Интервю с Markus Vanhal (OMNIUM GATHERUM, IN ...

Интервю с Markus Vanhal (OMNIUM GATHERUM, INSOMNIUM)

OMNIUM GATHERUM са финландска мелодична дет метъл банда, която веднъж е свирила в България като съпорт на ROTTING CHRIST през 2011. През миналата година групата издаде „The Burning Cold”, който ще бъде представен с концерт на 7 октомври в София. Също така единственият, който помни началото на OMNIUM GATHERUM, защото го е преживял лично, е китаристът Markus Vanhal. Той от своя страна свири и с INSOMNIUM, но за тях ще стане дума във втората част на интервюто с него.

Интервюто с Markus Vanhal (OMNIUM GATHERUM, INSOMNIUM) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 23.09.2019 година.


От другата страна - Привет, Markus, интересно е да разговарям със своите герои, които като дете съм гледал от плакати на стените...

Markus Vanhala - О, познато ми е. Винаги съм бил фен на музиката и съм имал постери на любимците ми, закачени на стените. Когато ги срещна, им споделям този факт. Последният, с когото говорих за това, беше барабанистът на DEATH Richard Christy. Срещнах го в Щатите. Той дойде да си говорим за INSOMNIUM. А аз го запхочнах с това, че го познавам от DEATH и съм имал негов плакат на стената в стаята ми. Аз съм фен. Преживяването е страхотно.

От другата страна - Сега имаш ли плакати?

Markus Vanhala - Вече не. Единственото, което виси в стаята ми, е голяма картина на PINK FLOYD. Отдавна махнах плакатите.

От другата страна - Какво стана с тях?

Markus Vanhala - Мисля, че все още стоят някъде. Постоянно прибирам всякакви неща, не мога да изхвърля нищо. Сигурно са някъде в репетиционната. Познаваш тези момчешки стаи...

От другата страна - Как гледаш на последния албум на OMNIUM GATHERUM „The Burning Cold”, сравнен с останалите?

Markus Vanhala - Разбира се, това е най-добрият ни албум. Това са думи, които винаги трябва да се казват за всяко ново издание. Ако трябва да съм по-конкретен, усещам го наистина свеж за група като OMNIUM GATHERUM. Имаме нов барабанист. Той буквално ни подпали по някакъв начин и ние, независимо че сме наистина стара банда - на повече от 20 години, отново се чувстваме като хлапета. Процесът по създаването на „The Burning Cold” беше много интересен. Това може да се усети в диска. В същото време налице е клишето, че всеки от групата ще каже същото за новия албум, но наистина можем да твърдим, че е много по-мелодичен от записите ни до момента. В същото време агресивните моменти, които винаги сме имали, присъстват и сега. Този път се концентрирахме върху увличащите песни. Така че в диска има четири-пет минутни дет метъл химни, които преди не бяха налице. Този път се опитахме да създадем наистина мелодичен албум, отколкото да повторим онова, което сме правили досега. Ние сме фенове на класическата рок музика. Изпълняваме класически рок парчета, но под етикета на мелодичния дет метъл.

От другата страна - Защо дет бандите стават по-мелодични? Някаква мода ли е?

Markus Vanhala - Трудно ми е да отговоря. Ние не сме го направили по комерсиални причини. На първо място OMNIUM GATHERUM винаги сме носили етикета мелодична дет метъл банда. Ние наистина обичаме мелодиите, но може би това е свързано с възрастта и остаряването. Тогава започва и харесването на по-мелодичната музика. Това може да е една от причините. За щастие все още има групи, които издават тежки албуми по подобие на онези, които са правили в миналото. Вземи новия диск на JUDAS PRIEST, той е много по-тежък. Всъщност не знам какви точно процеси вървят в метъл обществото. Единственото, с което съм наясно, е нашия собствен бизнес.

От другата страна - След повече от 20 години как гледаш на развитието на групата?

Markus Vanhala - Когато основах OMNIUM GATHERUM, бях на 14-т. Така че съм пораснал доста, че и на корем съм го докарал. Аз обаче броя историята на групата от първия албум на бандата „Spirits and August Light”. От тогава са изминали 15 години. Което също не е малко. Дори не мога да си спомня как мина това време. Ако сравня първия с последния албум на OMNIUM GATHERUM, те наистина са много различни. Но, ако поставиш всички дискове един до друг, ще усетиш музикалната еволюция, която всеки албум доразвива. Във всеки диск ние сме стигнали малко по-далеч от предишния. Смятам, че днес сме по-добри композитори и музиканти от преди. Днес обръщаме повече внимание на композициите, в сравнение с миналото. Като по-млади измисляхме риф и той веднага попадаше в албума. А днес все повече материал отива в кошчето. Обръщаме повече внимание на албума в неговата цялост. По-малко се концентрираме върху отделни песни. В „The Burning Cold” фокусът беше върху хващащи четири-пет минутни песни. Така ни харесва. Както отбелязах, ние сме фенове на класическия рок и обичаме старите хард рок групи от 70-те и 80-те като JOURNEY, WHITESNAKE, KISS, W.A.S.P. Искахме да създадем подобни песни и в нашия стил. Разбира се, че те не звучат като на споменатите групи, но в някаква степен начинът, по който са структурирани, както и аранжиментите съвпадат като посока на развитие.

От другата страна - И тези влияния се усещат в последния Ви албум?

Markus Vanhala - Абсолютно. Дори можем да определим стила ни като AOR дет метъл, защото самите ние сме фенове на AOR-а и стадионния рок на JOURNEY, WHITESNAKE, VAN HALEN. Гледаме на себе си като на група, който смесва мелодии тип JOURNEY със стила на AT THE GATES и която вземеш дет метъл банда. Това е рецептата за музика на OMNIUM GATHERUM.

От другата страна - А ако не знам нищо за бандата, кое е първото нещо, което трябва да науча за нея?

Markus Vanhala - Може да е това – мелодии тип JOURNEY, комбинирани с рифове на AT THE GATES и стабилна доза финландска меланхолия. Аз съм много лош търговец. За щастие имаме добър партньор в лицето на лейбъла, който измисля невероятни определения за представянето на групата.

От другата страна - Тогава как PR-компаниите влияят на фенските вкусове по отношение на музиката?

Markus Vanhala - Задача на всяка група е да изгради стабилна и разпознаваема марка. А PR-компаниите измислят формата, под която тя да бъде приета от хората. Така рекламните компании представят духа на бандите, облечен в хубави думи. Но те не проектират имиджа. Може би това става при най-големите групи и при поп артистите, но е неприложимо в нашия стил. Бандите от дет метъла са истински и са онова, което виждаш!

От другата страна - Колко е важно за една банда днес да има лейбъл зад гърба си?

Markus Vanhala - Много е важно. Особено ако искаш световна известност. DIY практиката е много разпространена днес и има много банди и лейбъли, които работят по този начин. За пънка може би е страхотно, на ако искаш да правиш световни турнета, тогава лейбълът е задължителен. И ако искаш групата ти да изнася концерти по целия свят, няма как да ти стигне деня, за да подготвиш всичко сам. За това и се нуждаем от лейбъл, който да се занимава с тези неща и да организира концертите.

От другата страна - Как виждаш мелодичната дет метъл сцената днес? AT THE GATES направиха жестоко завръщане, IN FLAMES продължават да се променят, DARK TRANQUILLITY експериментират с леки вокали тип DEPESHE MODE...

Markus Vanhala - Не обичам да говоря за стила като цяло, защото предпочитам да се съсредоточа общо върху метъла. Обаче европейските фенове са много стриктни по отношение на стиловото разделение – викингски влияния и езически неокласически фолк и там както ги наричат тези неща. Аз обичам да казва на всичко - метъл. Но ако трябва да се спра на мелодичния дет метъл, смятам, че всяка група има свой собствен стил. През 90-те имаше разграничение - шведска сцена, финландска сцена, а всички групи звучаха като SLAYER. Ти отбеляза, че DARK TRANQUILLITY са се променили и в тях вече не остана гьотеборгският звук, а се обърнаха към DEPESHE MODE и прогресив метъла. AT THE GATES продължават да са искрени в онова, което правят, да отстояват корените си, но и да развиват стила си. Така е честно. IN FLAMES изчезнах в комерсиалния мейнстрийм. SOILWORK задълбаха още по-дълбоко в онова, което правят. С OMNIUM GATHERUM сме много различни от онова, което бяхме в началото. Всеки звучи, както иска и всеки просто търси нови територии. Опитва се да се развива и когато подходът проработи, е добре.

От другата страна - Трудно ли е за група като OMNIUM GATHERUM да е близо до корените си и в същото време иновативна?

Markus Vanhala - По отношение на музиката ние винаги сме били в позицията да правим нещо, пък каквото се получи. Искаме да остенм честни към себе си. По този начин работя. Не се замислям много. Но в същото време дрябва да си открит и към звука на групата. Не са ни необходими драстични промени. OPETH са един такъв пример. Те тотално се промениха. Изоставиха метъла и се превърнаха в прогерсив рок банда. Получава им се, но мисля, че е прекалено, защото ги харесвам като дет метъл група. И ние се променяме, има прогресив елементи и при нас, но без да напускаме пътя, по който сме поели. Може би слушането понякога на старите албуми, помага да останем верни на себе си. И едва след това да се опитваме да провокираме нещо ново в стила ни. Защото и да свирим едно и също не е работа. Освен ако не си AC/DC или AT THE GATES, които всъщност са AC/DC на мелодичния дет метъл. Тези групи знаят какво се очаква от тях и не виждат смисъл да се променят. Смятам, че в OMNIUM GATHERUM винаги сме били в някаква степен иновативни и прогресивни, което е възпитало определени очаквания във феновете. Те винаги искат по нещо ново във всеки албум, за да не се отегчават.

От другата страна - Какви чувства те връхлитат, когато си пуснеш „Spirits and August Light”? Горд ли си с този албум или ти се иска да не го бяхте записвали?

Markus Vanhala - Май не съм си го пускал през последните пет години. Не слушам толкова често стария материал на бандата. И все пак това е дебютът ни и той ни изведе на картата. Това е пънк рок албумът на OMNIUM GATHERUM и аз продължавам да се гордея с него. Мисля, че е готин. Ако говоря за втория или третия ни албум, не ги смятам за толкова добри. От първите три диска на бандата предпочитам първия. В него можеш да усетиш младежкия дух и глада ни за музика. А във втория и третия се оцапахме яко. Твърде са бързи и не ги обмислихме много добре. С „The Redshift” се завърнахме към нашите мелодични дет метъл корени. След него заставам зад всеки един следващ запис на OMNIUM GATHERUM.

От другата страна - Смяташ ли че значението зад името OMNIUM GATHERUM все още пасва на музиката, която изпълнявате днес?

Markus Vanhala - Всичко зависи от това как се възприема името. В превод означава общество от изчанчени или някаква комбинация от неприятни неща. Самите ние винаги сме се чувствали по този начин – група от хора, събрани по необичайни причини, дори говорейки за музиката. В нея има различни нюанси и подправки. Интересна комбинация. И за да съм честен, никога не съм харесвал името ни. Преди 20 години то беше взето от един латински речник от бившия ни клавирист. И днес трябва да се примиря и да живея с него всеки ден.

От другата страна - Кое би било съвършеното име за група, ако имаше възможност да основеш нова?

Markus Vanhala - Все още не съм го открил. Може би FILTHY HARMONIC ORCHESTRA с гадни класически музиканти! Може би е време да създам бандата, защото вече имам името.

От другата страна - И какъв ще бъде стилът на бандата?

Markus Vanhala - Мръснишки класически метъл!

От другата страна - Защо са ти необходими толкова много групи, за да се изразиш - OMNIUM GATHERUM, INSOMNIUM, GORE PENETRATION, MALPRACTICE?

Markus Vanhala - Има и пета група – MANITOU, с които издадохме три албума. Аз съм от хората, които постоянно създават много музика. Винаги съм искал да участвам в банда с чисти вокали. В един период исках точно това. Обичам да създавам проекти. Всичко опира до композирането на музика и свързаното с него удоволствие. Опитвам се да съм честен пред себе си и да създавам музика, която харесвам. За това и в миналото съм участвал в грайнд кор банда, прогресив метъл проект, хеви метъл група.

От другата страна - Кога музиката се превърна в нещо повече от хоби за теб?

Markus Vanhala - Винаги съм гледал на музиката си като на нещо повече от хоби. Тя е моят живот. И винаги е присъствала в ежедневието ми. В професионално естество албумът на OMNIUM GATHERUM „The Redshift” е много специален, защото ни изведе на друго ниво. След него станахме професионална банда. Турнетата станаха професионални. Рекламата за албумите се превърна в нещо повече. Появи си мърча и имаме екип, който работи за нас. За това бих отбелязал, че от десет години музиката е повече професия за мен, отколкото хоби.

От другата страна - С какви илюзии се раздели?

Markus Vanhala - С не много от това, което очаквах. Винаги съм знаел, че няма да се возя в лимузини и хеликоптери, свирейки в дет метъл банда. Положението все още и супер. Обичам да съм в буса на турне, участията на фестивали. Никога не съм си въобразявал, че с двете ми групи, ще стигнем много далече. Обаче дет метъл мечтите ми се сбъднаха. Когато събрахме OMNIUM GATHERUM, основната ни цел беше да запишем демо касета и да направим концерт в родния ни град. Сега смятам, че постигнахме много повече.

От другата страна - Следвате правилата или емоциите?

Markus Vanhala - За мен винаги е ставало дума за емоции! Без комерсиални цели. Честност към себе си, защото е много по-интересно да се провалиш в нещо, което обичаш, отколкото да успееш там, където не ти е мястото.

От другата страна - И накрая кой е твоят най-рокендрол момент?

Markus Vanhala - Нямам нито един, защото аз свиря мелодичен дет метъл! Ха-ха-ха… Иначе яките моменти винаги са свързани с турнета. Първият ни концерт в Холивуд, Калифорния е всичко онова, което някога сме искали. Направихме добро шоу в „Rainbow Night Club”. Американския начин на живот, бързите коли... Аз съм от Финландия и не съм рокендрол личност. Или Токио – друго място, друг свят. Там е пълна лудница и ми харесва. Винаги ме е привличал този град. Японските метъл фенове са луди. И японците, начинът им на живот е интересен. Винаги има нещо повече, отколкото си мислиш.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов