Интервю с Татьяна Шмайлюк и Евгений Абдюхано ...

Интервю с Татьяна Шмайлюк и Евгений Абдюханов (JINJER)

За първи път се сбълсках с JINJER преди няколко години. Бяха част от първия „Wild Child Festival”, който се проведе в два дни под Аспаруховия мост във Варна. Тогава групата беше напълно непозната. И беше от петима. Постепенно за JINJER взе да се говори все повече и повече. Групата започна все по-често да се появява на афишите. Да прави все по-големи турнета. Още няколко пъти дойде в България. И в един момент подписа с „Napalm Records”.

Интервюто с Татьяна Шмайлюк и Евгений Абдюханов (JINJER) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 7.01.2019 година.


От другата страна - Здравейте, бихте ли споделили детайли за миниалбума „Micro”, който издавате сега?

Евгений Абдюханов - В новия миниалбум на JINJER „Micro” има както много различни, така и много нови елементи, които не са характерни за групата. Въпросът с детайлите е необхватен. Това е нова стъпка за нас. „Micro” е ново ниво за JINJER. С него достигаме нови хоризонти. Песните са създадени с нагласата, че към съответния момент, те трябва да звучат точно по този начин. И ето – имаме пет нови композиции, с които много се гордеем. Всички са много различни. Музиката е създадена от различни хора. Всички от бандата бяхме въвлечени в композирането на песните.

Татьяна Шмайлюк – Дори барабанистът ни Влад, който композира „Ape”.

Евгений Абдюханов - Влад композира „Ape”. Това със сигурност е ново начало за тази група, защото не става въпрос само за един или двама, които да пишат музиката и текстовете. А става дума за цялата банда. Всички бяха въвлечени в процеса.

От другата страна - А последната инструментална композиция „Micro” – показва пътя, по който тръгвате?

Евгений Абдюханов - Никой не знае какъв ще бъде следващият албум на JINJER. Дори и ние самите още не знаем до момента, в който не седнем и не започнем да композираме. Може да бъде абсолютно различен. Може да е напълно различен от всичко, което сме издали до момента. За това не можем да отговорим еднозначно на този върос. Инструменталът „Micro” в този миниалбум придава завършеност на изданието, но не е подсказка за следващия ни албум.

Татьяна Шмайлюк - Точно така. Последното нещо, което ние искаме в нашия музикален живот, е да се повтаряме.

От другата страна - Обаче за първи път имате трайбъл акустичен инструментал, ако не се лъжа...

Евгений Абдюханов - Така е. В „Micro” това може да се чуе. В останалите песни не бих определил свиренето на Влад като трайбъл. Просто той така свири на барабани. Вкарва малко подобни елементи, но инструментала е сто процента трайбъл. Може би резултатът идва от там, че Влад не свири на барабани в „Micro”, а на кахон.

От другата страна - Това ми напомня на SEPULTURA и тяхната „Kaiowas”...

Евгений Абдюханов - Определено го има този момент. Наистина точно SEPULTURA ни вдъхновиха по някакъв начин да го направим. Защото всъщност ние сме големи фенове на SEPULTURA.

От другата страна - Какво Ви вдъхнови за темите?

Татьяна Шмайлюк - Трябва да отбележа, че гледах много документални филми за дивия свят, за еволюцията, начинът, по който се е развила, за процесите, а също така и за зараждането на живота на земята. Тези неща ме вдъхновиха за песните за новото издание. За „Perennial” например най-накрая изразих негативното си отношение към есента като сезон. Толкова много я ненавиждам. Казах го. От мен ако зависеше, този сезон нямаше да съществува. Ако можех, щях да го премахна. Есента е смърт. Смъртта на всичко. За това не я харесвам. Емоционално ме скапва.

От другата страна - Защо се спряхте на миниалбум след като „King of Everything” беше издаден преди повече от две години?

Евгений Абдюханов - Планирахме да направим дългосвирещ албум. Обаче от гледна точка на турнетата, беше много важно да се върнем в САЩ. Тази обиколка е много важна за нас. Така стигнахме до решението да заемем златната среда. Решихме да запишем пет песни, които да издадем под формата на миниалбум и да продължим с турнетата. Нямаше как да стъпим на американска земя и да изпълняваме стари песни. Така виждаме нещата. Няма как повече да изпълнаваме само стари композиции. Заради това се спряхме на по-кратко издание и продължихме с турнетата.

От другата страна - Съвсем скоро се връщате в България този път със SOILWORK и AMORPHIS. Важно ли е за една група да е на турне без значение с кого или е по-важно да свири на специални обиколки и концерти?

Евгений Абдюханов - Труден въпрос. Истината е някъде по средата. Важно е да се свири с големи групи, за да представиш собствената си група и по този начин да израстваш. В същото време не по-малко важно е да свириш с групи, които харесваш и групи, които по някакъв начин са те вдъхновили, и са ти повлияли. В България на 23 януари ще дойдем с AMORPHIS и SOILWORK. Не мога да кажа, че сме големи фенове на първите. Но със сигурност SOILWORK са ни били голямо влияние в определен период от историята на групата. Слушали сме много техните албуми. Или друг пример са ARCH ENEMY. Те определено не са ни повлияли директно. За да съм честен, наистина много харесвам първите им албуми и съм слушал музиката им дълго време, независимо че не са оказали влияние върху JINJER. Истината е някъде по средата. Хубаво е да свирим с големи групи, защото са големи, както е хубаво да свирим и с банди, които са били важни за нас.

От другата страна - Имате ли все още неосъществени мечти в тази посока?

Евгений Абдюханов - Разбира се. Имаме си списък. За мен това са OPETH. А за Татьяна...

Татьяна Шмайлюк - GOJIRA и LAMB OF GOD.

Евгений Абдюханов – OPETH, GOJIRA, LAMB OF GOD...

Татьяна Шмайлюк - Ако това стане, ще си отида щастлива от този свят. Най-накрая ще мога да го направя.

От другата страна - Е, защо така, нищо няма да приключи след тези евентуални турнета...

Евгений Абдюханов - Това е само емоция...

От другата страна - А какво Ви е мнението за групите, които си плащат, за да свирят някъде и с някого или да тръгнат на турне?

Евгений Абдюханов - Ние никога не сме го правили. Но знам за групи, които са си плащали. Нямам нищо против подобна практита. Ако имаш пари и искаш бързо да промотираш бандата си, просто го направи – отиди, плати си и свири с големи банди. Например ние - ако се върнем преди шест години, спомняш си първия път, когато JINJER дойдоха в България – 2013, ако тогава имах пари, щях да си платя, за да свирим с големи групи, което може би щеше по-бързо да ни помогнем, да станем име. Ние обаче нямахме пари и това ни предопредели друг път. Както виждаш нещата са или имаш пари, или ти трябва време. Ако нямаш пари, то ти трябва много време, ако нямаш време, по-добре намери някакви пари... Татьяна добавя тук, че парите са време и времето е пари.

От другата страна - Ако имахте пари – за турне ли щяхте да ги дадете или за добра продукция?

Евгений Абдюханов - Продукцията е на първо място!

От другата страна - Защо, ако след това може никой да не чуе песните?

Евгений Абдюханов - Все някой ще ги чуе и е по-добре онова, което ще чуе да е добро, а не – зле направено. Защото ако продукцията е лоша, никой няма да продължи да те слуша. На първо място е музиката. Тя е приоритет на всяка група – музиката и песните. След това е всичко останало.

От другата страна - Кога егото на музикантите се превръща в проблем?

Евгений Абдюханов - Труден въпрос...

Татьяна Шмайлюк - Аз знам. Егото започва да става проблем с първия даден автограф. То започва да расте с него. Не говоря обаче за нас. Ние сме доста земни, защото знаем откъде сме започнали, знаем колко много ни е коствало, за да сме на мястото, на което се намираме в момента. Обаче съм убедена, че егото започва да се помпа, когато дадеш първия автограф.

От другата страна - И вие не давате автографи, за да не ви пречи егото...

Евгений Абдюханов - Не, тя дава автографи. Просто това е естественото развитие на нещата. Всеки отделен автограф е тухла, малка тухличка, която напомпва егото. Колкото повече автографи даваш, толкова по-голямо ще е егото ти. Като кула, която един ден може да се срути.

Татьяна Шмайлюк - Обаче, ако никой не те моли за автограф, в главата ти ще се появи едно гласче, което ще ти каже, че си много зле, най-зле на света. Ти си ужасен артист, защото никой не те търси за автографи. Автографът е логичната стъпка от първичната креативност към егото.

Евгений Абдюханов - Всички трябва да помним къде се намираме. Това не трябва да се забравя.

От другата страна - Трудно ли е да останете здраво стъпили на земята?

Евгений Абдюханов - Разбира се. Но за нас е много лесно. Ние никога не забравяме откъде сме тръгнали. Това е нещото. Ние не сме европейска група от Германия, която се развива в прекрасни условия. Въобще не така. Идваме от много мрачно и гадно място. За това и постоянно ни свети една лампичка, че няма значение колко високо сме се издигнали в даден момент, колко високо в небесата летим, защото в следващия момент можем да паднем на земята и да се ударим много лошо. С този урок вървим напред и той никога не позволява на егото ни да вземе превес над нас.

От другата страна - Кога за последно си бяхте в Украйна?

Евгений Абдюханов - Преди два месеца...

От другата страна - Как я видяхте?

Евгений Абдюханов - Ситуацията в Украйна е много зле. Политиците за нищо не стават. В главите им е само нефта, въобще не им пука за хората. Изкуствено напомпват конфликта между Украйна и Русия. Руските политици го подклаждат от тяхната страна, украинските - от нашата. И всичко е в името на парите, за повече пари, на никого не му пука за хората. Майната им. Съжалявам за грубия език...

От другата страна - Мерят си егото...

Евгений Абдюханов - Определено. Те си мерят егото и това никога не им е достатъчно. Те никога няма да си кажат, че имат достатъчно пари и че повече няма да печелят, а ще се погрижат за хората. Не, те ще ни изпепелят в някоя война, но няма да се спрат.

От другата страна - JINJER могат ли да са пример за останалите банди от Украйна?

Евгений Абдюханов - Ще бъда щастлив, ако бихме могли да сме пример за някого от Украйна. Ще е наистина страхотно. Обаче не мисля, че има много групи, които биха тръгнали по нашите стъпки или биха споделили опита ни. Проблемът с музикантите е, че повечето от тях са доста арогантни. И винаги си мислят, че знаят всичко и то по-добре от нас, дори и най-вероятно да не знаят нищо. Ако някой поиска съвет от мен, веднага съм готов да му дам. Единствентото, което трябва да направят, е, да попитат.

От другата страна - Обаче май никой не ви пита...

Евгений Абдюханов - Някои го правят. И винаги съм им бил полезен, но на повечето не им пука, те смятат, че знаят по-добре от нас. От къде обаче са го разбрали, ето това не мога да си обясня.

От другата страна - JINJER могат ли да са носители на позитивното?

Евгений Абдюханов - Ние сме. В някаква степен ние сме посланици, ти си прав, че живеем по различен начин. Всички от групата сме родени в СССР и все още имаме онова съветското в нас. По някакъв начин ние сме съветски хора. Заради образованиоето, заради родителите ни. И в същото време ще е много интересно да покажем колко сме различни в сравнение с останалите. Защото богатството ни е точно в това, че сме различни. Това ни прави проспериращи и със собствена индивидуалност. И това е страхотно.

От другата страна - Какво хората, които слушат метъл, никога не успяха да разберат за стила на JINJER?

Евгений Абдюханов - Това, че ние не сме метъл банда. Това е самата истина. Признаваме си.

От другата страна - Как тогава бихте обяснили JINJER?

Евгений Абдюханов - Това е трудно. Просто свирим музика. И тя е тежка. Ние свирим тежка музика. Това е вярно, но тя не е винаги метъл. Понякога в нея няма нищо метълско. Особено в „Micro” – ако чуеш някои части, те звучат тежко, но нямат никаква връзка с метъла. Това не е лошо, дори е добре така. Опитваме се да прескочим много от ограниченията на този стил. Искаме да се освободим от тях.

От другата страна - Предимствата и недостатъците да имате дама зад микрофона?

Евгений Абдюханов - Не виждам никакви разлики. Никакви!

Татьяна Шмайлюк - В музиката не трябва да има деление по полов признак. Ако вместо мен в JINJER има вокалист, групата също ще бъде толкова страхотна, колкото с мен. И тя не е страхотна, защото аз съм дама.

Евгений Абдюханов - А защото тя е талантлива.

Татьяна Шмайлюк - Станах част то групата, не защото останалите искаха някого в нея, за да привличат вниманието. Те ме поканиха през 2009, защото по това време просто нямаше към кого да се обърнат в нашия град Горловка и който да замени Макс, предишния вокалист. Нищо общо с половата принадлежност.

От другата страна - Зададох този въпрос заради един фестивал в Недерландия, на който се канят само банди с дами зад микрофона...

Евгений Абдюханов - Нека да кажа нещо. Знаем за този фестивал и знаеш ли какво? Когато преди три години им писах, защото искахме да свирим там, те ми казаха – „Не!” Майната им! Отказаха ни. Беше през 2014 или 2015. Искахме слот, не търсихме кой знае какви пари по онова време. И те ни отказаха, не им пукаше за JINJER.

Татьяна Шмайлюк - Днес на нас не ни пука за тях! И това не е его!

Евгений Абдюханов - Каквото повикало, такова се обадило.

От другата страна - Кой е вашият най-рокендрол момент?

Евгений Абдюханов - Толкова са много. Най-вероятно пътуването ни през Щатите с нашия бус. Това е най-рокендрол моментът, който някога сме имали. В някакъв момент с нас са пътували музиканти от SUICIDE SILENCE, OTEP, Derrick Green от SEPULTURA, NONPOINT, THE AGONIST… Това е най-рокендрол моментът - заедно с всички тези групи да купонясваме в нашия бус. Това е рокендрол!

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов