Интервю с Pim Blankenstein (OFFICIUM TRISTE) ...

Интервю с Pim Blankenstein (OFFICIUM TRISTE)

Краят на седмицата ще бъде депресивен и мрачен, защото предстои "November's Doom Days 2016". Една от групите, която за първи път ще свири в България именно на фестивала, са холандците OFFICIUM TRISTE. Вокалистът им Pim Blankenstein беше така добър да отговори на няколко въпрос и да представи групата на българските фенове.

Интервюто с Pim Blankenstein (OFFICIUM TRISTE) е излъчено в „От другата страна“ на 21.11.2016 година.


От другата страна - Привет, Pim, в началото представи OFFICIUM TRISTE на българските фенове.

Pim Blankenstein - Започнахме през април 1994. Преди това се подвизавахме под друго име, но решихме да го изоставим и да се насочим към друг стил. Преди това бяхме дет метъл група. Но заради влиянието на банди като PARADISE LOST и MY DYING BRIDE, започнахме да вкарваме в музиката ни все повече дуум метъл. Това беше и причината да сменим името си. Продължихме да композираме и ето ни днес. Имахме няколко промени в състава. Сега сме шестима - Niels на барабните, Theo на баса, китаристи са William и Gerard, Martin на клавирите и аз Pim съм вокалист.

От другата страна - Имате шест албума…

Pim Blankenstein - Така е, също така сме издали и доста миниалбуми, и сплитове...

От другата страна - Защо дет дуум – защото ви харесва или защото в началото на групата нямаше други, които свирят в този стил?

Pim Blankenstein - Както отбелязах бяхме силно повлияни от музиката, която слушахме в началото на 90-те. Групи като ARADISE LOST, MY DYING BRIDE, ANATHEMA, KATATONIA от Швеция, които бяха тежки и меланхолични. Тази комбинация ни пасна идеално и под тяхното влияние решихме да използваме в нашите композиции много мелодии. Това е музиката, която наистина харесвам. За това и я приех като нещо, което ще изпълнявам.

От другата страна - Какво ти носи този стил?

Pim Blankenstein - Музиката е преди всичко много въздействаща. С нея спокойно можеш да изкараш от себе си много по вид емоции. В моя случай това става с текстовете. В тях изразявам чувствата си и ги изкарвам навън. Трудно ми е да обясня точно нещата, защото става дума за лични преживявания. Надявам се, че това е добър отговор.

От другата страна - Смяташ ли, че по време на живите изпълнения публиката усеща тези емоции и музиката на OFFICIUM TRISTE може да докосне феновете?

Pim Blankenstein - Сто процента съм убеден, че се получава точно така. Свирили сме доста в много страни и феновете реагират малко или много по един и същ начин на музиката ни. Усещаме, че повечето хора в публиката схващат онова, което се опитваме да предадем с музиката ни. Също така феновете, които си падат по този стил, ни разбират много добре.

От другата страна - Какви послания разпространявате с композициите си?

Pim Blankenstein - Не вграждаме някакви послания. Музиката, която обичаме, основно я изпълняваме за себе си. Това ни носи огромно удоволствие. Което от своя страна се трансформира в създаването и изпълнявате на точно този тип композиции. В тях няма дълбоки послания. Те ни носят един вид удовлетворение. И ако феновете харесват онова, което правим, е просто бонус. В песните ни няма някакви дълбоки значения или закодирани послания. В текстовете просто разказвам истории, които вървят ръка за ръка с музиката, която композираме.

От другата страна - Коя е най-ефектната част от един концерт на OFFICIUM TRISTE?

Pim Blankenstein - Опитваме се просто да бъдем себе си. За това и най-ефектната част, когато сме на сцената е, че винаги се опитваме да дадем най-доброто от себе си. С което се надяваме, че хората ще осъзнаят, че ние имаме предвид точно онова, което изпълняваме. Това е най-важното за нас. Не става дума за мнения от рода на – „тези момчета изпълняват този стил музика“. Държим да стане ясно, че сме отдадени на това, което правим и му даваме сто процента от себе си.

От другата страна - Спазвате ли дистанция, когато сте на сцената или група и фенове са едно цяло, двете страни на монетата?

Pim Blankenstein - Когато хората разберат, какво всъщност правим, положението ни носи много енергия на сцената. Тогава и нашата енергия се прехвърля върху публиката - един вид взаимодействие между нас и феновете. Подобно отношение трябва стои в основата на всеки концерт на всяка група - нещо, което трябва да се случва, когато музиката се изпълнява на живо. За това и за нас концертите са много важни.

От другата страна - За 20 години имате едва пет албума – по един на четири, доста скромно…

Pim Blankenstein - Така е. Изглежда така, сякаш доста се бавим, когато композираме нов материал. От една страна групата не е основната ни работа. Всичи имаме други занимания и семейства. Понякога, когато приключим с някой албум, отнема време докато колелата на системата се завъртят. След издаването на един диск, започваме да мислим за следващия чак след година и половина, две. Това е причината за големите паузи между албумите ни. При нас обаче този начин на работа се получава естествено. Със сигурност можем да издаваме всяка година, но едва ли дисковете ще бъдат толкова добри, колкото са сега. Ние искаме да дадем най-доброто. Отхвърляме много идеи, защото в края на краищата не са достатъчно добри. Това, което нас ни интересува, е в албумите на OFFICIUM TRISTE да влизат парчета, за които сме убедени, че заслужават да са част от тях. Така изглежда основната причина, защо ни отнема повече време, за да изкараме нов материал.

От другата страна - Дет метъл сцената в Холандия е добре позната с групи като ASPHYX, GOREFEST, PESTILENCE. Трудно ли е за група като OFFICIUM TRISTE да намери своето място сред тях?

Pim Blankenstein - В някаква степен е трудно, защото изглежда, че голяма част от феновете в Холандия слушат дет метъл. За по дуум ориентираните банди е по-трудно да си намерят място. Ние например не свирим толкова често в родината ни. Повечето концерти изнасяме в други страни, където има много повече фенове на нашия стил за разлика от Холандия, където дет метълът е на голяма почит. Просто ние правим онова, което искаме. Не копираме и не следваме никого. Обаче за нас не е голям проблем, че свирим повече навън.

От другата страна - А трудно ли е днес да си оригинален с постоянното бълване на нова продукция и появата на нови групи, когато всичко е на един клик с мишката?

Pim Blankenstein - За мен ситуацията е както негативна, така и позитивна. Защото с даунлоуда много фенове имат шанса да чуят албумите ни, особено в страните, където нашите дискове не се разпространяват. Това е положителната част, защото в края на краищата всеки творци иска музиката му да бъде чута от хората. От друга страна обаче положението е много трудно, защото в музикалния бизнес не останаха много пари за създаване на албуми. Процесът се оскъпява и от факта, че вече няма лейбъли, които да застават зад бандите със средства за записи. През последните години положението се усложни още повече. Но пък ние сме доволни от това, което правим, така че проблемът при нас не е толкова голям.

От другата страна - Има ли решение на този проблем? Или все повече музиката се превръща в скъпо хоби?

Pim Blankenstein - Добър въпрос. Ние се опитваме да правим така нещата, че да не ни излиза прекалено скъпо на човек. Организираме си концертите така, че да не губим пари, но не се стремим да забогатяваме от тях, защото не се изхранваме от музиката. В този смисъл групата е хоби за нас. От друга страна не искаме да харчим прекалено много средства за хобито ни. Ситуацията е пълна с компромиси. Но пък така сме си организирали нещата. И начинът работи много добре. Опитваме се да запазим управлението на бандата в ръцете си. И всичко, което изкараме да остава в групата. Около OFFICIUM TRISTE няма много външни хора, на които да им се полага парче от баницата.

От другата страна - След тези повече от 20 години смятате ли, че сте намерили своята ниша в музиката?

Pim Blankenstein - Така смятам. Определено можем да си поставим категорията „мелодичен дуум дет метъл“ и има доста банди, които се подвизават в този стил, но ние сме открили нашия уникален начин в неговото интерпретиране. Основно това идва от начина, по който нашият китарист Gerard свири водещите партии. Когато чуете музиката, незабавно ще посочите, че песента е на OFFICIUM TRISTE заради неговия стил. Смятам, че и моят начин на пеене придава уникалност на групата - така че намерили сме нашия уникален стил в жанра, открили сме нишата си. И през годините сме доизградили и усъвършенствали посоката собственото ни развитие. Когато започвахме, наистина бяхме повлияни от други групи. С течение на времето се научихме да работим като отбор и заедно да създаваме нова музика. И вече го правим по нашия начин. Което според мен ни превръща в уникална банда.

От другата страна - Има ли нещо, което не успяхте да постигнете и Ви липсва от миналото?

Pim Blankenstein - Нещо, за което съжалявам е, че в началото не се напрягахме много, както правеха други групи, по отношение на живите изпълнения. Не правехме много европейски турнета. И днес бандите от времената, когато ние започвахме, са много по-познати от нас. Това е нещо, за което понякога съжалявам. Май трябваше да свирим повече на живо в чужбина, както правеха останалите.

От другата страна - Спомена свиренето на живо, какво ще представите в България и ще има ли нов материал?

Pim Blankenstein - Изпълнението ни ще бъде съставено както от стари, така и от нови парчета. Ще изберем от 25 композиции, които обикновено свирим на живо и не ни се налага да репетираме много. Със сигурност мога да ти кажа, че сетът ни ще бъде комбинация от стар материал, песни, които феновете познават и може би нов материал.

От другата страна - Дет дуум метълът не е от най-разнообразните стилове, как намираш развитието на групата през годините?

Pim Blankenstein - Във втория ни албум „The Pathway“ започнахме да използваме клавири. Също така начинът ни на композиране се промени през годините, което ни позволи да еволюираме и да се превърнем в това, което сме. В границите на стила, винаги сме се опитвали да сме мелодична тежка дуум дет банда, което е валидно и днес, но в тези граници винаги сме се стремили към развитие, когато става дума за структурата на композициите. Това е нещо, което продължаваме да правим.

От другата страна - „Triste” от латински означава „скръб“, ама вие не сте някакви депресари, нали?

Pim Blankenstein - Не, разбира се, в някои от нашите песни, обаче, текстовете са точно в тази посока. Мислим в това направление, можем да създадем и създаваме меланхолична музика, но като личности не сме депресари и нямаме самоубийствени наклонности. Дори сме големи веселяци. Но в музикално отношение харесваме този тип емоции. Доста е трудно при този стил, темите в лириките да са за нещо весело. Текстовете не са за щастие, защото без него пасват по-добре на музиката.

От другата страна - А когато сте на сцената, шегувате ли се помежду си?

Pim Blankenstein - Определено. Няма значение, че музиката е дет дуум. Доста често се шегувам и с публиката. Когато сме на сцената винаги се получават малки грешки, на които се смеем помежду си, караме се наужким, но пропуските не са голяма работа. При изпълненията на живо, гафове винаги се случват. Но ние се шегуваме, когато това стане и не гледаме твърде сериозно на подобни проблеми.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов