Интервю с Erik Grawsiö (MÅNEGARM) ...

Интервю с Erik Grawsiö (MÅNEGARM)

MÅNEGARM е шведска банда, създадена през 1995 година. Единственият, който помни някакво начало, защото не е оригинален член, е вокалистът Erik Grawsiö. Определят стила на групата като викингски блек/фолк метъл. Бандата освен екстремни композиции, създава и акустични песни. Въобще светът на MÅNEGARM е шарен. Последният албум на бандата „Fornaldarsagor” също не прави изключение.

Интервюто Erik Grawsiö (MÅNEGARM) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 30.03.2020 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.


От другата страна - Привет, Erik, как си?

Erik Grawsiö - Наистина съм добре. Лятото в Швеция приближава. Навън е хубаво, слънцето грее.

От другата страна - Времето оказва ли влияние на музиката?

Erik Grawsiö - Не, не толкова много. По-скоро влияние оказват личните ми настроения.

От другата страна - А как лятото влияе на настроенията ти, които влияят на музиката ти?

Erik Grawsiö - В положителен аспект през повечето време. Защото когато времето е хубаво, аз съм добре, а това ме прави по-креативен. На някои по-вдъхновяващо им действа лошото време и мрачното настроение. При мен не е така.

От другата страна - Имаш ли специфично място и време от денонощието, в което да твориш?

Erik Grawsiö - През повечето време съм на дивана във всекидневната, хванал акустична китара или с „Фендер Телекастър” в ръце. Така се опитвам да създам някои добри рифове и мелодии. Така че в повечето случаи творя вкъщи. „Home Sweet Home!” Като MOTLEY CRUE.

От другата страна - Как намираш филма им „The Dirt”?

Erik Grawsiö – Добър е. Предполагам, че е близо до реалната история, но все пак това е филм. Не мисля, че всичко е истина, но е хубав.

От другата страна - Обичаш ли да гледаш подобни филми за групи и музиканти?

Erik Grawsiö - Как да ти отговоря? Опитвам се да се сетя какви филми от този род съм гледал. За „Мръсотията” на MOTLEY CRUE стана ясно. Няколко седмици по-късно гледах „Bohemian Rhapsody”. Хареса ми. Freddie Mercury е бил много ексцентрична личност. Но наистина е бил и невероятен певец. Всъщност харесвам да гледам подобни филми. Наистина са вдъхновяващи. Но не мога да се сетя за други точно в момента.

От другата страна - Представяш ли си един ден да направят филм за MÅNEGARM?

Erik Grawsiö - Ако направят подобен филм за нас, на първо място ще бъда смаян. После щастлив. Ще бъде супер, ако има такъв филм, но най-вероятно никога няма да стане. Ние не сме голяма група. Може би някоя незначителна документална лента би била по-реална – за група приятели, които искат да са рок звезди и се трудят здраво, за да го постигнат. За това може да се направи филм.

От другата страна - Мислиш ли, че историята на MÅNEGARM, която продължава повече от 20 години, може да послужи за пример на младите банди?

Erik Grawsiö - Надявам се, защото ние започнахме през 1995 година. Ще станем на 25. Това е много време. Смятам, че с онова, което сме преживели, можем да бъдем пример за вдъхновение на младите групи, които започват днес. Да свиря в група с най-добрите ми приятели, за мен е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Това е страст. Всичко е толкова интересно. Нещо повече от хоби. Групата е всеотдайност. Ако успеем да вдъхновим млади групи и младежи, които искат да свирят рокендрол, ще е страхотно.

От другата страна - Важно ли е членовете на една група да са приятели?

Erik Grawsiö - За мен е много важно. Срещаме се с много банди, чийто членове живеят в различни градове и страни и се събират само за някоя репетиция, и турнета. Надявам се, че когато са заедно, те са приятели, движат се в една посока и си изкарват добре. Има и обратните примери. Музикантите се срещат, но не са приятели. Смятам, че техните отношения си проличават на сцената. За мен ще е странно да свиря с някого, когото не чувствам близък. Не смятам, че ако сме на сцената с такъв човек, ще направим добро изпълнение. За това и за група като MÅNEGARM е много важно да сме приятели. В противен случай музиката е предимно бизнес, отколкото страст и всеотдайност
.
От другата страна - Да поговорим и за последния албум на групата – как усещаш развитието на MÅNEGARM във „Fornaldarsagor”, сравнен с първия Ви албум „Nordstjärnans tidsålder”?

Erik Grawsiö - През тези почти 25 години станаха много неща. Музиката, която днес правим, е различна от тази, която записвахме в началото. Въпреки това тя продължава за мен да е MÅNEGARM. В началото беше по-бърза, по блек метъл ориентирана. Тогава не се замисляхме много, просто създавахме рифове, комбинирахме ги и така композирахме песните. Днес създаваме песни така, както те би трябвало да се създават. Със стихове и припеви, които не се бият. Сега сме много по педантични с продукцията. Правим предварително демо на всяка песен, което използваме за анализ, какво е добро и какво не става. В момента работим много повече по новите албуми, отколкото преди. Преди отделяхме по-малко време на изданията на групата. Просто тогава беше по-важно да се свири сурово и бързо.

От другата страна - Има ли момент, в който осъзнахте, че е важна песента, а не солото на китарата или на ударните?

Erik Grawsiö - Винаги сме разсъждавали по този начин, дори и в миналото, когато правихме първите опити в композирането на музика. Ако си пуснеш цялата дискография на групата, ще откриеш едва едно или две подобия на китарни сола. Ние нямаме сола на китара, нямаме специални ударни секции, защото за нас най-важна е песента. Всичко, което става в нея, всички китари, вокали, басове и ударни трябва да са подчинени на композицията. Това е най-важното нещо при създаването на музика. Слушал съм групи, които са съставени от фантастични музиканти. Китаристите са добри, колкото Yngwie Malmsteen. Но песните им не стават. Сигурно има хора, които смятат, че и нашите не струват, с което нямам проблеми. Аз обаче съм на мнение, че ние правим добра музика. Песните са най-важни.

От другата страна - По какъв начин новият албум „Fornaldarsagor” допълва пъзела зад името на бандата?

Erik Grawsiö - Той е като моментна снимка. Като парче от пъзела. „Fornaldarsagor” представлява по-малко от всичко. В него има бавни и по-епични песни, блек метъл композиции, а също така и пауър метъл. В него има от всички елементи, които присъстват в музиката на MÅNEGARM. Албумът е много разнообразен и в същото време и доста директен, като удар в лицето. Мисля, че създадохме най-откровения албум на MÅNEGARM, в който има осем песни, които са нищо друго освен MÅNEGARM.

От другата страна - Защо чак сега, а не преди? С предишните албуми…

Erik Grawsiö - Не знам. Въпросът е наистина много добър. При композирането всяка банда иска да създаде най-добрите песни, на които е способна към съответния момент. Ние се стремим към същото. Правим го с всеки албум, но за този някак си от самото начало усещах, че ще се получи много добър като съдържание. Отне ми известно време, за да го постигна. Когато това стана рифовете и мелодиите започнаха буквално да се изливат. След което завърших тези осем песни. Не стана много бързо, но те се получиха много добре. Това са композициите, които се родиха на моя „Фендер Телекастър”.

От другата страна – Каква трябва да е мотивацията на един артист днес?

Erik Grawsiö - Интересен въпрос. Какво ли би трябвало да бъде? Ще се върна на един от предишните ти въпроси, когато говорихме за приятелството в една група. За мен музиката е удоволствие, партньорство, което заедно с останалите развиваме от много години. Има ли сме трудности, имали сме и радости, преживели сме страхотни моменти. Смятам, че това е работата като екип, приятелството – наистина много важни неща за мен.

От другата страна - Ролята на артиста винаги подлежи на промяна. Какви според теб са задачите на един артист днес и как се опитваш да ги използваш в работата си?

Erik Grawsiö - Добър въпрос, не знам дали мога да дам добър отговор. Като артист, независимо колко е голяма групата, си публична личност. Което означава, че трябва да се представяш по най-добрия начин и да имаш добро поведение. За мен това е много важен аспект от ролята на артиста. Той трябва да служи за пример. Аз например имам постоянна работа. Работя в един от големите шведски затвори, където са настанени хора, които се лекуват от наркотици, алкохол и такива зависимости. Така че за мен е много важно да представям себе си и MÅNEGARM в добра светлина. Не мога да си позволя да се държа грубо на сцената и да правя глупости. В противен случай ще си загубя работата, което ще доведе до много лоши последици. За това е много важно да имам добри обноски и добро поведение. Още повече, че за младите групи, които слушат нашата музика и за онези, които ни следват от много години, е важно да виждат в нас добър пример за подражание. Това ще ги спечели на наша страна и ще ги задържи като наши фенове за много години. Така че за нас е много важно да сме добър пример.

От другата страна - И да не повтарят лошите…

Erik Grawsiö - Точно така. Има толкова много лоши примери. Така че не ни трябва и ние да сме следващия лош пример.

От другата страна - Чувал ли си често репликата „това е невъзможно”, но да знаеш, че има и друг начин?

Erik Grawsiö - Чувал съм я. Това е реплика, която отразява начин на мислене, отношението към нещата. Тук в Швеция имаме един много известен скиор. След като прекрати кариерата си, стана водещ и любимата му реплика е „Нищо не е невъзможно!” Харесвам я, защото ако вярваш, че нещо е невъзможно, никога няма дори да се опиташ да го направиш. Това е начин на мислене. Смятам, че няма невъзможни неща. Просто трябва да се потрудиш достатъчно и да направиш толкова опити, колкото са необходими.

От другата страна - Кое е по-лошо – да се провалиш или никога да не опиташ?

Erik Grawsiö - Никога да не опиташ! Опитай и ако се провалиш – какво от това? Опитай отново. Цели се в звездите и в крайна сметка можеш да се озовеш на луната. Това също е повече от достатъчно. Но ако никога не се пробваш, няма как някога да го постигнеш.

От другата страна - Кой е твоят най-рокендрол момент?

Erik Grawsiö - Сигурно сме били много пияни, за да си ги спомням, но знам, че сме имали много лоши преживявания. Говорихме за лошия пример преди малко. Историята се развива някъде в Германия. Бяхме много уморени. Прибрахме се в хотела. Нашият цигулар Janne беше много пиян, досаден и нетърпим. Сложихме го на пода и той заспа. Тогава го овъртяхме в един килим. Заприлича на голям хотдог. И го зарязахме. Когато се събудихме на сутринта, нямахме спомени къде сме го оставили. А той наистина можеше да умре, защото въздухът може би не му достигаше. Janne обаче беше жив. Беше се освободил от килима и още пиян го открихме в лобито на хотела.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов