Интервю с Markus Jüllich (CREMATORY) ...

Интервю с Markus Jüllich (CREMATORY)

CREMATORY са част от фестивала „Hills of Rock 2018” в Пловдив между 20 и 22 юли. Те ще свирят точно преди SABATON в първия ден на главната сцена. Също така CREMATORY имат и нов албум, който издадоха на 13 април и се казва „Oblivion”, а също така техният лидер – барабанистът Markus Jüllich пусна едно провокативно съобщение в мрежата, което разбуни духовете. Все поводи за един разговор без цензура.

Интервюто с Markus Jüllich (CREMATORY) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 9.07.2018, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.


От другата страна - Привет, Markus, радвам се отново да разговаряме. Последният път беше, когато бяхте тук с EVERGREY...

Markus Jüllich - Спомням си много добре този концерт. Шоуто беше в една баскетболна зала…

От другата страна - Срещнахме се на паркинга зад залата...

Markus Jüllich - Свирили сме два пъти при вас.

От другата страна - Новият ви албум се казва „Oblivion”. Какво искате да забравите и да заличите от ума си?

Markus Jüllich - Идеята е на вокалиста ни Felix. Той измисли заглавията на всички песни, както и името на диска. Всъщност основната идея зад заглавието „Oblivion”е да не забравяме добрите преживявания от миналото. Да вземем най-доброто от песните и текстовете ни от предишните албуми на CREMATORY и да създадем нов образ, нов стил. Да развием собствения ни звук, да създадем повече и по-модерни песни в новия албум, който записахме.

От другата страна - Защо решихте да се обърнете към миналото, за да създадете нов албум на CREMATORY?

Markus Jüllich - Не е точно завръщане към миналото, а поглед назад наравно със стъпките напред. Много групи тръгват на турнета, на които изпълняват старите си албуми, като MOONSPELL и техния „Irreligious” или TIAMAT с „Wildhoney” и „Clouds”. Т.е. те правят турнета, на които изпълняват само стар материал. Ние решихме да си припомним някой от нашите стари парчета, не всички, само няколко от албума „Illusions”, с който постигнахме много голям успех и особено с песента „Tears of Time”. Така в някаква степен си припомнихме стария стил на групата, върху който изградихме новия ни звук.

От другата страна - Какво ти липсва от миналото?

Markus Jüllich - Липсват ни добрите стари времена, които сме преживяли на старата музикална сцена. Спомням си банди като PARADISE LOST, TIAMAT, MOONSPELL, AMORPHIS, които наистина олицетворяваха готик метъла тогава. Всички готик метъл банди имаха вокалисти. А днес в модерните времена, готик метъл наричат NIGHTWISH, WITHIN TEMPTATION, LEAVES’ EYES – групи, които имат оркестрален звук и дами зад микрофона. За мен обаче това не е истинският готик метъл. Истинският готик метъл е онова, което стана в средата на 90-те и групите, които споменах преди малко – PARADISE LOST, AMORPHIS, TYPE O NEGATIVE и всички яки банди от тогава.

От другата страна - Обаче повечето от тези групи са още живи...

Markus Jüllich – Като изключим TYPE O NEGATIVE е така, обаче, можеш да направиш разликата в успеха. За групи като NIGHTWISH, EPICA, WITHIN TEMPTATION той е много по-голям, в сравнение с PARADISE LOST, TIAMAT, AMORPHIS и CREMATORY. Работата е леко за съжаление, защото ние създадохме корените на тази музика.

От другата страна - И „Oblivion”е вашето заявление по този въпрос?

Markus Jüllich - По някакъв начин е точно така. Той е припомняне на доброто старо време и намек за светлото бъдеще, което ни очаква.

От другата страна - 27 години на сцена – как виждаш развитието на CREMATORY?

Markus Jüllich - Смятам, че всеки албум, който издадохме в миналото, е много важен за групата, защото се учехме с всяко издание, което създавахме. С всеки албум правехме следващата стъпка напред, прибавяхме нови влияния, опитвахме малки трикове, като например повече електроника, както в албума „Revolution”. Или в „Pray”, където готикът преобладава. В „Infinity” обърнахме повече внимание на траш елементите заради повечето китари. И така нататък. Не искам да издавам едно и също 40 години като AC/DC, които предъвкват една и съща песен вече четири десетилетия. Ние обръщаме внимание на това как бихме могли да развием музиката на групата от албум на албум.

От другата страна - Смяташ ли, че CREMATORY получават онова, което заслужават?

Markus Jüllich - Това е въпрос, който трябва да зададеш на нашите фенове. Горди сме с постигнатото от групата. През 1991 година започнахме като малка мелодична дет метъл банда, която имаше голямата мечта да подпише звукозаписен договор, да направи няколко клубни концерта и да се появи на „Wacken Open Air”. Много сме благодарни на феновете ни, които са ни верни вече 27 години и които направиха така, че CREMATORY да се превърнат в голямата група, каквато е днес. Със сигурност желанието ни е да сме големи, колкото RAMMSTEIN и METALLICA - голяма мечта… Но смятам, че с CREMATORY сме постигнали достатъчно и сме щастливи от този факт.

От другата страна - Защо тогава малко преди издаването на „Oblivion”, обяви в съобщение във „Facebook”, че това може би ще е последният албум на групата?

Markus Jüllich - В основата на това съобщение, когато го написах, беше лошият ден, който имах. Първото нещо, което го провокира, беше сметката, която получих от звукозаписната компания. В нея беше отбелязано, че CREMATORY имат 1 500 000 стрийма, а от тях сме спечелили по 0.1 цент за всеки стрийм, което означава, че сме получили 1 500 евро за 1 500 000 прослушвания. И сме продали само 15 000 копия от албума на диск и винил, което е само един процент от 1 500 000 стрийма. Главното в случая е, че ако не продаваме достатъчно физически копия, за които нормално получаваме по 2,50 евро на диск, няма как да имаме достатъчно пари, за да наемем студио и да работим по следващия албум. Взели сме аванс от звукозаписната компания на базата на продажбите в миналото. И когато приходите не са достатъчно, няма как да си позволим наистина добро студио. Обясних, че не искам да правя същата грешка като UNLEASHED и OBITUARY, които записаха последните си работи в репетиционната и за мен те звучат ужасно. Това беше основната причина да обява, че щом нямам необходимите средства, за да платя на студио за добра продукция, повече не искам да се занимавам със създаването на албуми. Целта ми беше да заостря вниманието на феновете да не стриймват и да не си смъкват албума от мрежата, защото групата не получава почти нищо от това, а да си купуват дискове или плочи, защото по този начин бандата печели и ще може да си позволи, да работи по следващ диск. Същото се отнася и за призива ми да се посещават концерти, по специално тук в Германия. Хората са станали лениви! Само за пример – отидох да гледам CRADLE OF FILTH и MOONSPELL, които имаха концерт в града, в който живея. И пред сцената имаше само 500 души, което е ужасно. Искам да събудя феновете. Да ги накарам отново да посещават концерти, да купуват албумите на физически носител, а не само да си стоят вкъщи пред телевизора или компютъра, да слушат музика и да гледат клипове и концерти онлайн.

От другата страна - Обаче много фенове се обидиха от това съобщение...

Markus Jüllich - Така беше. Има два начина за реакция. Първият е – ти си истински фен и подкрепяш бандата, купуваш си дисковете ѝ и посещаваш концертите. Или си от хората, които слушат музиката онлайн, свалят си я от интернет и не посещават концерти. Важното е, че не само тук в Германия, но и в цяла Европа е, „Oblivion” вече се приема много добре. В Германия той се изкачи на най-високите позиции, които някога сме имали след 20 и повече години работа, продаваме много добре. Което ми показва, че съобщението ми е имало ефект и съм успял да събудя феновете и по, специално феновете в Европа. Истинските почитатели на CREMATORY разбраха посланието ми и онова, което исках да им кажа.

От другата страна - Бъди честен – наистина ли можеш да захвърлиш с лека ръка всичко, което си постигнал и създал през последните 27 години?

Markus Jüllich - Не искам да слагам край на CREMATORY! Въобще и не искам да си го помислям. Имам много идеи за следващ албум, който искам да създам. Но през последните години вложих не знам колко точно - 12 или 15 хиляди евро всяка година от собствените си пари – инвестирах ги в CREMATORY за видеоклипове, за да платя реклама в различни списания, която е скъпа и т.н. направих го, защото имам нормална работа и печеля добре. Също така не печеля от CREMATORY. Продължавам да поддържам групата, защото я чувствам като свое дете. Чувствам се добре, когато записвам, когато съм на сцената и изпълнявам моята музика. Правим го вече 27 години и не искаме да слагаме край, но за мен тези разходи са извън възможностите ми за тази и за следващата, и за по-следващата година. Не мога да си позволя още веднъж да вложа толкова от собствените си пари за CREMATORY. За мен е чудесен вариант да мога да платя всички разходи и сметките да излязат на нула - да мога да си позволя студио, мастъринг, оформлението на диска, фотограф, видеокомпания, реклама и всички онези работи покрай издаването на един албум, когато държа в ръцете си добър продукт. И накрая ако сметките са на нула, нямам проблем. Не искам да печеля от групата, защото тя е моето хоби. Обаче ми е невъзможно още веднъж да направя подобни лични разходи за групата от парите, които съм спечелил от работата ми. И това съобщение, което пуснах, беше сигнал за тревога. Написах го заради нашите почитатели. Ако са истински фенове и искат да продължат и в бъдеще групата да съществува, трябва да ни подкрепят.

От другата страна - В такъв случай можеш ли да направиш сравнение с началото на CREMATORY?

Markus Jüllich - Не! Защото тогава всичко беше много по-евтино. Наистина. След като ти казвам, че последните години плащам по 12-15 хиляди на година, това означава, че съм дал 24-30 хиляди дойче марки. Ако имахме тези пари, когато започвахме с CREMATORY, щяхме да можем да си позволим всичко. Да си платим всичко, да тръгнем на турне като съпорт на METALLICA. С тези пари можехме да си го позволим. Първата ни демо касета ни струваше 1000 дойче марки, което е 500 евро. След което подписахме с „Massacre Records”, които ни платиха всичко – за студиото, за видеото, за обложката, за фотографиите, поеха всички разходи за нас. Единственият разход, който ние направихме, за да свирим музика, е да си купим инструментите. Всичко останало беше поето от звукозаписната компания и това беше пътят, по който вървяхме до, мисля, 2010. От 1991! Което означава, че 20 години всичко беше наред и разходите, за всичко от което имахме нужда, се поемаха от лейбъла. Днес нещата са коренно различни. Ще ти дам следния пример – от албума „Illusions” продадохме 150 000 копия. А от последния - 15 000. Това също е проблем за звукозаписната компания. Когато направиш едва 10 процента продажби от последния албум в сравнение с продажбите от преди 20 години, леъбълът също няма да има пари за голяма реклама в списанията или да плати за видеоклипове. Видеото ни към песента „The Fallen” струваше 50 000 евро през 1998. Тогава имаше и телевизии, които излъчваха тези клипове по целия свят, а днес вече не е така и видеоклиповете се използват за промотиране на новите албуми единствено във „Facebook” и интернет страницата на бандата. Днес не е разумно да се дават толкова пари за клип, но в края на 90-те беше нещо нормално. Тогава „Nuclear Blast” плащаха всичко и всичко беше чудесно. Тогава, както отбелязах, всичко за нас беше по-евтино и по-лесно, защото, когато започвахме, бяхме на по 20-сет и не разполагахме с такива суми. Беше ни много трудно да се снабдим с комплект добри барабани или китари. Трябваше да работим, за да си позволим усилватели „Marshall” например. Миналото беше коренно различно. Днес проблемът и друг и от него страдат не само CREMATORY, но и много други групи. Получих много съобщения от банди, след като публикувах съобщението, в които те ме поздравяват за написаното. Те също са бесни от положението, в което са поставени. Смятам, че онова, което написах, беше в точния момент и проработи.

От другата страна - Обаче подобни изявления не противопоставят ли феновете на групата?

Markus Jüllich - Смятам, че няма подобно нещо. Срещу бандата застанаха единствено чекиджиите и троловете. Някакви скапянаци писаха в интернет всякакви глупости за CREMATORY, а те никога не са слушали музиката на групата и въобще не знаят кои сме. Най-забавната част от живота им е да пишат глупости в коментарите. Смея се над тях и ги заривам в ла*на. Те не са истински фенове. Могат да ми лапат к*ра.

От другата страна - Това звучи брутално…

Markus Jüllich - Така е, защото техните писания към мен са също брутални. Не е ли едно и също? Тежки обвинения – тежки думи. Нямам проблеми с това. Когато някой дойде при мен и ми каже, че съм голям дебел задник, какво ще да си помисля? Начукай си го, копеле, лапай ми к*ра. Така че проблемът не е мой, защото това не са фенове.

От другата страна - Защо подобни коментари в Интернет са толкова значими за теб?

Markus Jüllich - Когато напишеш нещо подобно в коментарите под новина за бандата, ще го прочетат много хора. То достига до мнозина. Това, което написах, беше най-добрата реклама за групата ми до момента, без да ми струва пукната пара. Просто направих едно съобщение. Сега всеки в музикалната сцена знае кои са CREMATORY. До това доведе моето съобщение. Заради него всеки говори за бандата. Заради него давахме интервюта за списания, които никога преди не са ни обръщали внимание. Съобщението ми достигна до много нови слушатели. Сега, на това турне, което правим в Германия, много хора се интересуват от групата, търсят ни Интернет, а преди дори не бяха чували за нас. Те гледат клиповете ни, слушат музиката ни и вече имаме много нови фенове. Това беше най-добрата реклама, която някога съм си позволявал.

От другата страна - А имаш ли рецепта за постигане на баланса – въпреки интернета, да продавате албуми и да имате пари за следващ албум?

Markus Jüllich - Не знам. За момента нещата изглеждат добре. Обаче ще трябва да потърпим около година, за да имаме идея колко копия общо ще продадем. В Германия знаем, но извън страната, в останалата част от света е необходима поне година, за да получим пълните резултати от продажбите. Вярвам, че повече няма място за компромиси между стрийминга, смъкването на музика и продажбите на дискове. Ще ти дам следния пример – „Spotify” имат пазарна стойност на борсата в САЩ от 30 милиарда евро. Което на мен ми подсказва, че тези нещастници печелят огромни пари от моята музика и ми плаща само 0.1 цента за стрийм на албума. Не за песен, а за албум. А иначе компанията им струва 30 милиарда евро. Това е възмутително и погрешно.

От другата страна - Връщам те на новия албум на бандата „Oblivion” – спомена, че той е вдъхновен от миналото на CREMATORY, означава ли, че е нещо като „best of” от вашата музика?

Markus Jüllich - Да, смятам, че определението ти е много добро! Най-важното е, че си припомняме добрите стари времена и ги обвързваме с нова концепция. Също така опитвахме и някои различни влияния. За първи път в няколко песни използваме симфонични пасажи, което никога преди не сме правили. От друга страна по този албум работих с четирима продуценти. Звукът отново, както и през последните 15 години, беше изпипан с "Kohle" в Kohlekeller Studios. И с още трима копродуценти, които работиха с мен по новите песни, предложиха много нови идеи и вкараха нови влияния в музиката на групата.

От другата страна - Защо ти бяха необходими толкова много помощници?

Markus Jüllich - Защото съм барабанист и не мога да композирам музика. Обаче съм перфектен при нейното аранжиране. Имам нужда от хора, които да ми помагат, на които давам основата като идеи и да им казвам, че искам песен като тази или онази – „моля, създайте ми композиция като тази, тази и тази”. И те композират за мен песен с клавири, бас, барабани и китари, дават ми я, а аз правя аранжиментите в стила на CREMATORY – „Интрото е добро, припевът не става, искам го по различен”. Работя с тези продуценти, докато отделните части на една песен не са напаснати напълно. Тогава я давам на Felix, който да добави вокалите, проверявам как се е справил и ако всичко е наред, записваме демо. Така направихме 20 композиции за новия албум и от тях избрахме 12 – най-добрите 12 от тези 20 влязоха в „Oblivion”.

От другата страна - Какво е бъдещето на останалите 8?

Markus Jüllich - Те са в компютъра ми…

От другата страна - Кое е най-смелото решение, което някога сте вземали?

Markus Jüllich - Мисля, че е да създаваме музика, да композираме, да пишем песни. Това е усещане. Имал съм моменти, когато съм стоял в студиото си, искам да създам нещо, а нямам никаква идея. Не ми се получават нещата. Да стоиш всеки ден там и да композираш, не работи. Не сме машини, за да вървим по този път. Музиката за мен е специално усещане и има определен вкус. Felix например предпочита по-бруталните неща, аз точно обратното – по-мелодичните, Katrin си пада по по-радиофоничния звук, който е коренно различен от моите вкусове. За мен е важно, че аз съм най-важният в CREMATORY от самото начало и създавам песни със сърцето си, с ума си и под влияние на чувствата ми. Когато преценя, че една композиция е перфектна, значи тя е такава. За останалите от бандата остава да я научат, да я свирят.

От другата страна - Най-болезненият урок, който си научил?

Markus Jüllich - Това е, че всъщност не всички са ти добри приятели и фенове. Можеш да видиш колко хейтъри има, като погледнеш коментарите под съобщението ми, в които не спират да злословят за групата. Но за мен това не е толкова важно. За мен най-важното е да създавам албуми, да продавам дискове и да - феновете да идват на концертите ни. И там да се забавляват на песните ни, когато ги изпълняваме, докато сме на сцената. Важното е да се забавляваме, да изпълняваме собствените ни композиции и да създавам музика със сърцето си.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов