Интервю с Jens Johansson (STRATOVARIUS, RAIN ...

Интервю с Jens Johansson (STRATOVARIUS, RAINBOW, екс-DIO)

След напускането на основателя Timo Tolkki, мнозина отписаха STRATOVARIUS. Обаче, бандата оцеля. И продължи да твори, записва, издава и да прави турнета. Дори повече от преди. Защото музикантите получиха свободата да изразяват себе си, а не само да бъдат изпълнители на чужди идеи, както беше в миналото. Никога не видяхме у нас STRATOVARIUS с композитора и китариста, чиито песни направиха от бандата фактор в мелодичния метъл. Но пък и групата не се отказа от идеите, които я изстреляха в орбитата, която споделят големите. На 29 октомври STRATOVARIUS за четвърти път ще излязят пред българските фенове, като този път ще направят съвместен концерт с обичаната у нас Tarja Turunen по покана на „BGTSC”.

Интервюто с Jens Johansson (STRATOVARIUS, RAINBOW, екс-DIO) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 22.10.2018 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.


От другата страна – Привет, мистър Johansson, причините, за да водим този разговор, са две – предстоящият концерт на STRATOVARIUS в България и новият сборен албум на бандата „Enigma: Intermission II”?

Jens Johansson - Двете части на този въпрос по някакъв начин са свързани. И така музикалния бизнес с право е енигма днес. В миналото първо издаваш албум, а след това тръгваш на турне, за да го представиш. Днес продажбите на музика падат постоянно. Хората купуват все по малко дискове, а стриймовете също намаляват. И днес турнетата вече не са толкова обвързани с издаването на нови албуми. Дори турнетата стават все по-важни. А албумите се издават, за да се съпортва турнето. За тази обиколка с Tarja все още не сме били в България и на концерта при Вас ще представим и нов албум. За него записахме три нови песни в рок аранжимент. Останалите композиции никога не са издавани в Европа. Те са били част от специални издания за Япония като бонуси. Така събрахме една колекция от подобни песни, които не са издавани навсякъде и ги обединихме в албум, който е с продължителност от 74 минути. Което си е доста музика. И албумът се получи доста интересен.

От другата страна - Ако изходим от името на албума – музикалният бизнес превръща ли се в енигма за групите?

Jens Johansson - Не точно. Разбираме го много добре. Що се отнася до заглавието - избрахме го, защото май имаме няколко песни, които съдържат в името си тази дума. Всъщност добавихме към „intermission” думата „enigma”, защото вече имаме албум „Intermission” от 2001. Добре е заглавието да е малко по-различно, за да не става объркване. Дори и да добавим „II” след него, то ще звучи по един и същи начин. Представи си, че го търсиш в база данни – може да се заблудиш. За това сложихме и двоеточие и думата „enigma”. Иначе песента „Enigma” е добра. На Timo Kotipelto е. Класическа история. Става дума за момиче, което е загадка за останалите. Трябваше да изберем име за албума. Заглавието се появи от самосебе си и взехме името на песента на Timo, за да е по-различно. В избора му няма нищо мистериозно. А за музикалния бизнес – той ни е ясен. Просто в момента нямаме готов нов албум. И за това издодахме сборния, които звучи много добре. Онова, което трябва да направим, е да продължим да композираме нова музика, защото леко сме поизостанали. Всеки иска нов албум, но още не сме готови с материала, за да го запишем. Също така имаме нужда от малко повече време. Днес всеки от STRATOVARIUS е зает с личния си живот, с други групи, аз съм в RAINBOW. Не че ми отнема много време, но концертите с Ritchie в Европа изискват внимание.

От другата страна - В миналото основният композитор в STRATOVARIUS беше Timo Tolkki. Как се чувствате днес, когато имате възможност да изпълнявате и своята музика, не само неговата?

Jens Johansson - Винаги е удоволствие да изпълняваш нещо, което сам си написал. Обаче май нещата зависят от това, което феновете искат да чуят. За мен е най-добре, когато публиката е щастлива. Защото хората са си купили билети, които не са много евтини и трябва да си тръгнат доволни от концерта. През последните години обръщаме внимание на желанията на феновете и изпълняваме класическите композиции на STRATOVARIUS - тези от преди 2001 година, защото с „Episode” и „Visions” групата стана известна. Има много хора, които искат точно композициите от тези два албума, независимо от новия материал. Това е така защото те за първи път идват на наш концерт. Обаче има и друга страна и това е причината, заради която отиваш на концерт. Ако си бил на шоу на MOTORHEAD, виждаш, че те няма как да минат без „Ace of Spades”, независимо че имат нов материал и са решили, примерно да го изсвирят целия. Въпреки това феновете искат любимите си песни. Трябва да се търси баланса между старото и новото. Примерът с MOTORHEAD май не е много подходящ, защото те едва ли някога са постъпвали точно по този начин и ако бяха, щеше да е в резлутат от егото им. Ние продължаваме да се ослушваме, продължаваме да правим нови песни и те да са важни за нас. Виж, вземи последния албум на MOTORHEAD или на SAXON, или нашия - ако отиваме някъде за първи път, например в Гватемала, със сигуност няма да изпълним целия последен диск, който сме издали. Останалите банди също. Със сигурност ще добавим и много от класическите композиции на групата, защото хората са ги слушали с години и когато ние свирим в тяхната страна за първи път, те искат да ги чуят на живо като „Black Diamond” и останалите. Съвсем естествено е. Всъщност не ми пука кой е авторът на някоя песен, стига тя да е добра.

От другата страна - Каква е ролята на клавира в музика, която е основана на китарни рифове?

Jens Johansson - В някои банди няма роля. Вземи MESHUGGAH или дори SAXON, който са по-мелодични от много други тежки групи като FIVE FINGER DEATH PUNCH и дори BLACK SABBATH. Там ролята на клавирите е много ограничена. В мелодичния метъл обаче ролята му е голяма. Там клавира дефинира рифовете, които китаристът изпълнява. И в същото време подкрепя вокалиста. По-мелодичните групи са по-добро място за изразяване на един кийбордист. Клавирите са по-подходящи за по поп ориентираните банди като JOURNEY, където те създават по-сложни хармонии и мелодии. Виж, при MAYHEM вокални мелодии няма или са сведени до минимум. Там дори нямат нужда от клавир и ако го има, ролята му ще е твърде ограничена. В DIMMU BORGIR също е така, независимо че там използват повече симфонични партии. Всъщност всичко малко или много зависи то музиката.

От другата страна - В миналото обаче клавирите са имали водеща роля, а днес тя е по-скоро поддържаща…

Jens Johansson - Така е. Хеви метълът предлага нещо ново и започва да отхвърля клавирите в някаква степен през 1975 с появата на JUDAS PRIEST. Преди това рокът е по-скоро клавирно ориетиран, отколкото основан на китарите. Спомням си, когато започвах през 80-те, хората бяха много мнителни, защото в метъла не можеше да има клавири. За тях това беше поп музика. Тогава пънкът и метълът бяха контра на статуквото в лицето на диското, попа и клавишните. Имаше голямо противопоставяне на използването на клавири в метъла. Метъл феновете заставаха срещу прог рока, диското, поп музиката. Но всичко се промени. Метълът стана огромен, разклони се във всевъзможни посоки, появи се пространство за експерименти. Появиха се EUROPE, които развиха класическия рок и попа, като ги обединиха с метъла – EUROPE, AUTOGRAPH и всички онези хеър метъл банди от 80-те. През 90-те клавирите бяха доразвити. Бяха създадени групи като FINNTROLL, които използват акордеон, ENSIFERUM също. Има дори много тежки банди, които се доверяват на клавирите. И това е така, само защото метълът стана много голям, което отвори повече постранство за експерименти. Ето ти NIGHTWISH, SONATA ARCTICA, може би не толоква силно се среща и при EDGUY. Т.е има едно разделение – вече има банди, чиято музика е основана на клавирите и оркестрациите като NIGHTWISH например и други, които въобще не посягат към тях.

От другата страна - Свириш в много и различни поректи – музиката ли влияе на стила ти на свирене или твоят стил на свирене влияе на тяхната музика?

Jens Johansson - По-скоро се адаптирам към музиката на проектите и групите, в които участвам. Това е както с песните, които избираме да изпълняваме в различните страни, в които свирим. Когато имаме концерт във Финландия, съобразавяме сет листа с феновете там, защото със сигурност има много хора, които са чували хиляди пъти „Black Diamond”. Т.е. трябва да сме по-експериментални. Обаче ако сме в Гватемала, композицията ще присъства в сета ни, както и други, които във Финландия няма да изпълним. Същото се отнася и за начина на свирене и онова, което си позволяваш по време на изпълнението. Какъв ще е звукът на клавира зависи от групата. В RAINBOW той е органов, защото е любим на Ritchie Blackmore още от 70-те. Знаеш втория състав на DEEP PURPLE и органа на Jon Lord, който винаги е присъствал в песните на групата. Едно от нещата, които ме попитаха, преди да стана част от RAINBOW, е дали мога да свиря на орган. Разбира се, та аз съм израснал, свирейки на този инструмент. Така че всичко зависи от дадения проект, в който участвам.

От другата страна – Какво е било най-голямото предизвикателство пред STRATOVARIUS и успяхте ли да се справите с него като група?

Jens Johansson - Бих отбелязал, че това стана през 2008, когато шефът и основен композитор в групата Timo Tolkki ни напусна. Чудехме се какво ще правим. Това беше най-голямато предизвикателство пред нас. Наложи се да преосмислим концепцията си за групата - каква да бъде, кой щеше да носи отговорностите. Трябваше да започнем да пишем собствени песни. Промяната беше много голяма. И май успяхме да се справим, защото бандата все още съществува, все още издаваме албуми, правим турнета. Отне ни доста усилия, за да се справим с положението. Наложихме по-демократична система в STRATOVARIUS. Всеки, който иска да пише песни, може да го направи и след обсъждане с останалите, се решава дали тази композиция ще бъде записана или не. Това прави и разликата с миналото. Преди, ако някой имаше страхотна идея, лидерът в групата я отхвърляше на момента с думите, че не става и че той има десет пъти по-добра, която се оказва, че звучи по същия начин. Днес ме изправени пред възможността повече от един в групата да пише музика и да записваме най-добрия материал, предложен от всеки един от нас. Смятам, че сега се намираме в по-добро положение, защото позволяваме на различни идеи да получат форма, а не както беше в миналото само на определени. . .

От другата страна - Имаш ли някакво класическо образование и то помага ли ти?

Jens Johansson - Не е кой знае какво, като малък съм вземал няколко урока. Но да, помага. Не смятам, че е задължително да имаш музикално образование, но с негова помощ упражняваш способностите си, особено е полезно за подобряването на техническите възможности, когато се изпълняват по-технични произведения. Със сигурност не е излишно, но дори и да го имаш, все някак трябва да изразиш собствените си идеи. Трябва да мислиш, а на това няма кой да те научи. Нито да те научи как да претвориш мислите си в реален резултат. Това е трудната част и едва ли има някой, който ще ти покаже как се прави. Но музикалното образоване не пречи.

От другата страна - Какво си спомняш от дните, в които беше обявено, че си част от DREAM THEATER?

Jens Johansson - Това беше преди 20 или 25 години. Стана след напускането на Kevin Moore. Имаше прослушване, бяхме няколко души, а лейбълът им вече беше пуснал съобщение, че са ме избрали за клавирист. След което от групата се оправдадаха, че не са направили избор и все още са в процес на търсене. Спомням си, че беше през 1994, когато интернетът тепърва започваше да трупа точки. Информацията от звукозаписната компания беше изпратена по този начин. Не доумявах, защо бяха допуснали такава грешка. Звъннах им и ги попитах какво става. А те взеха да се оправдават, че са си мислели, че съм вече част от DREAM THEATER. 20 години по-късно продължават да ме питат за това недоразумение. Нищо особено не е станало. Тогава бандата се спря на Derek Sherinian. А няколко години по-късно взеха Jordan Rudess, който продължава да е с тях. Всъщност сега се опитвам да си спомня, но май съм свирил с DREAM THEATER около 30 минути. Объркването дойде от някакъв идиот от лейбъла, който толкова се беше зарадвал, че свиря с бандата, че си е помислил, че са ме взели. След края на прослушването ми благодариха и ми казаха, че ще продължат да търсят. Това е краят на историята.

От другата страна - Коя е основанта ти цел – да забавляваш слушателите или да представиш себе си?

Jens Johansson - Смятам, че правя по-малко и от двете. Знам, че не е добър отговор, но така стоят нещата. Когато си на концерт, става дума за забавления, а по време на записите - за изразяване. Когато издадеш албуми и феновете решат да го чуят, могат да избират песните, които да слушат. При албум с 10-11 композици, те могат да прескачат от една на друга и де не слушат онези, които не им харесват. На концертите обаче е друго. Там трябва да мислим повече за забавлението на публиката. Там фенът няма как да прескача песните или да избере само любимите си парчета, които да чуе на живо. Невъзможно е да стане.

От другата страна - Има ли нещо в миналото ти, което е оказало голямо влияние върху теб, за да си музикантът, който си днес?

Jens Johansson - Може би това е късметът. Защото ме е срещнал с правилните хора, в точния момент. Разбира се тук включвам и многото упражнения, както и добавям и малкото талант, който имам. Бих отбелязал, че кариерата ми се дължи на 20 процента талант, 80 процента късмет и 80 процента репетиции. Май сметката ми не е много точна. Станаха над 170 процента. Обаче ако са само 100, ще е доста трудно. Трябва и много късмет.

От другата страна - Ако имаше шанса да събереш супергрупа, кои музиканти ще поканиш в нея?

Jens Johansson - Johann Sebastian Bach ще бъде клавирист, John "Bonzo" Bonham ще е на барабаните, Jimi Hendrix ще е китарист, а John Lennon ще е зад миклофона. А басист... Басист ще бъде, разбира се, Lemmy.

От другата страна - А стилът какъв ще бъде и твоята роля каква ще е в бандата?

Jens Johansson - Аз ще бъда слушател. Това ще е ролята ми. Много харесвам Bach. Ще съм любопитен какво ще сътвори и другите как ще се включат. Особено Lemmy. Би било много интересно да се види какво ще измислят Lemmy и Bach заедно. А аз ще бъда продуцент и в крайна сметка слушател. Може и да се получи нещо наистина велико.

От другата страна – Последен въпрос - какво искаш да пише след името „Jens Johansson” в музикалните енциклопедии?

Jens Johansson - Не знам. Онова, което съм създал. И може би препратка към музиката ми. За един музикант няма какво толкова да се напише. Музиката му говори сама за себе си. Ако хората са щастливи от това, което правя, ми е напълно достатъчно.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов