Интервю с Ivan Novak (LAIBACH) ...

Интервю с Ivan Novak (LAIBACH)

LAIBACH отново в България. Една от най-самобитните и креативни групи от бившия Източен блок, се завръща в София с нов албум и нова визуална концепция. Ницшеанският „Also Sprach Zarathustra” ще бъде представен пред българските фенове на групата на 24 март.

Интервюто с Ivan Novak (LAIBACH) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 19.03.2018 година.


От другата страна - Привет, мистър Novak, скоро LAIBACH отново ще бъдат в България...

Ivan Novak - В момента основно промотираме „Also Sprach Zarathustra”, който направихме след като създадохме саундрака за театралното произведение със същото име. Направихме го в Словения за един авангареден театър „Anton Podbevšek“, който се намира в град Ново Место, в превод, ако не може да се разбере - Ню Йорк. Имаме град с подобно име в Словения. Първо създадохме музиката за това театрално представление, като впоследствие я разширихме за нашия албум. Той е основан на известната творба на философа Friedrich Nietzsche „Тъй рече Заратустра”. В момента сме на европейско турне, на което представяме основно този албум, но т.к. от няколко години не сме свирили в София, ще добавим в сета и някои други песни.

От другата страна - Каква част от визуалната част на вашите концерти е повлияна от този албум?

Ivan Novak - Винаги създаваме визуални части за нашите концерти. И за всеки албум. Така че публиката ще види нещо специално. Музиката оригинално беше създадена за театър. Така че и нашата пордукция е леко театрална, което означава, че е повече визуална и по-малко рокендрол.

От другата страна - Тогава концертите на LAIBACH са пиршество за очите, или удоволстиве за слуха?

Ivan Novak - Всеки концерт е и визуално преживяване. В противен случай по-добре е човек да си стои вкъщи и да слуша музика на слушалки. Но когато дойде в залата, той иска не само да чуе, но и да види музиката. Точно това правим и ние. LAIBACH предлагат визуално преживяване на концертите. За това и тази част е много важна за нас дори толкова, колкото музиката. Защото понякога музиката не само се чува, но и се вижда. Налага се да я видиш. За това и на нашите концерти музиката може да бъде и визуално преживяване. Това е част от историческата традиция. Ако се сещаш за известния филм на Walt Disney – „Fantasia”, той е пълна комбинация от визия и музика, като визията е създадена след музиката. Ако се върнем към началото на 20-ти век, ще открием композитори, които са се опитвали да комбинират музиката с визуализация. И това са класически композитори. И накрая идва Richard Wagner, който създава концепцията за „Gesamtkunstwerk” („тотално произведение на изкуството” ), синтезиращо поетично, визуално, музикално и драматично изкуство, което прокламира в поредица есета. Ако Wagner имаше възможност да създаде филм към музиката, която е композирал, точно това щеше да направи - щеше да ѝ създаде визуална част. Така че, визуалната част от концертите е много важна.

От другата страна - Каква е разликата между създаването на албум, музика за театрално представление и саундтрак към филм?

Ivan Novak - В действителността разликите са незначителни, защото ние гледаме на всеки запис по един и същ начин. Към всеки албум се отнасяме еднакво, няма значение дали сме го създали за филм или театрална постановка. Така че за нас всички издания са еднакво важни. Но да, има и разлики, защото тази музика е създадена на първо място за театрално представление и има специфични особености. Фокусът не са дискотеките и клубовете, а театърът. От тук и идват разликите, защото целта е различна. Когато композираме саундтрак, посоката е също различна, защото трябва да следваме картината, която има водеща роля във филмите. Музиката е на второ място, обаче, не са малко случаите, в които тя има водеща роля. Спомням си много филми само заради саундтрака, а не заради картината.

От другата страна - Музиката за театър и кино има допълваща роля...

Ivan Novak - Така е, тя не е водеща, но носи атмосфера, носи оттенъци. В LAIBACH обаче никога не сме смятали, че музиката е водеща. При нас визията има същата роля като способ на изразяване. Разбира се, музиката е основната медия, която използваме, но за нас всички форми на изкуството, които използваме, са еднакво важни.

От другата страна - Кое беше главното вдъхновение при новия албум на LAIBACH „Also Sprach Zarathustra” – театралната постановка или произведението на Friedrich Nietzsche?

Ivan Novak - Театралната постановка е базирана на произведението на Nietzsche, а ние в албума следваме малко или много режисьорските решения, които сме приели като водещи за конструкцията на нашия албум. Разбира се „Тъй рече Заратустра” е многообхватно произведение, но ние следвахме действието в театралната постановка.

От другата страна - По какъв начин концепцията за Свръхчовека е пресъздадена във Вашия албум?

Ivan Novak - Не изясняваме идеята в нейната цялост. Ние взехме онези части, които създадохме за театралното представление и в известна степен ги доработихме. Разбира се „Тъй рече Заратустра” е била и продължава да бъде много важна творба. В нея е заложено поетичното начало на Friedrich Nietzsche, като се говори за религиите, за нихилизма, за много неща, в които не мисля, че има смисъл да навлизаме. Но на първо място ние се опитахме да следваме режисьорския поглед върху интерпретирането на Nietzsche. Режисьорът Matjaž Berger ни покани да създадем музика за определена част от постановката и ние направихме точно това. Албумът на LAIBACH не е задълбочена илюстрация на книгата от А до Я. Той е илюстрация на няколко глави от нея и толкова. Философията е на линия. Nietzsche е достатъчно дълбок без нашите обяснения. Ние го интерпретираме до известна степен, както постъпихме с музиката за постановката. Не обясняваме на хората какво има предвид Nietzsche, защото това е нещо, което те би трябвало да имат като основни знания. Неговата концепция за Свръхчовека или за Супермена може да бъде интерпретирана по много различни начини. Но в основата ѝ е еволюцията на хората като човешки същества. Човекът, който ще достигне точката, в която личните му нужди, търсенията му, егото му и раните му, ще останат в миналото. И той ще започне да работи за общото благо - в полза на обществото. Неговата идея можем да открием в много холивудски продукции. Да, с изключение разбира се на супер силите, но във филмите са пресъздадени персонажи, които се отдават в служба на човечеството в положителен смисъл. Разбира се, че с идеите на Nietzsche се злоупотребява, защото всеки иска да е Супермен. Те се интерпретират по всякакъв начин. Много политици днес вярват, че са „свръхчовеци”, но ако следваме хуманистичните идеи на Nietzsche в неговото произведение „Тъй рече Заратустра”, много ясно ще осъзнаем, че става там дума за скромен човек, който няма никакви желания, не вдига стени около себе си, не е обсебен от властта и силата, която може да придобие. Не! Той иска да дава, не да взема. Това е основата на идеята на Nietzsche за Свръхчовека.

От другата страна - А Вие какво давате с вашата музика?

Ivan Novak - Ние сме медията, ние сме проводникът, ние сме някъде по средата. Хората имат пълното право да слушат нашето предаване, ако думата „предаване” може да се използва като метафора за LAIBACH. Те имат пълното право да ни изключат или да си пуснат друга станция. Не ни влиза в работата да казваме на останалите по какъв начин да тълкуват онова, което правим.

От другата страна - И накрая - вярно ли е твърдението, че модерността обезсмисля миналото?

Ivan Novak - Винаги е имало модерен начин на живот. Още през 60-те хората са обявили, че животът се срива, защото модерните технологии разрушават добрия стар начин на възприемането му, а новото е странно. Вярвам, че живеем в интересни времена. Разбира се, че днес има объркване и то не малко. Винаги е било така. Не можем да сме категорични при дефинирането на времето, в което живеем и да отхвърлим, че друга гледна точка не съществува. Всичко се развива. Животът е жив организъм. Той създава нови форми, които не разбираме, изпълва познати неща с непонятно съдържание, което не можем да определим свободно. Но ако се обърнем към индивидуалната гледна точка, винаги можем да видим единствено разрушение или можем лесно да обявим, че се намираме в позиция на нови възможности, пред ново съдържание, вещество, език и трябва да се опитаме да ги разберем, да го използваме, да създаваме чрез тях. Точно това става днес. Същото, което е ставало и в миналото. Както е в произведението на Friedrich Nietzsche „Also Sprach Zarathustra”. Всичко се повтаря. Винаги с малко по-различно съдържание, но повечето принципи са същите. Ние трябва да живеем с това. Ние сме хората, които формираме съдържание във времето, в което живеем. Това означава, че трябва да сме добри създатели и да създаваме само с добри помисли. Това е всичко, което трябва да се опитваме да правим.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов