Интервю с Hansi Kürsch (BLIND GUARDIAN, ...

Интервю с Hansi Kürsch (BLIND GUARDIAN, DEMONS & WIZARDS)

15 години след „Touched by the Crimson King” DEMONS & WIZARDS намериха време и издадоха „III”. Или за да сме по-пунктуални Jon Schaffer и Hansi Kürsch намериха време и създадоха „III”. Без притеснение можем да твърдим, че това беше едно от най-чаканите събития в пауър метъла. Албумът се появи след дългоочаквания оркестрален диск на BLIND GUARDIAN „Twilight Orchestra: Legacy of the Dark Lands”. Две причини за разговор с гласът и мозъкът зад двата проекта Hansi Kürsch.

Интервюто с Hansi Kürsch (BLIND GUARDIAN, DEMONS & WIZARDS) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 17.02.2020 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.


От другата страна - Привет, Hansi, 15 години по-късно DEMONS & WIZARDS издават третия си албум „III”. Какво научихте през тези 15 години и го използвахте в третия диск на проекта?

Hansi Kürsch - На първо място за тези 15 години научих, че е трудно да поемам ангажименти. Би трябвало да го знам от BLIND GUARDIAN. Все пак с години говорихме, че ще издадем оркестрален албум, постоянно го отлагахме. Така научих още, че 15 години като време са абсолютно нищо. Оказа се, че е невъзможно да се съберем в тях. Разбрах, че индустрията и музикалният бизнес като цяло се промениха много, защото когато правихме първите два албума на DEMONS & WIZARDS, графиците на BLIND GUARDIAN и ICED EARTH по някакъв начин сработваха и можеха да се напаснат. Аз с BLIND GUARDIAN и Jon Schaffer с ICED EARTH бяхме влезли в цикъла на турнената с 5-6 месеца почивка. Така едно турне за представянето на албум, отнемаше точно определено време и завършваше с конкретна дата. Докато след 2005 година всичко се промени. Турнетата съвсем естествено станаха с продължителност 12 и дори 18 месеца. От всичко това разбрах, че е по-добре да се разкриват разни неща, когато те са сто процента ясни и потвърдени. В музикално отношение също научих страшно много, заради всички дейности, които трябваше да поема с BLIND GUARDIAN на сцената или работейки по албумите на групата и особено от работата ми по „Twilight Orchestra: Legacy of the Dark Lands”. Той се оказа напълно различен по отношение на моите умения като вокалист. Имах възможност да подобря гласовите си възможности, което за мен е развитие в професионален план. И разбира се съм с 15 години по-възрастен като личност. Чувствам се по-устойчив на промените, които настъпват в света. Всичко, което ми се случва в личен план, както и онова, което преживявам като цяло, оказва влияние върху мен като артист и начина по-който работя върху песните. Смятам, че точно това може да бъде чуто в композициите на DEMONS & WIZARDS. Двамата с Jon сме много по-добри като музиканти. По-добре знаем как заедно да създаваме музика и то по най-добрия начин, който пасва на DEMONS & WIZARDS.

От другата страна - Смяташ ли, че този опит, който си придобил те ограничава в някои аспекти?

Hansi Kürsch - Никога не съм се чувствал ограничен. Нито в BLIND GUARDIAN, нито в DEMONS & WIZARDS с Jon Schaffer. Когато работя по нов материал, винаги се опитвам да предложа най-добрите решения и най-добрия възможен резултат. Пътешествието ми носи голямо удоволствие. Не се чувствам ограничен във връзка с дейностите, с които бих искал да се занимавам в дадения момент. Част от професията ми е да съм зает с всичко, които съпътства издаването на един албум. Също така част от професията е да съм креативен. Когато работим по нов материал на BLIND GUARDIAN му отделяме толкова време, колкото е необходимо. За това обвинявам себе си, като прави и André Olbrich със себе си. Това обаче не ме ограничава във моята креативност. Разбира се, от друга страна не мога да отделям времето, което бих искал на DEMONS & WIZARDS. Ограничения има, но те не са свързани с творческия процес. Когато съм на турне с Jon Schaffer, нямам време за BLIND GUARDIAN. Но смятам, че дори всяко едно ограничение, носи ползи в професионален аспект. Както когато работехме по оркестралния албум. Отбелязах, че придобих много нови умения за това как да използвам гласа си. Те от своя страна доведоха до подобряването на работата ми по третия албум на DEMONS & WIZARDS „III”. С новите умения се чувствах по-свободен в познатата и комфортна вселена на метъла.

От другата страна - Три е доста обикновено заглавие, но какво се крие зад него?

Hansi Kürsch - Дълбокото скрито значение зад името на новия албум на DEMONS & WIZARDS е оригиналната идея, която имахме, когато започнахме проекта. Първата ни мисъл беше да издаваме албуми, които да имат заглавия само цифри като LED ZEPPELIN. Причината е, че ние сме много повлияни от рока на 70. Направихме го в първия ни албум, но нито аз, нито Jon Schaffer сме наясно къде сбъркахме с „Touched by the Crimson King”. Той трябваше да се казва „II”. Тогава обаче повечето песни бяха повлияния от „Тъмната кула” на Стивън Кинг. Това промени плановете ни, като посветихме албума на Краля на ужаса. Когато започнахме да работим по третия ни диск, от първия момент решихме да се върнем на цифрите като заглавия. Дали е съвпадение или Съдбата има пръст, но решението ни се оказа пророческо заради първата песен от албума „Diabolic”. В нея разказваме за нечестивата троица – съюзът между Луцифер, Велзевул и Сатаната, които се обединяват срещу Бог и започват война срещу Рая. В тази връзка заглавието също има значение и по някакъв начин песента отговаря на името. В албума има трилогия, която е свързана с романа на Филип Пулман „Тъмните му материи”. Ето няколко връзки със заглавието „III”, но както отбелязах в началото, оригиналната идея беше всички албуми да нямат заглавия, а само номера.

От другата страна - Гледах едно интервю, в което Jon Schaffer споменава израза „свръхестествените страни на човешките същества”. Какво означава това?

Hansi Kürsch - Това се отнася до песните. Във всяка от тях е засегната индивидуална тема. Но всички са свързани с хората и възможностите, които те имат. Ако погледнеш човешкия вид, изниква въпросът, кога ще излезем от естествения ни цикъл на развитие като цяло. Повечето от нещата, които хората правят, не са естествени. Вземи начина по който живеем или как се отнасяме към околната среда. Това няма нищо общо с естественото развитие в живота. А някои неща са дори свръхестествени. Човечеството вече има способностите да проектира нови вселени. Като пример ще дам Интернет и Изкуствения интелект. Можем да си проектираме илюзии. Песента „Split” е за множественото разстройство на личността - за човек, в когото живеят много личност и той се грижи за всяка една от тях. Това е постижение. Много от нещата, с които хората се занимават, отвеждат човешкия род до позиции, в които би могъл в даден момент да се определи като божествено създание. Да се изравни с Бог. Това от една страна би ни предоставило възможността да се отнасяме по-добре към планетата. От друга - хората са и демонични създания, което води до това, че някои от свръхестествените ни способности са зли. По някакъв начин всяка тема в албума е свързана със „свръхестествените страни на човешките същества”.

От другата страна - Важно ли е за DEMONS & WIZARDS да са близо до действителността? Защото спомена за неща, които имаме днес…

Hansi Kürsch - Подобни теми експлоатираме и в BLIND GUARDIAN, и по някакъв начин и Jon го прави в ICED EARTH. Но не в такава степен, както в DEMONS & WIZARDS. Това, което и двамата харесваме и е част от моето същество, е да разказваме истории. Обичам да съм в ролята на разказвач. Темите в „III” са измислени. Но имат връзки с реалността, както в „Midas Disease”, където разказът е за телевизионен проповедник, който мами хората. Това е още едно свръхестествено качество – колко е лесно да излъжеш и наистина има хора, които притежават силата и способностите да го правят. Така че на първо четене в някаква степен текстовете са по-свързани с действителността отколкото при ICED EARTH и BLIND GUARDIAN. Може би всичко е резултат от музиката, която е малко далече от рока и е „по-земна”, отколкото в двете ни основни банди.

От другата страна - Музиката има ли същата стойност за хората, както е било преди 30, 40 години?

Hansi Kürsch - На този въпрос не може да се отговори лесно. Необходими са много анализи. Но краткият отговор е, че реалността показва, че значението на музиката днес е друго. Тя няма същото значение, каквото е имала преди 30 или 40 години. Младите хора задържат вниманието си върху нещо за много кратко време. Те отделят все по-малко време, което ги прави неспособни да вникнат в съдържанието на един диск. За щастие това не се отнася за всички. Все още има младежи, които отделят цялото си внимание на албума, който слушат. Те могат да усетят духа и душата на музиката, изразителността и индивидуалността зад нея. Повечето обаче употребяват музиката като нещо странично. Тя вече не е важна част от живота им. В това се състои разликата със 70, 80, 90 и дори с първото десетилетие на 21 век. Със сигурност има разлики и не винаги промяната е към по-добро. Вземи поколението, което стриймва музиката - скоро имах разговор със звукозаписната ни компания. Според тяхно изследване, съвременните млади хора искат да слушат песни, които да ги хванат през първите 20 секунди. Което означава, че в много случаи, ако искам да изразя себе си чрез музиката, мисията ми е напълно невъзможна. Днес със сигурност расте поколение, за което музиката не е водеща.

От другата страна - Това ли е причината днес да е по-важно да създадеш песен, а не цял албум?

Hansi Kürsch - Връщаме се на същата тема. Вниманието, което днес се отделя на музиката, е различно. На мода се завръщат албумите, които не са много продължителни, ако все пак издадеш албум. Наложи ми се да науча тези уроци по трудния начин. Аз съм старомоден и дори не мога да го проумея. Отбелязах, че звукозаписните компании вече имат за приоритет да издават песни, вместо албуми. Ако трябва все пак да се издаде диск, то преди той да се появи на пазара и хората да го чуят в неговата цялост, всички вече знаят песните от него, защото те са били издадени. Може такъв е трендът, може би така ще се развиват нещата, може би няма нищо грешно в това положение. Със сигурност обаче това не е моят начин, не съм израснал така и разбирам нещата другояче. Гледам на музиката и на албума като на напълно и неделимо завършено произведение на изкуството. А не като на отделни песни. Разбира се, всяка песен трябва да има силата да се дефинира сама по себе си като самостоятелно произведение. Красотата обаче се крие в създаването на албум, който има цялост. От друга страна различните слушатели имат различни възприятия. Виновни за това са стрийминг платформите, защото хората използват плейлисти, което ги провокира да скачат от песен на песен и от артист на артисти, а това едва ли им дава възможност да минат през всичко, което съдържа този плейлист. Те просто прехвърлят композициите, прескачат някои от тях, слушайки само първите 20 секунди. И това е. Дали аз обръщам много внимание на тези неща? Не, защото ще се депресирам. Създавам музика за хората, които все още имат желанието да слушат цял албум и дори епични песни, които са с дължина десет минути и разказват различна и пълна история.

От другата страна – А трудно ли е да си постоянно иновативен?

Hansi Kürsch - Не мисля, че всичко в музиката е вече измислено. Осъзнах го при подготовката на материала за новия оркестрален албум на BLIND GUARDIAN. Той е в съвсем различна посока от онова, което сме направили в миналото. Въпросът опира до вътрешните потребности, до духа, до желанието по какъв начин искаш да се изразиш, колко си склонен и искаш да се погрижиш за нещо, да му отделиш необходимото време, за да стане, както трябва. Защото всеки албум разкрива нови аспекти, които понякога изненадват и шокират хората. Ще дам за пример последния албум на BLIND GUARDIAN. Има фенове, които бяха шокирани от „Twilight Orchestra: Legacy of the Dark Lands”. Причината е, че в него не участва цялата банда. От 20 години говорим за това издание и все още има хора, които не разбират, че записахме албум без барабани, без ритъм китари. Само класическа музика и метъл вокали. Слушателите винаги се съмняват и се страхуват от промени, защото имат чувството, че губят нещо, което харесват. Ако имаш любима група, която е номер едно за теб, понякога е болезнено да видиш и да чуеш, че тя още има амбициите да се променя. Но ако тези промени са направени с вкус, какъвто е случаят с BLIND GUARDIAN (и бих отбелязал, че това стои в основата на бандата), не трябва да се страхуваме да опитваме нови неща, както и феновете не трябва да се страхуват от тези пормени. Все още има много нови области, в които не сме стъпвали и можем да открием. Разбира се, ако говорим за метъл и рок музиката, хармониите като модели са ограничени в определена степен. Но все още можеш да се изразиш в чрез тяхното съдържание и възможностите, които предоставят. AC/DC имат толкова много композиции, които малко или много лежат на една основа и имат еднакво съдържание. Но сами по себе си, поне за мен, те са отделни песни и всяка една от тях разказва отделна история. За това е и музиката. Постоянно трябва да се вкарват елементи, които разказват истории. Такива, които са важни за теб и могат да привлекат вниманието и на други хора и да скицират малко по-различни аспекти от установените. Музиката трябва да е в ролята на разказвач. Не е необходимо да се опитваш всеки път да откриваш топлата вода във всяка песен, която композираш, но винаги трябва да си личи намерението ти, че желаеш да го направиш.

От другата страна - Метъл феновете дали са по-широкоскроени в такъв случай?

Hansi Kürsch - Да, бих го потвърдил. Но при много хора има определена стабилност. Виждаш я при някои от по-старите традиционни групи, които са се появили още в началото. Които малко или много са измислили цялото нещо. Те все още имат позиции между феновете, без значение дали ще издадат добър или лош албум. И това само защото хората ги харесват. Тяхното влияние върху феновете е голямо. А това показва, че групата има много лоялни последователи. Интересното е, че ако се появи млада банда, която започне да свири в същия стил, като старите, тя няма дори да се доближи до техния успех. Музиката на старите групи провокира хората да се съпротивляват на новите неща. Но все още можеш да привлечеш внимание, ако си открит, честен, бъдеш себе си и си различен. Досегашният ми опит с BLIND GUARDIAN и дори с последният ни албум „Twilight Orchestra: Legacy of the Dark Lands”, показва, че ако следваш тези правила, ще постигнеш успех, защото хората ще уважават онова, което правиш. Има много фенове, които ни приемат, без значение дали става дума за „Battalions of Fear” или „Legacy of the Dark Lands”. В момента чувствам същото и с DEMONS & WIZARDS. Има много фенове, които ни знаят от първия ни албум и по същия начин приемат и новия, дори и да им предлага нещо по-различно. Също така имаме и много нови почитатели, които за първи път ни чуват с третия ни албум. И все пак живеем в свят, който се страхува от промените. Може би това е част от човешката природа – да се насочва към старото и добре познатото.

От другата страна – Изкуството днес още ли е отражение на живота?

Hansi Kürsch - Зависи от гледната точка. Вземи музиката. Третият албум на DEMONS & WIZARDS има връзка с действителността. В него има много мрачни елементи, които са повлияни от съвременния живот. Не съм правил планове да постъпя точно така, получи се естествено. Можем да отбележим, че хората не харесват случващото се. Те искат да са спокойни, да не се напрягат, те искат да имат общо с други хора, защото това също е част от човешката природа. Следователно ние се радваме на положителните моменти. Също така и мрачните моменти, могат в някаква степен да са светли, ако са представени по правилния начин. Ако трябва да дам пример с DEMONS & WIZARDS, имаме една песен „Fiddler on the Green”, в която е разказана история за много тъжен инцидент, но по прекрасен начин. Тя изумява хората всеки път, когато е изпълняваме. В нея има красота и светлина. Навсякъде има проблясъци. Всяко художествено произведение може да носи светлина, без значение каква е групата, която свири дори и да е дет метъл. Има изкуство, която помага на хората да оцелеят, и изкуство, което ги забавлява. Тази природа стои в основата на същността му.

От другата страна - Какво би искал да пише срещу името на BLIND GUARDIAN в музикалните енциклопедии?

Hansi Kürsch - Ако трябва да е само една дума – иновативни!

От другата страна - Ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния Hansi Kürsch, какъв съвет би му дал?

Hansi Kürsch - Не бих го съветвал нищо, ако става дума за придобиването на някакви облаги. Но ще му кажа да спре с купоните по-рано и възможно по-скоро да започне да се отнася по-професионално към задълженията си, когато е на път. Защото аз съм в две професионални банди, но на 20 и разбира се на 30 обичах живота и не осъзнавах, че пиенето влияе на пеенето. Това ще е съветът ми към него. Да спре пиенето.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов