Интервю с Markus Vanhala (INSOMNIUM, OMNIUM ...

Интервю с Markus Vanhala (INSOMNIUM, OMNIUM GATHERUM)

На 7 октомври OMNIUM GATHERUM ще направят концерт в България по покана на „BGTSC”. С тях тук ще дойдат HAMFERD и HEIDRA. Това е техническата част. Всъщност това е другото интервю с Markus Vanhala, който освен, че свири в OMNIUM GATHERUM, се подвизава и в INSOMNIUM, с които издаде албум преди дни.

Интервюто с Markus Vanhala (INSOMNIUM, OMNIUM GATHERUM) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 30.09.2019 година


От другата страна - Markus, до момента OMNIUM GATHERUM имат един единствен концерт в България…

Markus Vanhala - Свирихме при вас с OMNIUM GATHERUM през 2011. Бяхме с ROTTING CHRIST. Това е единственият концерт на групата в България. Но съм бил с INSOMNIUM миналата година.

От другата страна - Точно така.

Markus Vanhala - И това са единствените два пъти, когато съм идвал в България. И двата пъти в София. Публиката винаги е била страхотна. Направо откачена. Нямам търпение да се върна.

От другата страна - Последният албум на OMNIUM GATHERUM „The Burning Cold” е от миналата година. Него ли ще представите или най-доброто от дискографията Ви?

Markus Vanhala - Най-доброто и от двете. Все още с концертите представяме „The Burning Cold”. Също така издадохме нов сингъл, който се казва „Chaospace”. Той е свързан с турнето. Тази нова песен със сигурност ще я изпълняваме на живо. Разбира се в сета ни ще присъстват някои стари класики, както и песни от „The Burning Cold”. Също така за това турне репетирахме една песен от първия албум на групата „Spirits and August Light”. От доста време не сме свирили нищо от него. Направихме го от носталгия.

От другата страна - Когато подготвяте нов албум, обръщате ли взор назад или гледате само напред?

Markus Vanhala - Всеки път гледаме само напред и вървим с пълна скорост. В същото време трябва да уважаваме корените си. И върху тяхната основа да създаваме музиката, която харесваме. Но с едно на ум, защото тя трябва да звучи като същата банда. На сцената сме от много години и имаме изграден, разпознаваем звук. При нас той се получава по естествен начин, независимо че пиша и за други групи. Което ги кара да звучат като OMNIUM GATHERUM... Композирането е съвсем естествен процес при нас и не го планираме много. Опитваме се музиката ни да е честна и да е най-доброто, на което сме способни. Трябва ние да сме удовлетворени от нея, защото сме най-големите си критици. Музиката е егоистично изкуство и на първо място трябва да ние да сме доволни от нея, преди да удовлетворява и феновете.

От другата страна - След толкова години вярваш ли на инстинкта си, че каквото и да създадеш, ще пасне на моментното състояние на OMNIUM GATHERUM?

Markus Vanhala - Аз съм финландец и във Финландия имаме национална дисциплина, която се казва „озаряващо самочувствие”. Така че не знам. Всеки ден отношението ми се променя. Всеки втори ден си вярвам до безкрай, след което въобще си нямам вяра. Но мога да кажа, че имам много добра представа как би трябвало да звучат OMNIUM GATHERUM. След толкова години съм спрял да се тормозя по този въпрос, защото чак такива драстични промени не са ни необходими. Не смятам следващия ни албум да бъде симфоничен или с женски вокали. Имаме основата и изхождаме от нея. Просто постоянно добавяме по нещо ново, за да ни е интересно.

От другата страна - Обаче симфоничен албум с женски вокали звучи интригуващо…

Markus Vanhala - Не и за OMNIUM GATHERUM. Не бих го нарекъл интригуващо, а – бедствие.

От другата страна - Днес този стил е особено популярен…

Markus Vanhala - Така е, но ако се пуснем по модните тенденции, ще се окаже, че би трябвало да свиря на „Уембли” само аз с акустична китара някакви наистина скапани песни като „No Name” на Ed Sheeran.

От другата страна - Кои песни на OMNIUM GATHERUM биха паснали за акустично изпълнение?

Markus Vanhala - Добър въпрос. За някои песни съм композирал акустични пасажи, но веднъж бяхме изпълнили акустично „Soul Journeys” от „New World Shadows”. Получи се много добре. Може би на по-бавните песни ще паснат акустични аранжименти - като „The Unknowing”, „Deep Cold” и подобни по-леки композиции. Те по-лесно ще влязат в акустични обувки.

От другата страна - И по-този начин ще покажете вашата по-умерена част, не само агресивната…

Markus Vanhala - Точно така, тя е скрита между нотите. Нашата джентълменска страна е скрита под дет метъл имиджа и звука на групата. Но съществува!

От другата страна - Спомена първия албум на OMNIUM GATHERUM, чувстваш ли се свързан с ранния материал на групата?

Markus Vanhala - Не точно. „Spirits and August Light” е нашия дебют. Горд съм с него и от него започна всичко. Той е много важен албум в кариерата на групата, защото е нашия дебют. Но ако трябва да намеся втория и третия ни албум – „Years in Waste” и „Stuck Here on Snakes Way” - тези два диска въобще не ги харесвам. Пълни са с ужасен материал и идея си нямам какво е ставало в главата ми тогава. Може би трябваше да издадем само един албум с избрани песни от двата. Към тях въобще не посягам, а и да съм честен не си пускам често стария материал. Причината е, че съм го изпълнявал толкова много време на живо, когато албумите излизат. Също така сме го композирали, репетирали и особено при миксирането сме слушали материала милиони пъти. В един момент ушите ни отказват да ги чуят.

От другата страна - Когато си пуснеш стар материал, откриваш ли нещо, което тогава не си забелязал?

Markus Vanhala - Определено. Има много неща, които са отражение на младостта. Когато репетирахме тази песен от „Spirits and August Light”, ми беше много смешно, защото тогава съм правил много странни неща. Днес вече не постъпвам така. Което е както добре, така и не. В миналото сме били по-отворени към експерименти и сме си позволявали по луди неща. Това се притъпява с възрастта. Днес обръщам повече внимание на структурата на песните и аранжиментите. Някак си съм открил една професионална формула, която използвам. В някаква степен това е отегчително. Всъщност всяка нещо си има предимства и недостатъци. Обаче е забавно да се опитам да разбера какво точно съм си мислил, когато съм създавал някоя песен.

От другата страна - Опитваш ли се да се предпазваш от клишетата в музиката?

Markus Vanhala - Въобще не се опитвам. Музиката сама по себе си е клише. В композициите на OMNIUM GATHERUM е пълно с клишета. Наши собствени и привнесени отвън. Въпросът е как са представени. В звука на OMNIUM GATHERUM използвам много AOR и хард рок елементи, но само защото шаблонът е друг, те звучат свежо. Това е така, защото ако бях повлиян от мелодични дет метъл банди като SOILWORK, щях да звуча като тях и всеки щеше да го чуе – „OMNIUM GATHERUM звучат като SOILWORK”. Аз обаче слушам JOURNEY, SURVIVOR и TOTO и влиянията ми са в тази посока. И когато ги вкарам в моя дет метъл, се получава нещо различно. Това се отнася и за много други утвърдени артисти, които са постъпвали по същия начин. ENTOMBED например са много повлияни от KISS. Те изпълняват музика повлияна от KISS, облечена в дет метъл. И така се получава нещо уникално.

От другата страна - Това означава ли, че ENTOMBED са KISS на дет метъла, а Вие – TOTO на мелодичния дет метъл?

Markus Vanhala - Звучи лудо – TOTO на дет метъла! Защо не…

От другата страна - Би ли обяснил как точно AOR и хард рок бандите са ти повлияли?

Markus Vanhala - Когато бях хлапе, слушах хард рок. Първият албум, който си бях взел, беше „The Final Countdown” на EUROPE. Бях на шест и голям фен на EUROPE, KISS, W.A.S.P., VAN HALEN, DEF LEPPARD. По някакъв начин тази музика тече във вените ми, защото много време съм я дишал. Няма как тя да не е оставила своя отпечатък в музикалното ми ДНК. И това се отразява, и на композирането ми, защото е естественият начин, по който аз си визуализирам музиката. Бих посочил и RUSH – те са оказали огромно влияние върху начина ми на работа. RUSH са много прогресив банда и имат невероятни идеи. Те използват композиторски формули, които са много различни от повечето установени шаблони. Бих отбелязал, че съм попил много от тяхната посока на работа.

От другата страна - Интересно е, че изброяваш само леки банди, а OMNIUM GATHERUM са много по-тежки от тях?

Markus Vanhala - Мисля, че е винаги добре, когато влиянията са извън мелодичния дет метъл. Разбира се, че слушам и групи като EMPEROR и DEATH, както и други метъл банди. Така че не всичко е толкова леко.

От другата страна - Скоро ще издадеш албум и с INSOMNIUM. Какво ти носи участието в тази група, което не получаваш в OMNIUM GATHERUM?

Markus Vanhala - Независимо, че и двете банди изпълняват т. нар. мелодичен дет метъл, OMNIUM GATHERUM са по-технични и по-китарно ориентирани, а музиката им е по-позитивна. INSOMNIUM са точно на обратното – по-улегнали, меланхолични и атмосферични. Когато композирам вкъщи, правя разлика между двете групи. И знам за коя банда как да пиша. Те ми дават два различни аспекта в създаването на музика. Хората постоянно се чудят защо свиря в две мелодични дет метъл банди. Просто така. И смятам, че групите са много различни една от друга. Независимо от забавния факт, че дори имената им са близки по значение.

От другата страна - За това и те попитах – какво откриваш в INSOMNIUM, което никога не си имал в OMNIUM GATHERUM?

Markus Vanhala - По-спокойна музика и мога да се концентрирам повече върху свиренето, което да бъде почувствано, което носи повече емоции, защото OMNIUM GATHERUM са по-технична група. Винаги се опитвам да наситя свиренето ми с чувства, но INSOMNIUM са по-меланхолични. Един приятел ги беше определил като PINK FLOYD на дет метъла, а ако намесим и прогресив бандите, OMNIUM GATHERUM са повече като RUSH, защото са по-ориентирани към музицирането и при свиренето ми при тях има много повече нюанси. По-трудно се свири в OMNIUM GATHERUM, отколкото в INSOMNIUM, когато става дума за китари и ударни. Музиката на OMNIUM GATHERUM е по-трудна за изпълняване.

От другата страна - Коя група е твой приоритет?

Markus Vanhala - И двете. Разбира се OMNIUM GATHERUM е бандата, който създадох през 90-те, когато бях на 14. Бил съм толкова много години с нея и тя е моята рожба от самото начало. Станах част от INSOMNIUM през 2011. Те са нова група за мен, но се опитвам да поделя по равно вниманието ми между тях, защото в момента те са еднакво важни за мен. 2016 беше доста труден период за мен, защото и двете банди издадоха албуми и бях много зает с турнетата. Сега отново успяхме да разделим графиците. С OMNIUM GATHERUM издадохме албум миналата година, а с INSOMNIUM издаваме тази. Отново влизам в ритъм и за двете групи.

От другата страна - Представяш ли си да направиш турне едновременно с двете банди?

Markus Vanhala - За съжаление вече съм го правил. И то два пъти. Едно европейско турне и едно в САЩ през 2015. И сега отново ще бъдем заедно за турне през пролетта в Северна Америка. Предстоят ни 35 концерта. Което означава, че аз трябва да направя 70 участия за един месец. За да съм честен не очаквам с голямо нетърпение тази обиколка, защото се очертава доста тежка. Ще трябва да вляза в залата преди това. Всичко опира до упоритостта, а аз никога не се предавам. Обичам предизвикателствата, а това турне определено е предизвикателство. Но изглежда, че агентът, който организира турнето, ме мрази, защото идеята да направя двойни участия не е моя. Букинг агентът е отговорен за това тежко положение.

От другата страна - Как се поддържаш във форма?

Markus Vanhala - Пиейки бира. Тя ми дава енергия и разбира се извън това доста спортувам. Аз съм почти на 40. На 39 съм и съм разбрал, че никой няма да се погрижи да съм във форма, ако аз не го направя особено на тази възраст. На 25 преди турнета спортът не ме интересуваше толкова много. Днес обаче е част от подготовката ми, защото все още обичам музиката и турнетата и бих искал да продължа с тях още дълго време. За това и трябва да се грижа за тялото си. Освен да се наливам с бира, защото и това е любимо хоби. Този, който е измислил бирата, заслужава нобелова награда!

От другата страна – И аз мисля така… Новият албум на INSOMNIUM се казва „Heart like a Grave”…

Markus Vanhala - Може да те изненада, но съм горд с него. Много добър албум. Знам, че всеки го казва, когато издава нов диск, но това наистина е най-добрият албум на INSOMNIUM, който групата не е постигала досега. Това е единственият начин, по който трябва да се чувстваш, когато издаваш нов албум. В противен случай си изкарал нещо погрешно. Обаче „Heart like a Grave” е наистина здрав албум. Песните са много разнообразни, защото сега в групата сме четирима композитори, след като и Jani Liimatainen се присъедини към нас. Много здрав диск. Ако предишния „Winter's Gate” се състоеше от една 40-минутна песен, сега отново имаме т.нар. нормален албум с десет композиции. Върнахме се към нормалното положение.

От другата страна - Сменяме темата – кой е твоят най-„Spihal Tap” момент?

Markus Vanhala - Толкова са много... Веднъж в Полша преди две години точно правех моите супер геройски хеви метъл пози на сцената по време на концерт, когато подът пропадна от едната страна. Получи се наклон и аз се плъзнах към публиката. Така се озовах сред нея, свирейки на китара. Хората се опитаха да ми помогнат да се изправя на крака и да се върна на сцената. Това е един от тези моменти, в които се чувстваш в истински „Spinal Tap”. А последният беше преди няколко седмици. Бяхме на турне в Мексико с INSOMNIUM. Всичко започна да се прецаква веднага, след като излетяхме от Финландия. Полетите закъсняха, изпуснахме си връзките и когато стигнахме до Мексико, на границата не ни пуснаха да влезем в страната. Защото сме нямали работна виза. Ние обаче отговорихме, че тя не ни е необходима, защото сме от Финландия, а между двете държави има споразумение и подобни документи не са необходими. Мина повече от час, когато накрая пуснахме на служителите на границата клипове на INSOMNIUM от мрежата и те харесаха музиката ни. След което се снимахме с тях, дадохме автографи и едва тогава ни позволиха да влезем в Мексико. Понякога нещата се променят драматично.

От другата страна - Кой е твоят най-рокендрол момент?

Markus Vanhala - Твърде много са, за да ги изброя всичките, но ще спомена как преди години си карах новата кола. Бях си купил Шевролет „Корвет” и го карах през цялото лято. Та, цялото лято е моя най-рокендрол момент. Постоянно слушах „Turbo” на JUDAS PRIEST и натисках педала.

От другата страна - Страхотен албум, който критиката смазва, когато е издаден.

Markus Vanhala - Аз също го мразех като дете, защото не беше толкова тежък, но когато караш 80-тарска намазана кола, трябва да слушаш 80-тарска музика като „Turbo”, за да се почувстваш като рок звезда!

От другата страна - Ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния Markus Vanhala, какъв съвет би му дал?

Markus Vanhala - Чети внимателно договорите. Това е най-добрият съвет в музикалния бизнес. Защото ние сме имали и много лоши договори. Отне ни много години, докато започнаха да ни предлагат добри. Бих допълнил и никога да не се предава, защото 20-годишния Markus винаги е искал да е там, където е днес 39-годишният Markus. Винаги съм искал да свиря в група, да правя турнета по света и да живея от метъл музиката. Никога не се предадох и ето ме днес – там съм, където съм искал. Също така ще го посъветвам да вярва в себе си. Може да е клише, но е добър съвет. Да не се предава, да вярва в онова, което прави и да знае, че искрените неща ще оцелеят.

Какво всъщност стана с GORE PENETRATION?

Markus Vanhala - Това е добър въпрос. Групата остана някъде дълбоко погребана. Не знам защо стана така. Просто изчезнахме. Иначе докато бяхме заедно, беше забавно. Свирихме наистина техничен дет метъл със стряскащи текстове. Направихме само един концерт. Бяха забавни времена, но като всичко друго и тази група отиде в небитието. Така е не намерихме време за нея. Някой ден обаче като пенсионираме може и да направим реюниън.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов