Интервю с Irön Kommander (VULTURE) ...

Интервю с Irön Kommander (VULTURE)

„Running Free Festival” се завръща. За трети път след 2015 и 2016. Този път обаче няма да е в София, а в покрайнините на Дряново. И е обединен с тържествата по повод 8-годишнитата на „Metal Force HMC”. От 29 до 31 август къмпинг „Стринава” ще бъде домакин на HERETIC, BAPHOMET’S BLOOD, VIOLENTOR, PAST REDEMPTION, BOLG, WARSCUM, SLICER, BALTAVAR, ANCHOR и немската спийд метъл банда VULTURE.

Интервюто с Irön Kommander (VULTURE) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 26.08.2019 година.


От другата страна - Привет, Andreas, би ли представил бандата на слушателите на „От другата страна”?

Irön Kommander - Ние сме VULTURE от Германия. Събрахме се през 2015. Следващата година издадохме едно демо, а първият ни албум излезе през 2017. Вече имаме и втори диск, който се появи преди два месеца. Казва се „Ghastly Waves & Battered Graves”. Изпълняваме много скоростен метъл, който е вдъхновен от старите осемдестарски класики като EXCITER и RAZOR. В голяма степен корените на стила ни са в началото на 80-те - в траша на Бей Ериа и стоманата на Канада. Това е.

От другата страна - Роден си през 1992 година – кога грабна китарата и как откри бандите от 80-те?

Irön Kommander - Това стана много рано. Когато навлязох в метъла, започнах с класиките. Купих си първия диск, когато бях на 12 или 13. Албумът беше „Ride The Lightning” на METALLICA. От самото начало навлязох в метъла на 80-те. Това е стилът, който чувствам близък и го определям като мой. От този момент нататък любопитството ми се разпали и исках да се запозная с всичко излязло тогава. От малък тази сцена формира вкуса ми към музиката. До днес тя е най-голямото ни влияние – на мен и на останалите от групата.

От другата страна - Има ли нещо от 80-ет, което би искал да съществува и днес?

Irön Kommander - Онова, което бих искал да прехвърля от 80-те днес, е усещането за музика. На днешната ѝ липсва определено качество. Това не означава, че не струва и не трябва да й се обръща внимание, но наистина харесвам посланията и начините на развитие, усилията, които бандите от онези времена са влагали в албумите си. Когато си пусна осемдесетарски запис, той все още звучи свежо, диво и вдъхновяващо. Наистина се усеща, че онези млади момчета са работили с много страст и отдаденост. А днес е много лесно да създадеш група и да запишеш албум. И понякога се усеща, че онова отношение към музиката липсва. Това е нещото, което бих искал да съществува и днес, и ние наистина се опитваме да го внедрим в нашата музика.

От другата страна - В миналото групите имаха идентичност. Днес заради милионите банди трудно ли е да се отличиш?

Irön Kommander - Това е едната страна. Все пак за 40 години в метъла са се появили тонове групи, които можем да последваме. За това и днес е много трудно да откриеш собствена ниша и да създадеш нещо, което наистина се отличава. В миналото, ако една група няма идентичност или не е уникална по някакъв начин, никога нямаше да получи шанс от лейбълите. Което е означавало, че тази банда никога нямаше да издаде албум. Днес има страшно много ъндърграунд лейъли, които издават всякакви групи, на които май им липсва оригиналност. А това води до наводняване на сцената. Също така можеш да си издадеш албума напълно безплатно с помощта на платформите за споделяне на музика. Което означава, че днес липсват филтрите, с помощта на които музиката се пресяваше, за да се натрупа полезна критична маса. Не искам да обидя никого, не става дума за лоша кръв, но така работят модерните времена.

От другата страна - Ролята на лейбълите промени ли се с годините?

Irön Kommander - Не съм много сигурен. Днес има много ъндърграунд лейбъли, които преди не са съществували. Имам предвид, че днес е много лесно да създадеш своя звукозаписна компания и да издадеш албумите, които смяташ, че си струват да бъдат издадени. В миналото имаше само мейджъри, които се стремяха към печалбата. Тогава една група трябваше да е добра и да има потенциала да продава, за да сключи договор. Днес това не е от значение. Има и нещо друго, сега има групи, които са страхотни, но тогава нямаше да имат шанса да издадат нищо. Ситуацията днес има две страни. От едната имаш милиони групи и банди, които в миналото нямаше да имат шанса да издадат нищо, докато от друга - днес го правят. Сигурно и ние, ако се бяхме събрали тогава, щяхме да попаднем в онези 97 процента, които никога нямаше да подпишат звукозаписен договор. Няма как да знаем обаче. Днешното положение има както положителни така и отрицателни страни.

От другата страна – „Ghastly Waves & Battered Graves” на VULTURE е издаден от „Metal Blade Records”. До колко е важно за млада група, като вашата да има лейбъл зад гърба си?

Irön Kommander - Много е важно. На първо място получихме шанса да запишем албум, защото получихме финансова инжекция. Също така ни бяха предоставени и много контакти, които ни свързаха с места за свирене, зали за концерти, където да излизаме. „Metal Blade Records” е много голям лейбъл и има възможностите за осигуряването на широка реклама на бандите. Буквално ги поставя на масата пред очите на всички. С техните възможности достигат и до най-далечните пазари, разпространяват музиката навсякъде и се справаят много добре. От VULTURE сме много доволни от този факт и за нас е чест да бъде група от техния каталог. „Metal Blade Records” е класически метъл лейбъл, издал редица класически албуми през 80-те. Истинска гордост е, че работят с нас.

От другата страна - Това, че сте към тях, не ви ли задължава винаги да вдигате нивото?

Irön Kommander - Никога не сме усещали напрежение. Винаги сме чувствали тяхната голяма подкрепа. Никога не са се намесвали в процеса на създаването на музиката ни. Те харесват онова, което правим и ни подкрепят постоянно от самото начало. Разбира се, че винаги има малко напрежение в посока да издадем добър албум. Обаче ние като група винаги се стремим да създадем добър диск. За да сме доволни на първо място самите ние. Това е движещата сила, чиито източник сме ние, а не лейбълът.

От другата страна - Какво всъщност Ви движи напред?

Irön Kommander - Основната движеща сила в бандата е това, че всеки един от нас е много креативен по много различни начини. Китаристът ни Stefan е много талантлив. Работохолик е и измисля рифове дори докато спи. Идеите му идват като на конвейер. Не можеш да повярваш направо. Всички имаме милиони идеи, които обединяваме в текстовете, песните, в обложките, навсякъде. Движи ни отборната работа. Някой предлага идея, друг веднага влиза в релсите ѝ и това работи много добре при нас.

От другата страна - В групата Ви не съществуват конфликти по отношението на музиката, така ли?

Irön Kommander - Разбира се, че обсъждаме идеите. Понякога се налага да изхвърлим някои, след което да прибавим нови. Всичко се разглежда много подробно, без да стигаме до побоища. Работата върви гладко. Процесът по създаване на музика е много креативен. Сами се провокираме да надхвърлим възможностите си и да надскочим онова, което сме постигнали до момента.

От другата страна – А страничната работа?

Irön Kommander - Когато една група има звукозаписен договор, винаги трябва да извършва дейности, които са по-различни от композирането на музика. Необходимо е да следим за финансите на бандата, издаваме фактури и се занимаваме с куп подобни неща. Продаваме мърч от нашия сайт, за това и се занимаваме, и с опаковането, и изпращането на пратките. Тези задачи не са ни чужди и са разпределени между всички в групата. Така всеки има и допълнителна работа, освен създаването на музика и свиренето по концерти. VULTURE е малък бизнес, който е официален в Германия. За това и се занимаваме с неща, които просто трябва да правим.

От другата страна - Това означава, че музиката не е достатъчна, за да се постигне успех…

Irön Kommander - Не бих се изразил по този начин. Това са неща, които идват с успеха. Разбира се, че печелим пари от продажбите на дискове и концертите, но също така плащаме такси и данъци, защото те следват продажбите. Задълженията нарастват с израстването на групата. Може би в бъдеще ще плащаме на някого да прави всичко това, но в момента не можем да си го позволим и ние самите като група се занимаваме с тези задължения. Мисля, че това се отнася за всеки бизнес.

От другата страна - Как виждаш развитието на VULTURE от „The Guillotine” до „Ghastly Waves & Battered Graves”?

Irön Kommander - Най- важният аспект от тези две години история на групата, е че имаме постоянен барабанист. Присъдеинихме Gereon. Той допринесе с много нови идеи и е много техничен барабанист. Това е много полезно. Преди това китаристът ни Stefan изпълняваше барабаните в студиото. В момента, обаче, вече не се занимава с ударните и се е концентрирал върху китарата. А по отношение на песните, смятам, че новият ни албум е малко по-мелодичен. Това не означава, че сме станали по-прогресив или нещо подобно. Просто мелодиите са повече, вдъхновен е от NWOBHM и двойната китарна атака. Малко намалихме скоростта, за да проработят рифовете по-добре. Имахме чувството, че в The Guillotine те бяха много бързи и хората, не успяваха да куфеят в ритъм. За това и обрахме леко скоростта, за да се получат нещата малко по-добре. Бих го отбелязал като лек прогрес.

От другата страна - За какво са Ви необходими прякорите?

Irön Kommander - Това е германска традиция. Вземи банди като SODOM, KREATOR или DESTRUCTION. Те се подвизават с прякори. И когато свириш в група, която е вдъхновена от тевтонските траш банди, няма как да нямаш сценично име. Преди свирихме в BULLDOZING BASTARD, които следваха техните стъпки, след което пренесохме тази традиция и във VULTURE, независимо че влиянията ни са от съвсем други източници, а не от немските банди. Това е едно от нещата, което ни пасна и решихме да продължим в тази посока. Така придаваме по-голямо очарование на групата.

От другата страна - Според теб как старите немски банди гледат на младото поколение?

Irön Kommander - Не знам, но усещам, че накои от старите герои са поуморени от ъндърграунда. Понякога чувствам едно такова отношение. Когато бях по-млад, съм срещал момчетата от KREATOR и те не изглеждаха доволни, когато се виждаха с млади траш банди. Може би просто така съм възприел отношението им, не знам. Останалите обаче правеха всичко, за да ни подкрепят. Tom Angelripper от SODOM e все още дълбоко в ъндърграунда. И постоянно го показва по концерти и фестивали. Постоянно поддържат контакти с феновете. В заключение бих отбелязал, че старите банди гледат донякъде от високо на младите, но със сигурност са щастливи, защото са вдъхновили толкова много хора. Не могат просто да ниглежират положението. В края на краищата всичко се развива в правилната посока.

От другата страна - Смяташ ли, че младите банди, като VULTURE могат да постигнат техния успех?

Irön Kommander - Както отбелязахме по-рано, днес има толкова много групи. Много е трудно да привлечеш вниманието. Навремето бандите са имали късмет, но са били и единствените в Германия. Изработили са си успеха. Днес е по-трудно. Пазарът е наводнен. Но смятам, че ако работим здраво и запазим уникалния си стил, е все още възможно да достигнем тяхното ниво. Един ден може и да стане. Успехът се дължи от една страна на късмета, а от друга – на здравата работа.

От другата страна - Сигурно сте чували за бесните партита в бекстейджа, а днес всеки чака за паролата на интерента...

Irön Kommander - Не съм присъствал и наистина не мога да кажа каква е истината и кое е измислица, Но ако всичко е било, както казват, смятам, че историите на MOTLEY CRUE и GUNS N’ ROSES са доста налудничави. За подобни бекстейдж преживявания говоря. В сравнение с Германия по онова време, разбира се. Тук нещата са били малко по-различни. Но винаги стават луди работи. Ние имаме малко сложна история с една счупена маса в бекстейджа. Това стана преди няколко години и се превърна в голяма история в Интернет без видима причина. Просто беше инцидент. Когато си с групата, винаги е забавно. Ако си допаднете и сте приятели, ако всички в бандата работите заедно, винаги ще намерите как да се забавлявате. Днес в бекстейджа няма проститутки и килограми наркотици, но е пълен рокендрол. И искаме да го запазим по този начин. Хаосът в малки дози е винаги добре дошъл.

От другата страна - Можеш ли да разкажеш някоя история?

Irön Kommander - Споменах за счупената маса. Барабанистът ни тогава беше голям фен на кеча. И се почувства длъжен да хвърли някого на масата с подобно движение. Масата обаче не издържа. Тогава станаха и други неща и ситуацията излезе от контрол. Някои счупи една врата, друг използва пожарогасител, настана хаос. Същата вечер си счупих носа. Мисля, че свириха BAPHOMET’S BLOOD. Бяхме в мош-пита и някакъв тип буквално беше хвърлен в лицето ми. Кръвта рукна като из ведро. Бях откаран в болница. Откачена вечер.

От другата страна - Разделяте ли музикалния и личния живот?

Irön Kommander - Не знам, музиката винаги е много лична, защото извира от душата. За това е и трудно да ги разделя, но разбира се, всички имаме постоянна работа. Няма как да се държим на служебното място така, както на концерт. Тогава разделението е оправдано и трябва да държим музиката далече от службата. В сърцата си обаче сме луди рокендрол пичове. И ще пордължаваме по този начин.

От другата страна - Гледам, че имате интервюта в много списания, те важни ли са днес всъщност?

Irön Kommander - Ъндърграунд списанията всъщност са много ценни и все още имат тежест. В Германия има едно - „Deaf Forever”, което оказва голяма подкрепа на бандите от ъндърграунда. То е създадено за тях и подкрепя млади и нови групи. Списва се по стария начин и е за олдскуула, а ние много го обичаме. Останалите списания достигат и до публика извън страната, но доста са се променили. „Metal Hammer” например се превърна в мейнстрийм и обръща все повече внимание на поп-рока. Но всичко зависи от редакционната политика на съответното списание.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов