Интервю с Michael Amott (ARCH ENEMY) ...

Интервю с Michael Amott (ARCH ENEMY)

В средата на 90-те години на миналия век ARCH ENEMY са едно от многото мелодични дет метъл банди. Издават три албума и подхождат иновативно като канят зад микрофона русокосата фурия Angela Gossow. 2014 е поредната смяна на поста. Вокалистка става синекосата Alissa White-Gluz. ARCH ENEMY стават още по-големи. А с „Will to Power” са вече в друга орбита. Е, гравитират в екстремизма, но на друго ниво. А и в началото на 2019 издадоха сборна колекция от кавъри „Covered in Blood” – някои интересни, други – още по-интересни. Досега в „От другата страна” е имало разговори си Sharlee D'Angelo и Alissa White-Gluz. Сега и Michael Amott - двигателя на ARCH ENEMY, записва участие.

Интервюто с Michael Amott (ARCH ENEMY) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 11.02.2019 година.


От другата страна - Привет, Michael, първо един въпрос за последния Ви албум „Will to Power” – ако имаше силата, какво би променил в света?

Michael Amott - Текстовете в този албум са свързани основно с вътрешната сила на всеки от нас. Не е задължително със силата, която имаш в себе си да промениш света, може да промениш себе си, като по този начин направиш света по-добро място за живеене. Заглавието на албума е вдъхновено от Ницше. „Will to Power” е една от важните концепции в неговата философия. Не искам да навлизам по-подробно в нея, за да не се изложа. Харесва ми обаче да чета за тази сложна философска концепция. Също така вътрешната сила те кара да дадеш всичко от себе си. Човешката амбиция е много голям двигател, който ни дава страхотни възможности и положителни открития. Човешките амбиции и вътрешната сила обаче са и нож с две остриета. Вземи Айнщайн и в същото време имаме и хора като Хитлер. Темата е интересна. Албумът ни не е концептуален, но покрива няколко от нещата, за които споменах.

От другата страна - Според теб ще се появил ли Свръх човека, който ще поведе хората към светло бъдеще?

Michael Amott - Не виждам подобно развитие на нещата.Винаги е опасно, когато хората поставят някого високо на пиедестал, давайки му прекалено много власт. Защото в един момент той се развращава. Някой започва с добро, но в края се превръща в зло същество. Прекалено многото власт не е добра за никого. Дори и за ARCH ENEMY.

От другата страна - Връщам те отново на „Will to Power” – той звучи по-епично, но и по-агресивно от „War Eternal”…

Michael Amott - Когато пиша, винаги се опитвам да създам най-впечатляващата музика. Нещо, което е уникално, но разпознаваемо като ARCH ENEMY. „Will to Power” е десетия ни албум. Вече сме създали своя ниша и стил, в чиито граници работим. Най-голямото предизвикателство пред мен е да създавам мелодии, носещи емоционална дълбочина. Голяма част от наистина тежката музика стои някак си празна, поне така я усещам, в нея липсва пространственост и посока. А аз искам в моята и в мелодиите да има по-дълбоко послание. Като в същото време не отстъпваме от агресията. Представи си музиката ни като картина – не използваме само черно и сиво, а рисуваме, надявам се, с много различни цветове. Така се опитваме да работим. Смятам, че в ARCH ENEMY се развиваме, използваме мажорни и минорни акорди, не сме се затворили в определен модел. Нямам точна формула, по която да създавам песни. Аз и групата се опитваме да изразим себе си във всяка емоция, защото животът понякога е весел, друг път – тъжен, животът е пълен с разочарования и в същото време с надежда. Тези състояния се опитваме да прозират в музиката на групата. В крайна сметка песните ни са метъл. Те представляват тъмен тунел, в края на който има светлина. Така обичам да работя. По този начин развитието ни придобива смисъл. Никога не сме били група, която да обяснява на хората, че животът не струва, че не си струва да живееш и трябва веднага да се самоубиеш, защото светът, в който живеем, е ужасен. Никога не сме се движили в тази посока. Винаги сме се опитвали да покажем, че съществува начин да продължиш напред, надявайки се, че всеки ще го открие за себе си. Във всеки човек има по нещо добро.

От другата страна - Звучиш като лидер…

Michael Amott - Не знам, ще е ужасно, ако е така... Гласувайте за мен на следващите избори…

От другата страна - Каква е ролята на артиста в обществото?

Michael Amott - Ролята на артиста, както аз я виждам и то по отношение на ARCH ENEMY, е да забавляваме. Основната ни работа е да накараме хората да забравят ежедневието и проблемите на деня, седмицата, да забравят за скапаната си работа и ужасния си шеф. Младите да се откъснат за малко от училището и от родителския контрол. Идвате на концерта за удоволствие и се отдавате на музиката. Музиката, която ние изпълняваме, е изпълнена с мощ и енергия и дава на хората два часа възможност да избягат от ежедневните проблеми. В същото време обичаме и позитивните послания. Посланието обаче не е само едно, а колекция от идеи. Alissa пише някои от текстовете, аз също. Има исторически теми, има текстове, посветени на правата на човека и животните, текстове за борбата с депресията. Опитваме се да направим нещата интересни. Не сме група, която пее за дракони и някакви фантастични неща. ARCH ENEMY работи в сферата на човешките емоции. Има широк спектър от човешкия живот, който си струва да бъде покрит като теми – истински неща, за които е интересно да се създава музика.

От другата страна - Как ти като артист гледаш на живота?

Michael Amott - Обичам да създавам изкуство. Обичам да се наслаждавам на изкуството. Няма значение дали е музика, картини, кино, театър. За мен изкуството е живот. Израснал съм в дом, изпълнен с изкуство. Майка ми е голям почитател на класическата музика. Първият ми досег с музиката беше с класическата музика, след което като тийнейджър открих моята. За мен има равенство между изкуството и живота. Не мога да си представя живота без изкуство. Много ми е трудно да ги разделя. Целият ми живот е бил свързан с музиката. Свиря от 14-годишен в групи. Тръгнал съм по турнета на 20-ет. Водя страхотен живот, изпълнен с музика и изкуство.

От другата страна - Какво предпочиташ – да си виртуоз в музиката или в живота?

Michael Amott - Трудно е да избера позиция. Май никой не е виртуоз в живота. Изисква се голямо усилие за това. Смятам, че е по-лесно да се концентрираш върху един аспект, какъвто е музиката например, да се фокусираш върху нея и да станеш велик в една област. Животът предлага толкова много различни предизвикателства. По пътя ни през него, допускаме много грешки, надявайки се да извличаме поука от тях. Гледам на живота като на едно прекрасно приключение, независимо от тъжните моменти, защото те са част от него. Не смятам, че за някого е постижимо да бъде виртуоз в живота. Обаче всеки трябва да се опитва да го живее и да му се наслаждава, колкото е възможно повече. На този свят сме за кратко. Не вярвам в задгробния живот. За това напълно съм се отдал на живота и му се радвам. Опитвам се да посрещам всеки ден с усмивка. Имам приятели, които вече не са между живите. Когато изгубя някого, си напомням, че трябва да изживявам всеки ден пълноценно, трябва да живея живота. Трудно е, защото постоянно има някакви предизвикателства, които ме карат бързо да забравям, хванат в ежедневната рутина, че животът е за живеене. Все пак се опитвам да се наслаждавам на всеки момент.

От другата страна - Това ли е най-важният урок, който си научил?

Michael Amott - Най-вероятно е този.

От другата страна - Музикантите вярват, че музиката е истинска, когато извира от сърцето. Има ли тогава фалшива музика?

Michael Amott - Определено смятам, че има. Не бих поставил всичко от мейнстрийма в тази категория, но повечето от него със сигурност. Поп музиката е създадена за забавления, а не за изразяване. Има страхотни неща от нея, но смятам, че през 60-те и 70-те тя е била по-хубава. Днес има много бездушна музика. Но хората обичат онова, което обичат. Не можеш да ги накараш да харесат нещо, което не им допада. Не всички харесват ARCH ENEMY. Метълът е развитие на рока и винаги е бил. Той е субжанр и стои в страни от мейнстрийма. Никога не съм имал желанието да бъдем най-голямата група в света или аз да съм най-големият артист в света. Започнах, свирейки тотален ъндъграунд, след което ARCH ENEMY пораснаха и станаха големи, имат много фенове, но все още сме в субкултурата, това не е мейнстрийм. Музиката е широко понятие. Но някаква част от нея е създадена, за да може да се танцува. Предпочитам онази, която докосва сърцето и ме кара да мисля.

От другата страна - Обикновено се смята, че работата на музиканта е да спечели фенове. Но слушането е също активен, а не просто пасивен процес. Как виждаш ролята на слушателя в процеса на музикалната комуникация?

Michael Amott - Този процес за мен е разделен на две. Когато композирам, измислям някои неща, когато записваме, правим аранжиментите, продуцираме и миксираме, за да съм честен, мислим единствено за себе си и за онова, което ни кара да се чувстваме щастливи. Днес имаме много добро усещане за музиката. Ако на нас ни харесва онова, което правим, знаем, че то ще се хареса и на феновете ни. Надяваме се да е така. След което когато се качим на сцената, тръгнем на турне, започнем с концертите, комуникацията е вече на друго ниво. Тогава наистина се нуждаем от публиката. Като кръг е – ние хвърляме страшно много енергия в записите, но се нуждаем тя да се върне обратно, за да можем да продължим. Няма нищо по-хубаво от това да видим как мелодиите и текстовете, които сме създали се пеят и тананикат от хората пред нас. Тогава вече знаем, че феновете наистина се наслаждават на музиката ни. Това че тя се свързва с хората по света, ни носи много дълбоко вътрешно удовлетворение. Слушателят е голяма част от нея. В някаква степен се чувстваме отговорни, защото имаме много отдадени почитатели, които ни подкрепят и ни карат да вървим напред. Отнасяме се сериозно към тях. От друга страна обаче като артисти няма как постоянно да мислим какво ще хареса публиката. Трябва да сме искрени към себе си, защото ако не чувстваме музиката близка до нас, няма да се почувстваме щастливи. Няма да сме истински и едва ли и феновете ще ни харесат. Опитваме се да сме чувствителни към нашата музика. И да чукам на дърво, по този начин нещата получават и се свързваме с хората.

От другата страна – В края няколко по-забавни въпроса - представи си, че гледаш концерт и един от членовете на групата спонтанно се замозапалва. Тогава те канят на сцената, за да заемеш неговото място. Кой е музикантът и коя е групата?

Michael Amott - Това е добър въпрос. Винаги съм си мечтал да свиря на Уудсток. Сигурно ще е невероятно преживяване. Бих искал да се кача на сцената и да заместя Jimi Hendrix. Бих искал там да съм на неговото място. Ако бих имал такава възможност, ще е супер.

От другата страна - Вярно ли е, че всяка група от Швеция е повлияна от ABBA?

Michael Amott - ABBA имат много меланхолия в песните си. Това си е много скандинавски подход. Вие в Източна Европа също имате подобни мелодии. Доста сте меланхолични в музиката си. При нас източника е фолклорът. Мисля, че ABBA имат влияния от него в творчество си. Те са висококачествена поп група. ABBA са национални икони в Швеция. Имаме няколко банди и музиканти на европейско ниво – EUROPE, ROXETTE, Yngwie Malmsteen, Michael Amott… Като шведски изпълнители имаме страхотна музика, но силата ни е в меланхолията. Когато за първи път бях в Япония преди 20 години, още тогава ми заостриха вниманието точно върху нея. Тогава отбелязаха, че в музиката ни наред със скоростта, агресията и виртуозната китарна работа има и много меланхолия. Меланхоличните мелодии се усещат на по-дълбоко ниво от публиката там. Това ме кара да мисля по въпроса как всъщност всичко е свързано. Интересно е как работи музиката, как се възприема по различен начин от различни хора. В Америка например не отделят голямо внимание на мелодиите в музиката ни, както в Япония или на други места. В САЩ оценяват друг аспект от творчеството на групата. Музиката е много интересен случай, защото заради културните си различия и културата като цяло, хората я чуват и усещат по различен начин.

От другата страна - Ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния Michael Amott какъв съвет би му дал и мислиш ли, че той ще хареса в какво си се превърнал днес?

Интересно, интересно… Имам много продължителна кариера и скоро ще отбележа 30-годишнина на сцена. Днес мога да видя в платформите за споделяне на видео, мои участия по телевизията от началото на 90-те, качени от някого. Не мога да си задържа погледа продължително време на тях, защото виждам, че егото ми е било много по-голямо тогава, отколкото е сега. Бях на 20-ет, когато започнах професионално да записвам и да правя турнета. Виждам, че тогава съм летял в облаците. Днес съм здраво стъпил на земята, независимо че съм по-успешен. И с двата крака съм на земята. Най-вероятно ще кажа на 20-годишния Michael Amott да забави темпото и да го кара по-леко.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов