Интервю с Linus „Commander” Öhrn (SINIE ...

Интервю с Linus „Commander” Öhrn (SINIESTRO)

За първи път шведската банда SINIESTRO ще свири в София. Датата е 15 септември, мястото клуб „Live&Loud”. Групата се събира през 2012 година в Стокхолм. Корените ѝ са в траша, но идеите им се разпростират в блек и дет метъла, съчетан със суровите пънк вдъхновения на G.G Allin. SINIESTRO идват в България по покана на „Autumn Souls Of Sofia” като ден преди 15 септември ще се отбият и до Свищов.

Интервюто с Linus „Commander” Öhrn (SINIESTRO) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 11.09.2017 година.


От другата страна - Привет, Commander, представи SINIESTRO с няколко думи…

Commander - Ние сме група, която не се подвизава в един определен стил на метъла, а винаги комбинираме онова, което искаме. Искаме траш, свирим траш, искаме блек метъл, свирим блек метъл. Стилът ни е смес от различни екстремни жанрове. Правим всичко по нашия начин, без да слушаме когото и да било или да се поддаваме на трендове. Винаги правим онова, което искаме и то идва от сърцата ни. Това е специалното за SINIESTRO.

От другата страна - Имате две издания – миниалбум и албум…

Commander - EP-то „Oppression of the Sunlight” е първия запис, който издадохме през 2014. В него има 6 песни. Различно е. Има много траш в пънк стилистика. Албумът „Revelations in Mayhem” излезе преди година. В него посоката е повече блек и дет. Смятам, че направихме стъпка напред от пънк траша към по-мрачната атмосфера. Много сме доволни и от двете издания. В момента работим по следващия албум. Записваме демо версиите на парчетата и може би следващата година ще го издадем.

От другата страна - Защо за да разпространите идеите си, се нуждаете от комбинация от стилове?

Commander - Никога не сме се концентрирали върху стиловете. Никога не сме чувствали, че трябва да паснем на точно определено звучене. Ако свирим само блек метъл, трябва да текстовете да са по определени теми, трябва да композираме по точно определен начин, ако ме разбираш. А в момента можем да си позволим всичко. Никой не може да ни каже, какво трябва и не трябва да правим, защото не сме точно определен стил група. Разбираш ме… В SINIESTRO нещата са ясни от самото начало – имаме точно едно правило и то е, че няма никакви правила в музиката. Ние свирим метъл. Не мога да го кажа по-просто. Ако ни се свири наистина бърза траш тресня, точно такава ще създадем. На следващия ден може би ще ни се прииска по-дълга композиция, по-бавна. Всичко обаче звучи като SINIESTRO. Чуваш ни във всяка песен, но композициите не си приличат. Мога да сравня подхода ни с начина, по които работят SYSTEM OF A DOWN. Да, те са мейнстрийм, но говоря за начина им на композиране – откачени и различни песни, от които прозира, че това са SYSTEM OF A DOWN.

От другата страна - При SYSTEM OF A DOWN има едно шизофренично чувство в музиката им - никога не знаеш, кое е истинското лице на групата, а при вас така ли е?

Commander - При нас положението е по-лесно, просто трябва да ни видиш на живо. Тогава наведнъж ще почувстваш целия микс от емоции и стилове в музиката ни. Така се представяме на концерт, защото цялата музика на бандата е създадена за живи изпълнения. Аз съм единствения китарист, в бандата сме още басист и барабанист, а аз съм и вокалист. Ограниченият ни брой не ни позволява да запишем десет различни китарни линии. За това се стремим да създаваме песните така че да са по-близо до живите изпълнения. По този начин на концертите ни, заради комбинацията от атмосфера и стилове, можеш да видиш всякакви фенове, пънкари с мохикански прически, трашари и всички са заедно в мош пита. Много и различни хора идват да ни видят на живо и това е страхотно, допада ми много – хора с различни екстремни вкусове, които ни харесват. Единственото, което мога със сигурност да заявя за нас е, че в основата на всичко стои траша. Това е сърцевината на SINIESTRO, след което я развиваме в различни стилове. Както отбелязах, сега сме стъпили дълбоко в мрака и тъмната атмосфера, което се отразява музиката ни и в живота ни в момента. Не знам какво ще стане със следващия албум, но смятам, че ще е едно ниво по-брутален и повече дет метъла. Натам сме тръгнали в момента. С всеки албум чувстваме нуждата да сме по-брутални. Няма да повтаряме други групи, които записват един тежък диск, след което олекотяват стила си и накрая не струват. Ние се движим в обратната посока – все по-тежки с всяко издание.

От другата страна - Това означава ли, че в момента преминавате през тежки периоди?

Commander - Животът винаги се променя от днес до утре и от година на година. Опитваш различни неща. Преживяваш различни неща, понякога имаш добри дни, друг път - лоши. Сега като се замисля, напоследък не съм имал мрачни моменти, но сякаш нещо се загнездва в главата ми, когато започнах да пиша нови песни и единственото, което усещам, е мрак, който трябва да изразя. А това се отразява и на новия материал, и той става по-брутален. Рифовете отразяват точно това мое състояние. Вокалите и китарните партии ги създавам аз. Но върху песните работим всички заедно. Представям идеите в репетиционната и останалите двама предлагат своите неща. Така всичко получава своето единство. Но първите идеи идват от мен, всички обаче ги развиваме.

От другата страна - Музиката като терапия ли я приемаш?

Commander - Да, бих го отбелязал точно по този начин. Без музиката щях да откача и щях да съм хоспитализиран в някоя лудница. Тя е каналът, по който се изразявам. Винаги съм усещал музиката за свое призвание. Тя е причината да имам SINIESTRO, защото по този начин изваждам различните емоции, които ме връхлитат, използвайки микс от стилове - траш, дет, пънк. В мен бушуват различни чувства, не слушам само един вид музика и не съм способен да се изразя единствено в определен стил. За това и тази група е терапия и за трима ни. За това я създадохме. SINIESTRO е моята терапия, в която мога да извадя всички емоции, които бушуват в мен, добри или лоши.

От другата страна - Тогава има ли разлика между Commander на сцената и Linus Öhrn в живота?

Commander - Има огромна разлика. В живота съм по-спокоен, лесно можеш да се разбереш с мен, много се шегувам. Не, че не мога и да съм агресивен, но на сцената избеснявам. Там целта е една – публиката. Искам да завладея всички. Всичко представям на сцената е 100 процента истина, не е игра. Качвам се горе, за да изкарам и покажа всичко, което се върти в главата ми, и да го представя на публиката. Няма глупости и лицемерие – всичко е директно от сърцето и е адресирано до всеки един пред сцената. Там горе не мога да съм половинчат. Искам да представя всичко, което е в същността на групата. Така че има голяма разлика между сценичния и личния ми живот. След концерт съм изцеден до дупка. Отпаднал съм без грам енергия, все едно съм преборил звяр с голи ръце. Защото давам всичко. Обаче не мога да живея по този начин. В реалния живот, вкъщи, съм по-улегнал. А когато съм на сцената, все едно съм в центъра на боксов мач.

От другата страна - В този случай с музиката си задаваш въпроси или даваш отговори?

Commander - Добри въпроси задаваш… Бих отбелязал и двете. Трябва да даваш, но трябва и да получаваш. Искам да изразя онова, което аз чувствам и мисля, но в същото време искам да дам шанс на слушателите, възможност за реакция на всичко, което предлагам. Така че и двете.

От другата страна - А какво предпочиташ – посланията да са ясни или слушателите сами да тълкуват идеите ти?

Commander - Определено и двете. Но предпочитам хората да мислят с главите си, когато чуят любимите си банди, няма значение кои са. Когато прочетат текстовете, сами да си изградят позиция. И това не зависи от възрастта - дали си на десет, дванадесет или си известен. Проблемът се получава, когато групата обясни всъщност за какво се отнасят песните й. Тогава се появява и разочарованието. Аз предпочитам да не обяснявам посланията си, а точно обратното - бих желал хората да си изграждат собствено мнение, защото всяка композиция се усеща по индивидуален начин от различните слушатели по света. Това е като музикалните вкусове – някои харесват SINIESTRO, други ни мразят. Няма какво да направим по този въпрос. Някои четат и харесват текстовете, други – не, за някои те означават много, за други са просто думи, които не докосват. Предпочитам хората сами да изграждат мнението си, вместо аз да има казвам какво съм имал предвид. Да, по този начин споделям собственото си мнение, но е важно всеки да има собствена гледна точка в живота. Бъди лидер, не последовател.

От другата страна - Тогава до колко текстовете са важни за SINIESTRO?

Commander - За мен по-важни са усещанията, които песента носи. Когато слушам музика, пуснал съм си SLAYER и чуя рифовете и китарите или любимците ми PANTERA, искам тя да ме удари директно. Веднага усещам за какво става дума. Тогава вече идват и текстовете. На тях гледам като на солта и пипера на ястието. Храната е тук, но добавяш подправките, за да подобриш вкуса. Това е ролята на текстовете. За мен в една песен най-важна е музиката сама по себе си, не текстовете. Музиката на първо място, лириките на второ. Ако нещата опират само до текстовете, по-добре да напиша поема или книга. Музиката е най-важната част от една песен. След това идват и думите. Разбира се, че двете части трябва да са комбинирани, но без музиката текстът е само стихотворение.

От другата страна - Трудно ли е за теб след концерт да се върнеш в действителността?

Commander - Да, с едно питие се получава… Когато имаме концерт, влизам в определено настроение. Не чувствам стрес, но съм под някакво болестотворно състояние. Мразя чакането в бекстейджа. Искам веднага да се кача на сцената. И когато го направя, се чувствам освободен. Най-накрая правя онова, което съм искал толкова време. Обикновено преди и по време на концерт съм като зомби. Понякога изпитвам гняв и съм агресивен, защото съм концентриран. Не обичам да говоря с хората, но след концерта, който е нещо като голямо освобождаване за мен, се чувствам лек и спокоен, но уморен. Трябва ми поне половин час, за да се съвзема. След което отново мога отпочинал да се отдам на купона. Преди концерт съм напрегнат, защото знам, че искам да предам на публиката нещо истинско, защото всички в SINIESTRO сме тук не за слава и пари, а заради всеки в публиката, който е дошъл да ни види. Защото го дължа на всеки, който е пред мен, няма значение дали са двама души или двеста, или две хиляди. Всеки един фен в публиката заслужава едно и също отношение. Няма значение къде свирим и кого срещаме. Всеки заслужава да види 100 процента от нас. Това е най-важното.

От другата страна - Коя е най-интересната интерпретация на твоята музика, която някога си чувал?

Commander - Това ми напомня на нещо интересно. В дебютния ни миниалбум записахме едно акустично парче, което се казва „Monster”. Много хора ми споделиха, че харесват песента, а за мен тя не е нещо обичайно. Дори ми я тълкуват, че всъщност чудовището съм самият аз, защото преди наистина бях. Питат ме за текстовете, които са твърде тежки, дали се отнасят за мен и че не са толкова лоши. Отговарям им, че може би това съм аз, че понякога съм и чудовище. Аз съм това, което съм. Всъщност много хора харесват текстовете и мрачната и тегава атмосфера. Моята идея за песента беше да е в стил Johnny Cash – наистина мрачна и ембиънт. Щастлив съм с парчето, но то е просто пример. А и „Monster” не звучи като SINIESTRO. Феновете, които слушат единствено бласт бийтове, също оценяват композицията. Това е важно за мен, защото ми показва, че в някаква степен съм успял да приобщя към нея различни фенове. Обаче съм горд с всяка една песен, която е докоснала душите на хората. „Monster” е просто пример.

От другата страна - В музиката Ви няма граници?

Commander - Не, няма. Всъщност има – никога няма да направим електро поп боклук. Истинската музика извира от сърцата. От нас очаквай истински метъл, истинско пънк чувство. Няма значение дали е траш, блек или дет. То се усеща, усеща се, че не са глупости. Нямаме граници в тези ширини, но разбира се, никога няма да се продадем, няма да тръгнем по модата, няма да запишем поп албум или да се опитаме да се променим, за да станем известни. Правим нещата по нашия начин. Мразете ни или ни харесвайте, но това е нашият начин. Никой не може да ни каже какво не трябва да свирим. Това разбирам под идеята,че пред нас не стоят никакви граници.

От другата страна - Защо шведска екстремна група има испанско име?

Commander - Идеята е на барабаниста ни. The Machine или Sebastian Rojas е от Чили. Живее в Швеция от десет години. С него преди SINIESTRO имахме дет метъл група. Обаче решихме да си потърсим ново заглавие. Оказа се, че всяко едно име в света на английски е вече заето – каквото се сетиш. Опитахме какво ли не, всичко е заето. Тогава той ми предложи да изберем испанско име. Предложи SINIESTRO, а на мен ми се стори яко. Думата означава „зловещ” на английски. Причината, заради която започнах да свиря, са PANTERA. Името им е испанско, а са от САЩ. И то работи много добре за тях. Тогава прозрях, че може и при нас да се получи. За това и името ни е на испански. Та, идеята е на барабаниста ни, защото той е от Чили и говори испански. Предложи го и аз го приех.

От другата страна - Обаче нямате текстове на испански..

Commander - Имаме на английски и шведски. На испански нямаме, защото не го разбирам и не мога да го говоря. Един ден може и това да стане. Може барабанистът ни Sebastian да напише нещо на испански. Защо не. Обаче аз едва ли ще успея да го произнеса, за това ще трябва той да пее. Нищо не се знае. Но за момента пея на английски и шведски.

От другата страна - Спомена няколко пъти, че PANTERA са те провокирали да се захванеш с музика…

Commander - Така е, но първият ми досег с нея май бяха METALLICA. Получих китара от баща ми, когато бях на 8 или 9. Но никога не я докоснах, докато не станах на 13 или 14, когато чух „Vulgar Display of Power” на PANTERA. Всъщност откраднах албума от един магазин, защото нямах пари. Когато видях корицата с този юмрук в лицето, нищо не можеше да ме спре да го взема дори и незаконно. Преди това мисля, че бях чул една единствена песен от тях. Когато се прибрах и си го пуснах, и чух отварящия риф на „Mouth for War”, бях като ударен – така трябва да звучи една китара. Така се свири! От този момент започнах с музиката по-сериозно. Преди това слушах METALLICA, MEGADETH и подобни групи. Харесвах ги, но никога не са ме провокирали да хвана китарата. Когато обаче чух рифовете на PANTERA, китарата на Dimebag, вече бях убеден, че това е начинът, по който искам да свиря. След което открих SLAYER и така се почна…

От другата страна - Можеш ли да препоръчаш някои групи от шведския ъндърграунд?

Commander - Днес в Швеция най-добрите банди са от блек метъла, като AVSLUT или WORMWOOD. Със сигурност през следващите пет години ще се появят много шведски блек метъл банди. AVSLUT ги чака голямо бъдеще. WORMWOOD също. И двете групи са от Стокхолм. Препоръчвам ги горещо.

От другата страна – Абе, защо всеки втори швед е музикант?

Commander - Добър въпрос, знам, че е така, но нямам отговор. Аз съм от северната част на Швеция, от полярния кръг, от малък град, който се казва Кируна. Преместих се в Стокхолм преди десет години, но там откъдето съм, всеки има много свободно време и затова се захваща с музика. Швеция е малка страна, с малки градове, а свободното време е в изобилие. И то трябва да се прави нещо докато, разбира се, си стоиш вкъщи. Също така имаме добро музикално наследство. Това също помага и вдъхновява – щом те са могли, значи и аз мога, защо да не опитам. Не е необходимо да си голяма звезда, просто ни е в кръвта, да създаваме и да свирим - шведска културна особеност. Също така изучаваме музика в училище. Има уроци, които можеш да посещаваш. Държавата отделя пари от данъците, за да оборудва репетиционни, което е добра основа, за да бъдеш музикант. И това се отнася за всяко едно изкуство. Правителството те подкрепя, ако поискаш да опиташ.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов