Интервю с Jorn Lande (JORN) ...

Интервю с Jorn Lande (JORN)

След няколко дни в Шкорпиловци Jorn Lande отново ще покаже как вечните рок и метъл класики звучат на живо, изпълнени от него и група КИКИМОРА. А седмица по-късно отново ще бъде гост в Каварна като част от AVANTASIA на Tobias Sammet.

Интервюто с Jorn Lande (JORN) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 20.06.2016 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на Българското национално радио.


От другата страна - Привет, мистър Lande. Съвсем скоро ти предстоят две участия в България. Вторият път е участие на фестивала в Каварна, а първият на един мото събор...

Jorn Lande - Да, чух за това. Обичам моторите, така че няма да е странно. По време на кариерата ми съм свирил на много мото събори. Харесват ми тези рокерски събирания. Много пъти съм ги посещавал, както със собствената ми група, така и с други банди. Готино е.

От другата страна - Имаш ли мотор?

Jorn Lande - Да, имам. Падам си по касическите модели. Имам антично „Kawasaki KZ 1000”. Истинска класика от 1978 година. Ветеран. Част от серията класически мотори, които са много ценни. Никога обаче не съм харесвал чопърите. Харесвам класическите модели, с класиеска форма. Обичам да язда мотори, които се държат нормално на пътя, но имат повече тяга. Харесва ми комбинацията от нормална стойка и повече мощност. Харесва ми да плъзгам колената си по пътната настилка. Да карам бързо, както си падам и по бързите коли всъщност. Харесва ми връзката между мотора и човека. Особено поведението и моторите от 60-те и 70-те. Когато бях малък, винаги се впечатлявах от по-големите, които караха подобни мотоциклети. Също така се заплесвах и по телевизионните серии за детектива Дерек, в които винаги имаше тип, който яздеше подобен мотор по улиците на Берлин и то твърде бързо, облечен в кожено яке. Аз съм малко или много ретро винтиж фен. Израснал съм в тогава и принадлежа по някакъв начин на онези времена.

От другата страна - Как поддържаш мотора си, защото моделът не е нов?

Jorn Lande - Не е толкова трудно. Същото е, както с американските класически коли. Лесно е да намериш части за тях, защото самите автомобили са много популярни. За тях годините не съществуват, те са извън времето. Погледни дизайна и формата – истинска класика. Хората все още си падат по тях, така че пазарът е доста голям. Същото е и с моторите. Просто в един момент моделите от 70-те и 80-те стават касически. Тогава неведнъж се е смятало, че на мото събори не трябва да се карат японски машини, но днес това е променено, както е променен и светът. Днес хората управляват стари модели, които се приемат много добре. Те са част от историята. Оставили са диря в миналото. Имат прекрасен дизайн. Вземи модела на „Honda CB 750”. Карал съм един от 70-те. Днес е истинска класика и колекционерско предизвикатество. Много е скъп. Същото е и с модела на „Kawasaki ZX 9000”, който е в производство от 1972. А моят мотоциклет е един от първите, слязли от поточната линия през 1977. Той се произвежда само две години. И само моторите от този период имат този дизайн, който е почти същия като „ZX 9000”, с изключение на горивната система и тръбите. По са прости като система. При „ZX 9000” изглеждат като отделени от мотора. Дават представа за четири тръби и не са толкова добре конструирани. Двата модела са почи еднакви, но имат някои разлики. Моят „Kawasaki KZ 1000” има малко по-малко конски сили, но разликата не е толкова значителна.

От другата страна - Мистър Lande, звучиш като експерт по моторите...

Jorn Lande - Не е точно така, защото има само няколко модела мотори, които харесвам. Като винаги съм си падал по класическите. По същия начин стои въпросът и с колите. Имам „Corvette Stingray” от 68, имам и „Ford Mustang Mach 1” от 1970 с „3514V Cleveland Engine”. Купих го от САЩ. Колекционерска машина, рядко се среща, но не е от най-трудните за намиране. Моделът е дизайнерски, който струва много. Късметлия съм, че моят го купих преди няколко годинини на добра цена. Купих „Corvette Stingray” от САЩ и с кораб го докарах до Скандинавия. Моделът „Mach 1” го взех от Норвегия. Направих добра сделка, защото го купих през 2008, когато се развихри финансовата криза. За съжаление някои хора загубиха, но други спечелиха от ситуацията. Животът понякога е брутален. Автомобилите обаче си заслужават, особено когато попаднат в ръцете на правилните хора, които се грижат за тях.

От другата страна - Слушам те и ти спомена, че си човек на 70-те. За това ли избра да направиш кавъри на песни от този период за новия ти албум „Heavy Rock Radio”?

Jorn Lande - Да, има няколко песни от този период, но има и парчета от 80-те. Също така композиции от новото хилядолетие. Албумът е комбинация от различни периоди. С повечето от песните съм израснал и те означават нещо за мен, освен това са качество. Също така съм избрал композиции, които да покажат, откъде съм тръгнал. Харесвам широк спектър от музика. Корените ми са в 70-те. Но също и в 80-те. Подбрал съм песни, които не са толкова известни на широката аудитория. Все пак няма как днес да познаваш всичко то 70-те и 80-те. Едва ли мнозина знаят, че откриващата „I Know There's Something Going On” и първи сингъл от новия ми албум, който получи и видеоклип, е изпълнена от много известна жена. Това е Anni-Frid Lyngstad – Frida от ABBA. Песента е все още известна и влиза в класациите на някои държави. Но хората продължават да говорят за шведите, като забравят, че те имат и солови кариери, които не са толкова успешни, колкото на групата. Интересното е, че „I Know There's Something Going On” е продуцирана от Phil Collins. Той свири на барабаните в оригинала, който много харесвам. Другото любопитно около песента е, че тя не е написана от Phil Collins, както хората си мислят, а от Russ Ballard, който е композирал за RAINBOW - „I Surrender” и „Since You Been Gone”. Той е автор и на песента "Winning", която е записана от няколко музиканти, но най-известнана версия е на SANTANA. Може би не е голям хит, но в началото на 80-те става много популярна. Те я издават в албума „Zebop!” от 1981 година. Както и да е… Та Russ Ballard е страхотен композитор. Създал е страхотни неща. И „I Know There's Something Going On” е едно от тях – една от най-специалните композиции, които е сътворил. Не съм чул друга песен, която да звучи като нея. От една страна е елементарна, но от друга - идеята е брилянтна. И винаги съм си я представял с по-здрави китари. Звукът на оригинала е малко по-тежък заради барабаните на Phil Collins, защото той е продуцент и използва същата рецепта, която прилага в GENESIS, когато записва „Mama” или в собствените си издания като „In The Air Tonight”. Той вече е продуцирал и прилагал този всеобхватен звук на ударните. И след това го повтаря в „I Know There's Something Going On” на Frida. Барабаните в оригинала звучат много масивно, много силно – а, моето мнение е, че песента се нуждаеше от по-тежки кирати. Винаги съм смятал по този начин, още от времената, когато я чух за първи път. Винаги съм искал да я запиша така, както съм си я представял, но никога не съм имал възможност, заради различни ангажименти, заради авторските ми неща и участията ми с други музиканти. Хората в повечето случаи си мислят, че записвам основно кавъри. А това не е така. Те мислят автоматично, без да се поинтересуват, каква е действителността. Щом ме чуят да изпълнявам някоя добре позната класика и започват – „той прави само кавъри”. Ако обаче се загледат в кариерата ми, ще видят, че досега съм създал сам и в сътрудничество между 40 и 50 албума с оригинална продукция. А съм направил едва три диска с кавъри. Съпоставени с останалите издания, изглеждат нещо незначително. Да, за албумите записвам по някой кавър, но основно за японските издания и специалните версии. Така че основната част от песните ми са оригинален материал. Няма как, обаче, да забравя артистите и техните композиции, които са ме вдъхновили. Те живеят в мен. Имам един списък от 40-50 песни, които винаги съм искал да изпълня, но никога не съм имал време. За „Heavy Rock Radio” избрах 12-15. Също така се допитах до Trond Holter, кои песни от списъка предпочита. Защото е важно и той да е бил вдъхновен от тях, за да може да участва пълноценно в нашите версии. Така стигнахме до 15 парчета, от които избрахме 12 за албума. Останалите, които не направихме, си остават велики композиции, които с удоволстие бих иска да запиша. Така че най-вероятно ще издам още един подобен диск с кавъри. И в същото време не съм спирал да пиша нова музика. Вече работя по нов албум и то преди „Heavy Rock Radio” да стане факт. Постояннно съм в студиото. Утре например отивам в 9 часа сутринта и ще записвам вокалите за едно ново парче, което ще бъде част от албум с оригинална продукция, който трябва да се появи през 2017. Така че вече работя по нов материал. Но нищо не се знае. След като издам нов албум през 2017, сигурно година по-късно ще запиша още един „Heavy Rock Radio” или нещо подобно, но с кавъри, които не направих в този.

От другата страна - Когато се видяхме последния път в Каварна, ти ми сподели, че искаш да направиш дует с Kate Bush. Ето, сега си записал нейна песен...

Jorn Lande - Смятам, че много рок музиканти, както и метъл банди, харесват това, което Kate Bush е издала. Нейните работи са меланхолични, но едновременно и мрачни, и тежки за нейната природа, независимо че музиката не е твърда. Kate Bush е мистична и посланията й по някакъв начин намират почва в рока и метъла. В нея има нещо уникално. И в същото време композициите й не са толкова елементарни. Те не просто се слушат, те се чуват. Носят послания на слушателя. Което ми напомня, че не всички хора са толкова търпеливи, за да открият артистичната страна на музиката й. Повечето предпочитат елементарен риф, лесен текст и мелодия. Много музиканти от рока и метъла, уважават много Kate Bush. А аз самият съм й голям фен, още от първия й албум, който излезе през 1978. Когато чух първите й няколко записа, се влюбих в изпълненията й. Тя беше една мистична жена, която пее и танцува. Което беше нещо ново за онези времена. А гласът й и стилът й на пеене е много рядък, артистичността му не се среща много често. Дори не съм сигурен, че днес можеш да попаднеш на подобни изпълнители, защото това, което тя постигна, е било в точното време. Когато музиката беше експеримент. Днес има много артисти, които опитват нови територии, като използват етно елементи, фолк мотиви, електронни звуци, смесват различни стилове. Откакто технологиите се развиха, няма как всичко вече да е ново. Защото това положение позволява много странни музикални комбинации, които покриват някави малки пазарни ниши. Но преди години всичко беше ново. Бих го сравнил с появата на Björk от Исландия в началото на 90-те. Тя беше новатор и прокара нов начин на използване на технологиите, експериментираше с инструментите, които имаше на разположение. Не съм сигурен, дали днес подобно отношение ще срещне широк отзвук по света. Откакто интернет стана значим, всичко е наводнено с продукция – музиката, киното, всичко и навсякъде. Което пък води до невъзможността, един експеримент да повлияе в дълбочина на много хора. Обхватът ще е друг, по-малък. Няма да има същия пазарен ефект. Вземи David Bowie. Всички албуми, които издаде, както и образа на „Ziggy Stardust”, който създаде – едва ли ако го беше направил днес, щеше да има същия успех. Защото вкусът на хората днес е различен и всичко щеше да им изглежда набързо скалъпено. За това и трябва да си дете на времето си. Да си на правилното място в правилното време, за да успееш. Kate Bush е такъв артист. Тя успя да направи хитове, които се превърнаха в мода. И все пак музиката й като цяло не беше мейнстрийм. Kate Bush е много експериментална и артистична, като музиката й носи послания на слушателя.

От другата страна - Как артистите, на които правиш кавъри, гледат на твоята работа?

Jorn Lande - Все още не съм говорил с никого, нито съм прочел нещо за моите версии на техните композиции. Познавам обаче отношението на артистите, дори и да не съм се срещал със самите артисти и съм убеден, че те ще оценят положените усилия, за да бъде претворен един техен запис. Аз съм такъв човек – ще бъда много горд, ако някой направи кавър на мои песни и то така че да се получат по-добри варианти от моите. Убеден съм, че Anni-Frid Lyngstad ще оцени моята версия на „I Know There's Something Going On”, но това едва ли може да се каже за за Kate Bush и „Running Up That Hill”, защото веднъж чух, че тя не си падала по тежките звуци. Но съм сигурен, че ще даде висока оценка на качеството на моята версия. Защото е много добра – с готина продукция и аранжимент за рок и метъл. Запазил съм основата, останах близо до оригинала и идеите и в същото време промених много музикалната структура. Аранжиментите са тотално различни от оригиналните, но разпознаваш песента и в същото време получаваш нещо ново. В това е смисълът – композицията да носи нови усещания, да се зароди отново. По този начин подобна класика ще бъде представена на младото поколение, което само е слушало за 70-те и 80-те и дори никога, може би, не е чувало тази песен. Така с кавъра представям парчето на нова публика. Дори и на фенове, които може би не харесват оригиналната версия, но им харесва моята, която е по-рок и метъл, а примерно те са фенове на по-тежките стилове. Понякога не можеш да постигнеш по-добър резултат или да се доближиш до оригинала, но просто се впускаш и го правиш независимо от реакциите. В „Heavy Rock Radio” има няколко такива композиции особено тези, за които говорим „I Know There's Something Going On” и „Running Up That Hill. Те наистина се превърнаха в мои и носят моя почерк. Понякога това може да се постигне. Понякога успяваш да превърнеш чуждата песен в своя. Възможно е. И преди се е случвало. Когато бях млад MANFRED MANN 'S EARTH BAND с Chris Thompson го направиха с кавъра на "Blinded by the Light" на Bruce Springsteen. Там виждаме същото. Не съм убеден, че много хора са запознати с версията на Springsteen, защото версията на MANFRED MANN е много добра и е много специална с моуга, който бандата използва в музиката си – по-синтезаторно ориентирана. И като добавим и гласа на Chris Thompson – това тотално променя композицията и нейната структура в нещо коренно ново за онези времена. Да не забравяме, че те са много добри изпълнители, музиканти и аранжьори. Същото се наблюдава и при NAZARETH и тяхната в кавички "Love Hurts" или "This Flight Tonight", която в оригинал е на Joni Mitchell. А NAZARETH ги правят техни и постигат доста голям успех. Ето, че има примери, че това може да бъде постигнато, но не се среща толкова често. John Farnham прави "Help!" на THE BEATLES като балада. Същият подход се забелязва и при WHITESNAKE с "Day Tripper" на Ливърпулската четврока – много готина версия. Това беше и първият път, когато чух песента. Никога преди това не бях слушал оригинала на THE BEATLES, преди композицията да излезе в албума на WHITESNAKE „Trouble” (1978). И когато след това чух оригинала, не ми хареса. Повече ми пасна блусарското отношение и толкбокса на WHITESNAKE. Тогава бях млад, дете на времето си и по този начин се олицетворявах с версията на дадена песен. Тя се превръщаше в моя. След което, ако чуех оригинала, въобще не ми правеше впечатление. Защото той не беше моята версия, която съм открил и съм харесал, пък било то и като кавър. По този начин песента се превръща в песен на този, който е направил новата версия.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов