Интервю с Tuomas Seppälä (AMBERIAN ...

Интервю с Tuomas Seppälä (AMBERIAN DAWN)

AMBERIAN DAWN е една от многото финландски групи, които са приели симфоничния метъл за свое призвание. Бандата съществува вече 14 години и е издала осем албума. Следващият, деветият - „Looking for You”, ще излезе в края на януари. И ще бъде различен. Ще бъде промяната, която лидерът на AMBERIAN DAWN Tuomas Seppälä е решил да направи.

Интервюто с Tuomas Seppälä (AMBERIAN DAWN) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 6.01.2020 година.


От другата страна - В края на януари AMBERIAN DAWN ще издадат нов албум...

Tuomas Seppälä – Точно така, три години след предишния ни диск от 2017 „Darkness of Eternity” ще издадем „Looking for You”. След излизането на предишния ни албум, не ми останаха никакви идеи и за новия процесът на композиране беше доста труден. Някак си чувствах, че съм дал всичко от себе си и съм направил всичко. Реших, че съм казал каквото съм имал да казвам и няма да повтарям онова, което съм сътворил до онзи момент. Реших да не повтарям постоянно едно и също. Винаги съм искал да достигам до нещо ново. Така че ми беше наистина трудно, а и ми отне почти година да започна работа по новия албум. Нямах нищо, никакъв материал до миналата есен. В същото време бях започнах да композирам един вид диско музика, със здрави клавири, диско барабани. Песните в този стил обаче бяха много. Не бях сигурен дали ще паснат на AMBERIAN DAWN, защото е много различен. Когато обаче представих тези композиции на останалите от групата, те застанаха зад мен, подкрепиха ме и решиха да експериментираме в тази нова посока. Така започнахме работа по новия албум. Променихме и стила ни, който е по-различен от преди и не е толкова симфоничен.

От другата страна - Как според теб той ще се възприеме от публиката и феновете?

Tuomas Seppälä – Трудно е да отговоря на този въпрос. Смятам, че коментарите ще бъдат, както позитивни, така и негативни. Със сигурност много от феновете няма да възприемат новия ни стил. Но в същото време ще се появят и много други, които ще го харесат. Винаги е трудно да задоволим всеки. Промените в стила винаги водят и до промяна във феновете. Надявам се, че хората ще го харесат, но на първо място стои онова, което аз харесвам. В момента харесвам този вид музика и това е нещото, от което се нуждая и искам да правя, с надеждата, че и други ще го харесат.

От другата страна - Стилът ви се представя като ABBA-метъл... Вярно ли е, че всяка скандинавска банда е повлияна от ABBA?

Tuomas Seppälä – Не, не смятам така. Мисля, че днес финландските метъл групи са по-различни. Те са по-тежки, може би по-агресивни. За разлика от тях AMBERIAN DAWN вече не са толкова яростни. Музиката ни е по-лека. Дори не смятам, че е типична за финландска група. Различни сме. Дори не се сещам за други банди, които свирят по същия начин, като нас.

От другата страна - Смяташ ли, че тази стилова промяна ще повлияе на успеха на групата?

Tuomas Seppälä – Отново е трудно да отговоря предварително. Винаги има изненади, особено когато правиш промени в музиката си. Тези промени носят тайни за всеки. Няма как да отговоря какви ще са последствията. Не подхождам към AMBERIAN DAWN с нагласата да станем по-популярни. Искам преди всичко да правя различна музика, с надеждата, че и другите също ще я харесат.

От другата страна - Какво търсите с „Looking for You”?

Tuomas Seppälä – Албумът е колекция от нови песни. Беше интересно да работим по този проект и смятам, че е най-добрият ни албум до момента. Звукът е невероятен. Работихме с нов инженер по микса. Китаристът ни Emil "Emppu" Pohjalainen също участва в процеса. А това е нещо ново. Преди това работихме с хора като Mikko Karmila от „Finnvox Studios”. Знаеш ги – тези популярни инженери, които всеки търси за микса на албума си. Сега искахме нещо по-различно и ограничихме процеса вътре в групата. Много съм доволен от звука, той е свеж и преди не сме правили нищо подобно. Това е едно от нещата, които харесвам в новия ни албум. Също така имаме една песен „Symphony Nr. 1 Part 3 – Awakening”, в която участва Fabio Lione и тя е в стил симфоничен пауър метъл. Хрумна ми, че той ще е перфектния мъжки глас за тази композиция и го поканих да участва. Така че в албума има поне една симфонична метъл песен.

От другата страна - Приемаш ли тази промяна в стила като следващата стъпка за групата или ще изчакаш докато видиш реакциите, когато той излезе?

Tuomas Seppälä – Смятам да продължа да създавам музика в някаква посока, може да не е тази. Обикновено обичам да си вземам почивка след издаването на нов албум, за да рестартирам мозъка си. Правя го, за да не се повтарям. За това искам почивка, за да започна на чисто. Всъщност тези промени винаги са естествени. Не искам да се насилвам и не искам да се форсирам, за да ги правя нарочно. Всяко нещо при нас става по-естествен начин. Когато почувствам, че имам нещо интересно, ще се опитам за го кажа и ще започна да композирам музика. Никога обаче не слушам други хора. Не че се страхувам от техните мнения. Нещата опират до това лично аз как се чувствам. Когато аз съм щастлив с музиката, която усещам и идеите, които имам и знам, че мога без притеснение да ги представя на останалите от групата, едва тогава мога да пристъпя към създаването на песни.

От другата страна - Имаш ли ментори?

Tuomas Seppälä – Не точно. Когато бях млад и започнах да свиря на китара и клавир, имах някои идоли. Един от тях по отношения на клавирите беше Jens Johansson. Той е един от най-добрите на този инструмент, невероятен е. Срещали сме се няколко пъти, приятели сме. Той ми помогна за моя звук. Можеш да чуеш неговото влияние в солата ми. Звукът е почти идентичен с неговия. Това е в резултат от неговата помощ. Неговата помощ оформи моите сола. По отношение на китарата, аз съм един вид самоук. Започнах да се уча да свиря, като се опитвах да изпълнявам песни на Joe Satriani. В този смисъл той не ми е ментор, но винаги съм слушал неговата музика, опитвайки се да овладея техниката му на свирене и стила му.

От другата страна - Пред какви композиторски предизвикателства си изправен днес?

Tuomas Seppälä – Всичко опира до първоначалната идея, от която се развива една песен. Понякога началото на дадена композиция е много добро и силно, а втората част е слаба. И това само защото първата е много по-добра и съпоставена с втората, втората не става. Това е може би предизвикателството пред мен, когато композирам нова музика – всички части на една песен да са с едно и също качество и една песен да е добра от началото до края. Това е трудно постижимо за три или четири минути. За това време не трябва да се допуска нито една лоша част, а всичко трябва да е на едно ниво от началото до края.

От другата страна - Трудно ли го постигаш?

Tuomas Seppälä – Понякога да. Имам много недовършени песни – няколко стотин, ако не и хиляда. Стоят на харда. Започвам с нещо добро и толкова. Не успявам да продължа идеята. Една песен трябва да е добра от началото до края. В нея не трябва да има слаби моменти. За това имам много недовършени композиции, защото не искам да издавам нещо, което не е достатъчно добро за мен.

От другата страна - Как разбираш кога една песен е готова?

Tuomas Seppälä – Самокритичен съм. Слушам песента без да се опитвам да поправям звука. Имам много идеи. Както отбелязах, на компютъра ми стоят хиляди недовършени композиции. Свършил съм доста работа и знам кога трябва да изоставя една идея, защото не се получава и да премина на следващата.

От другата страна - По какъв начин днес съвременните композиции биха достигнали до по-широка аудитория?

Tuomas Seppälä – Не мисля много по този въпрос. Съсредоточен съм върху създаването на най-добрата музика, на която съм способен. Давам всичко от себе си за продукцията, влагам всичките си усилия в нея, за да я направя възможно най-добрата. Доволен съм от резултата, който постигнахме в „Looking for You” и се надявам, че той ще се хареса и от другите. Много е трудно да се набележат някакви тенденции в съвременния музикален бизнес, защото той се променя много бързо. Също така нещата опират и до късмета. Трябва да си на точното място в правилния момент. Трябва да се набляга на визуалните аспекти на една продукция – как изглежда обложката, как са заснети видеоклиповете. Има толкова много фактори, на които трябва да се обръща внимание и най-добрият съвет е просто да даваш най-доброто от себе си.

От другата страна - По какъв начин музикалните журналисти и ПР-компаниите променят начина, по който хората възприемат музиката?

Tuomas Seppälä – Не знам. Аз създавам музика и не мисля за промоцията. Когато той е готов, го даваме на лейбъла. От там работят за неговата реклама. По някакъв начин те са странични слушатели, но и в същото време трябва да го продадат добре. Аз не мога да дам обективна преценка, защото музиката е моя и е трудно да направя независим коментар за нея. За някого, който не е участвал в процеса е по-лесно да чуе албума, да го анализира обективно и след това да се опита да го рекламира.

От другата страна - Има ли ревюта и коментари, които са важни за теб и такива, на които не обръщаш внимание?

Tuomas Seppälä – В началото на кариерата ми ми беше много трудно, защото обръщах внимание на всеки коментар и трудно преглъщах лошите. Но през годините успях да се овладея и осъзнах, че критиката е просто една част от мненията. Ако прочета някакъв негативен коментар за моята музика, то той е просто един от многото мнения. Така че спрях да се обиждам, както правех непрекъснато в младежките ми години. Обичам да чета критика, но тя да почива на факти. Да е аргументирана, а не просто да отбелязва, че нещо не се харесва и някой го мрази, без никакви посочени доводи защо е така. Такива мнения са безсъдържателни. Харесвам мненията на хора, които критикуват, но го правят обосновано, които наистина са чули музиката и тя ги е провокирала да се изкажат. Не просто да коментират, че им харесва или не. Трябва да има конкретност.

От другата страна - Какво не успя да постигнеш до момента?

Tuomas Seppälä – Мисля, че постигнах доста неща с групите, с които съм работил или работя. Издали сме няколко албума, направили сме няколко турнета в Европа и извън континента. Онова, което най-вероятно ми липсва, е участието на големите фестивали, на които сигурно е много хубаво да се свири като „Wacken Open Air” или „Summer Breeze”. Това до момента не сме го постигнали. Ще бъде добре, ако стане. Винаги е хубаво да се свири пред голяма публика. Различно е да излезеш пред хиляди и пред няколко души. Също така на подобни фестивали атмосферата е страхотна. Супер е да се забавляваш с момчетата от групата и с другите банди. Да се срещаш с интересни личности. Факторите са комплексни. Като цяло харесвам фестивалите. Бихме се радвали да участваме на колкото се може повече.

От другата страна - Кое е онова нещо, което не много хора знаят за теб, но би искал то да стигне до повече?

Tuomas Seppälä – Не съм се замислял над този въпрос. Предполагам, че хората всъщност не знаят нищо за мен. Те нямат никаква информация за мен, защото и аз не съм споделял нищо с феновете. Аз съм просто музикант и композитор. Личният ми живот не е много интересен. Харесвам някои хубави сериали, филми на ужасите. Но не съм толкова интересен.

От другата страна - Успяваш ли да балансираш между личния и професионалния си живот?

Tuomas Seppälä – Свиря от четири годишен. Свиря на пиано от малък. Научих нотите преди да се науча да чета. Нотите и музиката са първия език, на който се научих да „говоря” и да пиша. Музиката е най-естественото нещо за мен. Тя присъства постоянно в живота ми – под формата на идеи за песни, когато си барабаня с пръстите или свиря. Музиката е мой постоянен спътник. Не разделям живота си на музикална страна и нормална страна. Аз съм в музикално настроение през цялото време.

От другата страна - Кой е твоят най-Spinal Tap момент?

Tuomas Seppälä – Първо искам да отбележа, че филмът е страхотен. Много го харесвам. В него много неща са истински. Ако си в група, със сигурност ще осъзнаеш, че филмът „This is Spinal Tap” е реалност. В него са представени много неща, които са се случвали и продължават да се случват на всяка банда. Това, което бих определил за мой най-Spinal Tap момент е един концерт във Франция. Преди десетина години. Бяхме на турне с EPICA. Имаше поне 2000 души. Бяхме на сцената, когато започнахме една песен в различно темпо и това ни обърка много. Трябваше да спрем и да започнем от начало. Получи се конфузна за нас ситуация, а публиката се смя много. Понякога има подобни смущаващи моменти, когато всеки хване различно темпо.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов