Интервю с Bernd „Bernemann” Kost (BONDED, ек ...

Интервю с Bernd „Bernemann” Kost (BONDED, екс-SODOM)

Напускането на китариста и барабаниста на SODOM – Bernemann и Makka беше изненада за траш братството. Чичко Tom Angelripper продължи без тях. Bernemann беше част от всенародните любимци SODOM близо 22 години. И създаде, и записа китарите за не една „содомитска” класика. „M-16” е тоталният пример. Барабанистът Makka изкара в групата едва 8. Двамата обаче бързо се взеха в ръце, създадоха BONDED и в началото на 2020 издадоха „Rest in Violence”, в който с вокали в една от песните помага и гласът на OVERKILL Bobby "Blitz" Ellsworth. За да поговорим за новото начало на две от емблематичните немски траш фигури, се свъзрахме с китариста Bernd "Bernemann" Kost.

Интервюто с Bernd „Bernemann” Kost (BONDED, екс-SODOM) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 8.06.2020 година.


Rest in Violence се казва дебютът на новата банда на бившия китарист ан Содом Бернеман и бившия барабанист на Содом Макка. Самата банда носи името BONDED. Rest in Violence излезе в началото на тази година, а Бернеман даде специално интервю за От другата страна.

Близо 22 години китаристът Бернеман беше част от всенародните любимци Содом. Барабанистът Макка изкара с тях едва 8. След напусскането на траш легендите, двамата създадоха BONDED и в началото на тази година издадоха Rest in Violence. Заради него и новото начало поговорихме с китариста Bernd Kost, по-известен като "Bernemann", който даде специално интервю за От другата страна.



От другата страна - Хей, Bernemann, беше ли трудно да започнеш отново с нова група като BONDED?

Bernemann - На първо място аз и Makka решихме да създадем нова група след като се разделихме със SODOM. Веднага, в същия момент решихме, че ще продължим и ще съберем нова банда. Това стана през януари 2018. Тогава след SODOM започнахме да събираме състава. Не ни беше толкова трудно, защото вече имахме добре оборудвана репетиционна и също така бяхме създали няколко композиции за следващия албум на SODOM. Имахме песни, имахме място за репетиции, живеем близо един до друг и до Дортмунд. Обичаме да създаваме музика, така че беше напълно ясно, че ще направим нещо ново и че ще се отдадем на ново предизвикателство. В същото време сме много доволни и че намерихме останалите от BONDED. На баса е Marc Hauschild. Той ни е добър приятел от години. Беше ми и китарен техник, докато бях в SODOM. Познавам го отдавна. Не мога да изброя колко пъти заедно сме пътували по света. Много е добър с баса, но преди всичко е добър приятел и точен човек. Решението да го попитам дали ще се присъедини към нас, беше лесно. Както между впрочем същото стана и с китариста Chris Tsitsis. С него също се познаваме от много години. Още от времето, когато дойде да живее в Германия. Бил е част от SUICIDAL ANGELS. И с него се познаваме с години. В същото време той беше част от екипа на SODOM. Беше китарен техник. Пътували сме заедно в миналото, били сме продължителни периоди заедно и в същото време ни е добър приятел. И тук е моментът да вмъкна, че е невероятно добър китарист. Млад е, симпатичен е, пълен е с енергия и е брилянтен на шестте струни. С Makka много лесно решихме да го поканим в групата, както стана с Marc,. Това малко или много беше лесната част – да продължим при тези условия.

От другата страна - А намирането на вокалист?

Bernemann - Откриването на подходящ вокалист, както винаги съм казвал, е почти невъзможна мисия. Никога не е било лесно. Само си представи – трябваше да намерим някого, който да пасне на бандата, който е харизматичен, с когото ще трябва да сме заедно продължително време, с когото трябва да работим заедно. И не на последно място той трябваше да има добър глас, добри идеи за вокалните линии и за мелодиите. Не ми се искаше да продължим с някого зад микрофона, който е на 20 години. На нас ни трябваше вокалист, който да има поведение на сцената, да се държи като истински фронтмен. Трябваше ни човек, който да знае как да забавлява феновете, в същото време да е истински лидер на сцената и да бъде уважаван от публиката. Откриването на такъв човек е наистина много трудна задача. Бяхме много щастливи, когато срещнахме Ingo Bajonczak. Двамата с Makka отделихме страшно много време, за да намерим добър певец. Пробвахме много вокалисти. Много хора искаха да застанат зад микрофона на BONDED. Ние обаче не бяхме много въодушевени, защото искахме някой, който не е типичен траш метъл вокалист. Търсихме човек, който от една страна наистина да може да пее много брутално, когато става дума за траш, но от друга – искахме да може да създава добри вокални партии и да пее, а не само да крещи през цялото време. Процесът беше много труден. Беше невероятно трудно да открием някого като Ingo. Когато го срещнахме, бяхме безкрайно доволни, особено, когато даде положителен отговор на въпроса ни, дали иска да стане част от BONDED.

От другата страна - Бил си 22 години в SODOM. Какво от тези 22 години никога няма да повториш в BONDED?

Bernemann - Добър въпрос. Мисля, че няма нещо определено. Защото лично аз не съжалявам за нищо, което съм направил в SODOM. Не мога да посоча нищо, за което да кажа, че съм извършил по грешния начин. Чувствах се много добре там. Наистина не съжалявам за нищо, което съм направил, докато съм бил част от SODOM. За мен всичко е било наред. Добре де, понякога в самия край някои решения може би не бяха толкова добри, колкото други. Всъщност не знам,. Животът е такъв. Не бих променил нищо. За мен беше удоволствие да съм в SODOM. Бях много щастлив с тях през тези почти 22 години. Така че не съжалявам за нищо. Абсолютно за нищо. Дори не бих могъл сега да ти отговоря какво бих направил отново и какво не. Бих повторил всичко по същия начин. Не съжалявам за нищо.

От другата страна - А имали грешки, които не би повторил?

Bernemann - Има една голяма разлика между SODOM и BONDED. Двамата с Makka обичахме SODOM, но SODOM e Tom и Tom е SODOM. В бизнес план всичко зависеше от него. Решенията къде са свирим, кои песни ще изпълняваме, всичко зависеше от Tom. Той избираше обложките за албумите. Tom не ни позволяваше да вземаме решения и ни ограничаваше. Той не искаше бъдещето на групата да зависи твърде много от нас. От самото начало беше ясно, че Tom е лидерът. Разбира се, че се нуждаеше от помощта ми, когато създавахме нови песни. Това положение беше различно. Рифовете и китарната работа бяха мои. Извън тях всичко свързано с бизнес, пари, мърчъндайз, зависеше от него. Ние двамата с Makka нямахме думата. А сега в BONDED всичко зависи и от петимата ни. Разбира се, че в момента нямаме почти нищо. Та ние едва сега започнахме. Но по условията на договорите, които подписваме, всеки получава равен дял от печалбите и от работата, и имаме равни права. В групата цари демокрация. Няма изявен лидер. Надявам се, че ще продължим по този начин. Вярно е, че едва сме започнали, но се познаваме много добре и се надявам, че ще можем да вървим напред при тези условия. Всичко в BONDED е на приятелска основа. Не ме разбирай погрешно, обичам Tom и никога не съм имал проблеми с него. По отношение на бизнеса в BONDED всички сме равни. Няма лоши чувства между нас и момчетата, и атмосферата е много приятелска. С Tom също ме свързва добро приятелство, но той беше лидерът в SODOM. А в BONDED няма лидер и точно така предпочитам да работя. Това е голямата разлика между двете банди.

От другата страна - Кой система според теб работи по-добре – демокрацията или лидерът, който е отговорен за всичко?

Bernemann - Зависи. Признавам си, че има моменти, в които поемам лидерския жезъл. Защото трябва да се вземат решения. А когато всяко нещо се обсъжда от петима, трудно се стига да едно мнение. Има момент, в които вземам думата, настоявам останалите да млъкнат и определям какво ще се прави. Вече съм постъпвал така. Но искам решенията да се вземат от цялата банда, заедно от всички. Понякога обаче до единно решение не може да се стигне заради различните мнения. Понякога петима души имат пет различни гледни точки. Тогава, въпреки че не го искаме, е необходимо или аз, или Makka, или и двамата заедно, защото идеите ни в голяма част от случаите съвпадат да хванем юздите. Да сложим точка на обсъжданията и да определим какво ще се прави. Това обаче се случва, когато и петимата не сме на едно мнение. Тогава лидерството е задължително.

От другата страна - Т.е. трябва да сте гъвкави…

Bernemann - Така е. Но на първо място се опитваме да уважим мнението на всеки един от групата. Понякога обаче е невъзможно. Звучи като сън всичко да се решава демократично. Наясно съм, че ще се стига до един момент, в който ще трябва да слагам край на споровете и да вземам еднолично решение. Понякога това е необходимост. Не съм идеалист. Решенията са важни и с Makka поемаме отговорността. Не го искаме и го правим само, ако е много наложително. Групата е екипна работа. На първо място искаме да работим като отбор. Това е стремежът ни от самото начало и той стои на преден план.

От другата страна - В музиката си от 80-те. Свидетел си на нейната еволюция и като бизнес. Къде се объркаха нещата?

Bernemann - Днес да живееш от продажби на дискове, е почти невъзможно. Повечето музиканти, ако могат да живеят от приходите от бандите, го правят с помощта на живите изпълнения и турнетата. Една група вече не може да живее от продажби на дискове. Не знам обаче дали това е в резултат на нечия грешка. Мнението ми е, че времената се променят. Спомням си как като по-млад, как с нетърпение съм чакал винилите да се появят в магазините. Имах едва няколко плочи вкъщи. Тогава обаче можех да изпея всяка записана песен. Ядях и пиех музиката. Отделях много внимание на всеки детайл в композициите, дори и на най-дребните. А днес хората са презадоволени. Звучи добре – Интернет и „Спотифай” дават възможност да слушаш любимата си музика навсякъде и по всяко време. Днес имаш достъп до толкова много музика. Но вниманието, което хората й отделят, е минимално. Въобще не е както преди.

От другата страна - Музиката се приема за даденост…

Bernemann - Виж колко добре звучи – можеш да слушаш всякаква музика и каквито си пожелаеш групи. Но вниманието и уважението вече са дефицит. На изчезване са. И не виждам как процесът ще бъде обърнат. Времената са такива. Всичко става много бързо. Идва бързо и си отива бързо. Въобще не ми харесва. Животът става твърде забързан, в сравнение с миналото.

От другата страна - И днес музиката няма как да има продължителен живот, както е било в миналото.

Bernemann - Сега всеки месец излизат толкова много албуми, че никой не може да ги прослуша. Никой. На лице е музикален потоп. По някакъв начин това може и да е проблем. Лично за мен, когато си пускам музика днес (веднъж в месеца списание „RockHard” излиза с компилация, която прослушвам), установявам, че има толкова много групи, които свирят много добре и имат невероятна техника. Китаристите са страхотни, барабанистите правят невероятни неща, звукът е много добър, всичко е на ниво. Обаче в миналото имаше много повече хора, които знаеха как се създава песен. Вземи Rob Halford. Създал е „Breaking the Law”. Чуваш песента и повече не я забравяш. А днес, само подчертавам, че изказвам моето лично мнение, това ми липсва. Попадам на групи, в които китаристът е невероятен, барабанистът е страхотен, те свирят като зверове и ако пет минути по-късно ме попиташ дали съм запомнил нещо от песента, ще ти отговоря отрицателно. Ето, това ми липсва. Техническото ниво на музикантите е много добро. Те имат лесен достъп до всякакви източници. Могат да се научат да свирят от „YouTube”. Вече няма тайни. Всичко, което те интересува, го има в Интернет. Можеш да изпипаш звука на музиката си срещу никакви пари, а не както през 80-те. Положението днес е напълно различно. Но продължавам да вярвам, че в миналото имаше личности, имаше характери като Rob Halford или Bruce Dickinson, които създаваха песни, които са много по-добри от днешните. Обичам композициите, които не забравям след десет минути. Искам да слушам запомнящи се песни, в които има добри мелодии, добри запомнящи се части. Това не означава, че трябва да са сладникави. Вземи SLAYER – те са груби. Обаче ги харесвам. Ето това ми липсва днес. Чувам много бързи и много напомпани банди, но пет минути по-късно не мога да си спомня нищо от изпълнението им. Причината за това не е, че съм поостарял. Смятам, че много музиканти и групи са изгубили чувството да правят добри песни.

От другата страна - Когато създаваше музиката за дебюта на BONDED, какво те водеше – примерите, опитът или тенденциите?

Bernemann - Тенденциите в никакъв случай, защото въобще не ме интересуват. Оборудвал съм си една стая в мазето и когато създавам музика съм в него. Там мога да се концентрирам. Колекционирам идеи, измислям рифове, записвам ги и ги пращам на Makka. След което се срещаме в репетиционната и двамата работим по тях. Оформяме основата без да завършваме песента. Задаваме й посока. По-късно към нас се присъединява Ingo и композицията започва да се дооформя. Двамата с Makka подготвяме всички песни за BONDED. Измисляме музиката и заедно с останалите, и продуцента Cornelius правим аранжиментите.

От другата страна - Има ли го напрежението?

Bernemann - Не! Точно обратното. За мен процесът е приятен. Получавам толкова много съобщения, толкова много подкрепа от приятели. Всички те настояват да продължавам да работя, да работим заедно с Makka. Много съм щастлив. Съобщенията са положителни. Много хора ни очакват. Това не е напрежение, а уважение. Разбира се, че хората могат да кажат, че не очакват нищо от нас и по-добре да си свирим вкъщи. Обаче не го правят. Знам, че много фенове чакаха дебюта. Когато той излезе, когато първите песни прозвучаха в ефира, бяха харесани на момента. Което ме направи много щастлив. Също така се радвам, че мога отново да се срещам с приятели по време на концертите, които успяхме да направим. Но всеки един от тях идват приятели, които знам от годините ми в SODOM. Те не са забравили нито мен, нито Makka. Всичко се развива много добре. Така че напрежение няма. Напротив – за нас е чест.

От другата страна - Важно ли е за една група да е на правилното място в точното време?

Bernemann - Смятам, че това е най-важното. Това е най-важното. Според мен можеш да направиш добър диск, но ако не си на правилното място в точното време, никой няма да разбере, че си издал албума на годината. Така че това е много важно. Необходим е много късмет. Нещата не опират само до музиката. Необходим е и много късмет.

От другата страна - Кой е твоят най-рокендрол момент?

Bernemann - Според мен най-големият ми рокендрол момент беше, когато бях много млад и започнах да слушам музика. Това бяха времената на глем рока, 70-те. Бях се сдобил с няколко винила. Започнах да слушам музика много рано. Плочите, които притежавах, бяха на SWEET, SLADE… Един ден ми попадна запис на QUEEN. Когато си го пуснах за първи път настръхнах от музиката. Спомням си, че албумът беше „A Day at the Races”. И първата песен "Tie Your Mother Down". Началото с гонга и дисторшъна на Brian May. Дотогава вече имах няколко винила, но в момента, в който чух първите акорди, рифа на "Tie Your Mother Down", усетих как за първи път музиката ме докосва. Бях като пиян. Тогава рокеднролът взе контрола над мен. Никога няма да забравя деня, в който чух за първи път "Tie Your Mother Down" на QUEEN. Сравнявам го с първата нощ на младеж с приятелката му. Много специален момент. По-късно и със SODOM имах много рокендрол моменти. Забавлявахме се по турнетата, преживяхме много луди истории и приключения. Преживях фантастични години. Беше страхотно.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов