Интервю с Александр Корсак (FALLCIE, екс-NU- ...

Интервю с Александр Корсак (FALLCIE, екс-NU-NATION)

FALLCIE е руска банда от Санкт Петербуг, създадена през 2017 година от руините на NU-NATION, след присъединяването на вокалистката Дарья Платова. С нея групата издава сингъла „Rock’n’Rolla”. Следва европейско турне, което продължава месец и Дарья е заменена от Ирина Сиденко, която увековечава с гласа си миниалубма „The Outer Space”, за да отстъпи мястото зад микрофона на Валентина Лавриненко. С нея FALLCIE издават „Born Again” и ще го представят на 19 май в София. Заедно с тях в клуб „Live & Loud” ще свирят още SPECTRE OF SANITY и CATORGA.

Интервюто с Александр Корсак (FALLCIE, екс- NU-NATION) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 13.05.2019 година.


От другата страна - Привет, Александр, би ли представил в началото FALLCIE?

Александр Корсак - Групата ни се нарича FALLCIE. По-рано се казвахме NU-NATION. Свирим някъде от 2009-та година. Сменихме вокалиста, дойде едно момиче и тогава станахме FALLCIE.

От другата страна - Скоро идвате в България…

Александр Корсак - На 19 май ще свирим в София, вече е потвърдено.

От другата страна - Какво ще преставите на този концерт?

Александр Корсак - Наскоро пуснахме нов албум. Той се казва „Born Again”, така че сега го представяме. Ще свирим песни главно от новия диск, който излезе преди няколко месеца.

От другата страна - Ако някой Ви попита какво свирите, как ще обясните стила на групата?

Александр Корсак - Не обичам много етикетите. Сега е модно да се казва, че сме метъл с женски вокали. Но според мен ние свирим просто съвременен екстремен метъл. Имаме много елементи от различни стилове, защото всички слушаме достатъчно разнообразна музика. Можете да чуете и дет метъл, и нещо модно като дет кор, тоест – каквото харесваме. Просто го взехме, разбъркахме го и се получи това, което според мен е просто екстремен метъл.

От другата страна - Как работите в групата?

Александр Корсак - Обикновено аз пиша музиката. Ражда се някаква мелодия, записвам демо, пращам го на останалите – басиста, барабаниста. Те хващат идеята, правят своите партии, след това записваме ново демо, вече заедно и го даваме на вокалистката, за да измисли и тя своята част.

От другата страна - Трудно ли е да си модерна група в Русия?

Александр Корсак - Сложен въпрос. У нас има много, много групи, както и навсякъде по света. В Русия хората, които слушат метъл и ходят на концерти, не са много, така че ние по-често свирим в Европа, а в родината ни – по-рядко. Основно в родния ни Санкт Петербург и в Москва. В други градове не сме ходили, струва ми се от четири години. Тоест, в Русия свирим само в два града. И с всяка година става по-зле. Когато бяхме NU-NATION, през 2011-та на концерт идваха по 300-400 души, а сега се събират по 100 – 150 души, което вече приемаме за достатъчно добро количество. Тоест, местните групи на практика не събират повече от стотина фена на концертите си.

От другата страна - Къде Ви харесва да свирите повече зад граница или в Русия?

Александр Корсак - Повече ни харесва да свирим в Европа, както казах. Ние свирим главно там – Евросъюза, Прибалтика. На нас повече ни харесва да сме извън Русия - повече ни слушат и ни подкрепят. Затова и пътуваме толкова често. Винаги ни посрещат добре. Не е имало инциденти, хората са добронамерени, албумите ни се продават по-добре. Изобщо – харесва ни в Европейския съюз и нямаме проблеми зад граница.

От другата страна - Ако бяхте основали групата някъде в Европа, смятате ли, че щеше да Ви е по-лесно?

Александр Корсак - Това също е доста труден въпрос. Вероятно, ако живеехме някъде в Европа, примерно в Германия, щеше да ни е по-лесно в такъв смисъл, че за един ден щяхме до стигаме до всяка точка в Европа или най-много за два, ако отивахме в Гърция например. Щеше да ни по-лесно. Можехме всеки уикенд да свирим някъде из Европа. Така че в този смисъл – да. А сега, само за да стигнем до Германия, прекарваме едно денонощие в път, а понякога и повече. Всъщност поне два дни ни трябват, ако от Санкт Петербург трябва да стигнем до Берлин. Затова, когато правим турне, голяма част от времето отива в път. В това отношение положението ни е по-тежко. Но не се оплакваме. Устройва ни да живеем в Русия и да пътуваме за концерти, не изпитваме затруднения.

От другата страна - По какъв начин модерните технологии и социалните медии помагат на група като вашата?

Александр Корсак - Интернет помага много. Аудиторията се увеличава, става безкрайна, защото всеки има интернет. Всеки фен на тежката музика в Европа има достъп до интернет. Също така има много независими списания, издания, радиостанции. Можеш да им пишеш, да се свържеш с тях. Това е едно неразорано поле и който е нагазил в него, намира своите слушатели. Несъмнено с развитието на технологиите става по-лесно да стигнеш с музиката си до слушателите и това е хубаво, поне според мен.

От другата страна - Трудно ли беше да започнете наново след промяната на името?

Александр Корсак - Решението не беше лесно, но в определен момент разбрахме, че пред NU-NATION вече няма перспективи. Обективно погледнато, развитието на проекта приключи и вече нямаше нищо за казване. Тоест, каквото имахме да кажем, го казахме и в един момент просто разбрахме, че или трябва да започнем отначало и да направим нещо ново, което може и да стане по-добре или си оставаме на това ниво. Всички решихме, че не трябва да се страхуваме. И сега не съжаляваме за предприетата стъпка. Напълно сме убедени, че решението, което взехме, беше правилно.

От другата страна - Какво прави групата по-различна от останалите банди в този стил?

Александр Корсак - Това е най-често задавания ни въпрос. Даже не разбирам защо. Все пак днес всяка втора нова група има женски вокал и свири метъл. Според мен това, което ни прави особени, е комбинацията от достатъчно брутална музика – ако се заслушате - и темпото е бързо, има много бласт бийтове, двойни каси. Ако вземем повечето от другите екстремни групи с женски вокали, те или имат по-лека музика, или само вокалът е екстремен. Не при всички, но при повечето е така. А при нас вокалистката пее много чисто, но използва и тежки вокали. Комбинираме ги и според мен именно групи, които смесват по този начин пеенето, не са чак толкова много.

От другата страна - Има ли причина да няма голяма група от Русия?

Александр Корсак - Всъщност, имаме една голяма група – АРКОНА, но те са от друг стил. Ако погледнем назад през последните десет години източноевропейската метъл сцена доста израсна като качество. И у нас, в Русия, преди десет години повтаряха „европейско ниво, европейско ниво“, всички гледаха към Европа, на първо място – към Германия, към Скандинавия. А днес и като ниво на изпълнението, и като качество на записа, и по много други параметри, руските групи са много близо до това, което предлага Западна или Северна Европа. Що се отнася до големите банди, в Източна Европа също се появяват – JINJER са една голяма група, а те, според мен, ще вървят все по-нагоре. INFECTED RAIN също. Според мен и на живо, и на запис те свирят не по-лошо от най-именитите в жанра. Активното развитие на бандите започна късно и ето, че сега в източноевропейската сцена вече има групи, които напълно могат да се конкурират със западните. Въпрос на време е и на желание и групите в Русия да започнат да го правят. За съжаление обаче страната ни е много затворена. Има голям вътрешен пазар и качествените банди работят за вътрешната публика и не стиган по-далеч от Прибалтика. Имам предвид, че те свирят там, където повечето хора говорят руски. В Европа излизат малко групи. Не мисля, че скоро нещо ще се промени, защото пазарът в Русия наистина е голям. Ако обаче тези банди пееха на английски и се опитваха да правят турнета в Европа, мисля, че щяха да намерят мястото си. Така че според мен в близките години в източноевропейските страни ще се появят групи, които ще излизат на големите фестивали и ще свирят напълно успешно.

От другата страна - Чувствате ли се свободни като музиканти?

Александр Корсак - В музиката – разбира се, каквото и да искам, мога да го направя. По отношение на свободното време - всеки от нас има работа, семейство, някои и деца, затова не можем да си позволим да изкараме десет месеца на турне, защото просто ще умрем от глад. А по отношение на музикалното себеизразяване – ние правим това, което искаме. Не се интересуваме, че някой някъде ще каже неща за нас. Каквото искаме, както го виждаме, така и го правим.

От другата страна – Заради новото начало на групата – има ли специални неща, които трябва да предприемете, за да станете известни? Защото музиката не е достатъчна за успеха днес…

Александр Корсак - Да, днес музикантът не може да си позволи, да се занимава само с музика. Говорихме си за сайтовете и радиостанциите – налага се да правим и това, да контактуваме, за да стигне творчеството ни до хората. Не сме отрили формулата на успеха – пътуваме, свирим, опитваме се да композираме качествена музика, да снимаме качествени клипове, които да са приятни и интересни за гледане. И каквото правим, се опитваме да го правим добре. А какво още трябва да предприемем, честно казано – нямаме рецепта.

От другата страна – Т.е количественото натрупване води ли до повишаването на качеството?

Александр Корсак - Не мисля. Струва ми се, че това не е съвсем правилно. Все пак необходимо е да впечатлиш не с количеството, а с качеството. Възможно е, ако постоянстваш, работиш и копаеш, да постигнеш нещо, но може и да не се получи. Може количеството никога, да не се трансформира в качество. По-добре е по-малко, но по-хубаво.

От другата страна - Имате ли някакви очаквания за участието си в България?

Александр Корсак - Според нашия опит, по-добре е да не правим прогнози. Но се надяваме, че хората ще дойдат да ни гледат.

От другата страна - Познавате ли някои български банди?

Александр Корсак - Не, от България познавам само звукорежисьора на INFECTED RAIN, който е от там.

От другата страна - Спомена INFECTED RAIN от Молдова, JINJER от Украйна – нямате проблеми заради конфликтите между държавите?

Александр Корсак - Не, нямаме абсолютно никакви проблеми. С JINJER се познаваме от 2012-та година, когато имахме концерт в Украйна. Те дойдоха, запознахме се и оттогава сме приятели. Приблизително от същото вреве сме приятели и с INFECTED RAIN. Чувстваме се чудесно с тях и никакви политически проблеми не влияят на общуването ни.

От другата страна - Какво мислите за музикалните формати по телевизията и те помагат ли на младите изпълнители?

Александр Корсак - Честно казано – не са полезни. Познавам хора, които са участвали. Това е просто шоу, което трябва да се покаже на публиката и, явно, да се спечели нещо от него. Познавам и участници, които даже са печелили. Първо, там журито не е съвсем от хора, които знаят как да работят. Доколкото разбирам, побеждават „своите“, а не тези, които наистина пеят добре. Тоест, тези, на които трябва да им се направи имидж, те побеждават в шоуто „Гласът на Русия” и после идват договорите, парите и така нататък. А ако нямаш връзки, най-вероятно няма да минеш дори подбора. Завършваме тъжно, но мисля, че хората, които наистина искат да пеят и го могат, го правят без всякакви шоу програми и друга подкрепа от страна на тези, които се занимават с телевизия. Има много талантливи изпълнители и даже, и без „Гласът на Русия” всички ги познават чудесно. Те се занимават с любимата си работа и живеят добре.

От другата страна - Телевизията прави хората известни…

Александр Корсак - Да, но както вече казах, нашият пазар е достатъчно затворен. Ако си изключително популярен в Русия, в Германия може никой да не дойде на концерта ти. Затова, ако имаш нужда от популярност само в Русия, има смисъл да участваш в телевизионните музикални формати.

От другата страна - Както го направи Даря Ставрович...

Александр Корсак - Да, но тя всъщност и преди шоуто „Гласът на Русия” беше достатъчно известна, защото в Русия група СЛОТ на практика са, ако не сред най-известните, то със сигурност са сред най-значимите банди.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов