Интервю с Otep Shamaya (OTEP) ...

Интервю с Otep Shamaya (OTEP)

Лесбийка, веган, защитник на правата на хората и животните, музикант, поет. Това е Otep Shamaya, вокалистка на американската банда OTEP. Създадени през 1995 година, групата има осем албума, последният от които „Kult 45” е недвусмислено „посветен” на 45-ия президент на САЩ.

Интервюто с Otep Shamaya (OTEP) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 27 май 2019 година.


От другата страна - Привет на Otep Shamaya, новият албум на OTEP се казва „Kult 45”, това навява мисли за револвер „Колт” 45-ти калибър...

Otep Shamaya - Ами не е така. Заглавието на албума е свързано с Доналд Тръмп като 45-тия президент на САЩ. Той е 45-тия стопанин на Белия дом. Заради поведението му и хората, които го харесват, се е превърнал в култ. За това и в диска искаме да сме сигурни, че ще го развенчаем. В страни от конспирациите свързани с руснаците, неговата популярност не се дължи на нещо хубаво. Искаме да развенчаем човешкия му образ. Заглавието на диска кореспондира и с организацията Ку-клукс-клан. Записът е политически. С него искаме да посочим на хората тяхната сила и възможностите. Да ги разпознават и да ги използват. Опитваме се да им покажем, че демокрацията в САЩ не е онова, което трябва да бъде, защото не зависи от обикновените американци. Ако те отново започнат да протестират, да участват в различни инициативи като доброволци, ако гласуват и вземат живота си в ръце, може би ще си върнем страната от всичко онова, което Доналд Тръмп олицетворява.

От другата страна - Защо е толкова важно за група като OTEP да е политически ангажирана?

Otep Shamaya - Аз съм гражданин на тази страна. Смятам, че съм длъжна, а и е мое право да говоря срещу политици, политики и режими, които пречат на обществото да върви напред. Потискат цветнокожите, имигрантите, коренните американци, хомосексуалистите, аз самата съм лесбийка. Днес ние сме подложени на всякакви атаки, ограничават ни свободите. В САЩ полицаите имат неограничени права и продължават да убиват чернокожи. Техните действия са се превърнали в епидемия. Ситуацията е резултата от правомощията, които Тръмп им е дал. Те могат да говорят, каквото си искат или да премълчават много неща. Преди време тук, при нас полицаи убиха цветнокож и вместо да се повдигне въпроса за полицейското насилие и да се организират дискусии, всичко потъна в мълчание. Което означава, че ръководителите са напълно съгласни с бруталните действия на полицията. С OTEP винаги сме били политическа група. „Kult 45” е осмия ми албум. Правя това вече 15 години - половината ми живот. Ако се върнеш в самото начало, ще видиш, че винаги сме били политическа група. Никога не сме имали толкова неспособен и неосведомен президент. Като нация се намираме в много мрачен период от историята ни. Когато предците ни са стъпили на тази земя, тук вече е имало коренни жители от стотици години. А идват европейците и заграбват всичко, изграждат колонии, робството става норма, жените не са имали право на глас, земя, собственост, не са можели да гласуват до двайсетте години на миналия век. Чернокожите са приети за равни още по-късно – през 70-те, което не е толкова отдавна. Сегрегацията не беше толкова отдавна, още има живи свидетели на онова време. Джон Луис например е един от нашите представители в Конгреса и един от говорителите при прословутата реч на Мартин Лутър Кинг през 1963 година. Та, нашите предци не са били перфектни, но са взели много и страхотни идеи от древните гърци, които измислят демокрацията, вземат Сената от римляните. Бенджамин Франклин стъпва на техните идеи, за да изгради демокрацията в САЩ. Въпреки че някои от тях са били робовладелци и са били срещу правата на жените. Не е лошо да се връщаме назад в историята и да отчитаме ужасните моменти, защото е имало и страхотни хора, които са измислили много добри идеи. Но не са били перфектни. Дори и Исак Нютон е имал своите недостатъци. За мен е естествено да говоря за онова, което чувствам. Аз съм артист и не мога да се откъсна от заобикалящия ме свят. Много хора могат да гледат новините, да прочетат книга, да отворят вестник или списание и да се запознаят със ситуацията в страната. Но те предпочитат да слушат музика. Много хора са ми казвали, че не получават обосновани аргументи или им се предоставя само едната страна. Джордж Буш например беше такъв. Той не признаваше опозицията. Самата аз идвам от семейство на военни и независимо от атаките на 11 септември, бях против военната операция в Ирак. Веднага ме обвиниха, че мразя страната си, но когато си пуснат моите песни и чуят какво имам да кажа, хоризонтът им се разширява, намират и други аргументи, които никога не са им представяни преди. Така че музиката е идеалната форма за комуникация и разпространяването на идеи и дори на политически послания. Ако се върнем дори в древната история, независимо че не познаваме езика на древните египтяни и не знаем как се произнасят думите, как са говорили тогава, познаваме и сме свидетели на онова, което са оставили след себе си. Виждаме тяхното изкуство и от него научаваме за техния живот, конфликти, политики, човешките права и тяхната липса, законите, въстанията срещу фараоните или императорите. И като се замислиш – ами, през последните години всичко е същото. Режимът е същия, отношението е същото. За това и хора като мен нямат друг избор, освен да пишат за онова, което ни засяга, което засяга братята и сестрите ми в тази страна и по света. А Тръмп разрушава мястото на Земята, на която живеем. Прави от Америка прокълната страна, а ние като американци не сме такива. САЩ се превръщат в негово отражение, а с това аз не бих могла да се примиря.

От другата страна - Сигурно е така, но всеки президент е олицетворение на избирателите си…

Otep Shamaya - В САЩ нещата стоят по малко по-различен начин. Ние имаме избор за президент от хората и избирателна колегия, която в действителност го избира. Тръмп изгуби вота на хората с 3 милиона гласа. 3 милиона повече искаха за президент Хилари Клинтън. 3 милиона повече исках прогресът, който постигнаха Обама и Джо Байдън постигнаха, защото Хилари застъпваше същите идеи. Доналд Тръмп спечели вота на избирателната колегия, независимо че за него гласуваха по-малко избиратели. В същото време получи и помощ от руснаците с атаките им в изборния ден. Няколко руски шпиони бяха разобличени, че са помагали на Тръмп за спечелването на изборите. Беше установено, че кампанията на Тръмп е финансирана с 30 милиона руски пари, което е нарушаване на финансовите закони. Да, в голяма част от случаите президентът е олицетворение на избирателите си. Но в случая с Тръмп всичко е една голяма измама. Той не представлява народния глас. Той не представлява основната част от американците, защото загуби с милиони. Тръмп не представлява американския народ, защото има малка подкрепа, която е много вреслива, расистка, сексистка. Останалата част от страната гласува за Хилари Клинтът. Две години по-късно той е все още под влиянието на този неуспех и знае, че ако не беше незаконната подкрепа извън страната, никога нямаше да стане президент. Наясно е, че е загубил вота на хората, а е спечелил избора на избирателната колегия със 7 хиляди гласа. Егото му обаче е толкова голямо, че самият той няма да си го признае. Той не беше предпочетен от американците, защото е сексист, сексуален хищник и има комплекси от това. Истината е, че той загуби и истинския президент на тази страна трябваше да бъде Хилари Клинтън. Така и САЩ щяха да са на съвсем различна позиция, отколкото са сега. Светът щеше да е различен, обаче, в момента имаме този празен оранжев балон, който се е настанил в Белия дом. Добрата новина е, че конгресът е различен. Тръмп знае, че е в опасност и отново се надява на руснаците. Самият той не спря да повтаря, че ако загуби следващи избори, то е защото руснаците помагат на опонентите му, а всъщност Тръмп е приятелче с Путин. Така че нашият президент не е представителен за избора на американците. Той загуби с 3 милиона гласа. Което е много. Ако някой ти даде 3 милиона долара, ще бъдеш щастлив, нали, защото това са много пари. Да загубиш с повече от три милиона е много. Ден след като влезе в Белия дом, страната беше залята от протести. Милиони протестираха срещу неговия избор. В Лос Анджелис 750 000 души излязоха на улицата, за да протестират срещу Доналд Тръмп. За мен той не е президент, а резидент. И протестите не спират дори и днес. Всеки ден пред Белия дом има хора, които искат Тръмп да си ходи – хора с плакати, хора, които настояват Белия дом да бъде освободен. Това, което става в САЩ, не се е случвало от движението за граждански права през 60-те години на миналия век. Страхотно е да гледаш как нацията се изправя срещу ужасното олицетворение на белия богаташ.

От другата страна - Смяташ ли, че посланията от музиката на OTEP достигат до хората?

Otep Shamaya - Това се опитваме да правим. Много ни помагат социалните медии. Смятам, че посланията ни стигат да феновете. Също така на концерт, по време на паузите също говоря за тези неща. Говоря срещу Тръмп, призовавам хората да гласуват срещу него. Онова, което правим, е на ниско ниво, но хората, които са били на концерта, говорят с приятелите си, когато се приберат и така разпространяват идеите ни. Също така социалните медии за много добро средство за съпротива срещу Тръмп. Разбира се и той има предимство, защото с помощта на социалните медии, печели руснаците на своя страна. Но тази победа е малка, независимо, че действа много умно. Руските потребители са наясно, че при един военен конфликт с нас, не могат да спечелят. Ние имаме една от най-големите армии в света. И за това руснаците насочиха омразата си срещу Хилари Клинтън, защото тя не се страхува от тях, каза им, че страната им нарушава всякакви човешки права. Защо Руснаците влязоха в Сирия? Те, заедно с Иран и Сирия се биха срещу бунтовниците. Трябваше да бъдат организирани зони, свободни от полети, за да се помогне на бегълците, защото те бомбардираха цивилни. Руснаците, иранците и сирийците бомбардираха болници, убиваха деца. Хилъри Клинтън настояваше за зони, свободни от полети, за да могат хората да са в безопасност.Така беше постигнато съгласие за ненападение. Нейните действия трябваше да доведат за бързото й избиране. Така узурпаторите нямаше да могат да правят онова, което правеха – обгазяваха, нямаше да могат да бомбардират цивилни и болници. Тя настояваше бежанците да са в безопасност в тяхната страна, а не да се допуска тази бежанска криза и хората да бягат от родните си места, защото не искаха да виждат как избиват децата им. А какво направи Тръмп? Плати на хора от медиите да раздухат проблема. И се насочи към друга война. А той имаше възможност да спре бежанската криза. Можеше да спре избиването на хиляди хора. Видях снимка на един мъж, който е успял да спаси родителите си от бомбардировките на сирийци, руснаци и иранци. Той беше успял да ги спаси от града, в който са пускани касетъчни бомби. Те избухват на определена височина, след което отделят стотици заряди, които след като стигнат до земята, също се взривяват. По този начин поразяват много цели, не само една. Без руснаците и Тръмп тези нови нацисти нямаше да ги има. Не мога да си обясня защо някои хора продължават да искат, да са нацисти, след примера на Втората световна война. Същото е положението и с нашата Гражданска война. Не мога да разбера хората, които са победени, но продължават да развяват флаговете на омразата. Не мога да си обясня след като веднъж са развявали белия флаг, за да се предадат, от къде отново намират гордост да надигнат глава. Още повече, че лидерът им Адолф Хитлер се е самоубил. Обаче факт е, че изпълзяха от сенките, следвайки своя водач Тръмп и отново наблюдаваме как хора биват убивани на улицата, убивани от полицаи. И когато престъпленията не са на расова основа, се раздухват, а когато полицай убие чернокож, никой не говори за това. Дори вчера един бял мъж, нападна чернокожо момиче на 19 години и Тръмп се направи, че нищо не е станало, защото не иска да ядосва и малкото си поддръжници заради които има надмощие.

От другата страна - Какво те прави щастлива?

Otep Shamaya - Моето куче. То ме прави щастлива. Аз съм веган, така че и добър веган ресторант също. Да правя любов с хубава жена също ме прави щастлива. Аз съм състезател по силов трибой, така че и този спорт ме прави щастлива. Това ми помага много, когато вдигам нещо тежко. Харесвам хубави книги и филми. Неща като тези. Също така обичам да пиша песни. Това ме прави особено щастлива. И най-вече композиции, с които атакувам глупостта и егото. А това включва всеки един от организацията на Тръмп, в това число и скапаното му семейство. Това ме прави изключително щастлива.

От другата страна - Как се чувстваш в бизнес, който е доминиран от мъже?

Otep Shamaya - Това е въпрос, на който отговарям постоянно от началото на кариерата ми. Аз бях първата жена, която участва на „Ozzfest”. Ще съм откровена с теб – подписахме договор след един концерт на „Сънсет Стрип” в Лос Анджелис, без дори да сме записали демо. И то с „Capitol Records”. И така от свирене пред 50 души, се озовахме на „Ozzfest” пред 25 хиляди. Беше изненадващо и за нас, но от друга страна ни се сбъднаха мечтите. Ние искахме най-доброто. Бях единствената жена зад микрофона на това първо турне на „Ozzfest”. Ако се върна към началото – сблъсках се с много сексизъм, много хора очакваха от мен да се държа по определен начин заради пола ми. Никога не съм искала да ме измерват така. Винаги съм настоявала да ме оценяват по стойността на песните ми, концертите ми, по думите, които говоря и текстовете, които пиша. С годините ситуацията определено се подобрява. Изминахме дълъг път, но остава още. Но която и жена да попиташ в област, доминирана от мъже, ще получиш същия отговор. Дълго време бяхме сексуално дискриминирани. Мисля, че осъществихме добър пробив, разбихме стереотипите на база пола и за лидерството. Доказахме, че жените също могат да бъдат успешни и добри лидери и бизнес ръководители. Никога не съм си мислела, че след като съм жена, не мога да създам група. Просто го направих. Половете никога не са имали значение. В записите говорим за тяхната роля. Тук в САЩ за жени, които са успешни, безстрашни, които сами управляват живота си – използват фразата „boss bitch” – и това би трябвало да е комплимент. На мен постоянно ми го казват, дори го чувам и от други жени. И винаги съм се чудила, защо ни разделят по полов признак. Защо не мога да съм просто „boss”? Това е едно от нещата, които са тема в текстовете ни – защо да съм „boss bitch”, а не просто „boss”. С много усилия успяваме да го променим. Успяваме да променим стереотипите за ролята на мъжа и жената според пола. В САЩ не се гледаше с добро око на мъжете, които оставаха вкъщи и се грижеха за децата си, а съпругата им ги издържа, защото има добра работа. Това социално поведени беше осъдително. Днес се приема много по-добре. Жената изкарва пари, мъжът стои с децата, грижи се за тях и дори връзката между Вас е по-добра. Все по-често наблюдаваме, че подобно семейно положение започва да се възприема по-добре, което е чудесно.

От другата страна - Заради влиянията на OTEP – които са SLIPKNOT, SLAYER, KOЯN, RAGE AGAINST THE MACHINE, THE NOTORIOUS B.I.G., NINE INCH NAILS, Jim Morrison, TOOL, THE DOORS, NIRVANA, DEFTONES – какво ги прави уникални за теб, ако ги сравняваш с други групи и музиканти?

Otep Shamaya - Като писател, защото на първо място точно така гледам на себе си, не съм се повлияла от определн жанр, а от онова, което те казват, как го казват и колко са интелигентни. Артисти като THE DOORS обединяват поезия и музика. Това ми влияе от малка. Чух ги, когато бях дете и дори тогава осъзнах, че са нещо по-различно. Не бяха традиционалисти. Сами по себе си разгърнаха моите виждания за това, каква би могла да бъде още музиката. Prince е друго голямо вдъхновение за мен. Гледам на него като един от най-даровитите музиканти, които някога са се раждали. Тук му викаме – „Модерния Моцарт”. И в същото време той е невероятен текстописец. Ако вземем песен като „When Doves Cry” – това е поезия, това е истинска поезия, той рецитира стихове. Песните на NIRVANA ги възприемам по същия начин - начинът, по който са написани текстовете, страстта, която извира от музиката им. Kurt Cobain е оказал голямо влияние върху мен. Тук ще спомена и RAGE AGAINST THE MACHINE. Когато ги чух за първи път, бях още хлапе, но песните им – едновременно грууви и добри, комбинацията с политическите текстове на вокалиста им Zack de la Rocha, ми показаха, че музиката може едновременно да е силна и мощна и в същото време да те кара да мислиш, да те образова, да размърдва мозъка ти. Дори и артист като 2PAC е такъв. Той беше много неща, но в същото време се беше обградил със съмишленици, които отстояваха правата на жените, даваха пример как трябва да се уважават. Беше критичен към правителството, защото отделя пари за военни операции и продължава да произвежда оръжия, докато в същото време има толкова бедност и бездомни хора. Той изтъкваше това очевидно противоречие за начина, по който се отнасяме към страната ни и хората, които живеят в нея. THE NOTORIOUS B.I.G. е един от най-добрите текстописци на всички времена. Текстовете на тези хора ми действат като магнит. Те може да казват познати неща, но го правят по различен начин, влагат ум и това ме привлича много. Опитвам се да не се ограничавам с жанрове, защото не ми е интересно да слушам само един стил. Допускам да ми влияят различни музиканти от различни музикални жанрове. Като по този начин тези влияния намират място и в моите композиции. Имаме много рапиране, имаме крясъци като Corey Taylor от SLIPKNOT и STONE SOUR, който е невероятен текстописец и певец, а също така и мой приятел. Научила съм много от тези личности – следяла съм как пишат, какво пишат, как успяват да предадат посланията си, как успяват да комуникират със слушателите. И все още го правя, 15 години по-късно все още искам да се уча, да съм ученичка, да се уча на писане. Да разбера как мога да бъда най-добрия писател, който мога да бъда. Също така съм много щастлива с бандата, която е зад гърба ми. Това са най-добрите музиканти, с които някога съм свирила. Аз и китаристът ни Ari Mihalopoulos сме продуценти на „Kult 45”. Направихме го, защото искахме албумът да е наш. Той е син на емигрант. Баща му е пристигнал в САЩ от малко гръцко селце. Ari е бил на четири. До тогава е живял в Гърция, а след това е трябвало да започне напълно нов живот в Америка. Барабанистът и басистът ми Justin Kier и Andrew Barnes са едни от най-талантливите музиканти, с които съм свирила на живо или в студиото. Когато записваме, те не са с нас. Когато ме попитат, как искам да изглежда ритъм секцията, просто им казвам да се оставят музиката да ги води. Те имат същите влияния като мен. Барабанистът ни може да свири всичко – от реге, през поп, метъл, рок, пънк, каквото и да е. Винаги съм му казвала, че ако усети, че тези влияния трябва да присъстват в музиката ни, да ги използва. Същото е и положението с Andrew - той свири джаз, метъл, рок, пънк и е повлиян от различни стилове. Казвам същото и на него – ако ги чува в песните, нека ги изсвири. И това работи. С Ari се разбираме много добре. Мислим по един и същ начин, не е необходимо да разговаряме непрекъснато, защото ни сполетяват едни и същи идеи особено, когато създавахме последния албум. Като вокалист за мен е чест да работя с тези музиканти, да излизам с тях на концерт всяка вечер. Чувстваме се като супер екип, защото на всяка позиция имаме най-доброто. Преживяхме много, докато създавахме албума и той е най-любимият ми заедно с първия. Това говори много. Обичам всички дискове, които съм направила, но последният е много специален за мен и съм много горда с него.

От другата страна - Разпозна ли гласа си в третата част на „Властелина на пръстените”, когато филмът се появи по екраните?

Otep Shamaya - Разбира се, аз всъщност озвучавам пет героя в този филм. От хиляди кандидати от страната и целия свят, избраха четирима и аз бях една от тях. Разбира се гласовете ни са променени от начина, по който бяха записани за озвучаването на чудовищата и там, каквото трябваше да озвучаваме. Аз например озвучих пет различни същества. Когато пристъпиха към аудио дизайна, започна обработката на гласа, добавянето на животински звуци към гласовете на орките, машинни ефекти, за да не звучим като хора, а като някакви различни същества. Аз например бях планински трол, но винаги се опитвах да вкарам някоя кукичка в звука, за да знам, че ето – това съм аз. Когато записвахме, ние виждахме героите, които озвучаваме. Бяхме в едно голямо студио, където все още се снимаха сцени от филма. Ставахме свидетели на работния процес. Някои от героите бяха на ранен етап от анимирането, иначе изглеждат страхотно във финалния вариант. Озвучавах планинския трол и след като го видях на прожекцията, веднага го познах. Озвучавах краля на сенките и веднага го разпознах. Моите малки кръстници много харесват „Хобита” и когато гледахме заедно филма, постоянно им казвах, че ето това съм аз. Аз съм и един от гоблините. За мен беше чест да участвам. И вече завинаги съм част от този филм. Също така участвам и в много игри за „PlayStation”. Бях част от проекта „World of Warcraft”. Беше интересно, защото трябваше да използвам език, който не познавах. Трябваше да пея една песен в стил дет метъл на елфически, но не разбирах за какво става дума в нея. Бях накарала хората, които я бяха създали да ми я преведат. По този начин разбрах и значението на думите, и къде да наблегна при пеенето. Получи се интересен експеримент. Озвучаването на различни същества може да бъде много интересно.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов