Интервю с Per Wiberg (SPIRITUAL BEGGARS, екс ...

Интервю с Per Wiberg (SPIRITUAL BEGGARS, екс-OPETH)

Има музиканти, които не са под светлините на прожекторите. Но техният стил и умения са незаменими за групите, в които участват. Per Wiberg е един от тях. Способностите му на клавирист и басист не остават незабелязани. В продължение на години Per Wiberg работи с различни известни банди от метъл сцената (CANDLEMASS, GRAND MAGUS, TIAMAT, ARCH ENEMY). Докато не решава, че е време да издаде собствен албум. Той се казва „Head Without Eyes”. Музиката в него е композирана на клавир, но следва рок структурите.

Интервюто с Per Wiberg (SPIRITUAL BEGGARS, екс-OPETH) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 27.04.2020 година, както и в предаването „Евробокс” по програма „Хоризонт” на БНР.


От другата страна - Привет, Per, „Head Without Eyes” е първият ти солов албум. Защо реши да го направиш сега, а не преди години?

Per Wiberg - Нямам определен отговор. Преди няколко години създадох музика, която не съвпадаше с нищо, с което се занимавах. Също така намерих малко време, което да използвам за собствени записи. В един момент осъзнах, че може би нещата ще проработят и ако продължа в същата посока, ще успея да създам цял албум от материала, който имах. Започнах работа, записах почти всички инструменти и тогава реших, че ще издам първия си солов албум.

От другата страна - Сам ли работи по този албум? Помогнаха ли ти приятели?

Per Wiberg - Да, помогнаха ми. Има няколко души, които наистина ми помогнаха много. Един от тях е Karl Daniel Lidén, който е продуцент и звукозаписен инженер. В същото време е и барабанист и свири ударните в три композиции. Добър приятел ми е и голям професионалист. Така той записа барабаните за три песни и ги миксира. Следващият е Lars Sköld, с когото също сме приятели. Той е добър барабанист. Свири в TIAMAT. Бил е и в шведската банда AVATARIUM. Помогна ми, като записа ударните също на три от песните. В албума участва и Jonas Kjellgren. С него сме добри приатели. Той е и добър продуцент, и миксира трите песни, които Lars записа. Певицата и композитор Billie Lindahl, записа водещите вокали в три от песните и може да се чуе тук и там с бекинг вокали. С нея също сме приятели. Четиримата ми помогнаха много.

От другата страна - Кое беше най-голямото предизвикателство пред теб, работейки върху този албум?

Per Wiberg - Най-голямото предизвикателство се изразяваше в това, че трябваше да направя всичко сам, вместо с група. Обичам да свиря в други банди. За мен музиката е диалог, а не монолог. Тя се ражда в комуникацията между хората и ги свързва. Също така в условията на една група е много хубаво, когато се появя с риф, някой да го чуе, да го хареса и да продължи да работи по него. Или се появява друг от бандата, предлага нещо и ни насърчава да работим заедно по него. А със соловия ми албум нямаше подобни ситуации. За това и малко се страхувах дали ще се справя със собствените ми идеи, защото преди това винаги е имало някого, който да ми предложи материал, по който да работя. Обаче всичко се получи по-добре, отколкото очаквах. Също така се забавлявах повече, отколкото си мислех. Но албумът беше много голямо предизвикателство.

От другата страна - По-свободен ли се чувстваше?

Per Wiberg - Определено. В основата на модерния рок и метъл, стоят формулите, създадени още от 60-те - куплет, припев, куплет, припев, соло, преход, припев. И това е песента. Не ме разбирай погрешно. Нямам проблем с тази схема. Харесвам този начин на създаване на музика. Но моят, по който създадох композициите, беше съвсем различен за стила ми на работа. В основата им не стоят китарни рифове, а по-скоро състояния и вибрации. И за мен беше много важно да постигна познатата ми рок структура. Независимо че песните не са създадени върху китарен риф, те да се развиват по същата схема. В противен случай композициите ще носят усещането за джем сешън и импровизации. За това желанието ми беше песните да имат структура, независимо че в някакъв момент заради аранжиментите границите бяха преминати.

От другата страна - В твоя случай каква е ролята на клавира в стил, ориентиран около китарите?

Per Wiberg - Ако трябва да обобщавам, днес ситуацията е по-различна от миналото. Вземаме за пример групи като URIAH HEEP и DEEP PURPLE, които можем да определим като прото метъл. Тогава, в края на 60-те, те и групи като VANILLA FUDGE използват клавира като водещ инструмент, който участва в музиката наравно с китарата. През 70-те музиката става по-рифово ориентирана и през 80-те този начин на композиране се превръща в основен, клавирът има вече второстепенна роля. Днес имаме толкова различни стилове, че всеки е базиран на различен инструмент. Ако вземем дет метъла, там клавирите не са водещ инструмент. Но в метъла, който е повлиян от 70-те, те са водещи за някои групи. Разнообразието днес, за разлика от преди, е по-голямо по отношение на основата – риф или клавир. И тези две направления са повлияни от 60-те и 70-те.

От другата страна - Къде поставяш „Head Without Eyes”?

Per Wiberg - В основата на албума стои клавира, защото на първо място музиката в диска е измислена на него. Обикновено създавам музика, докато свиря на акустична или електрическа китара. А сега за първи път от самото начало композирах песните на клавир. И след това добавих китарите. Направих го на обратно. Така че музиката ми е клавирно ориентирана.

От другата страна - Какво се крие зад заглавието „Head Without Eyes”?

Per Wiberg - Когато започнах да пиша музика за този албум, исках проектът да има някакво име. Като на група. „Head Without Eyes” е заглавие на песен, което бях измислил отдавна, но никога не използвах. Смятах, че така ще се казва проектът ми. По-късно реших, че трябва да съм по-смел, а и поне веднъж в живота си трябва да издадеш албум под собственото си име. Така „Head Without Eyes” стана заглавие на албума, вместо на проекта. Името може да означава много неща. Например начинът, по който гледаш на себе си и че не можеш да избягаш от собствената представа за себе си. Много добре се връзва с първия ми соло албум. Въпреки че звучи малко странно, в същото време има смисъл.

От другата страна - Албумът звучи много различно от бандите, в които участваш. Как гледаш на албума – като тяхно продължение или нещо коренно различно?

Per Wiberg - По малко и от двете. Една от идеите ми беше с този албум да създам нещо по-различно от онова, което съм направил в останалите групи и проекти. Все пак веднъж вече съм създал някакви неща и за мен беше важно да открия нов път на креативност. В същото време албумът почива на целия опит, който съм придобил, свирейки в бандите и проектите, в които съм участвал. На мнение съм, че във всяка група, в която съм свирил и от всеки музикант, с когото съм работил, съм научил по нещо. От години изпълнявам различна музика и се надявам, че по време на този дълъг път, все съм научил нещо, което съм използвал при създаването на „Head Without Eyes”. Със сигурност ще продължавам да работя по собствена музика.

От другата страна - Има ли нещо, което си научил и няма да използваш в соловия си проект?

Per Wiberg - В групите, в които свиря и съм свирил, съм изпълнявал и изпълнявам различни стилове. За мен беше много важно „Head Without Eyes” да е албум, вдъхновен от музиката, която аз слушам и съм слушал през живота си, но никога не съм имал шанса и възможността да използвам в бандите, в които съм участвал или участвам. Смятам, че въобще нямаше да ми е забавно, ако бях създал албум, който звучи като BLACK SABBATH или DEEP PURPLE, защото съм част от група, на която тези групи, както и RAINBOW, са основно вдъхновение. Също така съм свирил с OPETH, които имат страшно много влияния и изпълняват прогресив. За това исках „Head Without Eyes” да има връзка с другата музика, която слушам и харесвам.

От другата страна – Има ли музика в твоята колекция, за която никой не предполага?

Per Wiberg - Имам много музика. Свиря и със SPIRITUAL BEGGARS. Хората, които идват на нашите концерти харесват музиката ни, но предполагам, че слушат класическия рок, стария метъл, както и хеви рока. И може би това е музиката, от която те се интересуват. Аз също харесвам тези стилове, но в същото време слушам и друга музика. И се надявам, че това се усеща и от соловия ми албум.

От другата страна - Имаш ли любима банда, с която си работил и би искал пак да работиш?

Per Wiberg - Мога да отбележа, че съм голям късметлия. От самото начало, от момента, в който реших да опитам да бъда музикант, си поставих за цел да свиря с хора и да изпълнявам музиката, които харесвам. Те трябва да означават нещо за мен. Всичко, в което съм бил замесен, съм го харесвал. Не съм участвал в групи, просто за да си плащам сметките. Щастлив съм, че имам шанса да живея от музиката и то от музиката, която харесвам да изпълнявам. Обикновено животът си тече, появяват се периоди, в които човек се занимава с различни неща и които отминават, за да се появят нови възможности. Предполагам, че така и трябва да бъде. Това обаче не означава, че не харесвам онова, което съм създал в миналото. Гордея се с всички албуми и групи, в които съм участвал.

От другата страна - Участвал си в много и различни банди като CANDLEMASS, ARCH ENEMY, GRAND MAGUS, SPIRITUAL BEGGARS. Тези групи оказват ли влияние на начина ти на свирене или твоят стил оказва влияние на музиката на тези банди?

Per Wiberg - Смятам, че стилът задава посоката на моята работа. Музиката на всички групи, които изреди, е разпознаваема. Те имат изграден звук и за мен беше лесно да разбера как трябва да свиря, за да се получат нещата. Мисля, че отношението ми в тези случаи е резултат от многото музика, която съм слушал през годините, както и от добрата комуникация в самите проекти. За да съм честен, много лесно разбрах какво трябва и какво не трябва да свиря за групите, които спомена. Което понякога е много по-важно от това какво трябва да свиря.

От другата страна - Какво сочи бъдещето на SPIRITUAL BEGGARS?

Per Wiberg - Честно, не знам. Всичко зависи от графика на ARCH ENEMY. Ще видим какво ще стане тази година. Това, което знам, е че те няма да правят много турнета, което сега и е невъзможно. Значи ще имаме повече време, ако решим да се съберем отново и да направим нещо. В същото време GRAND MAGUS имат нов албум. Ludwig Witt свири на барабани и в двете банди. Сега е моментът да направим нещо ново със SPIRITUAL BEGGARS.

От другата страна - SPIRITUAL BEGGARS възраждат класическия рок през 90-те…

Per Wiberg - Точно така. В групата сме много добри приятели и обичаме да изпълняваме заедно този вид музика. Дори гледам на SPIRITUAL BEGGARS като на група, в която приятели се забавляват и купонясват заедно. Не ме разбирай погрешно, обичаме да свирим тази музика, но в основата на бандата стои приятелството, което продължава с години. Това не е бизнес, ако ме разбираш. Това е приятелство и любов към класическия рок и метъл.

От другата страна - Това означава ли, че за теб е по-важно една песен да е добра, отколкото в какъв стил е?

Per Wiberg - Винаги е било така. По-важното е една песен да е добра, отколкото какъв стил е. Но разбирам наличието на стилове. Те са важни за журналистите и списанията, както и за подрастващото поколение. Музикалните стилове в голяма степен помагат за откриването на музика, с която да се идентифицира личността. В никакъв случай не се оплаквам. Днес обаче има толкова много жанрове, има под жанрове на под жанровете. Заради това смятам, че значението на стиловете днес е по-малко в сравнение с 80-те или 90-те. За мен те не са толкова важни, а по-скоро ме забавляват. Когато ми се дослуша нова музика, са ми от полза, защото лесно мога да се ориентирам. Но не означават много за мен, защото вече съм твърде възрастен, за да ми пука особено.

От другата страна - Ти си на 50 години. Представял ли си си да отбележиш годишнината с концерт с всички групи, в които имаш участие?

Per Wiberg - О, няма как да стане. Не би било възможно, защото всички са толкова заети. Всъщност отбелязах годишнината с родителите ми, които ми дойдоха на гости и сестра ми. Това ми беше достатъчно. Не съм голям почитател на шумните купони. Но виж, ако всички решат, че можем да направим подобен концерт, няма да ги върна.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов