Интервю с Torsten Kinsella (GOD IS AN ASTRON ...

Интервю с Torsten Kinsella (GOD IS AN ASTRONAUT)

Инструменталната ирландска група GOD IS AN ASTRONAUT се завръща в България за концерт в софийския клуб „Mixtape 5”. Концертът е на 4 октомври. GOD IS AN ASTRONAUT са ирландска пост-рок група от Кънтри Уиклоу, създадена през 2002 година от братята Kinsella - Niels (бас, китари, визуални ефекти) и Torsten (вокали, китари и клавир). В стила на бандата са преплетени елементи от електронната музика, краут и спейс рока. GIAA имат девет дългосвирещи албума, като последният „Epitaph” беше издаден на 27 април 2018 от „Napalm Records”.

Интервюто с Torsten Kinsella (GOD IS AN ASTRONAUT) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 1.10.2018 година, както и предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.


От другата страна - Привет, Torsten, съвсем скоро идвате отново в България и то с нов албум – „Epitaph”…

Torsten Kinsella - По принцип е трудно да си спомня някой определен концерт, защото сме направили толкова много. Онова, което си спомням, е, че София е прекрасно място. За нас е важно всеки път, когато повтаряме някоя дестинация да представим съвършено различен концерт, както ще бъде и сега. Бяхме при Вас преди доста години. Сега идваме със съвсем различно сценично шоу и разбира се с нови композиции. Надявам се, че ще надградим онова, което сме представили преди и публиката наистина ще се наслади на концерта ни.

От другата страна - И със сигурност ще представите новия албум на бандата „Epitaph”?

Torsten Kinsella - Със сигурност. Той е в центъра на сегашните ни концерти. Сетът ни е доста различен в момента. Изпълняваме материал, който не сме свирили на живо. Обръщаме внимание на едноименния ни албум „God Is an Astronaut” и композиции като "Echoes". Концентрирали сме се върху новия ни албум, но и върху съдържанието на по-ранните ни дискове. На това турне за първи път например изпълняваме "Frozen Twilight". Така сме подредили сета, че да пасва на концепцията на „Epitaph”. Избрали сме композиции, които не са точно, както тези в новия ни албум, но носят същите усещания на мрак и самота. Всъщност представяме един доста мрачен сет.

От другата страна - Когато работите по нов албум, обръщате ли внимание на това как композициите ще звучат на живо?

Torsten Kinsella - Не, определено не. Може би понякога сме имали подобни виждания, най-вероятно в едноименния ни албум, но иначе – не. При „Epitaph” със сигурност не сме го правили, защото го създадохме в памет на 7-годишния ни братовчед, който си отиде трагично и без време. И за това в този диск се опитахме да предадем онези усещания, които не могат да се обяснят с думи. Целият „Epitaph” е за това. Разбира се, след завършването на всеки албум, се опитваме да дадем на композициите въздух като вземаме от тях онова, което смятаме, че ще се получи на живо. Работим в посока, те да звучат добре на концерт. В „Epitaph” има няколко песни, които са невероятни на живо. „Seance Room” се получава много добре, както и едноименната песен. „Mortal Coil” попада в същата категория. „Medea” също. Това са композициите, които изпълняваме на живо от този албум.

От другата страна - Сигурно Ви е трудно, когато изпълнявате тези песни по време на концертите?

Torsten Kinsella - Няма как да е друго за съжаление. „Epitaph” е много мрачна композиция, която буквално ме пренася на друго място. Изпълва ни с мрак и с най-тъжните чувства в живота ни. Връща ни към моментите, в които я създавахме. Трудно е, когато я изпълняваме на живо. В Лондон присъстваха и родителите на братовчед ни. Беше ни тежко да ги наблюдаваме в публиката, когато звучеше музиката. Труден момент. Всеки път, когато я свирим, тя ни напомня за загубата и за пречупения живот. Усещанията са винаги драматични и наистина изпълняването на „Epitaph” на живо е трудно.

От другата страна - Големите загуби са вдъхновение на голямо изкуство…

Torsten Kinsella – Музиката извира от нас по естествен начин. За цялото ни семейство тя действа като терапия. В нея намираме отдушник, помага ни да се справим с мъчителното душевно състояние след загубата. На мнение съм, че в трудни моменти музиката ни помага да ги преодолеем. Дава ни възможност да се изразим и да усетим лековитата й сила. По този начин тя е важна за всички.

От другата страна - Значи „Epitaph” е един вид катарзис за Вас?

Torsten Kinsella - Да, така бих го определил. Музиката, която сме създали до момента е като снимка на времето, в което е композирана. В нея сме пресъздали онова, което сме преживели, онова, което е било важно за нас. „Epitaph” е албум, силно наситен с чувства. В него сме изобразили период, който беляза цялото ни семейство. Трябваше да го направим. Трябваше да успокоим демоните в нас. Музиката наистина е единственото изкуство, което в пълнота може да изрази всякакви емоции и мисли. Когато приключихме с албума, бяхме напълно изтощени, защото дадохме на тези композиции страшно много от себе си, за да може в края те да получат форма. Днес, по време на концертите, те ни връщат към тъжните моменти, които са ни предизвикали да ги създадем, но не мисля, че това е лошо. Защото по-този начин сме още по-убедителни на живо и публиката ще го усети.

От другата страна - Умиротворени ли се почувствахте след края на записите?

Torsten Kinsella - В някаква степен. Човешкото съзнание е много крехко, а музиката по някакъв начин може да намали болката. Не напълно, но може да помогне за осъзнаването на проблема. Тя е границата между здравия разум и лудостта. Тя е памет, която не трябва да се забравя. Важно е да сме широкоскроени и положително настроени независимо от трудностите. Музиката ни позволява да претворим негативната енергия в нещо позитивно, вместо да я задържаме в себе си.

От другата страна - Успявате ли да намерите баланса между здравия разум и лудостта?

Torsten Kinsella - Винаги използвам музиката за това. Трябва да търсим баланса. Както и в живота. Трябва да отбележа, че музиката в „Epitaph” ми помогна да не загубя почва под краката си. Имам нужда от нея още от първия ни албум „The End of the Beginning”. При драматични периоди в живота ни, музиката винаги ни е била приятел.

От другата страна - Това можем ли да го усетим в „Epitaph”?

Torsten Kinsella - Абсолютно. Във всяка една песен е разказана по една история, свързана с нас. Албумът „Epitaph” е есенцията на чувствата ни от момента, в който ни съобщиха новината за загубата, до погребението. За това, че трябва да живеем със станалото. До последната композиция „Oisín”, която беше създадена в деня, в който разбрахме, че братовчед ни вече не е между живите. Песента е позитивна, тя носи добро настроение, в нея се опитахме да пресъздадем неговия чудесен нрав, щастието, което донесе в живота ни. Той беше весело момче. Искахме да създадем нещо за него. Всяка песен от „Epitaph” разказва част от неговата история.

От другата страна - Когато работите по нов албум, само техническата част ли обсъждате или споделяте и емоции помежду си?

Torsten Kinsella - Интересен въпрос. В повечето случаи разяснявам за какво е композицията. Niels улавя емоцията и навлиза в идеята. Lloyd работи по същия начин. Разбира се техническите подробности не остават на заден план. Обяснявам от какви ударни се нуждае дадена идея, Niels предлага своите виждания за структурата на песните. Стараем се да не усложняваме преднамерено материала и да сме сигурни, че все пак той е достатъчно интересен. Със сигурност в повечето случаи техническата част взема превес, но при „Epitaph” всеки беше въвлечен и емоционално заради съдържанието на албума и влиянията за неговото създаване.

От другата страна - Заради визуалната част на концертите Ви, как се опазвате от клишетата на стила?

Torsten Kinsella - Преди години всяка песен имаше визуална обвивка по време на концерт. Преди известно време изоставихме този начин, защото приехме, че ако си гледал един концерт, значи си присъствал и на останалите. Искахме всяко шоу да е уникално само по себе си, което е трудно за постигане, защото е необходим много видео материал. Понякога се получаваше така, че визуализацията нямаше нищо общо с изпълняваната композиция. Това не ми даваше мира дълго време. След което променихме подхода. Днес обръщаме много повече внимание на осветлението по време на живите участия. Светлинният ни инженер е също човек на изкуството. Той вкарва много светлина в изпълненията. Вижда музиката в цветове. Справя се страхотно. Опитва се да нарисува усещанията, които композициите носят, с помощта на осветлението и различните цветни прожектори. Този начин на работа е по-удовлетворяващ за мен. И ще работим така по-продължително. Това ни носи дълголетие, дава ни възможност да променяме сета и да свирим песни, които ни се свирят. Ако имаме визуализация за десет конкретни парчета, то няма как да правим промени, защото няма да имаме кадри за други композиции. А в момента можем да изпълним онова, което си поискаме, защото играта със светлината ни дава почти неограничени възможности и е приложима към почти всяко послание. Което е по-добрият вариант за нас.

От другата страна - Тогава концертите на GOD IS AN ASTRONAUT са удоволствие за очите или пиршество за слуха?

Torsten Kinsella - Бих отбелязал - и двете. За мен музиката е на първо място, но не искаме феновете, които дойдат на наш концерт просто да присъстват на поредния гиг, на който една банда свири нещо. Ние искаме да правим шоу, публиката да усети нещо уникално. Искаме тя да види един вид презентация. Харесвам играта със светлината. Ние пътуваме с много осветление, с него се опитваме да създадем среда, която да въвлича зрителя и слушателя в сърцевината на идеите. В този случай бих казал, че концертите на GOD IS AN ASTRONAUT са и двете, но за мен основният фокус винаги си остава музиката. Независимо по какъв начин е представена. За много хора обаче по впечатляващи в края на краищата остава видео презентацията.

От другата страна - GOD IS AN ASTRONAUT са от Ирландия. От там са също U2 и други популярни музиканти. Успяват ли хората да разпознаят стила Ви или оставате в сянката на големите?

Torsten Kinsella - Ако говоря от позицията на собствения си опит, в Ирландия не сме много добре разпознаваеми. Разбира се, че имаме култов статут, когато свирим в Дъблин, но определено не сме толкова разпознаваеми като ирландска банда, ако се сравняваме с мащабите на U2, Rory Gallagher или Phil Lynott. Малко стоим настрана от тази популярност и не сме много близо до постигането й в Ирландия. Enya например я познават по целия свят. Като личност, стои леко в страни от прожекторите, но като изпълнител всеки я знае. GOD IS AN ASTRONAUT не ги познават много в Ирландия, но това не ме смущава. И не смятам, че някога ще достигнем ниво на популярност, така че на хората да им пука за нас.

От другата страна - Чувствате ли се като посланици на страната си тогава?

Torsten Kinsella - Не, наистина не. Бих искал, но не ни се получава. Не смятам, че ни е лепнат този статут от ирландците. Този въпрос е май по-подходящ за Kevin Shields от MY BLOODY VALENTINE. Не мисля, че се вписваме в тази представа. Независимо, че сме много по-големи от доста банди в Ирландия, у дома хората не ни разпознават точно като ирландска група, което е забавно всъщност. Бихме желали да сме посланици на страната ни, но в Ирландия не гледат на нас по този начин и не сме получили признанието, за да изпълняваме тази роля.

От другата страна - В много интервюта отбелязвате кои групи са Ви повлияли като музиканти – METALLICA, THE POLICE, AC/DC, но има ли банди, които не желаете да са Ви пример?

Torsten Kinsella - Всъщност ние искаме нашата музика на първо място да си е наша. Забелязвам, че голяма част от журналистите се отнасят критично и са скептични към групата. Винаги се опитват да ни съберат с някои от другите представители в пост рока, дори и да не съществува никаква връзка между нас. Това се опитваме да избегнем. Когато създаваме музика, я създаваме за нас самите. Не си организираме срещи с останалите банди, за да се съветваме за следващия ни албум. Това е недомислена концепция, която повечето журналисти преследват. Налага се мнението, че самата идея на стила пост рок е изградена по този начин, което е разочароващо. Метълът например е много по-ограничаван стил в сравнение с други жанрове. За това смятам подобно мислене за снобарско. Ако отбележим, че харесваме определен изпълнител или стил, журналистите веднага ни лепват етикета, че щом ги харесваме, това обяснява всичко за музиката ни. Това е мързелива журналистика. Не искаме да наливаме масло в огъня на подобен подход. Избягваме да споменаваме истинските ни влияния, защото в моя живот те не са в резултат от музиката на други банди. Ако изброя няколко имена, означава да се излъжа себе си. Разбира се, че всеки, който започва кариерата си, иска да бъде като NIRVANA, както при нас, иска да го дават по MTV, но в един момент музиката се превръща в изкуство, става форма на себеизразяване. За мен това е важният момент, а не онова, което се опитват да ни прикачат. Има много музика, която харесвам, но тя не влияе на моите композиторски умения, което е много важно за мен.

От другата страна - Каква според теб е ролята на Вашето изкуство?

Torsten Kinsella - Смятам, че музиката ни се свързва с хората. Знаеш ли, преди няколко седмици получихме писмо от една личност, която споделяше, че не е щастлива от живота си и иска да приключи с него. Но когато е чула последния ни албум „Epitaph”, е осъзнала, че не е единствената, която преминава през тежки моменти. Това означава, че музиката ни е повлияла на тази личност. И я е провокирала да не посяга на живота си. Осъзнаваме, че има много хора там някъде, които се чувстват зле и изоставени. Знам, че ролята ни като артисти е много важна, точно заради функцията на изкуството да се свързва с другите. Винаги е разочароващо, ако музиката не докосва. Но смятам, че творчеството ни говори на хората, на онези, които се чувстват сами, а всъщност не са. Нашите композиции се справят много добре в тази посока.

От другата страна - Но това е голяма отговорност…

Torsten Kinsella - Единственото, което правя е да съм честен пред себе си. Когато хората ни пишат, винаги им отговаряме. Винаги им казвам, че ако обитават мрачно място, все още имат нужда от светлина, която да освети пътя им навън, да им помогне да открият собствената си посока. Винаги, навсякъде изпращаме позитивни послания, независимо дали мракът владее нечие съзнание. Отговорността в случая е да носим надежда.

От другата страна - Вярваш ли в древните твърдения за произхода на Бог и имате ли проблеми с религиозните фундаменталисти заради името на групата?

Torsten Kinsella - Интересни са ми подобни теории за произхода на човечеството, истории за извънземни и за древни цивилизации. Гледам много научно-фантастични филми. Обаче не приемам на сериозно твърденията, че сме част от някакво религиозно движение. Името на групата е просто фраза, която взехме от един цитат от филма „Nightbreed” на Clive Barker от 1990 - “All things are true. God's an Astronaut. Oz is Over the Rainbow, and Midian is where the monsters live." („Всичко е вярно. Бог е Астронавт. Оз е над дъгата, а Мадиам е там, където живеят чудовищата.”) Не смятам, че имаме кой знае какви проблеми с религиите, защото концепцията на името не е нещо реалистично. Ако има хора, които го вземат твърде сериозно, това е техен проблем. Моралът за мен е на първо място. Той трябва да ръководи живота ни, а не книга написана преди хиляди години. Хората, които не го притежават, няма да разберат за какво говоря. Религиите са създадени, за да морализират хората, но горчиво се провалят. Понякога фундаментът е обвързан с положения, коренно различни от онова, в което се проповядва, че трябва да се вярва. Твърде много време отделихме за религиите… Ако някой се появи с идеята – „Иисус Христос в скафандър”, ще го подмина, защото не става въобще въпрос за това. При нас не става въпрос за религия. За мен GOD IS AN ASTRONAUT е научно-фантастично име.

От другата страна - Сигурно те питат, какъв надпис би искал да бъде издълбан на надгробния ти камък, обаче, какво не би искал да пише на него?

Torsten Kinsella - Никога не съм мислил по този въпрос. Не съм сигурен дали въобще искам да пише нещо. Когато си отида, просто ще ме няма. Най-хубавото ще бъде, ако музиката ми продължи да живее и след мен. И ако продължава да докосва хората по някакъв начин. Интересно е, че в преди малко се сблъсках с едно прозрение на Албърт Айнщайн, че „миналото, настоящето и бъдещето съществуват едновременно”. Не знам какво става, когато си отидем, но и някак си не ме интересува, какво ще напишат на надгробния ми камък. По-скоро нищо.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов