Интервю с Lenny Breuss (DUST BOLT) ...

Интервю с Lenny Breuss (DUST BOLT)

Сигурно си спомняте, че миналата година младата немска траш банда DUST BOLT трябваше да направи концерт в България. Тогава обаче цялото турне на групата беше отменено. Така падна и датата за “нашата мила родна страна“. Дни преди злополучния концерт лидерът на DUST BOLT Lenny Breuss сподели впечатления за „От другата страна“ и представи с няколко думи новия албум на групата „Mass Confusion“. Впечатления – идеалистични, но с много мисъл...

Интервюто с Lenny Breuss (DUST BOLT) е излъчено в „От другата страна“ по радио Варна на 28.11.2016 година.


От другата страна - Привет, Lenny, в началото на декември DUST BOLT идват в България…

Lenny Breuss - Точно така. Ще бъдем при Вас първият уикенд от последния месец на годината. През този период ще направим концерти в Румъния, България и Унгария. Нямаме търпение да дойдем при Вас, защото ще ни е за първи път.

От другата страна - За първи път ли идвате в тази част на Европа?

Lenny Breuss - В Унгария, в Будапеща сме свирили веднъж или два пъти. Но в България досега не сме идвали.

От другата страна - Въпрос клише – какво знаеш за България и чувал ли си български банди?

Lenny Breuss - Не се сещам за нищо. Нито за група от Вашата страна. Може би съм чувал някога, някъде, някоя, без да знам, че е от България. Да споменеш някоя?

От другата страна - Мога да ти разкажа за LAST HOPE, които правят турнета с групи като MADBALL и AGNOSTIC FRONT…

Lenny Breuss - О, тях ги знам, но не съм ги гледал на живо.

От другата страна - Така, в България ще представите новия албум на DUST BOLT „Mass Confusion”, нали?

Lenny Breuss - Точно така. Между него и предишните има разлики. Първите ни два диска бяха праволинеен, директен траш метъл. В третия „Mass Confusion” комбинирахме стила ни с много други елементи. Някои от песните са една идея по-мелодични - по-специално при вокалите. Композицонният процес сега беше по-целенасочен, което го направи по-добър. Не трябва да забравяме, че DUST BOLT е все още млада група. Все още се учим, едва навъртях 23 години. Всяка година, с всяко турне, което правим, постоянно научаваме по нещо ново за музиката. Срещаме хора, които ни вдъхновяват и целият натрупан опит е отразен в последния ни албум „Mass Confusion”. Особено турнето, което направихме с OBITUARY през 2015 година, ни отвори очите за много неща. По „Mass Confusion” работихме по съвършено нов начин, ако трябва да го сравня с първите ни албуми. При тях създадохме песните и рифовете вкъщи и след това влязохме в репетиционната, за да сглобим композициите. А сега в началото имахме някои сурови идеи, които развихме заедно. С импровизации по тях и джем решихме да видим, какво ще се получи и така и стана. Много песни и части от песни бяха родени спонтанно в репетиционната. И това може да се усети в албума. Забавлявахме се много по време на създаването и репетирането песните, и това звучи и от „Mass Confusion”.

От другата страна - Постъпили сте като бандите от миналото…

Lenny Breuss - Точно така. Е, имаше моменти, в които не бяхме цялата група в репетиционната, през по-голямата част от времето бяхме двамата с барабаниста Nico. Заедно създадохме всичко. Готиното е, че с него живеем заедно в един апартамент, който е на пет минути от мястото, където репетираме. Знаеш ли, през последната година почти всяка вечер репетирахме, забавлявахме се и се наслаждавахме на метъла. Резултатът от това е „Mass Confusion”.

От другата страна - Това ли е начинът да създадеш нещо уникално?

Lenny Breuss - Така мисля, защото когато влезеш в репетиционната без предварителни планове, а оставиш всичко да се получи естествено, без контрол, музиката се излива без задръжки. Това придава уникалност на постигнатото. „Mass Confusion” представя музиката и енергията, която тогава се изля от нас. Този естествен начин на работа направи и крайния резултат уникален.

От другата страна - Защо „Mass Confusion”?

Lenny Breuss - Винаги сме избирали здрави имена на албумите ни като „Violent Demolition”, „Awake the Riot” и сега „Mass Confusion”. Винаги търся думи, които да тежат на мястото си. С името на последния диск от една страна показваме нещо различно, направихме всичко по нашия начин в нашия стил. Всичко, от всяка мисъл закодирана в текстовете, от всеки нюанс в книжката – всичко сме създали сами и по начина, по който искахме. Бяхме наясно, че това ще обърка хората в някаква степен, защото вече излизаме от разните там категории. Разбира се, че стилът е траш, но в него има много повече от класическите му варианти. За това използвахме и думата „объркване”. От друга страна така даваме да се разбере, че и в текстовете има нещо, което се получи много добре. Когато ги писах, се съсредоточих върху онова, което става по света, върху ситуацията през последната година и дори през последните сто години. Живеем в някаква обърквация, защото има толкова много хора, които се отказват от мечтите си, които не знаят какво да правят с живота си и просто чакат някой да има каже накъде да поемат. Те са тотално обсебени от телевизията, медиите, религията, политиците. Понякога имам усещането, че хората са спрели да мислят за себе си. Не слушат сърцата си, не знаят какво искат и от какво наистина имат нужда. Това смятам за голямо объркване, защото хората не живеят живота си по начина, по който им го нашепва вътрешния глас, а се движат в посоките, насочвани от обществото. Избират лесния начин – време е да тръгнеш на училище, време е да си намериш работа, направи това, свърши онова… Днешните общества и икономически лидери не желаят хората да мечтаят и да осъществяват мечтите си. Те искат финансово зависими роби, които да не се оплакват, да не задават въпроси. Живеем в нестабилен свят, в който медиите и обществото ни облъчват с послания, с които в един момент не знаем как да се справим. За това и убиваме собствените си мечти, защото ни се втълпява, че ако ги изоставим, животът ни ще е по-лесен.

От другата страна - Тук изникват два въпроса – смяташ ли, че с музиката на DUST BOLT това може да бъде променено и трябва ли да бъде сменени политическата и икономическата система като цяло?

Lenny Breuss - Започвам от първия въпрос – не мисля, че бихме могли да променим нещо на по-високо ниво. Дори не смятам, че ни е работа да променяме света. Обаче онова, което знам, е че като хлапе ходех на концерти на любимите ми банди и една песен, дори една строфа от текст, наистина промениха живота ми. Замислих се, какво се опитват да ми кажат. Тези мисли ме вдъхновиха. Една от любимите ми групи е SUICIDAL TENDENCIES. Музиката им и текстовете им ме зареждат с толкова много енергия, с която мога да осъществя мечтите си и да правя онова, което искам. Не смятам, че можем да промени света, но ако успеем да накараме хората, които са фенове на DUST BOLT да помислят за себе си, да послушат сърцата си, означава, че сме успяли. Това искам да постигна с музиката ни. Както се получи с мен, когато бях хлапе и открих метъла. Стилът ми даде толкова много. Направи ме по-добър човек и ме провокира да мисля, да задавам въпроси. Надявам се, че и моята музика може да повлияе на хората по същия начин. Вторият въпрос – по някакъв начин смятам, че промяна трябва да има. Наблюдавам, че много неща се прецакват, много хора страдат, водят се войни, насилието е навсякъде – определено нямаме нужда от това. Може да прозвучи като утопия, но мисля, че всички, които сме на тази планета, можем да живеем заедно и да си изкарваме страхотно. И все пак наистина имаме нужда от промяна на политическата и икономическата система. Но това може да стане при положение, че всеки индивидуално промени по нещо. Така тази промяна би била факт. Всеки може да е вежлив към хората, които са наоколо, да се опита да бъде по-добър, да не наранява, да не предизвиква насилие, да помага и да е широкоскроен. Това е постижимо за всички поотделно. Обаче понякога хората забравят за тези неща. Увличат се в слушане на религиозни и политически постулати и лозунги. Промяната може да започне от личността, от начина по който всеки се държи с приятелите си, семейството си, хората, които го заобикалят. Не съм аз този, който ще каже, какво трябва да се направи. Не съм аз човекът, който знае как се променя системата и не ми е работа, но всеки сам може да се опита, докато е жив, да бъде по-добър човек.

От другата страна - Това звучи много идеалистично…

Lenny Breuss - Определено. Но това е целта. Въобще не си мисля, че всеки се стреми към нея, но е идея, която може да покълне навсякъде. Просто трябва да се опитаме да я осъзнаем. Дори и да не я осъществим, поне трябва да опитаме.

От другата страна - Обаче ако всеки стои настрана и чака някой друг да свърши работата, едва ли нещо ще се случи…

Lenny Breuss - Съгласен съм. Днес има твърде много проблеми за решаване. Имам усещането, ме хората не се стараят да ги решават, а се опитват да не ги забелязват. Те предпочитат да се взират в телефоните си, отколкото да обръщат внимание на всичко, случващо се около тях. Само си помисли как всеки се опитва да реши някой малък проблем. Тогава наистина ще живеем по-добре. Все си мисля, че никой не се интересува от това, което става около него. Защото не може да го разбере. Защото процесите се променят много бързо. За това и всеки вдига рамене и смята, че не може и не иска да се ангажира с решаването на проблемите. Предпочита да гледа телевизия или да си чати по телефона…

От другата страна - Или да лови покемони…

Lenny Breuss - Точно така. Защото това е по-лесно, защото е по-лесно да не ти пука за другите, защото е по-лесно да не ти пука за онова, което става по света. Не смятам, че лесният начин е по-добрия вариант. Животът не винаги е лек. Дори, когато е труден, обаче, ние имаме способностите да се справим, да го направим по-добър. И това може да бъде постигнато, ако всеки направи по малко.

От другата страна - Нека сменим темата и да се върнем на музиката. Спомена, че турнето с OBITUARY Ви е повлияло в много аспекти. Какво успяхте да научите от група като тях?

Lenny Breuss - Трудно е да го обясня с думи, защото понякога това са малки неща. Например Donald Tardy, барабаниста на OBITUARY, ни подкрепяше страшно много. На турнета с тях, той беше постоянно до барабаниста ни Nico. Гледаше всяко шоу. След концертите ни посещаваше в бекстейджа, обръщахме по бира. Той е страхотен човек. Donald е два пъти по-голям от нас, но той все още се наслаждава на музиката, на свиренето на ударни със същата страст, все едно е колкото нас. Единственото, което той искаше е да свири и да се забавлява с приятели. Така че понякога разни малки неща, ти предават големи уроци. На раздяла с OBITUARY след турнето, Donald дойде при нас и ни каза, когато се приберем, просто да отидем в репетиционната и да оставим музиката да се излее от нас. И ние направихме точно, както ни каза. Бяхме се заредили от турнето с OBITUARY, защото цялата банда ни подкрепяше през цялото време. Пращяхме от енергия. Нямахме търпение да започнем да пишем нова музика. Така малките неща, които научаваме от групите, натрупали опит, ни вдъхновяват.

От другата страна - Поправи ме, ако греша, но от както сте се събрали, не сте правили промени в групата…

Lenny Breuss - Точно така и съм много щастлив, че досега не ни се е налагало да правим промени. Когато основахме DUST BOLT, бяхме на по 13 години. Не можехме да свирим, бяхме много зле. Имахме инструменти, но незнаехме как да ги използваме. Бяхме хлапета, но най-добри приятели. Мечтаехме да свирим с любимците ни, мечтаехме за участия на фестивали. Това приятелство винаги е било и е голяма част от DUST BOLT. Така се стече животът на четиримата ни, че дори и да не сме на турне, живеем заедно, излизаме заедно, купонясваме заедно, правим всичко заедно. Малко или много 360 дни в годината сме заедно. Това е истинско приятелство и ако го комбинираш със страстта на всеки един от нас към музиката, се получава нещо наистина страхотно.

От другата страна - Това ли базата за една здрава група?

Lenny Breuss - Определено! Ако гледаш някоя група на живо и дори ако си пуснеш някой диск, можеш да усетиш дали музикантите в бандата се чувстват добре заедно. Добър пример за това са OBITUARY. Свирят дет метъл, но на сцената се усмихват. Приятели са, обичат това, което правят и са щастливи, че са заедно. За това става дума. По този начин живеем и ние. Не ми пука дали ще стана звезда, дали ще стана известен. Интересува ме да съм с хората, които обичам, да съм с приятелите ми и да правим онова, което ни забавлява, а това е музиката. Мисля, че когато в групата цари разбирателство, феновете наистина усещат приятелската атмосфера, когато я видят на живо. Странна ми е ситуацията с някои от старите банди, в които музикантите са заедно дълго време. Та, те не могат да се понасят. Виж SLAYER. Те са ми тоталните траш любимци. Не мога да разбера, обаче, случващото се при тях. Dave Lombardo вече не е в групата. Непонятно ми е как в бекстейджа не си говорят и ползват отделни стаи.

От другата страна - Ще го запомня това и след 20 години ще те попитам, каква е ситуацията в DUST BOLT тогава… Какво се крие зад болта, покрит с прах?

Lenny Breuss - Доста време мина, откакто измислихме името на групата. Искахме да е нещо, което не е твърде типично за метъл група и в същото време да е специално по някакъв начин. Най-якото е, че хората продължават да ни питат за името и да си задават въпроси за значението му. Това им харесва, защото означава, че DUST BOLT се запомня. Признавам си, че самите ние не сме много наясно за значенето на името на групата. Но още тогава усетихме, че ни пасва идеално. Понякога и аз се замислям върху него и смятам, че думата „dust” носи детайлност, а „bolt” сила и енергия. А това е добро определение за музиката, която изпълняваме – директен и мощен траш метъл с много различни елементи.

От другата страна - Какви нетрадиционни действия трябва да предприеме една млада група като DUST BOLT, за да постигне успех, защото днес музиката не е достатъчна сама по себе си?

Lenny Breuss - Доста добър въпрос. И за съжаление наистина е така. Но ние се опитваме да се концентрираме върху музиката и всичко което правим, да е основано на нея. Готино е да композираш, фотографските сесии са забавни, защото ги правим като приятели. Не търсим за това големи агенции или продуценти. Разчитаме на приятелството ни. Подкрепяме се, наслаждаваме се на компанията си и в основата на всичко стои музиката. Обаче, днешните групи имат толкова много за вършене извън нея, както и ние, разбира се. Не се бях замислял, но има страшно много странични дейности, като отговарянето на и-мейли, разговори, бизнес дела, поддържане на профили в социалните мрежи, печеленето на фенове в интернет, а не само с концерти… Има толкова много нива, от които трябва да добре да разбираш днес. Направо си е лудост. Напълно си прав, че не е достатъчно да си добър музикант в яка банда. По някакъв начин трябва да си вещ и в музикалния бизнес. Това отнема много време и струва здраво бачкане. По два-три дни всяка седмица се занимаваме с неща, които са свързани с DUST BOLT, но нямат нищо общо с изпълняването на музика. Има много, което трябва да бъде направено. Когато свирим на живо, винаги един от нас е в публиката по време на изпълнението. На последната песен винаги каним феновете на сцената, за да се разбием заедно. Говорим с хората. Ако си вземеш наш мърч по интернет, трябва да знаеш, че е опакован и изпратен лично от нас, слагаме автографи, добавяме безплатни стикери. Има разни малки неща, които правим, за да покажем на хората, че се радваме, че са с нас. На концертите ни, когато феновете се качат при нас, не правим разлика между тях и групата. Всички сме едно по пънкарски заедно. Освен това не правим разлика между хората. Когато те са горе при нас или в правят съркъл пит, няма значение как изглеждат и в какво вярват. В този момент това е без значение. Като артисти ние сме способни да създаваме условия, в които хората да се чувстват добре и да забравят за проблемите в живота, да изкарат няколко незабравими часа с приятели, под звуците на любимата си музика. Това трябва да правим и то колкото се може повече.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов