Интервю с Kjetil Nernes (ÅRABROT) ...

Интервю с Kjetil Nernes (ÅRABROT)

Точно четири години след първия им концерт в София, японските експериментатори MONO отново ще се качат на сцената на клуб „Mixtape5”, за да ни отведат на инструментално пътешествие, както само те могат. През 2019 година емблематичната пост-рок формация отбелязва своето 20-годишно съществуване с нов албум – „Nowhere Now Here”, който ще бъде и фокус в предстоящото европейско турне. На това турне към тях се присъединяват и пионерите на истинския норвежки арт рок ÅRABROT, група с богата дискография и също с актуален дългосвирещ запис в пост-пънк, нойз рок стилистиката, с която са известни. „Who Do You Love” е отчасти записан в „Electrical Audio”, студиото на Steve Albini, след като вокалистът Kjetil Nernes преборва коварния рак на гърлото. Самият той се оказа много интересен събеседник. Доказателството е в следващите редове… Иначе с концерта "Rawk’n’Roll" ще отбележат 15-годишнината си!

Интервюто с Kjetil Nernes (ÅRABROT) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 18.02.2019 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.


От другата страна – Привет, Kjetil, би ли представил ÅRABROT на българските фенове, идвате за първи път у нас?

Kjetil Nernes - Да и аз така мисля. „Араброт” или на норвежки „Ораброт”, е норвежка рок банда, може би нойз рок група. За времето, в което съществуваме, сме издали осем албума. Последният, който се казва „Who Do You Love”, беше издаден от немски лейбъл, ситуиран в Берлин. През април и май започваме европейско турне в подкрепа на този диск. Ще бъдем с японската група MONO, както и с една английски челистка, която се казва Jo Quail. Личното ми мнение е, че това е много добра музикална комбинация и нямам търпение турнето да започне. С него за първи път ще посетим и България, което е страхотно.

От другата страна - По какъв начин новият Ви албум „Who Do You Love” попълва пъзела зад името ÅRABROT?

Kjetil Nernes - Не мога да говоря за името, но за албума – направихме го и го издадохме миналата година чрез „Pelagic Records”. Предишният ни се казва „The Gospel”. С него нещата за нас се получиха много добре и той ни отвори много врати и много възможности. Също така „The Gospel” беше много специален албум, защото го направих, докато бях болен. По това време имах рак. Постоянно очаквах смъртта. Периодът беше наситен с много емоции. След като излезе, „The Gospel” се прие много добре, стана албум на годината, привлякохме голямо внимание с него. След което изведнъж за нас спря да се говори. Пълна тишина. Нищо не се чуваше за ÅRABROT, нито от нас, нито за нас. Тогава започнах да се чудя как да се сработя с тази тишина, как да изляза от нея – с още повече тишина или по друг начин. Отне ми време да осъзная, че искам да се сработя с нея, да я съчетая с причината, да съм в група, с основанието ми след толкова много години да продължавам, да създавам музика, да намеря посредством нея отговор на въпроса, защо продължавам, да издавам албуми. И причината за всичко това е любовта към музиката. Просто е. Това е любовта ми към рокендрола. Причините за онова, което обичаш, могат да те отведат към самото начало, към времената, когато всичко е започнало. Днес съм много щастлив как ми се получават нещата и съм доволен. За мен всичко изглежда. Много съм щастлив. Ако трябва да отговоря на въпроса ти за пъзела, който новият албум попълва, ще кажа, че „Who Do You Love” е поглед назад. Съществуваме повече от десет години, издали сме осем албума и с последния усещам, че сме затворили кръга. С него се върнахме там, където започна всичко за нас. Независимо, че се намираме в съвсем различна позиция, усещам, че се върнах към онези впечатления, състояния и вдъхновения, които са ни провокирали, за да създадем ÅRABROT. Усещането е много специално. Това ме кара да се чувствам много щастлив, защото стигнах далече и в момента усещам, че съм приключил с един цикъл, стигнах края. Направих пълен кръг, както казват. Това ме кара да се чувствам добре и щастлив.

От другата страна - Коя тогава е следващата стъпка? Кое е следващото начало?

Kjetil Nernes - Мисля, че новото начало е вече в ход. По много начини „The Gospel” беше краят на пънк ерата на групата, първата част от нейната история и с него поставихме началото на втората част – край с „The Gospel” и началото с „Who Do You Love”. Следващата стъпка ще бъдат повече турнета и фестивални участия, ще промотираме „Who Do You Love”. Следващата стъпка ще бъде следващият албум, който се надявам да излезе следващата или по-следващата година. Имам вече някои планове, но е рано да говоря за това. Идеята ми е да продължа фокуса си върху рок музиката, която аз обичам, вдъхновен от много американски и британски ню уейв банди от началото на 80-те – нойз рок, експериментални, ню уейв банди като KILLING JOKE, THE STRANGLERS, WIRE, PERE UBU, PUBLIC IMAGE LTD. Убеден съм, че ще продължим работа в тази посока.

От другата страна - Би ли сподели – „кого обичаш”?

Kjetil Nernes - В личен аспект, обичам жена си и дъщеря си, тях със сигурност. Ще се спра и на музиката, която обичам. Обичам много от нея, което е много важно за мен. Колкото повече остарявам, толкова повече осъзнавам колко много обичам музиката. Основно това са рока и джаза. Също така обичам хубавата храна и добрите питиета. Има много неща по света, които заслужават любов. Понякога пропадам в собствената си мизантропия и забравям за този факт, но всъщност по света има и много добро.

От другата страна - Има ли артисти в музикалната ти колекция, за които никой не предполага?

Kjetil Nernes - Това е добър въпрос. Най-вероятно някои хора не биха предположили, колко голямо музикално разнообразие има в колекцията ми. Има много групи, не бих ги определил като поп. Рокът наистина преобладава. Също така обаче присъства и много авангардна музика, като ембиънт или прото авангард, имам много композиторски неща като на Karlheinz Stockhausen. Също така в колекцията ми има и много джаз, особено от края на 80-те. Последните години слушам много подобна музика като John Coltrane и Miles Davis. Много ми е интересно какво предполагат хората - какво според тях би трябвало да има в колекцията ми или какво не трябва да има. Това е добър въпрос. Съпругата ми има няколко записа на Madona, които стоят при моите. Може би това е изненадващо.

От другата страна - Би ли споделил няколко думи за проекта, в който озвучавате прожекции на неми филми от 20-те години на миналия век?

Kjetil Nernes - Интересното е, че по време на тези изпълнения ние пак сме ÅRABROT, същата група, но под друга светлина. Много сме различни. Вместо в традиционния рок, нагазихме в ембиънт, дроун, експерименталния отворен проект, в който участваме с много гост музиканти. Няколко пъти сме канени на различни филмови фестивали, за да озвучаваме на живо филми. Всичко започна преди много години по случайност. Тогава ни попитаха дали бихме искали да създадем музика по един много стар шведски филм, който e нещо като документален слашър на ужасите „Witchcraft Through the Ages” от 1922. Направихме го и към нас заваляха предложения. Продължихме с този страничен проект. Така стана, че през по-голямата част от времето бяхме рок група, но веднъж или два пъти в годината правим и по-различни концерти с гости, с различно оборудване и на различна сцена. Дори веднъж направихме пет часово изпълнение, много на север в Норвегия, в Тромсьо на един филмов фестивал, който се провежда в най-старата кино зала в Северна Европа – „Verdensteatret”, построена през 1916 година и все още действаща. Филмът, който озвучавахме беше „Die Nibelungen” – стар немски филм от 1924 година, който е в две части и близо шест часа. Участието ни беше записано и редактирано до един час. Това е тайна, но скоро записът ще бъде издаден като наш албум. Надявам се това да стане през тази пролет преди турнето с MONO. Тази част от ÅRABROT е жизненоважна за нас, както и другата, но е малко по-различна. Всъщност ÅRABROT е звяр с едно тяло и две глави, както обичам да казвам.

От другата страна - Как намираш баланса между собствената си композиторска необходимост и създаването на песни, които да бъдат достъпни за слушателя?

Kjetil Nernes - Това е добър въпрос, защото в продължение на много години създавах музика единствено за себе си. Което означава, че композирах музика, която за мен звучеше добра и интересна. И като песен, и като звук, и не се интересувах дали хората я слуша и харесват или не. В много посоки нещата така работеха и за мен всичко беше наред. Обаче по много други начини май не беше толкова добре, защото от страни изглеждаше арогантно. В някаква степен представянето на музиката ми в последствие изискваше допълнителни усилия. Защото за много слушатели беше трудно, беше невъзможно да я разберат, те не я намираха за интересна, не ги хващаше, не й отделяха време, за да я чуят в дълбочина. Отделих много време на този проблем, защото изглеждаше, че заради моите интереси, много от музикалните любители пропускат ÅRABROT. Нашата музика си оставаше неразбрана по някакъв начин. Така през последните години се фокусирах повече върху музиката, с която се чувствах комфортно, създадена по моя начин, с моя звук, с моята визия за структура. И в същото време се опитвам да комуникирам с феновете на групата, с моите фенове. Може би по този начин е по-лесно да бъда разбран, което ще провокира интереса на повече хора. Същата е целта и пред името на бандата. През годините много хора са се чудели какво точно означава ÅRABROT. Какво е, защо сме се нарекли точно по този начин, за какво всъщност става дума… А обяснението е, че името идва от място в града в Норвегия, на което съм израснал. Това е името на мястото откъдето идвам. И то не означава нищо. Никой не знае какво е неговото значение. Най-вероятно е старо викингско име.

От другата страна - Заради музиката и името на групата – днес провокациите имат ли смисъл?

Kjetil Nernes - Директните провокации в тяхната цялост май не работят вече. В музиката тя трябва да произлиза от стария начин. Marilyn Manson от 90-те май остана последния провокатор. Днес провокацията като че ли е поизчистена и се поразми. Причината е голямото количество музика, което има достъп до интернет и до социалните медии. Самият аз не се интересувам много от нивото на шока в музиката. Не се интересувам от провокацията. Изглежда, че някои от нашите действия също са се приемали като провокация, но идея си нямам защо се е получило така. Дори не знам как се е появила тази провокация. Може би някои от стъпките, които сме предприели, са се сторили агресивнина някои хора. Но провокацията никога не ни е била цел. Може би, провокирането на екстремни емоции или екстремна музикална среда, създава подобно чувство. За мен тази посока в изкуството ми умря, след като се разболях и бях на крачка от смъртта. Наистина бях много зле. Осъзнах колко е истинска смъртта, колко е реална, реална като живота. Сетих се как навремето сме писали песни за смъртта, вдъхновени от SLAYER. Когато преминавах през болестта, осъзнах колко кухо звучат тези музикални идеи. Осъзнах, че в смъртта няма нищо измислено. И че има голяма разлика между онази анимационната, слейърска смърт и истинската. Днес от моя страна нямам никакво отношение към провокацията. Днес искам да покажа на хората интересна и добра, и добре звучаща рокендрол музика. Това и правя.

От другата страна - Преди няколко години ÅRABROT спечелиха норвежко „Грами” за метъл . По какъв начин тази награда промени гледната ти точка за музиката?

Kjetil Nernes - Преди да спечелим „Грами”, си мислех, че много неща ще се променят за групата. Обаче в действителност една такава награда не променя толкова много. Почти нищо не променя. Всъщност промени статута ни в Норвегия, защото сега е по-лесно да участваме на някой фестивал. Но в Европа и в Америка всичко е както преди. Дори за американците е странно, че имаме „Грами”. Мислех си, че ще ни се отрази позитивно, а се оказа, че те недоумяват, защо са ни отличили. Може би защото в САЩ награждават някакви скапянаци. В Норвегия това е голямо нещо. Бяхме отличени в метъл категорията, а в Норвегия имаме много добри метъл банди. Винаги е чест да получим подобна награда. Лично за мен отличието не промени кой знае какво, но съм много горд, че получихме подобно признание.

От другата страна - Има ли недостатъци ранната слава?

Kjetil Nernes - При нас тя липсва и не знам как наистина работи. Обаче забелязвам, че ранната слава се отразява зле на начинаещите артисти, защото те не могат да продължат да работят на същото нито продължително време. Защото се изгубват във вниманието, което получават, в ранния успех на първия или втория албум. Защото е трудно този успех да се превърне в постоянна величина и за останалите трети, четвърти, пети или шести диск. Постоянно трябва да се развиват и то по начин, за който смятам, че е почти непостижим. Липсата на ранна слава позволява постепенния прогрес. Той е основата на един естествен път към дълголетие. Има много примери за това, че колкото по-продължителна кариера има една група, толкова по запомнящи се издания прави. И в тази посока има постоянство. По този начин една банда се озовава в положението наистина да издава златни албуми. Има голяма разлика с ранната слава. Имам приятели, които получават страхотна популярност много рано и за тях става много трудно да продължат, да се завърнат и да повторят успеха. Не съм сигурен кой начин е по-добър, но трябва да се заредиш с търпение, ако искаш да си отново на върха. Обаче подобно търпение май не е за всеки.

От другата страна - Има ли правилно състояние за слушане музиката на ÅRABROT?

Kjetil Nernes - Различно е за различните хора, но знам, че за повечето музиката ни е подходяща, когато са сломени или се чувстват много ядосани. Аз самият не слушам собствените си издания, но слушам много музика, когато готвя и се черпя в кухнята или съм на по чаша с приятели. Така че бих казал, че музиката на ÅRABROT е добра и за купони. Всъщност нека слушателят прецени сам за себе си.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов