Интервю с Axel Rudi Pell (AXEL RUDI PELL) ...

Интервю с Axel Rudi Pell (AXEL RUDI PELL)

И тази година AXEL RUDI PELL издадоха нов албум. Музикантите отново спазиха традицията, наложена през последните години – на всеки две да предлагат на феновете си ново творение. Разбира се, в това число не влизат останалите издания на квинтета. „Knights Call” е 18-я в дискографията на групата и излиза в навечерието на 30-годишнината ѝ. Обаче, ако трябва да сме съвсем точни това отново е албум, създаден от основния фактор, основната движеща сила, един от най-обичаните немски китаристи и композитори - Axel Rudi Pell.

Интервюто с Axel Rudi Pell (AXEL RUDI PELL) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 12.11.2018 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.


От другата страна – Привет, мистър Pell, как премина работата по „Knights Call”?

Axel Rudi Pell - На първо място, след издаването на „Game of Sins”, имах нещо предвид, през двете години до излизането на новия албум. Мислех си, че „Knights Call” трябва да е по праволинеен, по-директен, по-рок ориентиран и с по-малко балади, защото издадохме диск с бавни песни през миналата година. По тази причина се фокусирах повече върху здравите композиции, които се вписват в стила на AXEL RUDI PELL. Така в „Knights Call” има две дълги песни, епични композиции, балада, но само една и този път албумът се получи по-енергичен, сравнен с предишния. По-мощен от „Game of Sins”, праволинеен и го обожавам.

От другата страна - Какво те провокира да създадеш подобен албум?

Axel Rudi Pell - Не знам. Във въздуха имаше магия... Просто ми хрумна да го направя по този начин. Мислех си, че е време да издам по-праволинеен албум.

От другата страна - Кои албуми на AXEL RUDI PELL са по-популярни – праволинейните или по-разнообразните?

Axel Rudi Pell - Не знам. Идея си нямам. Нека феновете да решат…

От другата страна – Да, но става дума за твоите албуми...

Axel Rudi Pell - Със сигурност успехът ни е по-голям с последните ни албуми. През следващата година ставаме на 30-ет и някои от дисковете се продаваха много добре. Но не влязоха в най-добрите категории. Последните ни два албума обаче се продават невероятно, което е страхотно. Смятам, обаче, че беше необходимо да се попроменим тук и там. За това и новият ни албум се получи по-здрав и мощен.

От другата страна - По какъв начин музикантите, с които работиш, ти помагат да създадеш по-успешни албуми?

Axel Rudi Pell - Песните бяха създадени по този начин преди да влезем в студиото. Когато започваме записите, композициите са вече готови. Тогава всеки един от групата идва там и прослушва демотата. Bobby е първи, защото винаги записваме първо барабаните. Прослушва вариантите и се изненадва колко са добри песните. Веднага сяда, за да ги изсвири. Той винаги е много вдъхновен, защото и двамата харесваме една и съща музика, групи и стилове. Същото се отнася и за останалите. Когато Johnny записва вокалите, също коментира, че съм свършил добра работа. Всеки един от групата се вълнува от резултата.

От другата страна - По какъв начин тогава останалите от групата те провокират да даваш най-доброто от себе си?

Axel Rudi Pell - Останалите от групата не ме предизвикват по никакъв. Те ме оставят да правя каквото искам. Защото те не присъстват в студиото, когато оформям песните. Аз съм сам вкъщи. Само аз, китарата и дигиталната машина, на която записвам всичко. Аз изпълнявам баса, клавирите и част от китарите вкъщи. Пея мои мелодични линии върху песните. По този начин създавам демо версиите на композициите, след което сядам и събирам всичко на едно място, написвам текстовете. Останалите нямат никакво участие преди да им предоставя идеите си. Понякога в студиото, когато показвам на Johnny Gioeli как да изпълни някои вокали, той ме пита дали може да промени по нещо тук и там в думите или в мелодичната линия, която да се движи във възходяща градация, а не - в низходяща. Казвам му да опита и ако ми хареса, запазваме промяната.

От другата страна - Интересното е, че AXEL RUDI PELL е група, а ти говориш като соло артист…

Axel Rudi Pell - Точно така. Абсолютно си прав, защото аз съм единственият, който е останал от самото начало. В настоящия състав сме заедно почти 20 години, като не броим Bobby Rondinelli, който стана част от групата преди пет. Но ние работим по този начин и бандата работи по този начин, защото не се виждаме много често. Срещаме се единствено в студиото по време на записите или когато хващаме пътя за турне, или когато се събираме за няколко дни репетиции преди това. За групата така е по-добре, защото ако всички от нея живеехме в един и същ град, в един момент щеше да стане много досадно, защото щяхме да се срещаме по три, четири, пет пъти в седмицата, което щеше да ни накърти в един момент. В случаите, в които се съберем, се чувстваме много добре и се забавляваме много, защото не сме се виждали от много време.

От другата страна - Това положение има ли някакви недостатъци?

Axel Rudi Pell - Едва ли. Всеки е наред с него. Никога не съм чувал някой да се оплаква. Например, когато отидем в студиото и обясня песните на останалите, никой не реагира, че не ги харесва, че трябва нещо да се промени по тях или да изказва негативно мнение. Напротив, на обратно е – „Песните са страхотни, нека да ги запишем така”.

От другата страна - Текстово в каква посока се движи „Knights Call”?

Axel Rudi Pell - Аз винаги съм бил и дори в момента съм голям фен на текстовете на Ronnie James Dio. Те са много фентъзи насочени. Не съм голям текстописец, така че в някои от тях има повече съдържание, отколкото в други, но темите в голямата си част са фентъзи.

От другата страна - В предишния „Game of Sins” имаше теми за комарджийството…

Axel Rudi Pell - Точно така си беше. За новия обаче нямах подобни идеи. За това и песните са натоварени със средновековни теми.

От другата страна - Ако средновековните рицари имаха възможност да чуят албума, каква според теб щеше да е реакцията им?

Axel Rudi Pell - Най-вероятно щяха да кажат – „Какъв е този инструмент? Никога не съм чувал китара? Какво представлява? Електрическа китара, какво е това?” Няма и как да знаят, защото тогава не са имали електричество. Обаче, за да ти отговоря на въпроса, смятам, че ще харесат албума.

От другата страна - Как виждаш развитието си като композитор от „Wild Obsession” до „Knights Call”?

Axel Rudi Pell - Със сигурност развитието ми между тези два периода и всички тези години е много голямо. Когато създавах „Wild Obsession” от година вече не бях в STEELER. В „Wild Obsession” звучах малко по-различно. Периодът по-скоро хеви метъл, а „Knights Call” е повече хеви рок с много мелодии. Май това е основната разлика.

От другата страна - В първите години на групата има доста промени, а сега отборът е стабилен, къде се крие причината за това?

Axel Rudi Pell - Защото се обичаме! Всъщност не – просто плащам на останалите достатъчно, за да не си тръгват... Шегувам се... Всеки, който чуе записите, направени от този състав, ще усети, че това са музикантите в AXEL RUDI PELL, които работят много, много добре заедно. Разбира се, като не вземем предвид смяната на Mike Terrana с Bobby Rondinelli, но тя доведе до невероятни резултати. Наистина харесвам новата поява в бандата. След пет години съм напълно доволен от промяната. Обаче да знаете - никога не променяйте нещо в отбор, който побеждава.

От другата страна - Има ли музиканти, с които би искал да работиш отново?

Axel Rudi Pell - Не. Ако е по начина, по който свирихме на фестивала „Bang Your Head” през 2014, когато отбелязахме 25-годишнитата ни, да – на специални концерти, да. Но извън тези прояви, не.

От другата страна - Как ще отбележите 30-годишнината?

Axel Rudi Pell - Все още не знам, за да съм честен. Все още нямам никакви планове, но това може да се промени. В момента обаче не знам. Ще почакаме и ще видим.

От другата страна - Каква всъщност е твоята тайна за успеха?

Axel Rudi Pell - Тайната на успеха е, че аз съм гений! Шегувам се... Не знам, смятам, че успехът сполетява един музикант, когато той в продължителен период от време създава добри песни. Това мога да потвърдя за себе си. В новия ни албум „Knights Call” всяка песен е различна. Композициите не си приличат по никакъв начин. Всичко е различно. Започваме с бърза композиция, след което забавяме темпото, прекрачваме в рока, следва епична песен, инструментал, който е различен и който се различава от баладата. Всичко е различно и това се дължи на развитието на композиторските ми умения през годините. По тази причина в „Knights Call” нямам любими песни. Обичам всяка една нота, изсвирена в него.

От другата страна - Ако обаче сравниш новият албум на AXEL RUDI PELL с останалите?

Axel Rudi Pell - Определено новият е номер едно!

От другата страна - Това го твърди всяка група за новия си албум..

Axel Rudi Pell - Знам, обаче, в момента смятам точно така, защото в него няма една песен, която да се откроява от останалите. Харесвам абсолютно всички. Имаме някои стари албуми като „Tales of the Crown”, който излезе преди десет години и в него има няколко песни, които са добри, но няма нито една композиция, която да се открои, която да е изключителна по мое мнение. Това се отнася и за първия ни албум „Wild Obsession”. Понякога се сещам за някое парче. Например в албума „Eternal Prisoner” има една композиция „Sweet Lil' Suzie” – днес направо я мразя. Никога няма да запиша нещо подобно отново. „Knights Call” обаче го харесвам от първата до последната секунда.

От другата страна - Споменаваш „Sweet Lil' Suzie”, обаче, това е била групата тогава…

Axel Rudi Pell - Така е, обаче никога няма да запиша подобно нещо отново….

От другата страна - Какво е музиката за теб?

Axel Rudi Pell - Определено това е животът ми. Ако я нямаше сигурно щях да се самоубия. Шегувам се… Но музиката е най-якото нещо, което имам в живота си, разбира се освен това, че обичам жена си. Музиката е моята работа през деня, тя е моята работя през нощта. Постоянно мисля за нея, постоянно пиша и създавам нови песни. Огънят, който гори в мен, гори заради музиката.

От другата страна - Влияе ли модерния начин на живот на качеството на съвременното изкуство?

Axel Rudi Pell – Качеството на музиката не се променя. Проблемът е в безплатното ѝ сваляне от Интернет, а и на безплатното сваляне на каквото и да е изкуство. Преди 30 години, когато го нямаше, всеки си купуваше албумите. Е, случваше се някой да си вземе винил, а друг да си го свали на касета. Днес обаче никой не иска да плаща за музика. Сваля се нелегално от Интернет и започва едно парадиране, с притежаването на албума, с неговото харесване. „Купи ли си го? Не, свалих го от мрежата.” В един момент това ще убие музиката.

От другата страна - Как би могъл да се реши този проблем?

Axel Rudi Pell - Не знам. Може би решение на проблема е, ако всяка една от тези големи музикални платформи плащат директно на артистите за всяко прослушване или всеки даунлоуд. Обаче те не го правят, което не е добре.

От другата страна - Къде бърка тогава музикалния бизнес?

Axel Rudi Pell - Както отбелязах това е, че допусна нелегалния даунлоуд. Това наистина е най-голямата му грешка.

От другата страна - Тогава къде може да се търси решението?

Axel Rudi Pell - Платформите за музика. Там е решението. Има толкова много доставчици на музика, от които срещу месечна такса, можеш да си смъкнеш всичко. И накрая за музикантите и авторите на музика остава едно голямо нищо. Ако това се промени, ситуацията ще се подобри.

От другата страна - Кои са героите в живота ти, които винаги ще уважаваш?

Axel Rudi Pell - Ще спомена моите музикални влияния. Когато бях хлапе слушах DEEP PURPLE, RAINBOW. По нова време Ritchie Blackmore беше моя китарен идол. По –късно открих UFO с Michael Schenker, от когото се учих да свиря добре на китара. Има и други като Uli Jon Roth, James Hendrix. По-късно се запалих по LED ZEPPEIN, BLACK SABBATH. Тяхната музика и музиката, която излиза през седемдесетте, е моето най-голямо вдъхновение. Абсолютно и безусловно. Обаче нямам герои, а само влияния от други китаристи.

От другата страна - Има ли пределна възраст за музиканта?

Axel Rudi Pell - Определено не. Ще ти дам пример със себе си. Аз съм на 57 и все още мога да пиша добри песни и да свиря на китара. Надявам се, че това ще продължи малко по-дълго. Разбира се, трябва да се съм по-внимателен към здравето си. Това със сигурност. От друга страна, както казах по-рано, музиката е живота ми. Няма значение на колко си. Виж JUDAS PRIEST – та, те са на около или над 70. Но продължават да създават добра музика. Michael Schenker е на 63, мисля, но продължава да свири на китара. Много харесвам последния албум, който издаде. Значи всичко е страхотно и няма значение на колко си.

От другата страна - Ако имаш шанса да срещнеш 20-годишния Axel Rudi Pell, какъв съвет би му дал?

Axel Rudi Pell - Ще му кажа да запише „Knights Call” в началото на кариерата си. Защото тогава албумът ще има шанса да стане платинен по целия свят!

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов