Интервю с Bernhard Weiss (AXXIS) ...

Интервю с Bernhard Weiss (AXXIS)

AXXIS са една от онези банди, които са постигнали пълна независимост в музикалния бизнес. Групата работи сама, затворила е кръга и прави онова, което иска без да се съобразява с мениджъри и лейбъли. От една страна това положение може и да не е добре, от друга – да работи, както трябва. Лидерът на групата Bernhard Weiss е категоричен, че по този начин могат да си позволят да прибират всички приходи, да работят, когато си поискат и да продължават напред. Независими! За първи път AXXIS свириха в България през 2016 в Ловеч. Сега им предстои втори концерт край Челопеч.

Интервюто с Bernhard Weiss (AXXIS) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 29.07.2019 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.


От другата страна - Привет, Bernhard, AXXIS идват за втори път в България, първият беше в Ловеч преди три години...

Bernhard Weiss - Фестивалът в Ловеч беше страхотен, тогава бяхме за първи път в Бъргария. Беше чудесно. Пристигнахме ден по-рано, разгледахме града, пихме кафе и бира, поразходихме се. Ловеч се оказа хубав град, интересни сгради и не повярвахме колко беше евтино кафето, алкохолът беше евтин, всичко беше евтино. За това си позволихме да пийнем малко повече.

От другата страна - След като сте пийнали повечко, как си спомняш всичко?

Bernhard Weiss - Не, не мога да си спомня всичко. Harry ми разказа някои неща, които съм свършил вечерта. Надявам се да са истина, защото той също беше пиян. Но в края на краищата фестивалът беше чудесен, хората бяха страхотни. Наистина ни хареса участието ни там. Сега отново сме при Вас след 2016 година.

От другата страна - Какво ще представите в Челопеч? Последният албум „Monster Hero”?

Bernhard Weiss - Заради 30-годишнината ни ще се опитаме сетлистът ни да бъде нещо като разходка из историята на групата под формата на музика. Искаме да представим композиции от всеки един албум на AXXIS, но това ще зависи от времето, с което ще разполагаме. И няма да наблегнем на представянето на последния ни албум „Monster Hero”. Със сигурност обаче ще има две или три песни от него, защото той е част от дискографията AXXIS.

От другата страна - Преди 30 години вярвал ли си, че три десетилетия по-късно ще продължаваш да си в този бизнес?

Bernhard Weiss - Само си представи, как съм на 18 години и ставам част от групата, която в началото носеше името BOULDERS LAUGH. След което сменихме името на ANVIL, което се промени на AXIS, но с едно “X”. Когато подписахме с голям лейбъл в Германия, добавихме второто „X”. За това и смятаме промяната в името за началото на сегашната група. Иначе аз станах част от бандата десет години по-рано, преди да сключим сделка за албум. Бяха интересни времена, защото бях много млад, а останалите имаха работа и пари. Аз нямах нищо. С тяхна помощ успях да се изградя като музикант, научих много. И ето ме днес - единственият останал от тогава. Странно, но чудесно чувство в края на краищата, защото натрупахме много опит, преживяхме много интересни моменти от 1989 до днес, когато прибавихме към AXXIS още едно „X”. Също така все още обичам да изпълнявам всички песни, които сме написали. Ако пея „Living in a World” и „Kingdom of the Night”, които записахме преди 30 години, се чувствам превъзходно заради реакцията на публиката.

От другата страна - След тези 30 години смяташ ли, че AXXIS получиха онова, което заслужават?

Bernhard Weiss - Може и да не знаеш, но ние имам златна плоча. Имаме такава, ние сме продали над 2 милиона копия в Германия, но проблемът е, че старият ни лейбъл вече не съществува в родината ни, архивите преминаха към друг и никой не си прави труда да преброи колко точно милиона плочи сме продали. Така че според нашите изчисления имаме златна плоча. В Германия дебютът ни е най-продаваният дебют на всички времена. Постигнали сме много други хубави неща и за да съм откровен, голямата известност понякога е проблем. За мен най-важното нещо в музикалния бизнес е да сме независими от всички. Когато основахме собствен лейбъл, постигнахме целта си. Сега сме още по-удовлетворени от факта, че сме рок музиканти. Не чувстваме напрежение, нямаме отговорности, можем да приказваме, каквото си искаме, можем да записваме каквото си искаме, дори и албум с кавъри, както и направихме. Това е истинската независимост и причината да се захвана с рок музиката.

От другата страна - Защо по принцип музикалната индустрия продължава да се управлява от адвокатите?

Bernhard Weiss - Същото беше и в миналото. Адвокатите винаги са имали водеща роля в музикалния бизнес. Също така смятам, че днес музикална индуствия няма, ако сравнявам положението с 1989. Днес в Германия почти няма звукозаписни компании освен „Universal” и някои независими лейбъли като „AFM” и „Nucleat Blast”. Но наистина големите звукозаписни компании вече ги няма. За това и ние сме независима група. Имаме собствен лейбъл. Не се нуждаем повече от други, защото си имаме наш. И това е причината все е да живеем от музиката. Постигаме го, защото 100 процента от парите идват при нас. А не 5, 10 или 15 процента, както е при другите. Моят съвет към всички банди е да правят нещата сами, без звукозаписни договори, без сделки и мениджъри. Ако правите добра музика, бъдете търпеливи и един ден успехът ще ви споходи.

От другата страна - Обаче при Вас се е получило след като вече сте имали успех и голям лейбъл като „EMI”...

Bernhard Weiss - Така е, но сме започнали преди да сключим сделка с лейбъл. Сами си организирахме концертите, наемахме зали, инвестирахме много пари в тази посока. Нямахме средства, аз нямах пари, продавахме демо касети, когато носителите бяха такива. Това ни коства много енергия, но натрупахме опит. Времената бяха нестабилни, рисковани, но в крайна сметка подписахме договор. Прав си, че ако се сравняват нещата с днешните групи, сега е много по-трудно, защото има милиони банди и никой не ги „колекционира”, подкрепя, поддържа. В миналото беше по-различно, имахме мениджър, EMI бяха в определен период от време на наша страна, те събираха банди, позиционираха ги на пазара и се опитваха да изграждат музикалния вкус на феновете. Звукозаписните компании създадоха хард рока, метъла, грънджа, те създадоха различните жанрове. А днес никой не създава стилове, всички са се съсредоточили върху вече постигнатото, върху старите банди и може би заради това сме все още тук. Защото хората знаят какво ще получат от нас, когато си пуснат наш албум. Младите групи се сблъскват с много проблеми, когато се опитват да са успешни и добре познати на пазара. А това е много трудно за постигане. Но ти си прав – ние имаме фенове и днес това ни носи предимство.

От другата страна - Интересеното е, че сте независими и правите всичко сами, но останалите популярни банди настояват да имат лейбъл зад гърба си...

Bernhard Weiss - Казвал съм им, че не се нужадаят от звукозаписни договори, защото ще печелят повече, ако сами работят по албумите си. Говорил съм с Doro и Udo, те ми отговарят, че не могат да си нарисуват обложка или да поддържат сами сайт, не им носи удоволствие да организират рекламата по излизането на нов албум. А аз обожавам да върша тези дейности. Сам създавам обложките на албумите, оформлението на книжките, поддържаме сами сайта на групата. Разбира се, всичко сме научили и това е причината да се справяме. И има много млади групи, които работят по нашия начин. Но по-старите като Doro или Udo, които не могат да работят с фотошоп или различни софтуери, предпочитат да плащат на други хора, които да правят всичко, а това излиза скъпо.

От другата страна - Нали обаче на първо място ролята на музиканта е да прави музика, не да бъде бизнесмен?

Bernhard Weiss - Това е същото. В края на краищата днес трябва да разбираш от всичко. Трябва да си бизнесмен, да можеш да се продадеш и да продаваш, трябва да си креативен, да композираш. Нещо друго - ние имаме собствено студио, не ни се налага да наемаме, което е чудесно. Защото по всяко време мога да отида там и да запиша някои идеи. Това имам предвид под изцяло независима група. Можем да правим всичко, когато си поискаме, а това е чудесно.

От другата страна - Може би това Ви отличава от останалите...

Bernhard Weiss - Прочетох една книга от един пич от една немска звукозаписна компания. Той е млад и известен в Германия. Преди 20 години той казва – „Трябва да постигнете 360-градусова компания, напълно под Ваш контрол, за да живеете от музиката.” И това постигнахме ние – имаме собствена продуцентска компания, собствен лейбъл, звукозаписна компания, правим всичко сами, сами си организираме рекламата и представянето, и това е страхотно предимство. За това AXXIS още съществуват. Продажбите на дискове вървят надолу. Това е тенденцията. Но приходите ни са същите и средствата ни в банковите сметки не са мръднали надолу. А това е много важно за една група. За да съм честен наистина имаме агенция, която ни организира концертите. Това не го правим сами. Имаме и промоутър, на когото плащаме, за да координира всичко. Но само това.

От другата страна - В такъв случай AXXIS е доста добър пример за младите банди и музиканти, как да работят сами...

Bernhard Weiss - Учудвам се, защо останалите групи не го правят. Още повече, че ще имат много повече пари, ако сами си продават музиката. В началото не харесвах „Спотифай”. А днес ми допада много, защото получаваме всички приходи от него, ако се сравняваме с известните музиканти. Та те получават по 10 процента от всички стриймове, което смятам за ужасно. И ето един пример – моят футболен отбор е Борусия Дортмунд. Те имаха нужда от футболна песен за един диск. Ако бяхме към лейбъл, трябваше да питат „EMI” или „AFM”, дали могат да им предоставят правата за композицията за футболния диск. А сега просто има казах, че няма проблеми, защото правата са наши. И това без грам напрежение.

От другата страна - Коя е най-лошата идея, която си реализирал?

Bernhard Weiss - Това е албумът с кавъри, който направихме. Наистина. Ще ти разкажа историята. Мразя всички тези кавър групи. Навсякъде в Германия има кавър банди. Кавър група на RAMMSTEIN, трибют група на Chris Rea, на Sting. Те свирят навсякъде и проблемът е, че младите банди, които представят авторска музика, нямат шанса да се изяват, защото не събират публика. А трибют групите го правят. Това въобще не го одобрявам. И всички тези кавъри. Всеки свири кавъри. На един фестивал трябваше да се справяме с подобна ситуация – шоуто беше в южната част на Германия пред 5 хиляди души. Преди нас имаше кавър група и след нас също, а ние бяхме хедлайнъри. Пристигнахме на този фестивал. Там видяхме огромна сцена с чудесно оборудване. И това всичко принадлежеше на трибют банда. Попитахме момчетата дали можем да го използваме в пълния му капацитет, все пак сме хедлайнъри. Имаше някакви огромни стъпала и какво ли не още. И те ни разрешиха. Започна нашето изпълнени и по време на концерта извиках от сцената – „Здравейте, ние сме кавър група на AXXIS. И с нас е оригиналният клавирист на групата!” Публиката подивя, аплодира ни. Беше страхотно. А аз се бях пошегувал. Направих го за купона. Обаче след концерта, отидох на щанда за мърч и там хората ме поздравиха за страхотното шоу и ме попитаха как сме успели да привлечем оригиналния клавирист на AXXIS на сцената. Останах без думи. Какво? Та ние сме шибаните AXXIS! За публиката вече няма значение кой е на сцената. Без значение е дали слуша AXXIS или AC/DC. Не им пука дали Axl e пред тях или свирят GUNS N' ROSES. За публиката не е важно кой е на сцената, стига да чува любимите си песни. Тогава ни хрумна да направим албум с кавъри. Да им го върнем. Щом не искат и не уважават бандите, които представят оригинална музика, ще им предоставим трибют диск. Това беше първоначалната идея. После обаче променихме концепцията като се опитахме да открием песни, които наистина са хубави. Опитахме се да използваме тези невероятни продукции със световен успех по предназначение. За това и колекцията се получи толкова изненадваща. Също така днес се оказва, че песен като „My Heart Will Go On”, която докосва дълбоко, е на трето място в „Спотифай” – кавърът на AXXIS на тази песен. Невероятно е. А ние просто решихме да се пошегуваме с тези кавъри. Някакъв ужас!

От другата страна - Кой е най-болезненият урок, който сте научили през тези 30 години?

Bernhard Weiss - Това е албумът ни „Matters of Survival”. Това беше периодът, сигурно го помниш, когато Bruce напусна IRON MAIDEN, Rob Halford напусна JUDAS PRIEST, грънджът избухна. Всички ряха забравили какво е хеви метълът. Значението на стиловете се разми. Всички смятаха, че грънджът е хеви метъл, че хард рокът е гръндж. В рок сцената се получи голямо недоразумение заради грънджа и сиатълския звук. Тогава работихме с продуцента Keith Olsen, който беше свършил страхотна работа с WHITESNAKE през 70-те и 80-те. За това го избрахме да работи с нас. Обаче той се опитваше да записва всичко в духа на Сиатъл. Казах му, че не харесвам онзи скапан звук. Не съм сиатълски певец, а немски, имам собствен стил и идентичност и не искам да бъда копие на Kurt Cobain или на когото и да било от онази сцена. При мен това не работи. Той обаче всячески се опитваше да вкара гръндж елементи в метъл албума „Matters of Survival”. Проблемът за мен и това което го направи болезнен, е че аз нямах доказателства, че дискът е грешка, защото на първо място трябваше да запишем всичко и да издадем албума, и едва след това да събера групата, и да й кажа, че този диск е тотална грешка. Песните са страхотни, но микса и изпълнението беше грешка. За мен беше наистина болезнен урок. Останалите в бандата обаче усещаха нещата по съвсем различен начин. Те одобряваха работата на Keith Olsen, смятаха го за страхотен продуцент, смятаха, че е супер да работят с него и че е направил невероятен диск. Но аз самият не харесах резултата. Не песните, а крайният резултат. Той не беше онова, което аз исках.

От другата страна - Нека да те върна на кавър групите – има ли албум, който вече съществува, но би искал ти да си му автора?

Bernhard Weiss - Аз съм голям фен на Zeno Roth. Той беше издал един албум през 80-те, който е един от най-любимите ми. Ако имах шанса да направя един албум, щях да запиша диска му „Zeno”. Обаче, за да съм честен с теб, има милиони албуми, които са невероятни. Като например изданията на CREAM – страхотни са. Не е толкова лесно да взема решение. Така че избирам „Zeno”, защото е специален за мен и никой не го знае.

От другата страна - Ако имаше шанс да срещнеш 20-годишния Bernhard Weiss, какъв съвет би му дал и смяташ ли, че той ще те хареса такъв, какъвто си днес?

Bernhard Weiss - Ще му кажа, ама честно, направи всичко така, както аз съм го направил преди 30 години. Не мога да се сетя за нито една ситуация, в която съм взел грешно решение. Дори и то да е било погрешно, сме научили много от него и от проблемите, които са последвали. Това ни е направило много по-силни. Искам да отбележа, че сме направили всичко по правилния начин. Ние сме успешни, но не чак толкова. Обичаме да сме хедлайнъри, но страшно много ни харесва да сме и съпорт група. Обичаме да сме на сцена. Не ми харесва да съм твърде известен. Мога да ходя свободно по улиците, да си карама мотоциклета. Мога без проблеми да отида навсякъде. Ако бях много по-известен, би било проблем. За да съм честен към теб, в живота си винаги съм се стремял към независимост. Мога да си позволя да си легна, когато поискам, да стана когато си пожелая, да създавам песните, които искам, да напиша всичко от 1989 година до сега, както сме го направили. Можем да си го позволим и днес. Когато се обърна назад, не мога да се сетя за нищо, което бих искал да променя или да направя по-добре. Така че ще кажа на 20-ет годишния Bernhard Weiss да направи всичко отново по същия начин.

От другата страна - Накрая – кой е твоят най-рокендрол момент?

Bernhard Weiss - Това ще се окаже проблем, защото са много. Много секс, ама няма как да ти споделям детайли. Много обичам да сме в групата и екипа в найтлайнера след концерт. Тези моменти са страхотни за мен. Когато напрежението вече го няма, когато сценичната треска си е отишла, стоим в буса, пийваме, забавляваме се. Всеки път чувството е невероятно. А имам толкова много рокендрол моменти. Да свирим на кораб на круиза „70 000 Tons of Metal” също беше невероятно. Пих страшно много, чух от разни хора какви съм ги вършил, май това също е рокендрол – ако заради алкохол, не помниш нищо. Това обаче не е от съществено значение. Най-важна е компанията. Когато живееш заедно с някого, когато екипът е страхотен и отношенията са добри, е чудесно. Кръгът е затворен. Когато си с готини хора, а химията между Вас е чудесна, е невероятно. Това можеш да го откриеш единствено в рокендрола. А аз обичам турнетата и този бизнес. И също така, ако направя нещо хубаво, хората го адмирират, което е супер.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов