Интервю с George Emmanuel (LUCIFER’S CHILD, ...

Интервю с George Emmanuel (LUCIFER’S CHILD, екс-ROTTING CHRIST)

Макар и млада банда с едва два албума LUCIFER’S CHILD никак не са за подценяване. Идват от Гърция, а гръцката сцена последните години доказва, че тм случайни неща няма. Само вижте групи като ROTTING CHRIST, NIGHTFALL и SEPTICFLESH. LUCIFER’S CHILD са тръгнали по техния път. Стъпили са на опита, на тези групи, на основата, която те са изградили, за да създадат своя собствен блек метъл свят. На 23 март водените от George Emmanuel LUCIFER’S CHILD ще представят новия си ритуал „The Order” и в София.

Интервюто с George Emmanuel (LUCIFER’S CHILD, екс-ROTTING CHRIST) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 18.03.2019 година.


От другата страна - Привет, George, след седмица LUCIFER’S CHILD идват отново в България...

George Emmanuel - Да, почти две години по-късно. Много съм доволен, че първото ни хедлайнърско шоу ще е в България. Когато свирим при Вас, го чувстваме все едно сме си вкъщи. Нямам търпение отново да преживея онази изпълнена с интензивност нощ от предишния път. Бяхме в центъра на пожара. Обичам го това усещане.

От другата страна - Ще представите „The Order”, новия албум на групата – как той попълва пъзела зад името LUCIFER’S CHILD?

George Emmanuel - Ще започна с това, че този албум излезе преди няколко месеца, през ноември, от „Agonia Records”. С тях започнахме ново сътрудничество, независимо че самият аз не обичам да скачам от една на друга звукозаписна компания, както и да променям членове на бандата и т.н. Предпочитам стабилен отбор. Но почувствах, че връзката с тях е следващата стъпка за групата. Защото исках повече блек метъл, който е в основата на произхода ни и корените ни. „The Order” е много близо до причините, заради които започнах да свиря тази музика. Което означава, че е близък до моите влияния и герои. Няма значение кои са – CELTIC FROST, VENOM, BATHORY, DISSECTION, NIFELHEIM и др. Този албум е резултат от пътешествието, което предприех през последните три години. Изолирах се, композирах, правех го по най-добрия начин, на който съм способен, опитвайки се да използвам всички мои чувства и емоции, опитът ми, в този албум. Също и нещата, които съм научил през целия ми живот. Надявам се, че в момента това се предава и на хората, които го слушат, за да могат да го разберат, да го чуят.

От другата страна - Албумът звучи съвременно, независимо че си се обърнал към поризхода си, може би говориш за идеите?

George Emmanuel - Да, точно така. Започнах да слушам метъл, заради тези групи, които изброих. Уважавам корените си, но винаги насочвам усилията си към нещо, което да звучи като за 2019, а не да копирам звука на екстремната сцена от 80-те или 90-те. Не искам да съм копие. Опитвам се да създам звук, който след 20 години отново ще е актуален. Не да копирам звука на героите ми. В „The Order” отдавам почит на корените ми, използвам моите неща, влиянията, които са ме създали, но се опитвам на върха да поставя нещо интересно, само за да дам идентичност на LUCIFER’S CHILD, както и да дам представата как звучи блек метълът през 2019 според мен, а и както останалите от групата го усещат.

От другата страна - Какво прави звука на LUCIFER’S CHILD уникален днес, защото с техниката и технологиите можеш да постигнеш каквото си поискаш?

George Emmanuel - Това е така. Не смятам, че при нас има някаква технология или специален звук, просто различното е начинът, по който създаваме музика. Няма нещо специфично, което да ни кара да работим по определен начин. Всяка песен, създадена за този албум, представя различен подход на работа. Няма някакъв специален китарен звук, китарна или ударна техника. „The Order” се появи много лесно, защото просто изразих по най-простия начин нас самите.Това сме ние и няма нищо специално в техниката, която сме използвали.

От другата страна - Ти самият беше част от ROTTING CHRIST, в групата има членове на NIGHTFALL и CHAOSTAR – как се предпазвате, за да не повтаряте тези банди?

George Emmanuel - За да свирим в групи като ROTTING CHRIST, NIGHTFALL и CHAOSTAR, особено в ROTTING CHRIST и NIGHTFALL, трябва да уважаваме пътя, по който те са вървяли през всички тези години. Идеята за създаването на LUCIFER’S CHILD беше необходимостта да изразим онова, което наистина искаме, защото в другите групи, които вече спомена, има граници, които трябва да уважаваме. За нас LUCIFER’S CHILD е каналът, в който се чувстваме напълно свободни да вкараме и покажем всичките си идеи, емоции, страст за музиката без каквито и да било ограничения. Също така можем да запазим идентичността си, която да отличава песните ни и музиката ни. Смятам, че това е едно от най-важните неща. Няма смисъл да копираме ROTTING CHRIST или NIGHTFALL в LUCIFER’S CHILD. В противен случай просто щяхме да свирим в тези групи. И нямаше да използваме нашите артистични способности и артистичен поглед за нещо по-различно. Просто щяхме да сме китарист, басист и барабинст, които изпълняват музиката на друга група. Което не искаме да правим, защото настояваме да изразяваме нашата музика.

От другата страна - Голямата цел пред всяка група е да изгради свой разпознаваем звук. Той обаче превръща ли се преча след време?

George Emmanuel - Никога не съм изпитвал нужда да се пробвам в друг стил. Аз харесвам и ми доставя удоволствие да слушам различни видове музика – експериментал, дарк американа, фолк, наистина ми харесва да ги слушам, но в края на краищата музиката, която обичам да се изразявам през последните години е блек метълът. Ако някога усетя, че не мога да му дам повече или поискам да създам нещо различно, ще потърся друга посока встрани от LUCIFER’S CHILD. LUCIFER’S CHILD е блек метъл банда. И при нея звукът никога няма да бъде променен. Не казвам, че ще продължим винаги да изпълняваме едно и също, но ще съхраним блек метъл идентичността и уважението, което съществува към него и към нас. Въпросът не опира до това да експериментираме с всичко на всяка цена. Искам да съм фокусиран върху онова, което правя. Не искам постоянни промени, искам стабилен и разпознаваем звук. Да, може да има експерименти, но не и с различни музикални стилове. Не искам джаз елементи в нашия блек метъл. Или електронна музика в стила ни. Искам да изпълнявам блек метъл, защото го харесвам. Ако някой ден поискам да създам нещо различно, ще бъде в различен проект, няма да е в LUCIFER’S CHILD. Групата ще остане блек метъл.

От другата страна - Предимствата и недостатъците групата ти да се казва LUCIFER’S CHILD?

George Emmanuel - Не смятам, че в 2019 трябва да имаме проблеми с името на групата. Но преди време се наложи да пропуснем един фестивал в Румъния точно заради името. Страшно много съм разочарован, че все още има християнски общности, които все още се борят и протестират срещу някакъв, измислен от самите тях сатанизъм, въстават срещу блек метъл бандите, като вярват, че те свирят срещу техните вярвания. Това ме разочарова много. Още повече, че сме в 2019 година и тази консервативност ми се струва много глупаво поведение. Все едно те искат да се върнем в пещерите. Отново да живеем в първобитно общество. Стигнахме до момента, в който организаторите на този фестивал отмениха нашето участие. Те искаха да се появим на феста, но християнската общност в града започна да им създава проблеми. Не знам как да това коментирам. Не очаквах проблеми. Обаче ние сме тук и заставаме твърдо зад убежденията си. И съм сигурен, че ще е справим с подобно отношение. Не искаме да го приемаме като проблем и няма граници, които да ни спрат да правим концерти и хора, които да ни накарат да замълчим.

От другата страна - Защо секцията за албуми на вашия сайт е кръстена „Ритуали”?

George Emmanuel - Гледам на нашите концерти като ритуали. Защото всяко шоу е нещо повече от излизане пред публика и свирене на китара, както за мен, така и за останалите от групата. Концертите ни не са просто свирене на инструменти, не са само, за да забавляваме. Има нещо по-дълбоко. Предпочитам да използвам думата „ритуал”, защото чрез нашата основна цел, която са концертите, посредством контакта с публиката, се осъществява обмяната на идеите на LUCIFER’S CHILD. По този начин се доближаваме до целта ни. И всъщност цялото упражнение не е просто да се хванем за инструментите. Когато сме на сцената усещаме много повече от самото свирене. Усещаме енергията между нас и хората, които са дошли да ни гледат. Винаги се опитваме по време на концерт да дадем всичко от себе си, цялата сила и мощ, лудост и гняв, страст, с които сме обладани. И то по най-добрия възможен начин, на който сме способни.

От другата страна - Как управлявате енергията между групата и публиката по време на концерт?

George Emmanuel - Всеки концерт е различен. Трябва да отбележа, че няма определена формула. Крайната ни цел по време на един концерт е контактът, който имаме възможност да осъществим с публиката. Контактът, който ни прави едно цяло, който създава едно обединение между нас, като група и феновете, които са дошли да ни гледат. Това се опитваме да постигнем на нашите изяви. Тази най-висока връзка с хората пред сцената. За да можем да споделим страстта ни към музиката с тях.

От другата страна - И на края, би ли сподели защо се раздели с ROTTING CHRIST? Просто беше обявено, че вече не си част от групата и нищо друго...

George Emmanuel - Достигнах до момента, в който усетих, че повече не мога съм отдаден на две групи. Също така имам звукозаписно студио тук в Атина, записвам и други банди, продуцирам. В един момент осъзнах, че ако LUCIFER’S CHILD станат по-активни, няма да мога да се справя и с двете групи. Защото трябва да съм продуктивен и да работя и с двете. И за ROTTING CHRIST, и за LUCIFER’S CHILD. Не бях част от ROTTING CHRIST само, за да свиря на китара. Аз правих записите, организирах всичко за концертите, за да помагам на Sakis и Themis с всичко, за което се сетиш, защото една група има много и различни аспекти на работа. Правейки същото нещо и на същото ниво и за LUCIFER’S CHILD, нямаше как да се справя и в двата лагера. Щяха да се появат проблеми, щях да допускам грешки, щеше да има застъпване с тур дати, щеше да се наложи да свиря по два пъти на концерт, щеше да се налага да се справям по два пъти с едно и също нещо и зад сцената, за мен щеше да настъпи хаос. Така преподчетох да не съм мултифункционален в различни групи, а да се концентрирам върху едно или две неща и то да ги върша по правилния начин, вместо да се разкъсам между четири или пет дейности и то да ги изпълнявам панически. Предпочетох да се фокусирам върху една група и ежедневната ми работа, която е свързана със студиото. Не исках да се разкъсвам на хиляди парчета, щеше да бъде хаос, пълно бедствие за мен.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов