да представим новия албум на WIND ROSE „Wintersaga”. Защото то описва много точно какво имаме предвид в него.

От другата страна - „Wintersaga” е концептуална история за джуджета, а на корицата може би е Гимли?

Francesco Cavalieri - Не, не е Гимли. Албумът е вдъхновен от много истории от Вселената на Толкин. Той и неговите произведения са основната ни муза още от първия албум, който издадохме „Shadows Over Lothadruin”, през втория – „Wardens of the West Wind” и третия – „Stonehymn”. Във всеки един от тях има по малко от Толкин. „Властелинът на пръстените” и „Силмарилион” са книги, които буквално промениха живота ни и текстовете ни. А музиката ни е отражение на групите, които харесваме. Така или иначе се вдъхновяваме от творчеството на Джон Толкин, а албумът „Wintersaga” е инспириран от света на джуджетата.

От другата страна - Животът и битките на джуджетата са в основата на новия албум на WIND ROSE.

Francesco Cavalieri - Точно така. Те са в основата. Иначе „Wintersaga” отразява основната концепция в групата. В началото пишехме много за вещици. В един момент създадохме песента „The Breed of Durin”. Тя е от втория албум и първата композиция, в която се повяват джуджетата от Еребор. „The Breed of Durin” е една от най-желаните ни песни за концерти. Ние от своя страна я обожаваме. След нейното създаване, решихме, че ще продължим в тази посока. Искахме да използваме формулата, която отразяваше есенцията на група като WIND ROSE. Така днес музиката ни се върти около джуджетата.

От другата страна - Всъщност книгите или филмите са основното Ви вдъхновение?

Francesco Cavalieri - За да съм честен, книгите са много по-детайлни. В тях можеш да откриеш много истории и сюжетни линии, които няма как да видиш на екрана. Което е нормално, защото филмите, колкото и да са дълги, предлагат по-малко съдържание. А и няма как да са с по-голямо времетраене, защото няма кино, което да ги прожектира. Книгите са по-детайлни, но филмите са по-вдъхновяващи, защото в тях виждаш гения на Питър Джаксън. Докато ги гледаш, знаеш, че той е техният режисьор заради специфичните детайли и начините на представянето им. За мен Питър Джаксън е гений, а гениите трябва да се уважават. Така че лично аз се вдъхновявам от филмите. Всеки път, когато си ги пусна, ме връхлитат нови идеи за музиката на WIND ROSE.

От другата страна - Помагат ли филмите и книгите на популярността на бандата?

Francesco Cavalieri - Книгите вдъхновяват повече, но никой не пише по-тях. Създадохме само една песен, за която разбрахме, че е много добра. И това ни даде увереност да работим в тази посока. Всъщност музиката, филмите и книгите съществуват по едно и също време. Но хората, които слушат албумите ни заради джуджетата, костюмите или фолк елемнтите, споделят, че клоним повече към викингите, отколкото към джуджетата, имаме повече пауър метъл и какво ли още не. Всеки слушател има своя собствена представа за нас. Това не е проблем. Смятам, че повечето ни фенове са с нас заради музиката ни, а не заради джуджешките истории.

От другата страна - Когато човек си пусне новия албум на WIND ROSE „Wintersaga” открива доста скандинавски влияния.

Francesco Cavalieri - Да, сигурно е така, но това не е всичко, защото се опитваме да правим нещо ново, дори и да е познато, вкарваме някои успешни формули. Създаваме нов начин за възприемане на метъла. В основата на музиката ни стои пауър метъла, който не е нов стил. За всеки всъщност може да е различен – фолк метъл, вайкинг метъл, каквото и да е, но е създаден, изпълнен и смесен по различен начин. Използваме модерните елементи на рока и метъла. Може би пейгън и вайкинг детайлите пасват на музиката ни, но те са смесени по съвсем различен начин. Примерно имаме припеви, в които използваме ревящи вокали, които насочват в съвсем друга посока.

От другата страна - Как съчетавате горещата тосканска кръв и скандинавската студенина?

Francesco Cavalieri - Никак, защото по никакъв начин не се фокусираме върху Скандинавия. Защото не сме викинги. Много хора от Южна и Северна Америка, от Франция, от Италия се вдъхновяват от историята им и правят вайкинг метъл. Не, няма как да стане. Няма как да си от Италия и да си викинг. Или да си от Северна и Южна Америка, или Франция и да се пишеш викинг. Просто не е възможно. Представи си да си от Испания. Какъв викинг си? Най-важното е да правиш каквото искаш, без да копираш другите. Така и нещата ще се получат. WIND ROSE не се вдъхновява от историята на викингите. Въобще не ни интересува Скандинавия. Ние обичаме Толкин, още повече джуджетата и искаме да вървим по този път. Искаме да пишем за Еребор, за Самотната планина. Това са неща, които имаме образно казано и в Италия. Вземи Алпите. Родният ми град е Абетоне и се намира в тяхното подножие. Там направихме фото сесията за предишния ни албум „Stonehymn”. При нас ще видиш сняг, планини. За какво ми е Скандинавия? Не мисля за нея, когато създавам текстовете. В главата ми има образи на епични битки от Света на Толкин. Единствено това. Не мисля и не искам да мисля за Один и езическите войни, защото те не са част от историята ми.

От другата страна - Новият Ви албум „”Wintersaga” е издаден от „Napalm Records”. Как се промени положението при Вас, след като подписахте с тях?

Francesco Cavalieri - Към момента мога да отбележа, че сме станали по видими за сцената, отколкото преди. Първото ни видео към първия сингъл „Diggy Diggy Hole” от новия албум е гледано близо 15 милиона пъти. Което не е шега работа. Днес това е голямо постижение за метъл банда. Няма да говоря за финансовите аспекти на албума. Както и да е. Сделката, която подписахме с „Napalm Records”, е добра и мисля, че можем да правим добър бизнес с тях. Те имат възможността да ни помогнат да растем. Това е и нашата цел – да станем по-големи от това, което сме. Ако искаш да вървиш нагоре, трябва да се движиш с големите, да попаднеш в Серия „А” на метъл музиката. В момента ние сме там.

От другата страна - Доста нови групи се оправят без подкрепата на лейбъл…

Francesco Cavalieri - Ако искаш да си в бизнеса, можеш да растеш, като GHOST например. Създаваш собствен лейбъл и така управляваш дейностите. Това обаче е възможно, когато вече си голям. Ако си малка банда, която иска да влезе в бизнеса сама, без външна подкрепа, няма как да стане. Разбира се, ако искаш да си част от музикалния бизнес. Ако си в пънк банда или свириш блек метъл, който не е комерсиален стил, а се изпълнява за собствено удоволствие и за малък кръг от фенове, попадаш в много сплотени сцени, в които музикантите нямат нужда от лейбъли. В този случай DIY начинът е приемлив. И особено, когато музиката не е работа. Но когато е работа, трябва да стъпиш на нещо, трябва да създадеш общност около бандата. WIND ROSE е общество от съмишленици. В този случай трябва да изкарваш пари. А това става, когато ставаш все по-голям. Тогава имаш възможността да записваш онова, което искаш и да живееш от него. Към това се стремя и аз. Искам за създавам музика, от която да живея. Защото я обичам, обичам да пея, обичам да излизам на сцена. Работех 11 година в различни фабрики. От момента, в който завърших до сега, винаги съм работил. Вече е време да вземем живота си в ръце и да правим онова, което искаме. Защото все пак имаме само един живот. За това трябва да го изживеем по най-добрия начин. За това за нас в момента „Napalm Records” е най-добрата ни възможност. Така че няма за какво да съжаляваме.

От другата страна - Това че искате да правите пари от изкуството не противоречи ли на неговата природа?

Francesco Cavalieri - Така е, но Ван Гог е умрял беден, а е бил гений. С визията си в изкуството е бил 100 години преди другите. Обаче си е отишъл от този свят без пукнат грош. Днес, ако искаме да живеем от музиката, а всички ние имаме семейства, някои и деца, трябва да изкарваме пари. Не го правим само, защото имаме да кажем нещо. Иначе трябва да се плащаме сами. Ако феновете искат да ни гледат на живо и да свирим по света, няма как да посетим Япония, САЩ или Русия безплатно. Все пак сме изхарчили някакви пари, за да си занесем с цялото оборудване до там или сме записвали албуми, вместо да ходим на работа. Разбирам, че изкуството е опиат за душата, разбирам тази теза и я уважавам, но ако искаш да правиш турнета и да обикаляш с тур бус трябва да ти се плаща. Най-малкото, за да оцеляваш. Мисля, че музиката може да е работа днес. Но трябва да я правиш със страст. Също така, ако решиш да се занимаваш с музика, започваш от минус. Не си на равна нога с останалия бизнес. Ще ти дам пример с мен самия. Отворих заведение, разположих столове и маси, бира, всичко, което е необходимо и започнах да работя. Музиката не функционира по този начин. С нея започваш като хоби. С всички е така. Продължаваш заради страстта в теб, която е толкова голяма, че те провокира да създаваш нова музика и да я предоставяш на света, за да я чуе. Това правя, за да задоволя душата си. Обаче, ако искаш да ме гледаш на живо, трябва да ми се плати. Това е честният начин.

От другата страна - През минала година отбелязахте 10-годишнината на бандата. Как се разви WIND ROSE през тези години?

Francesco Cavalieri - Ами, първо бяхме прогресив метъл група, комбинация между BLIND GUARDIAN и SYMPHONY X. След което еволюирахме във фолк пауър метъл банда, която е комбинация от, може би, музиката на TURISAS и нещо от модерния метъл като WINTERSUN (наистина сме много вдъхновени от албума им „Time I” – за мен той е основополагащ). Така че започнахме като прогресив метъл група, а днес сме по-фолк и пауър ориентирани. Ставаме все по-малко прогресив. Обаче ако си пуснеш „Wintersaga”, ще чуеш, че в някаква степен сме прогресив пауър, а не пауър метъл като SONATA ARCTICA. Правим нещата по-различно, което или се приема или не. Зависи от слушателите.

От другата страна - В края би ли споменал няколко думи за италианската метъл сцена?

Francesco Cavalieri - Музикалната сцена в Италия се изчерпва със Сан Ремо, италианската поп музика или трап музиката. Днес в Италия се копира онова, което е модерно в Съединените щати. Трап музиката е създадена там и след това е пренесена у нас. Метълът и рокът са натикани в ъгъла. Рок музиката тук се олицетворява с Vasco Rossi и Luciano Ligabue. Тях можеш да ги чуеш навсякъде. И всъщност в някои песни наистина има рок. Не ми се говорят глупости по техен адрес… Да, има рок в тях, но поп музиката преобладава. В Италия ние като група няма къде да свирим. А като няма клубове, няма и пазар, а това означава, че няма как да станем по-големи. Това е и причината да се стремим да свирим повече извън Италия. Дори италианците ни казват, че не ни личи, че сме италианци. Някой е от Милано, друг - от Торино, защо обаче те не знаят, че WIND ROSE е италианска група? Защото италианците нямат желанието да откриват нови групи. И то нови групи от Италия. Италия не е Германия. Тук е разпространено мнението, че ако нещо е италианско, то за италианците автоматично не струва. Италианските фенове слушат скандинавски групи. Никой не е пророк в собствената си страна. Първо трябва да станеш известен извън Италия, за да си крал в родината си. Трябва да направиш име извън Италия, след което да те признаят в страната. С метъл музика в нашата родина не се става популярен.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов