Интервю с Tom Angelripper (ONKEL TOM ANGELRI ...

Интервю с Tom Angelripper (ONKEL TOM ANGELRIPPER, SODOM)

Както може би знаете, чичко Tom Angelripper има и друга банда освен траш войните SODOM. И тя се казва ONKEL TOM ANGELRIPPER, и е създадена, за да проповядва парти начина на живот, защото песните са метални версии на популярни пиянски мелодии или песни за пиене и маса. Абе за купон. Та, шайката на Чичко Tom ONKEL TOM ANGELRIPPER е готова с нов албум – „Bier Ernst”, който ще е факт в края на септември. И добър повод да си поговорим с една от най-тачените фигури в екстремната сцена - Tom Angelripper. Голяма част от въпросите са на фенове, събрани с нарочен пост във Фейсбук. Разбира се, не липсват и обяснения за пътя на SODOM след драстичните промени в състава на бандата.

Интервюто с Tom Angelripper (ONKEL TOM ANGELRIPPER, SODOM) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 10.09.2018 година.


От другата страна - Привет, мистър Angelripper, с ONKEL TOM ANGELRIPPER имате нов албум. Като автор откриваш ли нещо по-различно в сравнение с останалите издания на проекта?

Tom Angelripper - Да, има големи разлики. В предишното издание на ONKEL TOM „H.E.L.D.” например не сме направили нито един кавър. Независимо че първоначалната идея, когато създадохме проекта, беше да изпълняваме кавъри на всякакви песни, посветени на пиенето. Но когато започнахме да работим по новия албум, се сетихме, че все още има пиянски песни, които не сме преработили. Започнахме работа по диска и в края на краищата направихме 21 композиции. Тогава лейбълът ни предложи да издаде двоен албум, на който едната част да е с песни за алкохола, а втората – с по-сериозните теми. Убеден съм, че феновете, които си купуват албумите на ONKEL TOM, харесват песните за пиенето, претворени през нашия поглед. Това всъщност е и причината ONKEL TOM все още да съществуват. Хората наистина обичат пиянските песни, обичат да пият и да се забавляват на концертите.

От другата страна - Как се раждат идеите за ONKEL TOM?

Tom Angelripper - Всъщност не съм много наясно. Постоянно пишем музика. Когато приключим с един албум, вече имаме идеи за следващия. Няма определен период, през който да работим целенасочено. Постоянно сме в репетиционната, където идеите буквално извират – рифове, текстове. Вече имам толкова много идеи за следващото издание на ONKEL TOM. Дори съм написал няколко от текстовете за него. Създали сме и много рифове за нови композиции. Постоянно пишем музика. Не си вземаме някакви почивки или творчески паузи. Постоянно работим по нов материал.

От другата страна - Новият Ви албум "Bier Ernst" представя ONKEL TOM в леко променена емоционална среда и заедно с "In Beer Veritas!" е изпълнен със страст и гняв. Страст и гняв за какво?

Tom Angelripper - Страст към музиката! Страст към живота и идеята, че сме все още живи. Посланието е просто. С албумите на ONKEL TOM трябва да купонясвате. Не пеем за алкохолизма и за злоупотребата с алкохола. Точно обратното – проповядваме парти настроението, приятното време с приятелите и семейството с бира в ръка, изпитвайки удоволствие от живота. Това е посланието. Винаги обаче имаме и композиции на сериозни теми, в които обхващаме гледната ни точка за света и произтичащото в него. Като социалните процеси в страната ни например. Но в никакъв случай албумът не е политически и в него няма политически идеи. Защото основната причина да създаваме музика, е, да си изкарваме добре и да се забавляваме. Ако имаш възможността да ни гледаш на живо, ще видиш, че се различаваме напълно от другите групи, защото позволяваме на феновете да се качват при нас на сцената, да пият бира с нас, да пеят песните ни заедно с нас, защото на сцената имаме разположени много микрофони. Работата е толкова забавна и на мен ми харесва да изповядвам подобна идея. Това е и основната причина за съществуването на ONKEL TOM.

От другата страна - Гневът отсъства при Вас…

Tom Angelripper - Не точно, защото имаме няколко песни, в които гневът ни е провокиран от ситуацията по света. Ако гледаш новините по телевизията или преглеждаш вестниците всеки ден, ще установиш с учудване, че живеем в много лош свят. И това ни отнема от вниманието. А ние трябва да сме по-често с приятелите ни, да отделяме повече време за спокойствие и почивки. Да се наслаждаваме на живота, на всяка минута от него, на всеки час,на всеки ден. Това е най-доброто, което можем да правим с живота си. Не искаме да наблягаме на проблемите с ONKEL TOM. Ние сме тук, за да правим шоу, за да си изкарваме страхотно с всички Вас. Това е важното за нас.

От другата страна - Има ли тънка червена линия между разрушението, страстта и съзиданието?

Tom Angelripper - Ако в един момент разрушиш нещо, в следващия се открива възможност да създадеш друго. Така си мисля. Ако обаче се поогледаш около себе си, ще видиш, че разрушеното е твърде много. Човечеството разрушава толкова много. И няма капацитета на негово място да изгради толкова, колкото е унищожило. Не можем да измислим нищо ново за съжаление. Виж Германия например. Това лято беше много горещо. Не падна нито капка дъжд. Това доведе до измирането на много дървета. Което породи страхотни проблеми. На навсякъде е сухо. Това ни показва, че има някои неща, които не зависят от човека и той не може да ги замени с нищо друго. Има много теми, които обсъждаме помежду си, но те не са приоритет за ONKEL TOM.

От другата страна - Има ли нещо в живота ти, което никога не би заменил?

Tom Angelripper - В живота си губим много неща, които оставят празнини, които не можем да запълним. Като добрите приятели, които умират, родители, баби и дядовци, които не са между живите. Обаче такъв е животът.

От другата страна - Какво всъщност ти носи ONKEL TOM? Какво не ти дават SODOM?

Tom Angelripper - Между двете банди няма голяма разлика. Турнетата са винаги забавни. Независимо че ONKEL TOM са друг проект с различна музика, то тя в основата си е метъл. Разликата е в духа. Духът е друг. SODOM са животът ми, това е първата ми група. Всяка минута с тях ми носи щастие. С ONKEL TOM нещата стоят по-различно. Каним феновете на сцената, както казах по-рано. И ONKEL TOM е единствената банда, която си го позволява. Когато съм с тях използвам безжичен микрофон, за да имам възможността да се смеся с публиката и феновете да имат възможността, да пеят заедно с мен. Обичам и двете групи, но SODOM заемат 80 процента от дейността, която върша. Бих искал с ONKEL TOM да правим повече концерти, но времето ми е отделено главно за SODOM. Те са основната ми група. Никога обаче не съм се замислял и не искам да прекратявам дейността на ONKEL TOM, защото бандата наистина е нещо специално. С ONKEL TOM се забавлявам много. Също така обичам да творя. Без значение за коя от двете групи или без значение от проектите, в които съм бил. Преди години бях част от DEZPERADOZ, които бяха коренно различни. Обичам да композирам музика, без значение каква е и за коя група е предназначена. Да съм в ONKEL TOM обаче е много забавно. Мога да кажа и същото за SODOM, но ONKEL TOM е нещо различно и много специално за мен.

От другата страна - Приемаш ли нормално факта, че някои от феновете на SODOM не харесват ONKEL TOM?

Tom Angelripper - Да, обаче, знам за фенове на ONKEL TOM, които не харесват SODOM. Не отдавам голямо значение на този факт. Мисля си, че 50 на сто от феновете на ONKEL TOM и SODOM харесват и двете групи заради вокалите ми. Оценяват отношението ми, начинът ми на пеене и поведението ми на сцената. Също така някои песни от албумите на ONKEL TOM, могат да са песни на SODOM заради наистина тежките рифове. ONKEL TOM обаче нямат точно определена музикална посока, защото в музиката на групата има пънк, има традиционни мотиви. Ние самите сме метъл фенове, но на първо място ONKEL TOM са метъл група, каквито са SODOM, обаче, с различни текстове и отношение. Наясно съм, че много от феновете на SODOM не харесват ONKEL TOM, обаче, никога не съм отдавал голямо значение на този факт. ONKEL TOM ми позволяват да променям стила, докато при SODOM това няма как да стане. Но винаги работя едновременно по композиции и за двете банди.

От другата страна - В прес информацията, разпространена от лейбъла, пише, че „всички тъгувате за 80-те, защото те наистина са били страхотно време в историята на музиката”…

Tom Angelripper - Така е, защото и ние идваме от там. Аз съм роден през 60-те, но винаги ще помня 80-те, защото тогава с музиката настъпи революция. Тогава например хеви метълът наистина беше нещо специално. Родителите ни бяха шокирани, когато разбраха, че слушаме VENOM, учителите ни в училище не знаеха какво да кажат и как да реагират. Днес и музикалният бизнес, и музикалната сцена се промениха напълно. Ако обаче си пуснеш групите от 80-те – ето това са истински метъл банди! Това е темата на песента „Ich finde nur Metal geil” – „Просто харесвам метъл”! Бях на „Wacken Open Air” преди няколко седмици и там имаше групи, които се наричаха метъл, но за мен те не са такива. Метълът за мен е много специален. Това е стил, който произлиза от 80-те и винаги се сещам за тези години, когато си пусна групите от тогава. Всичко започна през 80-те. Ние създадохме SODOM през 1982, първият VENOM излезе малко преди това. Най-добрите метъл албуми са от тогава. Най-любимите метъл албуми на всички и за всички времена са от 80-те. Тогава можем да говорим за типични метъл банди. Въобще не ми се споменават POWERWOLF и SABATON. За мен те не са метъл групи. Метъл за мен са JUDAS PRIEST, RAVEN, всички банди от 80-те като TANK например, които страшно много харесвам. В новите песни на ONKEL TOM се опитваме да развяваме знамето на 80-те. Винаги когато създаваме композиции на SODOM, се опитваме да носят духа на 80-те, все едно са композирани тогава. 80-те винаги ще си останат нещо специално. Тогава и животът беше по-добър. Да, знам, че сме били по-млади, но тогава се печеше музикалната революция. Тогава започнахме, самата музика избухна и стана популярна.

От другата страна - SODOM никога не промениха пътя си като чисто въплъщение на траша, но ако имаше възможност да пренапишеш историята на групата от самото й начало, кои страници би добавил, коригирал или изобщо изтрил?

Tom Angelripper - Не знам. Не знам дали бих променил нещо, ако отново се озова в 80-те и създам групата. Тогава направихме онова, което искахме. Съвсем просто е. През 1981-82 записвахме и издавахме демота. Имаше размяна на касети. Времената бяха страхотни. Идея си нямам дали бих направил нещо по различен начин, ако имах възможността да се върна в началото на SODOM. Може би щях да се опитам да спра промените в състава, защото те никога не са добри за една група – всяка смяна на музикант е като ново начало, води след себе си много работа, а някои фенове не одобряват промените. Бих поставил SODOM на същата позиция, на която бяхме тогава. Никога не съм искал групата да е най-голямата в света. Винаги съм искал да имам възможността да създавам музиката, която обичам без каквито и да било намеси от вън, без големи комерсиални интереси. Онова, което сме направили, наистина е точно онова, което сме искали. Доволен съм от кариерата си, доволен съм от всичко постигнато през годините и десетилетията. Всъщност не бих променил нищо.

От другата страна - Говорим за SODOM, така че няма как да не те попитам за причината отново да се съберете с Frank Blackfire и каква ще е неговата роля в следващия албум на групата?

Tom Angelripper - Той все още е невероятен китарист. Промяната в състава настъпи постепенно. Първоначално исках да вземем втори китарист в SODOM. С Frank винаги сме поддържали връзка. Той участва в концерта по повод 35-годишнината на групата и се качи с нас на сцената за няколко композиции в клуб „Цехе”, Бохум. Тогава си поговорихме с него да се върне. Когато се разделихме с Bernemann и Makka, му пратих съобщение, дали след всички тези години не би искал отново да стане част от SODOM. Той ми отговори, че иска! Лудница е, човече! Днес, когато свирим парче като „Sodomy and Lust”, то звучи както е записано за албума или миниалбума, защото Frank свири едно към едно. Така беше и в самото начало. Не искам обаче в момента да говорим толкова много за SODOM. Много съм доволен, че Frank отново е част от групата. Съставът на бандата в момента е много добър. Нуждаем се от повече време, за да се стиковаме, за това и сме често в репетиционната. Всички са страхотни момчета, а Frank е отличен китарист. Вече имаме идеи за нови песни, нови рифове за следващия албум и съм доволен от резултата.

От другата страна - А ще получат ли феновете завръщане към класическия SODOM звук от 80-те?

Tom Angelripper - Frank има вече идеи за някои песни и китарни рифове, които излизат все едно от „Agent Orange”, защото това е неговият начин на свирене, неговият звук. Той притежава нещо специално и има специфичен начин на композиране и аранжиране на песните. Феновете ще бъдат изненадани от резултата. Frank свири много чисто, а китарата му звучи кристално ясно, както в „Agent Orange”. Стилът му не е променен. А това го прави напълно различен от Bernemann и Andy Brings, които също са страхотни китаристи. Но с Frank на борда получихме рифовете и звука от „Persecution Mania” и „Agent Orange”.

От другата страна - Спомняш ли си един разговор от преди няколко години с едно момче, болно от рак? При едно от идванията Ви в България…

Tom Angelripper - Да, това беше отдавна. Но си го спомням много добре...

От другата страна - Само слух ли е, че на първия концерт на SODOM в България Michael "Micha" Hoffmann е искал да си тръгне, след като е видял, пред колко публика трябва да свири?

Tom Angelripper - Абсолютно! Но не само Michael Hoffmann, а и Chris Witchhunter. Бяха много уплашени, защото не очаквахме толкова много фенове. Обаче не искаха точно да се прибират у дома. Пристигнахме в бекстейджа с автобус. Когато видяхме морето от хора, те поискаха да се върнат в буса, защото не можеха да се качат на сцената. Всъщност това беше обща шега. Никога не сме имали сценична треска. Онзи момент обаче беше исторически за групата. Никога не сме свирили пред толкова много хора. Беше много специално за нас. Но никога не сме страдали от сценична треска. Просто се притеснявахме да не станат някакви технически проблеми, дали звукът ни ще бъде добър, дали китарите ще се чуват добре. Не мога обаче да опиша чувството, когато стъпихме на сцената. След две или три песни се поуспокоихме, защото осъзнахме, че феновете ни се кефят, куфeят, крещят.. Никога няма да забравя този концерт. Много е кофти, че нямаме видео запис от него. Единственото, на което съм попадал от това шоу е един бутлег на касета. Все още издирвам каквито и да било записи от концерта. Можеш да ми помогне за това… Тогава вече имаше камери. Дори си спомням хора, които снимаха по време на шоуто. Къде обаче е материалът, не знам… Ако успееш да ми помогнеш, ще ме направиш много щастлив!

От другата страна - Колко литра бира са необходими, за да запишете един албум на ONKEL TOM ANGELRIPPER?

Tom Angelripper - Нито един! Нула! Когато съм на работа, не пия. Можем да си позволим по бира, но никога не влизаме пияни в студиото, както и не излизаме на сцената под въздействието на алкохол. Тези времена са в миналото, защото това вече ни е работата. И трябва да я вършим съвестно. Хората трябва да си купят албума, те си дават парите за него. В такъв случай ние трябва да дадем най-доброто от себе си, за да им предложим добър продукт. Така че никога не пием в студиото. Може би си позволяваме по нещо след като запишем всичко, или по време на миксирането. Тогава цялата банда сяда зад пулта вече по-спокойна и си позволяваме по някоя бира.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов