Интервю с Michael Kiske (HELLOWEEN, UNISONIC ...

Интервю с Michael Kiske (HELLOWEEN, UNISONIC)

Да разговаряш с Michael Kiske винаги е истинско удоволствие. Широкоскроен, с познания за живота, за него няма теми табу. Историята му е ясна, няма защо да я припомняме. Какво е оставил зад себе си и какво му предстои да направи – също. Музиката е едната страна от образа на Michael Kiske, другата – за нея в следващото интервю.

Интервюто с Michael Kiske (HELLOWEEN, UNISONIC) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 23.12.2019 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.


От другата страна - Мистър Kiske, каква е ролята на артиста в обществото?

Michael Kiske - В обществото артистът би трябвало да има освобождаваща роля. Това е основната цел на изкуството като цяло. То трябва да разширява кръгозора на хората и да дава възможност за други гледни точки. Което работи единствено, когато артистът наистина изразява нещо от себе си, което означава нещо за него. Такова е убеждението ми. Днес бизнесът ми идва в повече. Технократството става все по-голямо. Което прави истинското себеизразяване много трудно. За това обичам да записвам солови албуми, без да ми пука какъв е стилът. Нуждая се от този подход, защото това е есенцията на моята музика, без да ме интересуа дали хората ще я харесат или не. За мен тяхното мнението не е от значение, защото е важно онова, което аз правя. Винаги съм твърдял, че за музикалната култура като цяло е важно музикантите да правят онова, което обичат да правят, то да идва от сърцето и след това да си оформят публика. Това работи. А не целенасочено за определен пазар да се прави определено изкуство. Трябва да е обратното. Защото другият път е погрешен.

От другата страна - Музикантите вярват, че музиката е истинска, когато идва от сърцето. Има ли тогава фалшива музика?

Michael Kiske - Разбира се. Всяка музика, която е произведена без желание, е фалшива. Всичко, което е направено под натиск - дали звукозаписната компания ще поиска нещо да се преработи или си загубил усета си за музиката, но продължаваш, защото трябва. Такива неща водят до фалш. Пътят обаче е труден. Защото със сигурност компромисите са неизбежни, защото все пак трябва да си плащаш сметките, в някои области има огромно натрупване. Надявам се че в рок сцената, избягването точно на фалша, е по-възможно. Много аристи са доказали, че го могат. Вземи Robbie Williams – той може да си позволи да издаде джаз албум или да запише песни в стила на Frank Sinatra, дори миналото му да е свързано с бой група. За мен е много важно да избягам от статуквото, да изляза от границите, които по някакъв начин ми се натрапват. Защото като артисти сме свършени, ако сме тесногръди.

От другата страна - Вярваш ли, че твоето творчество може да отвори очите на хората и да ги направи по-широкоскроени?

Michael Kiske - Надявам се, че с моите песни отварям очите на хората. Не го правя целнасочено. Просто върша онова, което смятам за правилно. И се надявам, че по някакъв начин слушателите го осъзнават. Много по-важно обаче е да се говори. Защото често хората въобще не се замислят за много неща, защото никой не им ги осветлява. Например когато музикантите дават интервюта, те основно промотират новите си записи – добра продукция, страхотна работа свършихме, продуцентът си свърши страхотно задълженията... Всичко е цветя и рози, обаче ние, слушателите, нямаме нужда от това. Нас това не ни интересува. Други неща са много по-важни. Много музиканти пред микрофоните влизат в роля. Аз обаче съм това, което съм и след като спрете да записвате. Осъзнал съм, че когато дойде успехът и артистът се разграничи от личостта, положението става нездравословно. Много хора си отиват от този свят точно поради този вид поведение. Не успяват да се справят с паралелните реалности, появяват се наркотиците, появяват се психическите проблеми, защото не могат да се справят. За това – не вземай тези неща на сериозно, особено за себе си.

От другата страна - Това ли е пътят не само да си успешен, но и креативен?

Michael Kiske - Това е пътят и да си истински. Да си себе си, да не си подливаш сам вода. Да не подвеждаш другите. Това също е важно.

От другата страна - Трудно ли е да се намери баланса между търсенията на твореца и очакванията на музикалните компании и пазара?

Michael Kiske - Винаги е трудно. И винаги има борба. Парите и креативността нямат нищо общо. Едно е да създдадеш песен и много да харесваш мелодията и идеята, съвсем друго е да издадеш албум. Това са две съвсем различни неща. Трябва да се правят някакви компромиси. Не в процеса на писане на една песен, а при избора какво да влезе в албума, коя композиция да има видеоклип, как ще го продуцираш. Тук малките компромиси са необходими. Не така стоят нещата при създаването на музика. За това и винаги пиша на акустична китара. Защото това ми позволява да постигна, каквото си поискам. Изсвирвам идеята на някого от групата и ако му хареса, веднага се захваща да измисли добра песен. После става ясно за коя група е подходяща. Така че процесът на създаване, креативността не трябва да са ограничени. Трябва да са свободни.

От другата страна - Чувстваш ли се отговорен за хората, които слушат твоята музика?

Michael Kiske - Постоянно се чувствам отговорен и смятам, че винаги трябва да сме отговорни към всичко, което правим. Отговорни сме към всичко, което правим и което влияе на другите. Знам, че егото е много силен двигател. И изключва отговорността. Всеки си мисли, че светът се върти около него. Но истината е друга. Отговорни сме винаги и към всичко, което правим.

От другата страна - Как се живее с подобна отговорност?

Michael Kiske - Знам, че всеки иска да повлияе на хората, но го приемам, само когато е с добри намерения и с позитивна насоченост. Не си отговорен за това как някой би разбрал посланията. Отговорен си за онова, което ти си вложил в действията си. Но тук нещата зависят от разбиранията на другите и как те възприемат онова, което си се опитал да предадеш. Защото те също са отговорни за начина, по който разбират нещата или ги интерпретират. Моята отговорност е до момента, в който създам и разпространя музиката си. Как обаче ще бъде възприета, не е моя отговорност. Можеш да напишеш любовна история, хубава любовна история и някой да се самоубие заради нея. Няма как да поемеш вината за неговите постъпки. Всеки отговаря за собствените си действия.

От другата страна - Лесно ли беше да го осъзнаеш?

Michael Kiske - Смятам, че в това е значението на живота. За това сме на тази планета. Да растем в сила, красота, мъдрост, любов, да сме креативни. Това обаче е индивидуален процес за всеки човек. Всеки има собствена вяра и разбиране за съдбата си и защо е на този свят, за нещата, които иска да постигне. И всъщност непрекъснато трябва да полага усилия и да се бори за онова, което си струва.

От другата страна - Защо тогава хората не искат да положат усилия, а очакват да им се даде?

Michael Kiske - Може би защото се нуждаят от някакъв опит, на който да се опрат. След което да поемат сами по пътя. Всички грешки, които правим, са важни. Дори е важно да се правят грешки. За да се учим. Не е възможно да си перфектен. Учиш се от грешките си и натрупания опит, постъпваш по-различен начин в една и съща ситуация.

От другата страна - Кога хората постигат хармония със себе си?

Michael Kiske - Докато сме на този свят, това не е възможно да стане. Когато си отидем, може и да сме в мир със себе си. Тук сме, за да се борим. Една непрекъсната борба.

От другата страна - И какво търсим?

Michael Kiske - Истина, светлина, сила!

От другата страна - Какъв е твоят артистичен поглед към живота?

Michael Kiske - Опитвам се да съм продуктивен през повечето време. Опитвам се да трансформирам някакви неща, в нещо красиво, интересно, дори и забавно, няма значение в какво. Опитвам се да не съм пасивен, да не стоя и да не гледам отстрани, а да съм продуктивен в живота и като цяло.

От другата страна - Значи хем си позитивен, хем пееш за тъжни неща?

Michael Kiske - Това също е важно. И през това трябва да се мине. Научил съм повечето от моите неща, моралните ценности, когато съм имал тежки моменти. Важно е, защото иначе ще си вечно намръщен.

От другата страна - От кои моменти – добри или лоши, си натрупал повече опит?

Michael Kiske - От лошите. От тяхното преодоляване. Не като приземяване, а като превръщането им в нещо хубаво. Това носи и повече облаги. В същото време се нуждаем и от хубави и светли моменти, онази лекота в живота. Защото ще бъдем постоянно негативни, особено ако са твърде много.

От другата страна - Защо хората се концентрират върху негативните моменти от живота?

Michael Kiske - Защото са слаби. В живота съществува тъмни сили и те са толкова, колкото и светлите. И ако човек не е достатъчно силен и способен да преобразува негативното в позитивно, попада под влиянието на злото. Превръща с в копие на мрака. Това става, когато хората са слаби, когато са изпълнени с омраза, когато не са обичани достатъчно, когато може би никога не са изпитвали любов. А може да не са я намерили, но да са я търсили. Всички ние търсим любовта в този живот. Това е факт.

От другата страна - Защо хората се страхуват да загубят нещо, което все още не притежават?

Michael Kiske - Това е добър въпрос! Не знам. Свободата е свързана с това да нямаш много за губене. Да не зависиш от много неща. Е, обичам си телефона и ще ми е гадно, ако го загубя, но на това не трябва да се придава значимост. Защото е нищо. Но ако загубиш душата си – значи си загубил всичко.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов