Интервю с Fabio D'Amore (SERENITY) ...

Интервю с Fabio D'Amore (SERENITY)

SERENITY не са от най-големите симфонични метъл банди. Но пък австрийците не страдат нито от фенско, нито от медийно внимание. На 13 и 15 октомври интернационалната група ще направи два концерта в България – в София, клуб „Live&Loud” и във варненската „Усмивка“ - добър повод за разговор с басиста на SERENITY Fabio D'Amore.

Интервюто с Fabio D'Amore (SERENITY) е излъчено в „От другата страна“ по радио Варна на 10.10.2016 година и в предаването „Евробокс“ на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио.


От другата страна - Привет, Fabio, за първи път SERENITY ще направят и то два концерта в България. Очакванията Ви какви са?

Fabio D'Amore - Със сигурност очакваме феновете да ни посрещнат много сърдечно. Говорили сме си с колеги и други групи, че българската публика е наистина отдадена. Нямам търпения сами да проверим това твърдение, както и да разберем дали нашата музика ще успее да увлече публиката. Със сигурност ще изпълним много песни от новия ни албум „Codex Atlanticus“, без да забравяме и останалите дискове на SERENITY. Сигурен съм, че феновете, които ни познават, ще останат доволни, а тези които за първи път се сблъскват с групата, няма да бъдат разочаровани. Също така концертите при Вас ще бъдат добър повод публиката да се докосне и до по-стария материал на бандата, защото в сета ни присъстват композиции от всичките ни албуми.

От другата страна - Трудно ли е да говориш за музиката на групата, когато си част от нея?

Fabio D'Amore - Не, не е толкова трудно, защото когато говоря, говоря от името на цялата банда. Всички сме съгласни с това, което всеки от нас казва. Също така четиримата виждаме групата от вътре в различна перспектива и светлина и по този начин картината става още по-пълна. Все пак всеки от нас има различна роля и в музиката, и в SERENITY. Убеден съм, че представянето на бандата от някого от нас, не води до проблеми, защото винаги сме се разбирали много добре и никога не е имало напрежение, кой говори пред публиката или медиите. Понякога се случва да си сменим ролите, напоследък аз давам повечето от интервютата. Но съм убеден, че думите ми няма да се различават от това, което биха ти казали в момента Andreas, Cris или Georg. Сигурен съм, че всеки ще ти отговори на този въпрос по идентичен начин.

От другата страна - Ти си италианец, а групата е от Австрия, как се срещнахте и събрахте?

Fabio D'Amore - Историята е доста дълга и интересна. Трябва да отбележа, че Cris е от Германия, така че сме интернационален отбор – Австрия, Германия, Италия, нещо като джойнт венчър. Преди да стана част от SERENITY вече познавах Georg, защото и двамата участвахме в третия албум на симфоничната метъл група FAIRYLAND „Score to a New Beginning“, която е също към “Napalm Records”, може и да си я чувал... Бандата е от Франция и в миналото бях замесен и в нея. От тогава поддържам контакт с Georg. И накратко – през 2010, когато имаха нужда от басист, ме поканиха да се присъединя към SERENITY, защото вече се познавахме, а с предишната ми група PATHOSRAY имахме възможност да правим съвместни турнета със SERENITY. Никога не сме губили връзка, от време на време им пишех, за да ги видя как са, как вървят техните концерти. Така един ден получих имейл с покана, реших да опитам, опитах и на 1 октомври, преди шест години на фестивала „ProgPower Europe“ излязохме за първи път на сцена. След концерта решихме да продължим, да работим заедно и да стана постоянен басист на групата. Така звучи накратко историята.

От другата страна - Участваш в два от албумите на SERENITY, преди теб те имат още три – как виждаш развитието на групата след твоето идване в нея?

Fabio D'Amore - Трябва да спомена, че имам участие и в третия албум на SERENITY “Death & Legacy”. Малко е, но няма как да не го отбележа, защото се присъединих към групата преди неговото издаване и дори записах някои неща за него, всъщност само един речитатив на италиански. Нямаше време да работя върху бас партиите, но и те вече бяха записани. Преди излизането на албума, вече се бях забъркал със SERENITY. Отне половин година преди албумът да се появи на пазара и мога да кажа, дори и трябва да го направя, че се чувствам част от него, независимо че не съм участвал в записите, и не съм споменат в книжката към диска, защото снимките на състава, бяха направени седмица преди първата ми репетиция с бандата. Така че ще говоря за „Death & Legacy“ като за албум, в който и аз съм участвал. И да се върна на въпроса ти – при първите два албума слушах групата като фен. По това време бяха съпорт на KAMELOT и много се впечатлих от тях, когато ги гледах във Франция. Тогава веднага ми стана ясно, че SERENITY имат страхотен вкус към мелодиите. Във втория албум „Fallen Sanctuary“ усетих развитие в структурата на песните. Композициите станаха по-лесно слушаеми, независимо от това че не харесвах прогресив елементите и в първия албум. В „Death & Legacy“ бандата нагази в по-симфоничните сфери на музиката с историческите теми в текстовете. Така SERENITY стъпиха в класическата музика. Не мога да разделя развитието на групата на отделни периоди, защото то не е свързано само с една страна от музиката, а е разпределено в различни категории, аранжименти, вкусове, без обаче да се навлиза в напълно несъвместими зони. Елементите, които формират запазената марка на SERENITY са същите, но искам да отбележа, че всеки албум трябва да бъде разглеждан сам по себе си. Във всеки диск можеш да откриеш по-малко от всичко, което сме обобщили в последния. Смятам, че ако искаш да разбереш по-добре SERENITY, трябва да прослушаш всичко, което сме издали до момента. Така картината ще е най-пълна, като последният диск „Codex Atlanticus“ обхваща всичко, което и издавано под марката SERENITY и представя онова, което е групата към момента. Бих отбелязал още, че нито един албум не е продължение на предишния, но има нещо в историите, разбирането и звука, което преминава през дисковете. Не като червена нишка от „а“ до „б“, нещо, което е развито по някакъв начин, а по-скоро в подхода към музиката, дори и гледните точки на четиримата ни към нея да са различни или да съвпадат.

От другата страна - Когато създавате концептуален албум като „Codex Atlanticus“, какво точно търсите в първия момент?

Fabio D'Amore - Никак не е лесно да създадеш концептуален албум. Защото когато избереш да направиш завършено произведение за определена личност, както в случая ние се спряхме на Леонардо да Винчи, винаги има риск да престъпиш границата на сладникавия израз или да представиш грешно някои факти. Все пак историята не е лично мнение. Преди да започнем работа по „Codex Atlanticus“, направихме много проучвания, за да бъдем достатъчно достъпни за хората, които не са запознати с историята на големия учен. Не само използвахме дадени факти от неговия живот, които са известни, но в същото време се поразровихме и анализирахме моменти, които не са познати на широката аудитория. Опитахме се да избегнем т.нар. Дан Браун стил, който виждаме в „Шифърът на Леонардо“, „Шестото клеймо“ или най-новият му роман „Ад“. Нямаше как да излезем от него, но не искахме да търсим сензации. Ровихме в по-лични неща, които понякога се оказваха по-мрачни, друг път – по-наивни, понякога – човечни и отнасящи се за животът му на млад учител или за периода на неговата старост, когато е вече немощен и на смъртно ложе. Зад тези аспекти се крие много информация. Не ни беше никак лесно и заради това, че Леонардо да Винчи има важна историческа роля и е много популярна историческа личност. От тук дойде и голямото предизвикателство пред нас - да издадем концептуален албум за него, без да навлизаме в жълтините и да изкривяваме историческата истина.

От другата страна - Намерихте ли нещо интересно за самите себе си, когато правихте този албум?

Fabio D'Amore - Търсенето само по себе си беше наистина много интересно. Самото ровене из фактите от живота на Леонардо да Винчи беше специално. За себе си открих много информация, до която не бях достигал преди. Също така самата работа по концептуален албум, където всички теми трябва да бъдат обединени в едно симфонично звучене, не е никак лесна. Не е толкова лесно да бъде изградена обща нишка, която да обедини композиции, в които се третират различни теми. Интересно ни беше да открием начина, по който да го направим и да представим информацията, така че да звучи като едно цяло. Убеден съм, че свършихме добра работа и дори на нас ни беше интересно да чуем целия албум като един завършен продукт.

От другата страна - В „Codex Atlanticus“ имате много гости – предварително ли знаете, кого ще поканите и за него създавате отделните части или първо измисляте темите и след това решавате на кого да ги поверите?

Fabio D'Amore - Когато каним гости в албумите на SERENITY, им предоставяме възможно най-голямата свобода. По този начин тяхната работа пасва много добре на нашите идеи. Дори не се налага отново да ги търсим, за да променят онова, което вече са записали. Когато песните са част от концептуален албум, предварително знаем, кой ще участва в тях като гост певец или музикант. Какъвто е случаят, например, с Amanda Somerville и участието й в песента „The Perfect Woman“ от „Codex Atlanticus“. С нея работим отдавна. Тя участва и в албума ни „Death & Legacy“. След като създадохме „The Perfect Woman“, знаехме, че точно Amanda трябва да участва в нея и тя наистина свърши чудесно своята работа. И го направи много бързо, защото знаеше от какво се нуждае композицията и знаеше ние какво очакваме от нейното представяне.

От другата страна - Как точно работите – изграждате музиката около историята или обратно – историята около музиката?

Fabio D'Amore - По-малко и от двете. Зависи от идеята. Понякога те са на линия и темите в тях пасват на нашите намерения. Или на обратно – имаме темите и сядаме да напишем песни към тях. Или пък имаме специфична композиция и имаме нужда от текст, който да е вдъхновен от музиката. Когато тя носи напрежение или драматизъм, трябва да напишем лирики, които да показват онази част от живота на Леонардо да Винчи, например, в която той не е бил във форма или не е бил щастлив, краят трябва да е нещастен, трябва да изведем нещо драматично, което оказва голямо влияние върху него и му носи страдание. Така горе-долу стоят нещата с всичко, което композираме.

От другата страна - Когато създавате концептуален албум – в картини ли творите или само звукът е важен?

Fabio D'Amore - Добър въпрос, не бих се спрял на точно определен начин на работа, защото не следваме определен модел, но бих споменал, че отново работим и в двете посоки. Звукът е важен, но той трябва да е картинен. Документалните филми, игралните филми също ни помагат, когато трябва изграждаме една обща концепция, което не е толкова лесно според мен.

От другата страна - Тогава, ако музиката Ви бъде избрана за саундтрак, какъв филм би бил най-подходящ за нея?

Fabio D'Amore - Ако говорим за последния албум „Codex Atlanticus“, ще предложа на господин Дан Браун, да се свърже с нас... Шегувам се, разбира се. Ще е яко, ако музиката на SERENITY наистина стане саундтрак съм някой филм и защо не към видео игра. Всичко обаче зависи от това, какво трябва да издадем. Дали е нещо, което вече същестува или трябва да обработваме, или филмът наистина е за живота на Леонардо. За него „Codex Atlanticus“ ще пасне перфектно, защото в диска сме обхванали всеки период от неговия живот. Мога да си го представя точно по този начин. Но при всички случаи трябва идеята да е оригинална, защото и ние сме се опитали да направим така нещата, че да не повтаряме някого, който вече е работил по тях – като теми да, но идеята зад тях да е оригинална и да е развита от нас.

От другата страна - Когато стана част от SERENITY, покриха ли ти се очакванията за групата?

Fabio D'Amore – Да, нямаше процес на раздяла с някакви илюзии, защото стана онова, което основно очаквах. Вече бях гледал групата, както отбелязах и имах възможност да говоря с музикантите след онзи концерт във Франция през 2007. Така че не бях изненадан от нищо. Вече знаех с кого ще трябва да свиря и какви характери са останалите. Вече добре познавах музикалния бизнес, така че нямаше изненади, нито разочарования, но пък бях въодушевен, че ставам част от SERENITY. Още повече, че вече бях част от друга група – PATHOSRAY, с която правихме турнета и дори имаме издадени два албума, така че знаех всичко за музикалния бизнес. Двете банди имат подобна история, дори познаваме едни и същи хора в бизнеса. Гледам на SERENITY като на продължение на кариерата ми. Не съм скочил в непознатото, когато станах част от тях. Знаех през какво ще трябва да премина.

От другата страна - Последно – имате ли кодекс, който спазвате в групата?

Fabio D'Amore - Най-важното за SERENITY е да бъдем винаги надеждни и да вдъхваме доверие на останалите около нас. Особено когато свирим със съпорт групи – винаги се опитваме да им дадем всичко, което ни е по силите. Това и търсим, когато ние сме съпорт на някого. Това е най-важното. Също така когато концертът е наш, не сме твърде стриктни към отварящите банди, винаги се опитваме да сме благоразположени и да им помагаме с каквото можем, независимо че шоуто е наше. Всяка група, която излиза преди нас на сцената, трябва да има в бекстейджа кетърниг и стая. Когато ние сме съпорт, се стараем да спазваме определено поведение, да не закъсняваме, да сме винаги на линия, когато е необходимо, да сме готови за промени, да сме гъвкави при различни ситуации. Тези неща никога не ги променяме. В личен аспект всеки от нас мисли по този начин. Щом си част от SERENITY, трябва да спазваш този тип поведение.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов