Интервю с Chris Bay (FREEDOM CALL) ...

Интервю с Chris Bay (FREEDOM CALL)

Спор няма, че FREEDOM CALL са една от най-позитивните хеви метъл групи. При тях стереотипите, клишетата и праволинейността са издигнати на друго ниво. И точно това харесват феновете им. Защото, когато едно нещо работи, няма смисъл да се променя. Това и нищо друго ще откриете и в последния диск на бандата "Master of Light".

Интервюто с Chris Bay (FREEDOM CALL) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 6.02.2017 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” по БНР.


От другата страна - Привет, Chris! Кой е този як пич на обложката на новия албум на FREEDOM CALL?

Chris Bay - Това е Господарят на светлината или поне ние така си го представяме. Много пъти сме поставяли на кориците на нашите албуми дракони, дъги, стълби към вълшебни страни и кристални империи... Този път решихме леко да променим стила. На нас новата обложка ни харесва, но съм наясно, че много от феновете няма да одобрят избора ни.

От другата страна - Това означава ли, че и в музиката ви има промяна?

Chris Bay - Не, защото музиката е нашата професия, нашата страст, нашата любов и емоционално състояние. Музиката е в сърцата ни. Тя е наследството, което оставяме, а самата корица е опаковката, в която я поднасяме на нашите приятели. Този път решихме да ги изненадаме. Убеден съм, че феновете ни не са очаквали такава обложка от нас, защото тя е необичайна за мелодичния пауър метъл. Подобни комиксови изображения не са характерни за нашия стил, но ние си я харесваме, защото е някаква промяна. Малка, но промяна. Музиката обаче е същата.

От другата страна - Кое е най-голямото предимство на този "Господар на светлината"? Как той се връзва с музиката в албума?

Chris Bay – За мен новият албум е продължение на предишния. Основна тема в "Beyond" (2014) беше позитивното мислене, следването на свой собствен път и вярата в себе си. В "Master of Light" сме създали малък свят и разказваме една оптимистична история за всичко онова, което съпътства живота ни и за препятствията, които всеки от нас трябва да преодолее. Вътрешно сме осъзнали, че това е дълго пътуване, с което хората трудно биха се справили сами. Те ще се нуждаят от помощ. И то много помощ! И кой, ако не Господарят на светлината, ще може да отговори на всичките им въпроси за живота...

От другата страна - Това означава ли, че "Master of Light" е също толкова позитивен, колкото "Beyond"?

Chris Bay - "Beyond" не е изцяло позитивен, има и драматични моменти, особено в едноименната песен. Същото се отнася и за "Master of Light" - заглавната композиция има дуум елементи, в началото ѝ атмосферата е мрачна. "Emerald Skies" пък е меланхолична... В албума има разнообразни настроения, което го прави типичен за FREEDOM CALL. Не си поставяме граници. Обикновено концертите ни траят около час и половина и никога не изпълняваме само песни с 1000 удара в минута.

От другата страна - Лесно ли е за пауър метъл група да бъде иновативна с всеки албум и да избягва клишетата на стила?

Chris Bay - Целта ни е всеки път да сме на върха, защото, освен нас, има милиони групи, които влагат усилия, време и любов, дават всичко от себе си, за да запишат и продуцират добър албум. Навремето взех решение да стана професионален музикант и като такъв не мога да си позволя да предложа на публиката скапани песни, успокоявайки се, че следващите ще бъдат по-добри. Всичко, което издавам, трябва да е с безкомпромисно качество, да е най-доброто на FREEDOM CALL. Колкото до клишетата - нямам нищо против тях, защото точно това очакват от нас метъл феновете. Виж Wacken: всяка година групите там свирят пред 90 хиляди души – това е клише. Самите фенове също са част от клишето – всеки път те ходят на този фестивал и се молят да вали, защото искат да нагазят в калта и да се забавляват. Клишетата в метъла са навсякъде и аз не се опитвам да ги избягвам. Напротив, харесва ми да съм с дълга коса, да свиря на сцена, да нося черни панталони с вериги и колан с череп на токата. Така се чувствам най-близо до това, което правя.

От другата страна - Тогава какви са предимствата и недостатъците да си в група като FREEDOM CALL?

Chris Bay - Не откривам никакви недостатъци. Всичко зависи от характера на човека и с какви очаквания той става част от група като нашата. Ние не сме мейнстрийм банда, хвалена от всички музикални критици. Не, ние по-скоро поляризираме мненията. Наясно съм, че половината метъл журналисти и фенове ни смятат за скапаняци и считат музиката ни за лигава и гейска. Те постоянно твърдят, че ние сме "MODERN TALKING на хеви метъла". Обаче на мен не ми пука, защото това е моята страст, това е моето отношение към музиката. Продължавам да изпълнявам точно този стил, защото останалите петдесет, хайде, нека не са петдесет, но поне трийсет процента от метъл феновете, обичат FREEDOM CALL, идват на концертите ни и заедно си изкарваме невероятно. Да си в група като FREEDOM CALL – това означава любов и омраза. И всеки от бандата е приел това положение. Ние се чувстваме добре и сме доволни от живота, който водим. Не виждам проблем в това, да кажа на тези, които не ни харесват, че на мен не ми пука от тяхното мнение, но това не означава, че с тях не можем да бъдем приятели. Напротив!

От другата страна - Трудно ли е да намерите баланса между хейтърите и хората, които ви харесват?

Chris Bay - О, балансът е нещо отегчително. Когато откриеш средното положение между любовта и омразата, става скучно и изключително досадно. Не бих желал да се оказвам в подобна ситуация. Това въобще не е моята цел.

От другата страна - Тогава кой е най-големият извор на вдъхновение за един артист?

Chris Bay – Самият живот, разбира се. Защото, когато пътувам, без значение в коя част на света се намирам, ежедневно трупам впечатления и непрекъснато нещо си отбелязвам. Ослушвам се за различни случки, навирам си носа къде ли не, стоя буден, за да наблюдавам хората, взирам се в мрака по улиците, преследвам котки из градините... каквото се сетиш. Всичко това ме вдъхновява. И то само защото съм жив! Живея! Вдъхновението няма да те сполети, ако стоиш и го чакаш. Няма как да стане. Така че, ако го търсиш, просто си живей живота, но с отворени очи. Тогава и само тогава ще те спохождат усещания, които ще доведат след себе си креативни идеи, независимо дали си музикант, художник или писател.

От другата страна - Искам да те върна на албума "Master of Light". Освен главен композитор и текстописец, ти си и продуцент…

Chris Bay - Да, аз съм Шефът!

От другата страна - Как се справяш и като музикант, и като продуцент, и като шеф на групата? Лесно ли влизаш от роля в роля?

Chris Bay - Ролята, която изпълнявам, е 100 процента ясна. На първо място аз съм певец и китарист, като в същото време съм и продуцент. Но ако усетя, че креативността ми като музикант страда от това, че се занимавам и със записите на групата, тогава се обаждам на нашия копродуцент (Stephan Ernst – бел.авт.), той идва и ме отменя. Спокоен съм, че имам тази възможност и винаги мога да разчитам на него. Не желая от музикант да се превръщам в студиен работник или звукорежисьор. Това не е моята основна задача. Аз съм креативна личност и ако усетя, че губя контрола върху творческия процес, незабавно спирам записите, обаждам се на копродуцента и го моля да дойде и да заеме мястото си в студиото, тъй като аз не съм техническо лице.

От другата страна - Когато си музикант или продуцент, кое е по-важно за теб – да следваш правилата или емоциите?

Chris Bay - Тук няма два отговора. Правила не съществуват. Е, разбира се, има я и техническата част, която няма как да бъде избегната, но тя е за инженерите и звукорежисьорите. Ако си музикант, трябва изцяло да се водиш от емоциите, които се опитваш да пресъздадеш в песните си. Ако мислиш повече за техническата страна на едно произведение, изключено е то да докосне душата на когото и да било.

От другата страна – Тъй като си и текстописец, мислиш ли, че добрите текстове винаги могат да спасят едно шоу?

Chris Bay - Зависи. Ако имаш наистина хващащи припеви, ако аранжиментът на песента е достъпен, ориентиран към публиката и замислен по начин, който лесно се възприема по време на изпълнение на живо, тогава текстовете, или по-точно запомнящите се текстове, тези, които те грабват от първия ред, са много, много важни. Феновете трябва да бъдат завладяни от самото начало. Трябва така да сграбчиш вниманието им, че да те следват до края. Когато обаче създаваш меланхолични песни или разказваш наистина сериозни истории, не мисля, че тогава е необходимо да следиш за римуването на думите и тяхното лесно възприемане от слушателя. Всичко зависи от песента. Няма универсални правила, които да следваш, защото ситуациите са различни.

От другата страна - Имаш ли специално място, където композираш?

Chris Bay - Да, това е студиото ми. В него имам всичко необходимо. Когато композирам, не използвам само акустична китара. Нуждая се от атмосфера, от звук, от различни инструменти, от клавири и ударни, от всички онези малки нещица, необходими за целия процес, защото, когато създавам едно парче, едновременно с това аз го аранжирам и продуцирам. Крайният вариант почти не се различава от първоначалния. Т.е. правя три в едно.

От другата страна – Това означава ли, че няма разлика между демото и крайния запис?

Chris Bay – Разликата е в качеството на звука. По отношение на аранжиментите, в повечето случаи се запазват идеите от демо записите. Промените настъпват, когато започна работа по текстовете, клавирните партии и продукцията.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов