Интервю с Matthew Greywolf (POWERWOLF) ...

Интервю с Matthew Greywolf (POWERWOLF)

За 15 години POWERWOLF издадоха седем албума, средно по един на две години и се утвърдиха като една от най-добрите пауър метъл банди. Съчетанието от плътен и мощен звук, църковен орган и школувания глас на Attila Dorn създават онази интересна атмосфера, която привлича слушатели и фенове. За това и новият албум на групата „The Sacrament of Sin” е надграждане, но и поглед към корените, споделя китаристът Matthew Greywolf. Религиозните теми в текстовете на групата не се приемат еднозначно. За повечето слушатели обаче, те са просто част от модела, който POWERWOLF са си изработили. Самите музиканти винаги вкарват тънка ирония, за да подчертаят, че не трябва да се приемат толкова сериозно. Което показва, че не са някакви фанатици. Определят се като проповедници, но на хеви метъла, защото кредото им е, че метълът сам по себе си е религия…

Интервюто с Matthew Greywolf (POWERWOLF) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 29.10.2018 година, както и предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР. Интервюто е публикувано и на WeRock.bg


От другата страна - Привет, Matthew, последният албум на POWERWOLF „The Sacrament of Sin” естествено развитие ли е за бандата?

Matthew Greywolf - Смятам, че наистина че имаме много голямо развитие в „The Sacrament of Sin”. Албумът се получи много разнообразен. Вкарахме много нови елемнти в звука на групата. Има много различен материал в него. Считам, че поставихме основите на нещо много по-различно и стъпихме на друго ниво с него.

От другата страна - Колко е важно за вас да се придържате към корените на групата и в същото време да бъдете иновативни, което да поддържа интереса Ви като музиканти?

Matthew Greywolf - И двете положения са много важни за нас. Вече имаме утвъредн звук, който харесваме. Далече сме от това, да го изоставим за сметка на нещо коренно различно. Винаги обаче е интересно да включим нещо ново и свежо във вече утвърденото състояние, за да ни бъде интересно и на нас, и на феновете. Бих отбелязал, че „The Sacrament of Sin” е типичен албум за групата, но с нови подправки. Има елементи, които никога преди не сме използвали – повече оркестрации например. И преди ги е имало, но не и в количеството, в което сме ги разработили сега. Също така има малки детайли като в „Incense and Iron”, където използваме гайди и хърди-гърди. Също така този път имаме и терамин. Като цяло композиционният процес беше много по-динамичен, отколкото в миналото.

От другата страна - Как според теб феновете ще приемат тези нови елементи и инструменти, които не са много типични за група като вашата?

Matthew Greywolf - Няма как да предвидя тяхната реакция. Всичко зависи от тях. Но бих отбелязал, че използването на тези нови за нас елементи не е целенасочено. Превърнали сме ги като част от групата. Те звучат като POWERWOLF. Това е много важно за нас. Когато експериментираме с нови елементи и инструменти е много важно да си отговорим на въпроса, дали те пасват на звука на групата или просто ги използваме, за да изглежда, че вкарваме нещо ново. Винаги се подпитваме това POWERWOLF ли е или не е. Новите идеи, които използвахме в албума, наистина са част от групата, така звучат. Надявам, се че и феновете ще ги усетят по същия начин, както ние ги виждаме.

От другата страна - Има ли момент на съмнение, когато новият албум е вече факт, че той е точно онова, което очаквате?

Matthew Greywolf - Не! Никога. Като артист никога не трябва да се съмняваш в онова, което правиш. Винаги трябва да даваш най-доброто от себе си и да - трябва да си убеден в него. Това правим и ние. Обичаме това, което сме създали в този албум. Дори и никой друг да не го припознае, аз ще продължа да отстоявам позицията си, че го харесвам. Нямам никакви съмнения по този въпрос. Разбира се, че винаги нещата опират до личния вкус на слушателя, когато този диск се определя или много добър, или като много лош. Обаче това не рефлектира върху нашето мнение за него.

От другата страна - Каква е ролята на артиста в едно общество – сега и в миналото? Тя промени ли се с годините?

Matthew Greywolf - Не смятам, че се е променила. Днес обаче има различни аспекти. В изкуството има момент на забавление и музиката за мен е точно това. Тя е средство, с което човек може да избяга от ежедневието. Концертите са точно това. И в същото време ролята на изкуството е да бъде отражение и огледало на обществото, да показва процесите в него.

От другата страна - С музиката обикновено се прокарват послания. Вие какво искате да споделите с феновете?

Matthew Greywolf - Ние не споделяме послания. В текстовете няма закодирани бележки. И отново искам да натъртя, че в музиката ни няма и религиозни послания. POWERWOLF определено е група за развлечение. Искам феновете да си изкарват страхотно с нас, като заедно се наслаждаваме и празнуваме хеви метъла. И ако те са доволни и от текстовете по същия начин, както от музиката ни, това ще е страхотно. Ако открият някакви послания в лириките ни, също ще е яко. Но ние не разпространяваме никакви конкретни идеи.

От другата страна - Заради съдържанието на текстовете, правите ли предварителни проучвания за темите, които интерпретирате, за да ги направите подходящи за песните?

Matthew Greywolf - Разбира се. Но това е нещо, отвъд онова, което правим в групата. Текстовете ни са за митологията, религията и нейната история. Това са теми, които са ни интересни по принцип. И е естествено те да са част от текстовете на песните ни. Ще се чувствам тъпо, ако реша да напиша нещо на тема астрономия, защото съм много бос в тази област. Докато всички в групата се интересуваме и четем много за древната митология, за религията, то е съвсем нормално да пишем текстове, вдъхновени от тях.

От другата страна - Днес е много деликатно да се говори за религиите. Не се ли страхувате, че някой може да Ви разбере погрешно?

Matthew Greywolf - Никога не можем да сме сигурни, че нещата няма да се развият по този начин. И в интервютата, които правим, винаги даваме да се разбере, че изпитваме уважение към всички религии и не съдим религиозните чувства и убеждения на хората. Създаваме текстове за историята на религията, но не сме проповедници на религиозни послания и не подстрекаваме към неуважение на някоя религия. Лично за мен вярата е нещо индивидуално. Тя е интимно и лично преживяване. Всеки трябва да намери своите отговори за нея. Никога не бих си позволил да съдя коя религия или философия е по-подходяща за другите. Това е индивидуално решение на всеки един човек поотделно.

От другата страна - POWERWOLF е съвременна банда. Има ли граници, които никога не бихте си позволили да прескочите като група? И притеснявате ли се от политическата коректност?

Matthew Greywolf - От позицията на артист за мен е много важно да имам свободата да изразя онова, което искам. Също така до момента никога не съм попадал в ситуация и не съм имал необходимост да пиша за неща, които не са ми били позволени. Смятам, че сме късметлии, че живеем в свят, в който можем да се изразяваме свободно. POWERWOLF твори в творческа среда без ограничения. Можем да кажем всичко, което искаме. Задължен съм обаче да отбележа, че не виждам POWERWOLF като група, която трябва да бъде критична към политиката и да критикува недъзите на обществото. Ние сме просто рокендрол банда, която има за цел да забавлява. Няма да се оправдавам и да обяснявам, че за да се изразят с музиката си, POWERWOLF дават тълкувания на някакви неща.

От другата страна - Връщаме се на новия албум на групата „The Sacrament of Sin” – каква е голямата цел пред него?

Matthew Greywolf - На първо място се надявам, че всички фенове ще го харесат. Това е много важно за мен и много по-важно от всякакви медийни оценки, както и чартови позиции. За мен най-щастливия момент по отношение на новия албум е, когато тръгнем на турне и видя, че публиката харесва новите ни песни, колкото старите. Тогава вече съм сигурен, че сме си свършили работата по новото издание както трябва.

От другата страна - Кой момент от подготовката на новия албум Ви отне най-много време?

Matthew Greywolf - Определено това е работата по оркестрациите. Работихме по тях с Joost van den Broek, който е композирал за AYYREON и EPICA. Бях много навлязъл в детайлите на композиционния процес, хармониите, по структурите на оркестрациите с него. Беше много емоционален и интересен момент. Докато изчистим всичко по оркестрациите, ни отне няколко месеца,.

От другата страна - Има ли гости в „The Sacrament of Sin”?

Matthew Greywolf - Никога не сме имали гости в албумите ни и никога не съм смятал, че са ни необходими. Всеки един албум на POWERWOLF трябва да представя бандата, а не да се отвлича с гости. Може би след време, ще поканим един или двама. Не съм сигурен още. До момента никога не сме чувствали необходимост от гост участия.

От другата страна - Няколко различни въпроса – каква е разликата между Matthew Greywolf и Benjamin Buss?

Matthew Greywolf - Бих казал, че Matthew Greywolf е креативната част от мен. Той е нещо повече от име, което използвам за сцената. Matthew Greywolf е личността, която излиза пред публиката, личността, която изпълнява музиката. Разбира се, той е отражение и на личността ми в цивилния живот. Малко или много обаче трансформацията е налице, защото използвам грим и сценично облекло, с което се представям, когато съм на сцената. Прякорите и дрескодът са по-скоро част от ритуал, който е много важен за нас.

От другата страна - Има ли напрежение между сцената и завръщането ти в реалния живот?

Matthew Greywolf - Понякога да. На сцената от нас се проявява онази част, която ни кара да сме много изразителни. Иначе съм много спокоен човек. За това и понякога, когато не сме на сцената, ни отнема известно време, за да се завърнем в състоянието и личностите, които сме в живота.

От другата страна - В коя работа си ужасен?

Matthew Greywolf - Във всичко, в което се изискват някакви конкретни практически умения. Не мога да съм дърводелец например. С две леви ръце съм. Много съм зле. Когато трябва да се свърши нещо вкъщи, дори и не си помислям, че бих могъл аз да го направя. Пълна нула съм.

От другата страна - Кой момент от живота си би определил като най-страхотният?

Matthew Greywolf - Два са – раждането на двете ми деца!

От другата страна - Те научават ли те на нещо?

Matthew Greywolf - Разбира се. Децата ти показват всъщност какъв е смисълът на живота. Те го осмислят. Също така могат да те върнат към моментите на креативност. Да ти припомнят какво всъщност се крие зад нея. Говорят прямо и умно, без да осъзнават колко са мъдри всъщност.

От другата страна - Има ли нещо, което винаги си искал да опиташ, но се страхуваш твърде много?

Matthew Greywolf - Много добър въпрос. Най-вероятно да скоча с парашут. Представям си, че ще бъде страхотно преживяване, но прекалено много се страхувам, за да го направя.

От другата страна - В такъв случай с какво не се справяш, но обожаваш да вършиш?

Matthew Greywolf - Готвенето.

От другата страна - Връщаме се към изкуството – защо поколенията винаги сравняват постиженията си в музиката?

Matthew Greywolf - Има моменти, в които музиката е играла много важна роля в живота на някого и е съпътствала неговото изграждане като личност. Ако говорим за мен, станах хеви метъл фен на 11 години и стилът определяше моята идентичност. Тогава на феновете на метъла, се гледаше като на аутсайдери. Аз бях такъв. Всички останали слушаха някакви други работи като поп музика. Обаче имахме собствен свят, не ни пукаше какво говореха останалите, защото те идея си нямаха, колко велика музика слушахме. Смятам, че това е момент в живота, когато човек се олицетворява с групите, които слуша и тяхната музика, израства с тях и те винаги са били и остават много важни за него.

От другата страна - Защо днешното поколение приема музиката за даденост?

Matthew Greywolf - Това определено е проблем. Проблемът генерално е как да се промени отношението към авторските материали. И тук не става дума само за музиката, а за литературата, киното, за всичко, което е натоварено с авторски права. Определено има обезценяване на този труд, погледнато от финансова гледна точка. От друга – днес можеш да достигнеш до милиони произведения за секунди. Когато бях тийнейджър, винаги бях супер щастлив, когато се доберях до песен на IRON MAIDEN. Беше супер специално преживяване. Това отношение обаче днес е занулено. От друга страна ми се иска да търся позитивните моменти в положението, в което сме в момента. Днешното поколение има достъп до толкова много различни неща. А това му дава свободата да формира собствен вкус към всичко.

От другата страна - След 15 години с POWERWOLF вярваш ли на инстинктите си, че онова, което създаваш, ще отговори на моментното състояние на групата?

Matthew Greywolf - Не, не винаги. Има музика, която запазвам за себе си, когато усетя, че не се връзва с групата. Това е положението с процеса на креативност. Винаги съм казвал, че ако поне една от десет идеи е достатъчно добра и пасва на POWERWOLF, значи нещата са супер. Смятам, че е много важно да съм много самокритичен, когато става дума за музиката на групата.

От другата страна - Кой е твоят най-„Спайнъл тап” момент?

Matthew Greywolf - Има един. Бяхме заключени в гримьорната ни в бекстейджа пет минути преди да се качим на сцената. Супер „Спайнъл Тап” и никой не си носеше телефона. Стояхме вътре, подготвяхме се да се качим на сцената, а вратата беше заключена. Всички от екипа бяха вече на сцената, чакайки ни да се появим. Телефони нямахме с нас или бяха с паднали батерии. Отне ни близо 10 минути, за да привлечем вниманието на някого и да се разбере, че сме заключени в тази стая. Наистина откачен „Спайнъл Тап” момент.

От другата страна - Къде беше този концерт?

Matthew Greywolf - Беше преди известно време… Май през 2010.

От другата страна - А кой тогава е твоят най-рокендрол момент?

Matthew Greywolf - Може би, страхотното парти с KREATOR след едно фестивално участие. Те са ми герои от детството. Пихме страхотно вино. Радвахме се, че сме просто заедно на фестивала. Това е един от моментите, които ще помня вечно.

От другата страна - И накрая, ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния Matthew Greywolf, какъв съвет би му дал?

Matthew Greywolf - Да не спира със спорта, защото ще надебелее. Спрях на 20-ет. Не точно напълнях, но си нараних гърба и наистина съжалявам, че вече не спортувам.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов