Интервю с David Reece (JOHN STEEL, екс-ACCEP ...

Интервю с David Reece (JOHN STEEL, екс-ACCEPT)

JOHN STEEL е българска банда, която за последните пет години издаде два албума. В първия „Freedom” вокалист е Blaze Bayley (екс-IRON MAIDEN). Във втория – „Everything Or Nothing” - Doogie White (екс-RAINBOW). В момента бандата е разпръсната по целия свят, но прави концерти. Поредният е на 31 август във „Varna Live Club”. Там JOHN STEEL ще излязат с David Reece, който е бил част от ACCEPT и BONFIRE и с когото в момента работят по трети албум.

Интервюто с David Reece (JOHN STEEL, екс-ACCEPT) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 26.08.2019 година.


От другата страна - Привет, David, в началото на интервюто сподели няколко детайла за най-новия ти албум?

David Reece - Преди него издадох албум със SAINTED SINNERS. Когато бях в BONFIRE, бях започнал ад композирам песни за новия им албум, но те не звучаха като за групата. Тогава си казах, че съм напипал нещо ново и свежо и ще го запазя за себе си. Бях се уморил от клишето тип стила на WHITESNAKE – вокално и музикално и исках да съм по-свеж и модерен. Първата песен „Karma” създадох в Монтана, САЩ. Бях в банята и ме осени идеята. Когато я записах, ми светна, че е страхотна. Така че май приключих със SAINTED SINNERS. Frank Pané се занимава с BONFIRE, прави турнета с тях. На мен ми писна да чакам и реших да продължа сам, и сам да съм си шеф.

От другата страна - Какво е по-различното от първия ти солов албум, който издаде през 2009?

David Reece - Той е много по блус ориентиран. Всъщност за 8 години бях зарязал музиката. През 93 бях в Калифорния и просто си казах, че ми стига. Грънджът уби хард рока. Бях на върха, а следващия месец на дъното. Реших да се оттегля. Организирах си живота, обаче, постоянно получавах стотици съобщения, в които ме питаха къде съм се покрил. Музиката ми липсваше, но не исках повече да се занимавам с нея. Не че не ми беше забавно, но един ден реших да запиша албум. Потърсих хора. Две седмици по-късно летях за Швеция, където вече записвах. „Universal Language”се получи албум от приятели, които работят заедно. Това бяха идеи, които колекционирах от години. Дискът стана по блус ориентиран. Това не го прави лош, напротив – добър албум е и го харесвам.

От другата страна - Каква е голямата цел пред новия ти албум „Resilient Heart” година по-късно?

David Reece - Търсих по-модерна продукция. По-малко в стила на DEEP PURPLE, който експлоатирах твърде дълго. Целта ми е да бъда уважаван артист, а хората да говорят за музиката ми като за нещо свежо и впечатляващо. Не искам да съм вокалистът на някого. Уморих се да съм наемник, но ще запиша албум с JOHN STEEL. Харесвам момчетата. Попитаха ме, заинтересувах се и ето, че го правим. Но основната ми задача винаги остава да съм David Reece, както и да показвам на какво съм способен като певец и композитор. „Resilient Heart” е интересен. Обикновено след като запиша някой албум, установявам, че някои от песните не са онова, което съм искал, но по време на работата по тях всички са ми изглеждали превъзходно. Обикновено когато съм в студио, винаги има една или две композиции, които не ми пасват, не мога да ги почувствам толкова близки. Но от „Resilient Heart” всяка песен ми е на сърцето, дори и оформлението, всичко – всичко е много добре направено. Все едно звездите се подредиха в правилната конфигурация. Мога да опиша албума с това, че е точно онова, което трябваше да направя.

От другата страна - Концерти?

David Reece - Разбира се, имам група – двама музиканти от Дания. Китаристи са Martin J. Andersen и Marco Angioni, който е и продуцент на албума, направен в датското „Death Island Studio”. Басист е Malte Burkert от SAINTED SINNERS. С него все още работим заедно. Барабанист е Sigurd Jensen също от Дания. Те са моята банда. Турнето за албума премина през Испания, където направихме четири концерта, след това бяхме в Копенхаген и Швеция, после Италия, Швейцария и т.н. Обаче получих изненадващ имейл от JOHN STEEL. Живодар ми писа. Питаше ме дали съм зает, защото им предстоеше концерт като съпорт на HAMMERFALL и искаха да участвам като техен вокалист. Каза ми, че ще бъдат на сцената 30-40 минути, а аз му отговорих да ми изпрати песните, които ще изпълняваме. Вече имах последния им албум. Познавах композициите, но трябваше да ги науча за две седмици. Интензивно беше, но се справих.

От другата страна - Кой е най-гадния слух, който си чувал за себе си?

David Reece – Постоянно чувам слухове за инцидента с Peter Baltes от ACCEPT. Кой е най-грубия, който ти си чувал?

От другата страна - Не знам.

David Reece - При мен са свързани с това, че съм шамарил Peter от ACCEPT в съблекалнята през 1989 година. Бил съм го и те са ме уволнили. Имахме двугодишни проблеми с комуникацията, но в един момент напрежението ескалира. Съжалявам, беше глупава постъпка, но постоянно чувам слухове за този случай дори и сега 30 години по-късно. David Reece е нашамарил Peter Baltes. Все едно съм ударил Иисус. Това е смешно.

От другата страна - Имаш ли фобии?

David Reece - Не, не се страхувам от нищо. Вярата ми в Бог е стабилна. Не изпитвам никакъв страх, което може би звучи странно. Синът ми има фобии от змии и паяци, но мен те не ме притесняват. А ти?

От другата страна - Май от мечки, защото обичам планинските преходи.

David Reece - Аз пък живея в Монтана, САЩ и поназнайвам по нещичко за мечките гризли. Кафявите мечки не ме плашат, обаче мечките гризли са друга работа. Ако видя гризли, веднага си плюя на петите.

От другата страна - Имал ли си някакви необичайни преживявания с фенове?

David Reece - Постоянно. Винаги има някой, който е луд или много пиян и се опитва да те пипне, прегърне. Когато бях в ACCEPT постоянно ни мислеха за нацисти, защото групата е от Германия. На предните редове по концертите постоянно имаше скинове, които правеха онзи нациски жест с ръка. Веднъж, пеейки, скочих при тях от сцената, а те посегнаха и ме хванаха за ръката. Бях потен, успяха да ми измъкнат микрофона и започнаха да крещят „Зиг хайл”. Връщайки се на сцената, друг се опита да се качи на нея и да ме удари. В един момент се биех с трима души. Паднах на земята, ударих барабаниста. Те ме подкараха с удари, докато групата свиреше. Охраната стоеше безучастна. Беше гадно преживяване. Веднъж един пияница се опита да ме наръга. Бях някъде в Америка и говорих с приятелката му, която си показваше гърдите. Тур-мениджърът ми се притече на помощ и ме разкара от там. Въобще не бях видял онзи, кога е замахвал с ножа към мен. Доста опасен бизнес. Попадал съм в какви ли не откачени ситуации.

От другата страна - Най-незабравимия подарък, който си получавал от фен?

David Reece - Веднъж на едно турне свирихме пред 10 000. Пред сцената имаше ограждения. Хлапетата се притискаха в тях. Имаше едно младо момиче, което беше смазано. Припадна пред очите ми. Видях как охраната се опита да я извади. Тя изгледаше мъртва. Спомних си как малко по-рано говорих с нея пред залата. Беше много мила, дадох й автограф. Беше застанала най-отпред, но публиката я премаза. Гледах как безжизненото й тяло беше изнесено от охраната. След концерта веднага се поинтересувах какво е станало с нея. Дали е добре. Тогава от екипа за спешна помощ ми казаха, че е била много смутена, защото се е изпуснала при инцидента, но е оставила нещо за мен. А това беше огърлица и пръстен, които тя беше направила за мен. Още ги пазя. Подаръкът е много емоционален за мен. Тя е била много смутена, но ги е оставила на доктора, за да ми ги предаде. Никога няма да забравя за този случай.

От другата страна - Когато някой те попита, какво е хеви метъл, как ще отговориш?

David Reece - Начин на живот. Хора като теб, на лицето на които е изписано, че обичат музиката. Виждам го в очите ти. Непрекъснато пътешествие. Хубавите срещи с непознати. В този стил хората в 99 процента от случатие са много готини. Е, има и един процент задници. В една компания винаги има и един задник. Но хеви метълът е начин на живот. Женен съм за италианка. Хората споделят, че харесват музиката ми. Това е животът ми.

От другата страна - Ако попаднеш на пустинен остров, кои албуми ще вземеш със себе си?

David Reece - Има два албума – LED ZEPPELIN IV и трябва да избера някой на QUEEN, но не знам кой точно. Или ще е „A Night At The Opera”, или „A Day At The Races”. Всъщност „News Of The World” – тези трите. Но със сигурност ще присъства и LED ZEPPELIN IV. Песните от него мога да ги слушам постоянно. Обаче ако огладнея, ще трябва да ги изям. Ще се поозоря доста с винила.

От другата страна - Кой е албумът, който никой не предполага, че притежаваш?

David Reece - Може би не знаете, но обичам кънтри музиката от 60-те. Така че сигурно „The Best” на George Jones. Ако имаш шанса, чуй го как пее, невероятен е. С песни като "He Stopped Loving Her Today" съм израснал. Всъщност идвам от кънтрито. Това беше първата музика, която прослушах. Баба ми я слушаше постоянно. Спомням си миризмата на готвено, докато тя шеташе из кухнята, мирзимата на ментовите цигари, които пушеше, препарата за чистене и пеенето й. Имахме един стар телевизор, с отделни говорители и рекордер и по цял ден тя слушаше George Jones, Conway Twitty, Loretta Lynn. Така че всеки ден слушах техните песни. Баба ми ставаше сутрин, приготвяше си кафе, запалваше цигара и пускаше кънтри. Дори и сега мога да усетя миризмата на готвено. Един от най-личните ми спомени.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов