Интервю с Herman Frank (VICTORY, екс-PANZER, ...

Интервю с Herman Frank (VICTORY, екс-PANZER, екс-ACCEPT)

Отдавна създаването на супергрупа в рока и метъла е нещо нормално. Седнали няколко приятели, пийнали, хапнали и стигнали до идеята, че ако посвирят заедно, може да се получи нещо страхотно. Нещо такова е положението и при PANZER. Нова немска супергрупа със стари и добре познати муцуни. В дебюта на бандата „Send Them All to Hell“ основна роля играеше Herman Frank. Малко след това той се раздели с ACCEPT, а след това напусна и самите PANZER. Дни преди да се появи „Fatal Command“ - втория албум на бандата, но вече с други китаристи, ето и отговорите на Herman Frank малко преди двете раздели.

Интервю с Herman Frank (VICTORY, екс-PANZER, екс-ACCEPT) е излъчено в „От другата страна“ по радио Варна на 13.07.2015 година и е публикувано в брой 119 на списание „Про-Рок“.


От другата страна - Привет, мистър Frank. Как си?

Herman Frank - Добре, току-що се прибирам от турне с ACCEPT. Значи съм добре.

От другата страна - Как беше турнето?

Herman Frank - Дълго и продължително. Тръгнахме на 1 септември и го завършихме преди няколко дни.

От другата страна - И сега PANZER са на дневен ред?

Herman Frank - От една задача към следващата.

От другата страна - С колко време разполагаме?

Herman Frank - 30 минути. Достатъчно ли са?

От другата страна - Определено, благодаря. Нека започнем от тук – на кого му хрумна идеята за PANZER?

Herman Frank - Първо ми кажи обаче, откъде се обаждаш…

От другата страна - България.

Herman Frank - Охо и как е там? Студено?

От другата страна - Студено, зима…

Herman Frank - Имате ли сняг?

От другата страна - Не, зимата е дъждовна… Та да се върнем на въпроса – кой предложи да съберете PANZER?

Herman Frank - Идеята е на Stefan, може би защото има топки за тази работа. Хрумнала му между две турнета на ACCEPT. Искал още една група, нещо с което да се занимава, докато ACCEPT не правят нищо. Подхвърли ми идеята в един рок клуб в Базел, доста популярен между другото. След това се обади на Schmier и му предложи да се включи. После ми се бади в 10 вечерта, за да ми каже, че всичко е уредено. Аз, разбира се, го попитах дали не се шегува. Защо да участвам в трио с Schmier на вокалите? Той ми отговори, че ще бъде нещо различно, нека просто да се видим и да поговорим... Та, тогава се срещнахме в този рок клуб в Базел, за да разберем дали ще можем да работим заедно, дали ще си паснем. След половин час пиене, си казахме, че щом заедно ни върви глътката, защо наистина да не направим нова банда. Разбрахме се след четири седмици да се съберем за първата репетиция. Видяхме се и проработи. Само за първите два дни от репетицията, се родиха три песни.

От другата страна - Добре де, защо идеята е на Stefan, а музиката в албума е твоя без две композиции?

Herman Frank - Хо-хо-хо… Защото аз съм композитор, а на барабанистът му е леко трудно да пише песни на ударни… Ха-ха-ха… Нека го кажа по този начин – това не е нито групата на Stefan, нито на Schmier, нито моята… Това е банда от трима музиканти и всеки има идеи. Няма значение от кого идват. Те просто се раждат в главата на някого.

От другата страна - Как тогава името PANZER се връзва със стила на бандата?

Herman Frank - Историята е малко комична. Когато започнахме композирането и първите записи, нямахме име. Един ден решихме да си потърсим звукозаписна компания. Тогава решихме да подпишем с „Nuclear Blast”. Тогава се замислихме и за име. Това беше най-трудната част от целия проект – да изберем заглавие на групата, което да буквално да залепне в съзнанието. И което разбира се да е оригинално и неизползвано. Това беше и съветът на лейбъла. Така се роди PANZER. От звукозаписната компания ни насочиха с думите, че и тримата сме в музикалния бизнес от десетилетия и никой не може да ни спре точно сега, и все още се борим. Самото име дори пасва на характерите ни, защото за толкова години не се отказахме от музиката и продължаваме да композираме. Така дойде PANZER и на нас ни хареса.

От другата страна - Защо обаче има „The German” пред PANZER?

Herman Frank - Добавихме го много бързо. Когато звукозаписната компания разпространи новината, се оказа, че в Южна Америка има банда със същото име, за която никой не беше чувал. Та те ни писаха, че са първите и имат права върху името и дрън, дрън, дрън… Изпратиха ни доста гадни мейли, заплашиха ни със съдебни проблеми… Тогава им се извинихме и добавихме „The German” пред PANZER. Така има само един немски танк (The German PANZER). Обаче е странно група от Южна Америка да се казва на немски PANZER...

От другата страна - Имахте ли други идеи за име на групата?

Herman Frank - Може би хиляди… Ха-ха-ха… И слава богу не си ги спомням. Измислянето на име за банда е много отговорна работа. Писането на песни ми се отдава по-лесно…

От другата страна - Лесно ли стигнахте до сделката с „Nuclear Blast” и помогна ли това че и ACCEPT, и DESTRUCTION работят с лейбъла?

Herman Frank - Всъщност бяхме изненадани, че подписахме с тях. Получихме оферти от четири или пет различни компании, които ни искаха при тях. Това ни се случваше за първи път в нашата кариера – всеки ни искаше, уау. Но от самото начало „Nuclear Blast” бяха цел номер едно, защото ги познаваме. Знаем как работят, отношението им към бизнеса. По мое мнение това е най-добрата компания, с която можеш да подпишеш, когато правиш музика като нашата. Така че останахме доволни от решението да работим с тях.

От другата страна - А защо според теб и други компании са искали да подпишат с Вас?

Herman Frank - Защото сме шибано яка група… Ха-ха-ха… Ние сме три добре познати личности от музикалния бизнес.

От другата страна - Тогава каква точно е PANZER – DESTRUCTION с мелодиите на ACCEPT или ACCEPT с вокалите на DESTRUCTION?

Herman Frank - Бих казал, че това е PANZER-музика! Песните ни имат своя отличителна черта. Сравненията с ACCEPT и DESTRUCTION са логични, защото групата е създадена от членове на тези две банди, но смятам, че със сигурност PANZER имат собствен стил. Може би някои от композициите могат да влязат в албум на ACCEPT, но в крайна сметка PANZER е друга група със своя идентичност. Към което и се стремях, когато композирах.

От другата страна - Дай да уточним нещо – свириш в ACCEPT, имаш VICTORY и солов проект Herman Frank, без да броим останалите ти участия… Защо ти трябва още една група?

Herman Frank - Ха-ха-ха… Защото никога не се изморявам от новото. Самият факт, че историята на Schmier в музиката е тотално различна от моята, е достатъчен да се захвана с проекта. Това е приключение, приемам го като ново предизвикателство пред себе си. За самият мен положението е интересно. Експериментът е любопитен.

От другата страна - И PANZER е група за един албум или дългосрочен проект?

Herman Frank - Може би е постоянна група, защото каквото и да правя, влагам цялото си сърце, душа и енергия в него. Също така ACCEPT ми дават достатъчно време, за да участвам в групи като PANZER. Тайната на бандата са живите участия. За това и я създадохме всъщност.

От другата страна - На живо? Как?

Herman Frank - Лесно – опаковам си багажа, вземам си китарата и скачам на пътя… Веднага щом подготвим графиците на ACCEPT и DESTRUCTION за 2015 година, започваме да организираме концерти за PANZER. Дори вече подписахме за „Summer Breeze Festival” в Германия през лятото. Вече имаме предложения за концерти и фестивални участия. Надявам се да имаме и шанса да отваряме за няколко дати на OVERKILL в Европа.

От другата страна - А какво мислят Wolf Hoffmann и Peter Baltes за забежката ти с PANZER?

Herman Frank - ACCEPT е тяхна група и те нямат нищо против, когато другите членове имат странични занимания. Няма правило, което да ни задължава да работим само в една банда.

От другата страна - Какво точно е позицията ти в ACCEPT и не мислиш ли, че рифовете, които създаваш за PANZER, могат да паснат и на тях?

Herman Frank - Бих искал, ако можеше. Добре известно е, че Peter и Wolf пишат музиката на ACCEPT. Самият аз композирам от началото на кариерата ми и не мога просто ей така да спра. Във всички банди, в които участвам, стъпвам на различни платформи, за да покажа моята музика, тя да бъде записана на дискове и да достигне до света. Това вече е страхотно.

От другата страна - След като уточнихме тези неща да поговорим и за дебюта „Send Them All to Hell” – кого искате да изпратите в Ада?

Herman Frank - Всички идиоти, които срещаме. Всеки, който третира човека като боклук. Който използва хората, за собствени облаги. Всички банкери и т.нар господари, които вгорчават живота на хората.

От другата страна - Това ли са всички композиции, които сте направили, заедно с кавъра на Gary Moore или има и останал материал?

Herman Frank - Само това са. Записите бяха много бързи. Първата сесия продължи четири дни. Втората – пет. В края Schmier предложи да направим „Murder in the Skies” на Gary Moore, защото имахме нужда от бонус. Нямахме повече парчета, за това добавихме този кавър.

От другата страна - Тя връзва ли се в общата концепция на „Send Them All to Hell”?

Herman Frank - Може би текстово. Всеки харесва песента. Schmier я предложи, защото може да я изпее добре. Аз от своя страна, можех да я свиря, пък и съм голям фен на Gary Moore. За това я направихме.

От другата страна - Когато зарът е хвърлен („Roll the Dice”), какъв е изходът?

Herman Frank - Ха-ха-ха… Зависи дали си комарджия и коя игра играеш. Шестицата е за предпочитане.

От другата страна - Гледам, че текстовете имат обща концепция…

Herman Frank - Schmier винаги се вдъхновява от проблемите по света. Той обича социалната критика. Не е политически настроен, но някак си не му пасва да пее за дракони и тези метъл глупости.

От другата страна - Единствената песен, която е създадена от тримата е „Panzer”. За останалите си отговорен ти, с изключение на „Freakshow “, която е на Schmier.

Herman Frank - Една песен е риф, хващаща мелодия и вокална линия. Със сигурност всеки е допринесъл за всяка една композиция. После идва и името. Моите ги бях подготвил много добре в периода на препродукцията. После ги дадох на останалите. По време на записите единствената, която направихме в самото студио, беше „Panzer”. Тя се появи последна. И всеки предложи по нещо, за да се получи.

От другата страна - Кой е „Безмозъчния“ („Mr. Nobrain”)?

Herman Frank - Всеки, който стои пред теб и не си прави труда да мисли. Всеки, който ти пречи да вървиш на пред. Всеки, който не се развива. Учителят, който те третира като боклук.

От другата страна - Как би обяснил връзката между звука, пространството и композицията в музиката на PANZER?

Herman Frank - Трябва да са едно цяло. Няма как да отделиш едното от другото. Не можеш само да си повтаряш, че обичаш да танцуваш или да се обясняваш колко си влюбен. За тази музика това не е достатъчно. Тя е мощна. Текстовете също трябва да са унищожителни. Смъртта трябва да участва. Не можеш да създадеш балада и да й викаш дет метъл. Например „Why?” е най-бавната песен в албума. Това е една от първите композици, които написах, преди първата репетиция. Рифът е тежък, все едно идва от Ozzy. Харесва ми емоцията и хармонията, която композицията носи. Песента предизвиква въпроси – защо всъщност всичко е подредено по този начин.

От другата страна - Голямата цел пред PANZER?

Herman Frank - Пътя и свирнята в клубове и по фестивали. Ще видим какво ще се получи през следващата година.

От другата страна - Останалите групи, в които се подвизаваш, активни ли са?

Herman Frank - Точно в момента съм започнал работа по нов албум на VICTORY... Ха-ха-ха. Жена ми точно ми каза, че трябва да си взема малко почивка. Четиринадесет седмици ме нямаше заради турнето на ACCEPT. И тя ме посъветва да забавя темпото. С VICTORY ще направим няколко концерта в края на декември и след това подкарваме новия алубм.

От другата страна - Какво мисли семейството ти за твоя работохолизъм?

Herman Frank - Хо-хо-хо... Понякога не го одобряват... Хе-хе-хе... От друга страна обаче, не мога да се застопоря на едно място. След няколко почивни дни започва да не ме свърта.

От другата страна - Как решаваш проблема със семейството?

Herman Frank - Няма истински проблем. Те ме знаят. Познават отношението ми към музиката. Обичам да композирам. Това е животът ми.

От другата страна - Bill Cosby беше казал веднъж, че “нищо не разделя поколенията така, както го прави музиката”. Какво мислиш ти по този въпрос?

Herman Frank - Това си е направо философия. Нищо не разделя поколенията така, както го прави музиката... Боже господи. Да не би да е имал предвид, че всяко поколение има свой собствен музикален стил? Ако е така, е прав. Обаче има едно “но”. Днес правим много концерти с ACCEPT. Изненадани сме колко много хлапета идват да ни гледат. Възрастовата граница на феновете ни е от 12 до 60. Това е повече от едно поколение, нали? Може би Bill Cosby е по-интелигентен от мен, но аз никога не бих искал музиката да разделя хората.

От другата страна - Според теб какви фенове ще харесат вашата музика?

Herman Frank - Мисля, че няма да са по-различни от почитателите на ACCEPT. И също така ще привлечем и феновете на DESTRUCTION. Дали обаче ще свирим в малки клубове или големи зали, зависи как ще се представи дебютът. Бих искал с PANZER да правим фестивални участия. Ще е яко. Нямам нищо против клубовете дори ги предпочитам понякога, защото сме по-близо до хората. Енергията е направо убийствена, когато сме пред 300-400 души. Атмосферата се усеща много по-силно, отколкото на феситвал например.

От другата страна - Защо днес музикантите наблягат на техничността, не толкова на мелодията?

Herman Frank - Мислиш ли? При PANZER се опитахме да се върнем малко към корените, за това и скоростта в албума е толкова висока. Пък и не отнема много време при записите. Не знам. Просто се опитвам да издъня усилвателите, когато свиря, без да използвам трикове и семпли.

От другата страна - Албумът в кариерата ти, с който си наистина горд?

Herman Frank - „Send Them All to Hell“ на PANZER е един от най-добрите, които съм записал.

От другата страна - Чак сега?

Herman Frank - Това винаги отнема време. Горд съм с всички албуми, които съм издал, както на VICTORY, така и на соловия ми проект. Всеки диск е записван в определен период от време, с точно определени музиканти. Всяко издание е като дете. Не можеш да ги разделяш по този начин.

От другата страна - Един забавен въпрос - грозен и живеещ вечно или прекрасен и мъртъв след година?

Herman Frank - Ха-ха-ха... Унищожителен и мъртъв след година! Ха-ха-ха...

От другата страна - Най-странният въпрос, който са ти задавали?

Herman Frank - Този за изказването на Bill Cosby. Това подвеждащ въпрос ли е? Колкото повече мисля по него, толкова не съм съгласен с изказването. Музиката обединява поколенията. Дъщеря ми е на 18 години, пускал съм й PANZER и тя ми казва: „Татко, това един от най-добрите албум, които си създал!“ Същото ми споделят и мои връстници.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов