Интервю с Fernando Ribeiro (MOONSPELL) ...

Интервю с Fernando Ribeiro (MOONSPELL)

MOONSPELL отново ще направят концерт в България. Заедно с ROTTING CHRIST и SILVER DUST ще свирят в София на 17 ноември по покана на „BGTSC”. Последният албум на португалците е от 2017 година – „1755”. През 2018 групата издаде концертния „Lisboa Under the Spell”. Друго обаче беше интересното през изминалия двугодишен пердиод. И това е лейбълът „Alma Mater”, който Fernando Ribeiro основа.

Интервюто с Fernando Ribeiro (MOONSPELL) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 04.11.2019 година.


От другата страна - Привет, Fernando, в началото искам да те попитам за лейбъла „Alma Mater”, който създаде. С него ще издаваш не само музика, но и книги...

Fernando Ribeiro - Идеята отлежаваше от години. Много време съм част от сцената. Не съм бил през цялото време музикант. Първоначално разменях касети и бях ъндърграунд ентусиаст. В същото време харесваме работата с лейбълите и с MOONSPELL сме си имали вземане-даване с доста от тях през годините. Така в мен узря идеята да създам лейбъл заедно с групата, чрез който не просто да преиздам каталога ни, но да го направя с по-високо качество, оригиналност и различни бонуси за колекционерите. Всеки път, когато преиздаваме някой албум, обръщаме внимание и на хората, които колекционират нашите издания, както и въобще на колекционерите на музика. Доволен съм, когато те получават наистина много добре изпипан и професионално звучащ продукт. И за да увеличим каталога на MOONSPELL, вече издадохме на плоча „Opium” и „Irreligious”. Направихме специално издание на „1755”. И всички бройки вече са свършили. Така осъзнах, че можем да споделяме двете страни на музиката – да свиря в група и да управлявам лейбъл. Направихме книжни издания към всеки албум на MOONSPELL, в които говорим за албумите извън традиционните преиздания. Също така с „Alma Mater” искаме да дадем възможност и шанс на португалските групи. Това е другата причина да създам лейбъла – да подпишем с нови и непознати банди, в които има много потенциал. За съжаление имаме същите проблеми, каквито имат артистите в Португалия, България, Гърция, Испания. Трябва време, за да ги направим разпознаваеми да им организираме турнета. Това е компромисът, който се налага да правим. За известно време ще издаваме само португалски групи, когато става дума за нови банди. Ще обръщаме внимание само на португалските таланти. От друга страна искаме да покажем на феновете откъде идваме. В този смисъл смятам, че старият репертоар на групата е доста ценен и не искам някакви звукозаписни компании просто да го разпродават. Искам нещата да стават по правилния начин. Това е още една причина да съществува „Alma Mater”. С него ще се погрижим за старите албуми на MOONSPELL, когато работата се разрасне. Вярно е, че лейбълът вече работи, но искаме и да покажем нещо, не просто да казваме, че имаме план, защото всеки може да има идеи. Работихме и върху малка колекция от плочи, която кръстихме „Underground Majesty”. В тази колекция влизат албуми, които преиздаваме като „Clouds” на TIAMAT. Направихме го с помощта на „Century Media”. „Clouds” е велик албум, а TIAMAT са една от най-любимите ни групи, добри приятели са ни, също така продължават и с турнетата, на които изпълняват този стар материал. В колекцията влязоха и ранните демота на PARADISE LOST. Направихме ги под формата на двоен винил. Една от причините е, че искаме да покажем откъде са влиянията ни и какво ни е провокирало да създадем групата. „Alma Mater” допълва концепцията зад MOONSPELL. По същия начин се развива идеята и с книгите. Издадохме вече няколко. Едното издание събира в себе си трите ми книги под формата на антологията „Purgatorial”. Всички са преведени на английски, като първия тираж е изчерпан. Продадохме го с поръчки по е-мейла, с помощта на някои магазини или по време на концертите. Втората книга е на един мой приятел, който има страхотна група - BIZARRA LOCOMOTIVA, която ми е любимата португалска банда, а той е невероятен поет. Също така направихме и втората поетична книга на вокалиста на RAMMSTEIN Till Lindemann, но на португалски и това става за първи път. Феновете на бандата в Португалия са много и са много щастливи, че могат да прочетат поезията на Till на родния ни език. Започнахме добре, но както останалите лейбъли, трябва да пораснем, нуждаем се от време и пари, които да инвестираме. Смятам, че с идеите и ентусиазмът, които имаме, основата е поставена.

От другата страна - Защо този лейбъл е създаден сега, а не преди 15-20 години?

Fernando Ribeiro - Липсваше ми опита. Сега съм на 44 и разбирам много по-добре сцената. Преди десет години бях твърде зает да се боря MOONSPELL да участват на някой фестивал, да получават определи пари. Днес вече не е така, защото бандата е добре позната. Достигнахме критичната точка. Днес независимо, че продължаваме да се занимаваме с мениджмънта на групата, е настъпило времето да се помогне и на португалската сцена. Преди 10-15 години не бях готов за подобна стъпка. Според мен развитието на „Alma Mater” трябва да повтори историята на MOONSPELL – малки, но сигурни крачки. Смятам, че преди това не съм имал нито личните, нито професионалните качества да започна да си запълвам времето и с лейбъл. В момента продължавам да съм много зает с бандата, но за мен е много важно да работя с други групи и проекти. Защото така поне за кратко си почивам от MOONSPELL. Също така е страхотно да работя с други хора и по-специално с млади хора, защото те са много по-различни от нас. Независимо че също слушат POSSESSED или DEATH, са родени, когато ние вече бяхме издали няколко албума. Тази връзка е много полезна и тя нямаше как да стане преди 10 или 15 години.

От другата страна - Впуснали сте се в сфера, която технологиите разрушават през последните години...

Fernando Ribeiro - Прав си. Обаче музикантите и редакторите нямат друг избор освен да отстояват позициите си. И единственият начин това да стане е да предлагат продукт, който е много добър и много специален, за да провокира хората, да поискат да го имат. Това е тайната зад „Alma Mater”. Единият от нашите партньори е дизайнер. Привлякохме го, защото искахме, както много наши любими лейбъли в това число и „Century Media”, „4AD”, „Beggars Banquet”, „Mute Records”, да следваме техния издателски пример. Истина е, че никой вече не продава толкова записи или книги, както в миналото, но също така е истина, че има малки общности от хора, които всъщност не са чак толкова малки, които наистина искат да се докоснат до добре направени лимитирани издания. И всичко, което сме изкарали досега, е разпродадено. Когато погледна към дигиталните версии и по-специално албумите на MOONSPEL, интересът към тях е незначителен. Имаме издания в електронен вариант, но хората ги избягват. Така че не всичко е загубено. Все още основата е здрава. Правим турнета, даваме интервюта, да, времената са различни, но подобна криза, само ни прави по-изобретателни и това е добра позиция за развитие, за да си част от сцената, да имаш лейбъл. Когато го създадох не съм се колебал. Не съм мислил, че феновете не купуват албуми. Идеята ми беше да издавам ограничени бройки, които да са направени така, че хората, които си купуват албуми, да поискат да ги имат. По този начин работим за сцената и сме открили нишата си. Примерът ми с MOONSPELL е следния – продажбите са паднали на половина, но бандата продължава да продава доста физически носители. Когато сме на турне и носим дискове и плочи, никога не връщаме нищо вкъщи. Все още съществуват хора, които предпочитат физическите носители. Мнозина си свалят музиката незаконно от мрежата, което е лош криминален пример, но по този въпрос не можем да направим нищо. Какви ли мерки не се взеха, но нищо не проработи. Така че днес трябва да се насочим и да достигнем до емоциите на хората. Те да поискат да имат „Clouds” на плоча. Разбира се, че можеш да откриеш диска, издаден от „Century Media”. Аз обаче все още гледам на лейбълите от позицията на фена. Когато направихме „Clouds” на TIAMAT, нямах търпение да взема изданието в ръце, знаех, че ще бъде изчерпано бързо, но нямах търпение да седна, да си пусна записа и просто да го слушам. Това е много важно преживяване. Така че с „Alma Mater” предлагаме преживявания, които не можеш да получиш от дигиталните платформи.

От другата страна - Името „Alma Mater” е доста задължаващо обаче...

Fernando Ribeiro - Абсолютно. Звучи добре и смятам, че показва връзката с MOONSPELL. Също така „Alma Mater” от „Wolfheart” е най-любимата песен на феновете. Смятам, че името е добро. Както знаеш „Alma Mater” има и по-дълбоко значение. С лейбъла търсим банди и писатели, които имат нещо повече в себе си, нещо специално. Някои от тях ще продадат хиляди дискове, други сто, но това е съдбата на една звукозаписна компания. Няма как да имаш само големи риби в мрежата. Трябва в аквариума да има от всичко, за да може екосистемата да работи добре по някакъв начин. Смятам, че „Alma Mater” е името, което представя именно това. Положително и информационно име. Когато анонсирах идеята си, ми писаха много хора, които искаха да издам албумите им. Отговарям на всички. Някои групи не са готови за тази стъпка. Онова, което ние правим и за това работим с португалски групи, е да хванем бандата от нулата, да направим препродукция на албума й с наши продуценти, да използваме стила на работа от MOONSPELL, а той се дефинира от думите „Alma Mater”.

От другата страна - „Alma Mater” в превод означава „майка хранителница” и се използва за университетите...

Fernando Ribeiro - В академичен аспект е така. Аз съм учил в университета в Лисабон и той е моята „Alma Mater”. Всеки може да го използва, за да покаже откъде е тръгнал. Да покаже сърцевината на образованието си. Като например, че е завършил университета в Болоня, където е учил и преподавал Умберто Еко. Когато създавах песента използвах израза като нещо, което те представя, което принадлежи само на теб, нещо голямо. В „Alma Mater” искаме да подпишем с групи, които имат музикален талант, но искаме да работим и с хора, които имат правилната нагласа. Не е толкова лесно да вземем група от Португалия и тя да започне с турнетата, да се появи по страниците на списанията. За това ще са необходими много усилия. За това се нуждаем от специални хора, които да желаят да отвърнат с помощ за лейбъла. Гледам на „Alma Mater” като на нещо професионално, но на първо място като на общност от съмишленици, независимо че представата ни за нас, е по-различна от традиционните лейбъли. Ние искаме да работим с групите, да ги отведем на друго ниво и когато голяма звукозаписна компания от рода на „Century Media” или „Napalm Records” проявят интерес към тях, ще считам, че съм си свършил работата. Което ще ми позволи да се насоча към друга банда. Нямам желание да се превръщаме във възможно най-големия лейбъл. Искам да вървя в посока, която да създава разлики с останалите.

От другата страна - Отразява ли се работата ти с лейбъла на активността на MOONSPELL?

Fernando Ribeiro - По никакъв начин. Няма как групата да стои на трупчета, защото тя е част от по-големия ни план, в който участва и лейбълът. За това и издадохме „Sin / Pecado” по повод 20-годишнината на албума. Издадохме и ДВД. Продължаваме с турнетата в Европа и Северна Америка. Предстоят ни много неща. По време на турнетата музикантите използват свободното си време да спят, да пият или да не правят нищо. А ние искаме да сме постоянно активни. За мен е важно да се занимавам с нещо, което да ме отвлича от неприятните мисли в главата ми или от пътя, когато пътуваме между два концерта. За това в свободното ми време, ще работя за лейбъла. Така че през следващите години MOONSPELL няма да страда от страничните ми занимания. Но трябва да отбележа, че бандата е вече на 27 години. Не очаквам, че ще продължим с пълна сила още 25. За това и бавно, започнах да търся нещо, с което да се занимавам извън MOONSPELL и книгите, които пиша. Това са лейбълът и семейството. Все пак всичко гравитира около бандата. Обаче ще дойде ден, а и ние сме наясно с този факт, в който краят на групата ще настъпи. Постоянно говорим за този момент, а много хора ни се сърдят. Но това така или иначе ще стане и защо да не говорим за края. Разбира се, имаме много фенове и времето да си ходим, не е дошло, но от друга страна няма как да се занимаваме с концерти и турнета още дълго време. Смятам, че е положително и здравословно да надграждаме образа на MOONSPELL, още повече, че бандата и лейбълът са свързани.

От другата страна - Да разбирам, че „Alma Mater” ще събере около себе си кръг от хора, подобно на "The Inner Circle" на Euronymous в началото на 90?

Fernando Ribeiro – Хахаха… Със сигурност ние няма да се убиваме. И няма да убиваме никого, както и няма да убиваме най-добрите ни хора. Друго имам предвид под общност. От доста време съм на португалската сцена и независимо че мога веднага да обява, че MOONSPELL са най-голямата португалска банда за всички времена, понякога това не означава нищо. И това е така по една единствена причина. Вземи националния отбор на Португалия по футбол. Имаме Кристиано Роналдо, но той не може сам да спечели мач. Спирам с футболните сравнения. Проблемът с португалската сцена е следния – тя има голяма група и това сме ние. Има и други като SINISTRO, PROCESS OF GUILT, HEAVENWOOD, но те реално са непознати. Когато говорим за общност, имам предвид, че за първи път от края на 80-те и началото на 90-те, ще имаме възможност да направим и да представим на света добре направен продукт от Португалия. Тази общност ще обедини музикантите в страната. Не знам как е в България, но тук всеки се оправя сам. И когато останалите не постигнат резултати, говорят глупости за MOONSPELL, което е учудващо и смешно. В момента аз и MOONSPELL се опитваме да подобрим положението, да създадем кръг от музиканти, които да работят заедно, които да имат обща философия и цели. За това смятам, че „Alma Mater” ще бъде важен фактор в тази посока. Като пример ще дам, че първо подписахме с дет метъл банда, която има дама зад микрофона. Това са OKKULTIST. Друг лейбъл беше чул демото им и ги беше вкарал в студио. Позаинтересувах се и им предложих да направят препродукция, която една млада група никога не прави. Те го направиха с Pedro от MOONSPELL. Той свири с нас и е много полезен, когато става дума за продукцията на нашите албуми и по-специално за композирането. Та, те работиха с него много здраво една седмица, защото музикантите трябва да работят здраво, да са заети с онова, което правят по 16 часа дневно. OKKULTIST никога не бяха го правили и едва сега им се случваше за първи път. А за нас в MOONSPELL е нещо естествено. И когато сравня онова, което ми бяха пратили от бандата, с резултата от седмица работа, разликата беше огромна. Едва сега можем да се съревноваваме с групите извън Португалия. Подобна форма на общество искаме да изградим тук. Нещо, което и създадено в Португалия, но може да се котира и извън страната. Да не са само MOONSPELL.

От другата страна - И накрая – издадохте един лайв албум, в който сте изпълнили три от дисковете на бандата на живо...

Fernando Ribeiro - За ДВД-то искахме нещо специално. Аз самият не съм голям фен на този формат. Рядко си пускам записи на концерти. Гледам някои, но те трябва да наистина са специални. Още повече, че си падам по старите видео формати, че дори и по видеокасетите. За MOONSPELL имах няколко идеи, а едната от тях беше свързана с много добра музикална оферта. ДВД-то е концерт, всичко в него е концертно, но не е рутинното шоу на живо, защото когато стигнахме до музикалната част, искахме не само да изпълним целите „Wolfheart” и „Irreligious”, защото са първите ни албуми, които натрупаха повече от 20 години, но и да направим паралел със сегашния MOONSPELL. За това направихме и целия „Extinct”, защото без да броим „1755”, той беше последното ни музикално издание. Към онзи момент „Extinct” беше новия ни албум. И така е получи този концерт, издаден на троен винил. И аз като любител на плочите съм много доволен от резултата, защото обложката е прекрасна. Нарисувана е от мексиканския артист Néstor Ávalos. Ако ме попиташ, винаги се вълнувам най-много от новия ни албум, защото за него не са необходими много обяснения. Но когато става дума за един концерт, който приемаме като документ на времето, той трябва да е мащабен като едно наистина впечатляващо тричасово шоу. В противен случай излиза, че сме го направили, за да продадем нещо. Разбира се, че ни отне време, но когато го вземеш в ръце, получаваш напълно завършена продукция - снимка на онова, което са били MOONSPELL, когато са записвали тези концерти през 2017 година в Лисабон. . .

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов