Интервю с Aaron Aedy (PARADISE LOST) ...

Интервю с Aaron Aedy (PARADISE LOST)

PARADISE LOST отдавна се превърнаха в институция. Дори експериментите и залитанията към DEPECHE MODE в края на 90-те не ги свалиха от пиедестала, на който творческите им търсения ги поставиха. Почти 30 години по-късно групата продължава да издава. Но не просто поредния диск, а поредния добре премислен албум, категоричен е ритъм китаристът на бандата Aaron Aedy, както стана и с миналогодишния „Medusa”, който на 4 април ще чуем и на живо по покана на „Tangra Mega Rock”.

Интервюто с Aaron Aedy (PARADISE LOST) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 26.03.2018 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.


От другата страна - Привет, Aaron, отново идвате в България, но искам да те върна на концерта, който направихте с PARADISE LOST в Античния театър в Пловдив с оркестъра и хора на Пловдивската филхармония - усети ли тогава по друг начин музиката на групата?

Aaron Aedy - Изпълнението с оркестър носи съвършено различни усещания. Необходимо е много повече хладнокръвие, ако мога да се изразя по този начин. Свиренето с живи музиканти изисква много по-голяма концентрация. Енергията, която ни завладява от подобно изпълнение, е невероятна и уникална. Радвам се, че съм изживял подобен момент поне веднъж в живота.

От другата страна - Мислите ли да го повторите?

Aaron Aedy - Веднъж вече го направихме и едва ли ще го повторим. Трябва онова, което правим да е уникално. За да се захванем с друго предизвикателство, то също трябва да е уникалко. Не искаме да се повтаряме. Концертът трябва да бъде запомнящ се. Обаче в този бизнес никога не казвай никога.

От другата страна - В случая с Пловдив не беше само оркестъра, а и локацията, хора...

Aaron Aedy - Мястото беше избрано много добре. Хорът се включи отлично. Разположението на публиката беше интересно. Все едно пред нас имаше стена от хора, заради амфитетъра. Беше невероятно.

От другата страна - На живо импровизирате ли или следвате стриктно структурата на песните?

Aaron Aedy - Малките промени, които правим на песните по време на концертите, са свързани основно с ударните. Баранистът ни свири основния ритъм, но има елементи, които попроменя по време на изпълнението. Като ритъм китарист обичам да следвам баспартиите на Stephen Edmondson или на барабаниста ни Waltteri Väyrynen. Понякога обаче постъпвам по съвсем друг начин. При мен се получава така, защото получавам енергията за изпълнението от басиста и барабаниста.

От другата страна - Днес музиката има ли същото значение, както в миналото?

Aaron Aedy - Бизнесът днес се промени много. Сега всичко е сведено до откриването на нови възможности. Когато ние започвахме като фенове, търгувахме с касетки. Пишехме на различни хора и различни групи. Пращахме демота и получавахме демота на групи, които не бяхме чували. Беше страхотно преживяване пощальонът да ти донесе до вратата писмо с очакваната касета. Имаше трепет в цялата работа. Времената бяха вълнуващи. Днес просто трябва да набереш в интернет дуум метъл и откриваш милиони групи от стила, но навремето беше много по-вълнуващо да откриваш нови неща или да получаващ препоръки от други хора за някоя банда. Фенската мрежа беше много интересна. Това е причината много от старите групи още да съществуват и да са приятели. Това е така, защото сме се запознали при търговията на касети. Като приятелите, които се запознават, като си пишат писма, но при нас свързваща беше музиката. Времената бяха страхотни. Днес обаче е хубаво, защото веднага можеш да откриеш много повече, отколкото преди. Тогава научавахме новините от списанията - те решаваха какво да публикуват и какво трябва да достигне до читателите или каквото ти изпратят приятелите. Днес можеш да откриеш много повече. Така че всяко време има и добри и лоши страни. Наред съм с всичко. Технологиите днес промениха много за много хора. Когато ние започвахме с турнетата нямаше интернет, телефони, времената бяха различни. Радвам се, че бяхме част от „тогава” и се радвам, че сме част от „сега”. Така успяхме да вземем най-доброто от двете епохи.

От другата страна - Има ли нещо, което те учудва днес, а преди 10 години не си вярвал, че ще стане реалност?

Aaron Aedy - Това, което преди време не вярвах, че ще стане, е, че мога да нося компютър в джоба си, който преди 30 години можеше да си позволят само в НАСА. Днес е показателно, че технологиите се развиват все по-бързо. Преди 30 години никога не съм си представял, че ще стоя някъде и ще претърсвам виртуално пространство. Навремето, когато бях дете, имаше само енциклопедия „Британика” и толкова. Дори да се върнем с 15 години назад – едва ли някой е предполагал, че днес ще има смартфони. Това прави живота по-лесен, особено, когато вкъщи те чака семейство, а ти си на турне. С технологиите светът стана по-малък. Раздялата със семейството не е толкова трудна, както в миналото. В началото на групата Stephen и Greg не виждаха децата си с месеци, което беше трудно и за семействата им. Така че най-доброто нещо, което технологиите постигнаха, е да направят живота на едно музикално семейство и самата музика по-лесни.

От другата страна - Това са положителните страни на новите технологии, а виждаш ли минуси?

Aaron Aedy - Минусите на технологиите са, че позволяват на всички да са в контакт с теб. Хората очакват да си на линия денонощно. В личен план не виждам чак такива отрицателни страни, но технологиите позволяват на много хора да се чувстват важни, когато са в социалните мрежи и то без да го заслужават. Всеки може да сподели мнението си, което на моменти може да е много дразнещо. Криеш се зад прякори и обиждаш наред. Ето една отрицателна страна на новите технологии. Хора, които, ако срещнеш в реалния живот, сигурно ще бъдат много уплашени, но иначе са войни зад клавиатурата. На живо са слабаци, но зад компютъра са злобари. Това е отрицателната страна на Интернет, иначе той предлага повече положителни практики.

От другата страна - А ограничава ли се личното Ви пространство?

Aaron Aedy - Да, определено. Не е както в миналото. Често си говорим с останалите от групата по този въпрос. Навремето около бандите имаше повече мистицизъм. Когато бяхме хлапета, не знаехме нашите идоли с какво се обличат, как изглеждат, имаше една мистерия около музикантите. Което беше половината от отношението към тях. Днес получаваме страшно много внимание. Всеки един детайл от живота ни е на показ. Феновете вече знаят много повече. И интересното е, че някои хора обичат да споделят всичко за себе си. Аз не съм от тях. Предпочитам личното ми пространство да е защитено.

От другата страна - Трудно ли е да се създава музика за ново поколение фенове, което е израснало с технологиите?

Aaron Aedy - Днес хората много бързо прескачат от една тема на друга. Спомням си като дете, си купувах алубм и го слушах до изтъркване, докато не го научех на изуст. Внимавах, когато купувах някое издание, защото нямах пари. Грижих се за плочата, поддържах я, съхранявах я. А днес слушаш една песен, не ти харесва и скачаш на следващата група. Това превръща албумите и бандите в нещо като стоки за еднократна употреба. PARADISE LOST като група създават албуми, а не нещо, което става са еднократно прослушване. Отделяме внимание на подреждането на песните. Като дете си спомням, как знаех подредбата на композициите от плочата, която слушах – епична песен в края на първата страна, втората започва с бърза композиция и завършва отново с епична песен. А днес пускаш една, две композиции и бягаш на следващия албум. Но и това е добре, защото ясно си спомням, че в някои от плочите, които съм си купувал като дете, не са ми харесвали една или две песни, които днес мога да прескоча веднага, но тогава не ставаше лесно. Вземал съм си албуми с черепи и пламъци на обложката, мислейки си, че са много добри, а като си ги пусна вкъщи – о, ужас, за нищо не стават. Имат само хубава обложка. Така че няма лошо да изибраш песните, които да слушаш, независимо че артистите издават албуми и се надяват, че хората ще ги чуят целите. Радвам се например, че плочите се завръщат, защото обложките отново стават произведения на изкуството и отново можеш да ги разглеждаш детайлно, както в миналото, а не на телефона, където виждаш едно голямо нищо и кориците губят смисъла си. За нас например обложките са много важни. Харесва ми да мога да прочета текстовете… Може би съм просто стар романтик.

От другата страна - Ако имаше възможността да промениш нещо в музикалния бизнес, какво щеше да е то?

Aaron Aedy - Единственото, което искам да променя, е хората да спрат да вярват, че всичко е безплатно. И това не се отнася само за музиката. Хората очакват, че всичко трябва да е безплатно. Ако отида да си купя телевизор и го взема без да платя, ще ме пратят в затвора. И тук не става въпрос само за телевизора. Дали става дума за кабел или канче, веднага ще ме нарекат крадец. Хората не искат да плащат за един албум, който струва шест британски лири, колкото струват две бири, но не се замислят, когато си купуват две бири за шест паунда, защото те трябва да ги платят. Обаче когато става дума за албум, плащането не е опция. И се смята, че той им се полага безплатно. Хубаво е, че все пак има и хора, които си плащат. Мисля, че нещата се подобряват. Но ми се иска хората да оценяват стойността на онова, което купуват. Макар и малко, това ще е много добре. Интересното е, че някои дават по десет паунда за пакет цигари, а не искат да плащат за албум. Не осъзнават, че цигарите свършват в един момент, а албумът остава завинаги. Това бих искал да порменя, ако имах възможност.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов