Интервю с Paul Mahon (THE ANSWER) ...

Интервю с Paul Mahon (THE ANSWER)

Пет албума по-късно северноирландската банда THE ANSWER издаде най-зрелия си албум. „Solas” не е типичния рокендрол диск, който феновете са свикнали да чуват от групата. „Solas” е катарзис и осъзнаване, споделя китаристът Paul Mahon. „Solas” е различния THE ANSWER, който носи в себе си експерименти, но без да пренебрегва корените на британците.

Интервюто с Paul Mahon (THE ANSWER) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 5.02.2018 година, както и предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” по БНР

От другата страна – Привет, Paul, как гледаш на новия албум на THE ANSWER „Solas” и как той показва развитието на групата?

Paul Mahon - Започвам да придобивам все по-обективен поглед за албума. Преди това бях влязъл толкова навътре в него, че ми беше трудно да се изкажа безпристрастно. Самият албум е в голяма степен различен от онова, което предлагахме преди. Предишният ни диск „Raise a Little Hell”, който много харесваме, се представи под очакванията ни. Също така критиката го прие като просто поредния албума на групата. Все още смятам, че е по-добър от по-предишния „New Horizon”. Обаче се оказва, че за хората няма особена разлика между двете издания. Така решихме, че „Solas” трябва да е различен, че трябва да опитаме нещо ново. Не бяхме много наясно как точно ще го постигнем, какво точно ще е различното, но като отправна точка се спряхме на ирландските келтски корени. За мен това беше само мястото, откъдето тръгнахме. Не смятам, че наблягаме на тях в целия албум, защото опитваме няколко нови неща, но като начало се оказа добър старт. Тези ирландски келтски влияния можеш да ги чуеш в някои песни. Когато започнахме композирането, отбелязах, че трябва да навлезем в различни стилове на музика. Тук-таме има влияния от латиното, блу-грас, дори и блус. Така че за мен експериментите са по-скоро свързани с преоткриването на тези различни музикални стилове, а не само на келтските ни корени. Също така преди, когато започвахме работа по албум, се събирахме всички в една стая и импровизирахме. Записвахме всичко, прослушвахме го, избирахме най-добрите части и ги развивахме. Това поставяше началото на един албум, в който са въвлечени всички. Имахме посока, в която да вървим. Повечето песни идваха от тези импровизации. Разбира се, всеки от нас предлагаше свои разработени идеи, по-комерсиални парчета, но в основата на албумите ни бяха тези съвместни джемове. Този път не влязохме заедно в репетиционната. С вокалиста ни Cormac сме в основата на „Solas” – акустична китара и глас. Така бяха създадени парчетата, а направих и аранжиментите им. След което започнахме да добавяме различни инструменти като мандолина например. В началото James не беше с нас, за това експериментирахме с различни перкусии. След което дойде и неговият ред да добави своите идеи. Създадохме много атмосферични китарни партии. Определено начинът на композиране и създаване на „Solas” беше различен за нас. Тези ранни демозаписи, бяха основата за развитието на завършения албум. Привлякохме след това за продуценти Andy Bradfield и Avril Mackintosh. Това, което направихме като демо, беше наистина добро. И от тук тръгнахме, за да създадем песните за албума. Запазихме някои неща в крайния вариант. Процесът беше много различен от преди. Също така смятам, че за първи път въведохме нови правила в групата. Дори аз използвах китарата по-различно от преди. В началото нямах идея как ще звуча и какво искам да постигна. Всичко беше едно изследване на различни територии. Целият албум беше едно приключение и едва сега започвам да го осъзнавам.

От другата страна - Поправи ме, ако греша, но на мен „Solas” ми звучи по спиричуъл от предишния албум на групата...

Paul Mahon - И аз така смятам. Една от големите разлики, които отбелязах за себе си, беше, че вокалистът ни Cormac мина през много тежък период, точно преди да започнем работа по албума. Началото беше белязано от раждането на първото му дете. То се роди три месеца преди термина и беше в болница с месеци. Това дълбоко засегна Cormac за много дълъг период от време. Не знаехме дали детето ще оцелее. Въобще какво ще се случи. Днес всичко вече е наред. Детенцето е добре. Но заради тези преживявания, възстановяването на Cormac отне време. Със синът му обаче всичко е наред, вкъщи си е. И ние отново насочихме вниманието си към албума. Cormac обаче искаше да пренесе преживяното в новите песни. За него самият процес по създаването на композициите определено беше много духовен. Беше буквално оздравителен. Душата му се възроди отново. Текстовете и вокалите определено се различават от предишните ни албуми. Те правят контрастта. По-уязвими, по-чувствителни и по-някакъв начин по-емоционални. Всичко това създава едно духовно пространство, което може да се усети, когато се слуша албума. Докато преди, не винаги, не трябва да се генерализира, но Cormac определено беше възприеман, като позитивна и силна личност на сцената, която е активна 24 часа, седем дни в седмицата - вечен купон. Това се отразяваше и в текстовете на предишните албуми на THE ANSWER. Сега обаче те са много по-сериозни и задълбочени, духовни и по-истински.

От другата страна - „Solas” катарзис ли е за групата и нейните членове?

Paul Mahon - Да! Определено има катарзис. Знам, че докато Cormac минаваше през своите проблеми, всеки от нас също се бореше със своите демони. Също така всеки от нас по един или друг начин беше в някаква степен разочарован, защото „Raise a Little Hell” не се представи според очакванията ни и не оправда надеждите ни. Може би се повлияхме от не доброто му приемане. Което не е начинът, по който ние гледахме на албума. И така някъде се скъса връзката между нас. Беше разочароващо. Сигурно много хора не са и мислили, че ще издадем още един албум след разочарованието от предишния. Не си спомням точно старта на работата по „Solas”, не беше като да забием знамето и да оповестим, че поставяме началото на ново издание и започваме от тази дата. Чувствах го като процес на израстване. Чувствах го като лавина, която ни завлече в Ада. Започнахме с много малки, акустични идеи, които лека-полека започнаха да стават по-големи и продължителни. И преди да го осъзнаем, албумът беше завършен. Всички откриха нови начини за създаване на музика при работата по „Solas”, поставихме бандата в малко по-различна светлина. Усилията ни бяха канализирани в съвсем различна посока. Което се оказа глътка свеж въздух за всички. Това отново ни направи оптимисти. Виж, преди „Solas” имахме пет албума. Знаем как се прави диск. Обаче новия го създадохме в моето студио, вкъщи. С минималното влияние на звукозаписната компания и мениджмънта. Те ни дадоха пространство и ни оставиха да се оправяме сами. За първи път по продукцията ни помогнаха Andy и Avril. И „Solas”се превърна в първия независим албум на THE ANSWER. Смятам, че всички се вълнуваме от този факт. Дори, май, нямаме търпение да започнем работа по следващия албум, независимо че имаме нов. Когато започнахме да работим по „Solas”, искахме да сме сигурни... Отбелязах, че когато започваме работа по нов албум, винаги искаме да сме сигурни как ще се развие и накъде ще поеме. Разбира се има малко страх, дали всичко ще протече по план. Със „Solas” не беше така. Нямахме посока. Сега, след като видяхме, че можем да работим по друг начин и имаме крайния резултат вече сме по-сигурни за следващия ни диск. Можем да погледнем по-спокойно към него и да го направим дори по-добър.

От другата страна - Какви демони успокоихте със „Solas”?

Paul Mahon - Преди да започнем работа по албума, изглеждаше, че всичко за THE ANSWER е приключило. Всичко се беше обърнало с главата надолу и нямах идея накъде да поемем и дали трябва да продължим. В групата сме от 15 години, което е голяма част от живота ни, тя е голяма част от нашата идентичност, ние се олицетворяваме с нея. И смятахме, че всичко ще продължи вечно. И само аз една нощ нещата се обърнаха. Ситуацията и времето бяха много нестабилни за нас. Трябваше или да направим нещо ново и различно, но хората да го свързват с THE ANSWER, или да се откажем и бандата да прекрати съществуването си. За мен животът не е само черно и бяло, само да и не. Понякога, когато мракът преобладава, това не е причината да се откажа и да сложа край. Създаването на „Solas” беше оздравителен процес. Доказахме си, че още го можем. Бандата още съществува.

От другата страна - „Solas” сплоти ли Ви като група? Той доведе ли до възраждане на THE ANSWER?

Paul Mahon - Определено го направи. Всеки от нас го усеща по този начин. Чувстваме, че сме по-сплотени, когато работим и репетираме за турнета. Изпълнението на песните от „Solas” на живо изискват повече усилия, отколкото преди. В някои от предишните албуми продукцията беше голяма и освен свиренето на китара, трябваше да използвам много ефекти, както и подложки с вокали, но при „Solas” има много повече части, които можем да изпълняваме на живо, дори Cormac може да свири акустични партии. Получава се концерт от електрически и акустични изпълнения. Това разнообразие ни вдъхновява и влива свежа кръв в нас. Все едно сме получили нови играчки. Малко или много се чувстваме така, както преди 15 години. Не че преминаваме през същите емоции, а че сме започнали нещо ново.

От другата страна - Успяхте ли от тази гледна точка да научите феновете да слушат онова, което им предложите, а не да им предлагате онова, което очакват от Вас?

Paul Mahon - Бих казал, че правим онова, което искаме. Имам предвид, че сме много доволни от това, как се получи този албум. Също така първите критически бележки за диска бяха много добри в сравнение с предишните. Не е кой знае какво, но в света на музикалния бизнес е нещо много позитивно. Смятам, че с всеки албум се опитваме да предложим по нещо ново. Определено постигнахме някакъв успех с първия ни албум „Rise”. Оказа се, че и феновете, и критиката го харесаха. Със сигурност в момента издаването на още един албум е успех за кариерата ни. Но с всеки диск поемаме в малко по-различна посока. Самият факт, че продължаваме да го правим, че сме все още гладни за нова музика, че това ни вдъхновява, е достатъчно за нас, за да вървим напред. Неведнъж сме го постигали. И в „Solas” също присъства ДНК-то на THE ANSWER. Ако хората се вслушат в албума, той ще им се разкрие.

От другата страна - Представи си, че аз съм Paul, а ти си журналист – какъв въпрос би искал да ми зададеш?

Paul Mahon - Какво предстои на THE ANSWER, ако „Solas” бъде определен за много различен албум? Дали следващият диск групата ще бъде като „Solas” или ще е завръщане към звука на предишните албуми, или отново ще е нещо различно?

От другата страна - И отговорът ще бъде?

Paul Mahon - Хвана ме! Трудно ми е да кажа. Определено този албум трябва да предизвика реакция към нас самите. А също така трябва да провокира хората. Не трябва да се възприема като поредния THE ANSWER албум. В него има добри песни, които трябва да провокират. Не можеш да останеш безучастен докато ги слушаш. Но ние сме забравили, какво ни е докарало до положението, в което се намираме в момента. Не сме забравили откъде сме тръгнали. С удоволствие искам да създам следващ албум, но никой няма право да ни казва, че трябва да сме като AC/DC или песните ни не трябва да надхвърлят три минути, солата да са по десет секунди, текстовете да са за бира, коли, някакви такива неща. Също така не ни се налага да създаваме албуми, в които да участва симфоничен оркестър или да има традиционни ирландски ритми.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов