Интервю с Cornelius Althammer (AHAB) ...

Интервю с Cornelius Althammer (AHAB)

След романите на Херман Мелвил „Моби Дик” и „Историята на Артър Гордън Пим” на Едгар Алън По AHAB посегнаха и на друго класическо произведение „Лодките на „Глен Кариг” на Уилям Ходжсън. Като отново претвориха написаното слово в невероятен морски фюнеръл дет дуум. Защото пресечната точка между океаните и моретата и един от най-бавните музикални стилове са точно албумите на немската четворка. Четвъртият диск на AHAB „The Boats of the Glen Carrig” се оказа точния повод за интервю с барабаниста на бандата Cornelius Althammer.

Интервюто с Cornelius Althammer (AHAB) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 15.02.2016 година и публикувано в брой 125 на списание „Про-Рок”.


От другата страна - Здрасти, Cornelius, как се чувстваш след издаването на „The Boats of the Glen Carrig”?

Cornelius Althammer - Много добре, заради положителните реакции от всички, които са чули албума. Изглежда, че хората го харесват. И по-скоро всички го харесват. Пресата също приема новият ни диск много добре. Всичко е супер. За съжаление обаче все още не съм получил личните си копия от него, така че нямам абсолютно никаква представа как точно изглежда физическия диск. Имам само някакви файлове от студиото на компютъра. Скоро обаче това ще бъде поправено и от сега се вълнувам, какво ще държа в ръцете си, когато го получа.

От другата страна - Ако те интересува мнението на останалите, то е, че „The Boats of the Glen Carrig” е много интересен албум, но в традициите на Ahab. А е интересен заради стоунър елементите и чистите вокали. Да, и преди сте имали чисти вокали, но сега сте записали цяла песен без ревове.

Cornelius Althammer - Просто така се получи. Christian предложи песента с идеите в нея. Ние всички я развихме в репетиционната и стигнахме до вокалите. Тогава си зададохме въпроса, къде в композицията ще запишем брутални гласове. Стигнахме до извода, че на нито една част от песента не подхождат ревове. Така и я записахме само с чисти вокали. Не беше планирано, а се сполучи случайно.

От другата страна - Защо е толкова важно за Вас да записвате концептуални албуми, повлияни от книги?

Cornelius Althammer - За мен подобен подход е супер. От друга страна за групата е важно да работи по този начин в процеса на създаването на един албум. Още повече че, започвайки работа по новия материал, книгата на Уилям Ходжсън „Лодките на „Глен Кариг” не беше на дневен ред. Не я бяхме избрали един вид. И когато част от идеите, ударните и рифовете бяха готови, а това стана много бавно, открихме книгата. Всеки от нас я прочете и заедно стигнахме до извода, че това е историята, която ще легне в основата на новия албум. Интересното е, че когато започнахме да я четем, се вдъхновихме за по-добри идеи и рифове. Тогава изтрихме всичко създадено преди да се захванем с произведението на Уилям Ходжсън и започнахме от момента, в който бяхме подхванали романа. Което показва, че за AHAB е много важно да има книга като основа за текстовете.

От другата страна - Мислиш ли, че подобен подход провокира слушателите да отидат до книжарницата и да потърсят тази книга, за да я прочетат?

Cornelius Althammer - Някои от тях го правят. Защото получаваме писма от тези фенове. Пишат ни, че преди да чуят албума, не са знаели за историята, но вдъхновени от песните, са потърсили книгата и са я прочели. И най-важното тя им се е сторила страхотна. Има хора, които са любопитни и се интересуват какво лежи отвъд музиката. Защото ако прочетеш текстовете, няма как цялата история да се разкрие пред слушателя. Всяка песен е концентрат от най-важните аспекти на едно произведение. За композицията е най-важно да вземеш най-силната част от книгата. Останалото ще доведе до недоразумения. Няма смисъл да пишем за някой, който лежи на палубата и се взира в небето. Това не носи информация за действието. По-добре да използваме моментите, в които се е разразила буря или е описана смъртта на някой герой. Така че благодарение на нашите албуми, привличаме вниманието на някои хора към историята и те си купуват книгата, от която тя е вдъхновена.

От другата страна - Когато създавате крайният продукт, описвате ли накратко историята, която оревавате в текстовете, за да запълните липсващите части?

Cornelius Althammer - Това е страхотна идея, но до момента не сме се сещали за нея. Не, просто включваме лириките в книжката към диска и споменаваме книгата, от която са вдъхновени. Но не описваме липсващите части между текстовете. Идеята не е никак лоша. Ще го запомня.

От другата страна - Значи в следващия албум ще я използвате… Тези сайкъделик елементи то 60-те и 70-те нарочно ли се появяват в албума?

Cornelius Althammer - Не, не композираме целенасочено. Музиката се излива от нас. Това, което контролираме е начина, по който комбинираме всички отделни елементи. Обаче тежките рифове, сайкъделик елементите, спокойните части просто се появяват и ние ги събираме в песни. Плановете не са за нас. Когато измислим някой страхотен риф, се замисляме какво трябва да се появи след него. Започваме да обсъждаме евентуалното продължение на песента, опитваме различни подходи. Добре, де, има леко планиране от време на време, но крайният вариант е винаги спонтанен. Не можем да конструираме предварително една песен, а се пускаме по течението.

От другата страна - Музиката на AHAB звучи доста безнадеждно…

Cornelius Althammer - Да, така е… Хе-хе-хе… Такава трябва да бъде. Все пак това е дуум. Не мога да обясня защо харесвам стила, но смятам, че е заради елементите, които ми допадат, а и защото това е крайният резултат от нашето свирене. Безнадеждността не е търсена. Тя се появява, когато Daniel предложи идея и четиримата заедно я преработим до крайния резултат. Има и друга страна – ако музиката ни не беше безнадеждна, нямаше да се казва дуум. Щеше да носи друг етикет. Дуумът просто се случва.

От другата страна - Защо променихте концепцията в обложките с последните два албума?

Cornelius Althammer - Защото имахме средства да го направим. Можехме да си позволим да платим на някого, за да ни нарисува обложки. Намерихме корицата на първия албум „The Call of the Wretched Sea” в интернет. Същото се получи и със „Салът на Медуза” за „The Divinity of Oceans”. Двете картини са брилянтни. След първите два албума, името ни бавно и полека започна да се чува по-често. Оказахме се с малко пари и решихме, че за следващия албум ще намерим някого, който ще ни нарисува обложка. Това е историята.

От другата страна - Това добре, но последните две обложки на AHAB не се връзват с дуум метъл група.

Cornelius Althammer - Наистина е така. Да ти призная не съм поглеждал на обложките от гледна точка на стила дуум. Просто имахме този голям арстист (Sebastian Jerke – бел. пр.), който създаде и двете картини. Всичко се получи спонтанно – той ги нарисува, ние ги харесахме и ги използвахме. И не сме мислил, въобще дали подхождат на стила и съдържанието на дисковете. Харесва ни стилът, тогава използваме картините. Сигурно хората, които ги виждат, без да познават групата, си мислят, че щом има толкова много цветове, значи сме стоунър банда. Всеки обаче си има мнение. Същото важи и за нас – харесват ни – използваме ги.

От другата страна - Има ли скрит замисъл зад избора на най-кратката песен от „The Boats of the Glen Carrig” за първи сингъл и за промо видео?

Cornelius Althammer - Точно за това я избрахме, защото е най-късата песен… Ха-ха-ха… Когато правиш клип, трябва да платиш на екипа. Е, тогава сумата за 14-минутна песен е доста по-голяма, отколкото за шестминутна. Съгласен съм, обаче, че изборът на най-кратката и най-бързата песен въобще не е представителен за AHAB. Защото основното творчество на бандата е от много дълги и бавни парчета. В случая нямахме избор. Трябваше да изберем „Like Red Foam (The Great Storm)”.

От другата страна - Още повече, че „Like Red Foam (The Great Storm)” не е най-добрата песен от албума и в нея липсва част от атмосферата на AHAB, ако я сравниш с епоса „To Mourn Job” например. На „Like Red Foam (The Great Storm)” й липсва обхватност.

Cornelius Althammer - Съгласен съм. „To Mourn Job” е любимата ми песен от новия диск. Но „Like Red Foam (The Great Storm)” е за буря, а по време на буря нямаш място за нищо друго. А „To Mourn Job” е за смъртта на някого. И ако скърбиш, ти мислиш за този, който си изгубил, мислиш за трагедията на смъртта. По време на буря няма време за почивка, няма време за мислене, трябва да се действа светкавично, за да не лежиш на дъното. „Like Red Foam (The Great Storm)” отговаря на името си. Тя звучи като буря и за нас самите е много бърза.

От другата страна - Много странно звучи в едно изречение да сложиш AHAB и думата „бърз”…

Cornelius Althammer - Ха-ха-ха… Така е. Леко уточнение тогава – бърза за стандартите на AHAB.

От другата страна - Освен че имате песен само с чисти вокали, те са в кавъра на ALAN PARSONS PROJECT „The Turn of a Friendly Card” и май това е първият Ви кавър?

Cornelius Althammer - Това не е първият кавър, който сме направили, но е първият, който сме записали. Преди няколко години свирихме на един фестивал, организиран от наш приятел, който се проведе само веднъж. Групите бяха подбрани много внимателно. Хедлайнър беше немската банда BETHLEHEM. Те свирят много, много рядко. Буквално не правят концерти. А този наш приятел е голям блек метъл фен. Тогава решихме, че щом ще свирим на този фестивал, ще направим специален жест към него, като преработим в много бавна версия „Freezing Moon” на MAYHEM. Изпълнявали сме я само веднъж и то заради него, защото е страхотен пич. Получи се по този начин: „Хей, Jonny, това е за теб”… и с много бавен глас от говорителите прозвучава провлачено „Freeeeeziiiiing Moooooonnnnn…” Мисля, че можеш да намериш част от изпълнението на кавъра в YouTube, версията е много, много бавна.

От другата страна - Каква е причината дуум банда да направи кавър на арт рок група?

Cornelius Althammer - На първо място ние харесваме арт рока. Ако не ни харесваше, нямаше да направим версия на песен на ALAN PARSONS PROJECT. На второ място всеки се беше разтърчал за някакъв кавър. От лейбъла искаха композиция за специалната версия на албума. Обаче ние бяхме приключили с историята, песните бяха готови и категорично отказахме да създаваме нова. Тогава ни предложиха да направим кавър. Замислихме се какъв да бъде и Christian предложи „The Turn of a Friendly Card”. Представихме си как композицията звучи мноооого бавно. Просто няма смисъл да я сравняваш с оригинала. Различни са. Също така си дадохме сметка, че след като свирим дуум, защо да презаписваме метъл банда. Защо да не изберем нещо по-различно, песен, която не е от стила, но носи дуум усещане. И ако слушаш „The Turn of a Friendly Card” с вокалите на Olav Iversen (вокалист на SAHG – бел.а.), и не познаваш оригинала, ще си помислиш, че е на група като CANDLEMASS. Никога няма да ти хрумне, че може да е на ALAN PARSONS PROJECT. Композицията се получи много епична. Тя вече не е на на ALAN PARSONS PROJECT. Идеите, мелодиите, структурата са същите, но музиката е различна. Удоволствие беше да работим върху нея, да направим нещо, което е извън стандартите на дуум метъла.

От другата страна - Има ли песни, на които искате да направите кавъри, но досега не се е случвало?

Cornelius Althammer - Имам страшно много идеи. В момента ги събирам и планирам да направим медли с композиции на любимите ми банди. Трябва само да измисля няколко дуум рифа, които да паснат на тези групи. Няма да ти споделям подробности, какво точно съм решил, защото останалите от AHAB все още не знаят за намеренията ми. За това и не искам да разкривам на никого нищо по въпроса. Не знам дали ще успея да я осъществя. Идеята ми хрумна, когато с един приятел слушахме композициите на тези любими мои групи. Тогава се спогледахме и започнахме да отбираме рифове от тук и от там, като си мърморехме, че събрани на едно място, ще изградят страхотна дуум композиция. Ще открехна малко завесата – това не са метъл парчета. Те са от времената преди пънк ерата. Но става дума за едни от най-добрите групи, които някога са съществували.

От другата страна - Добре… В първия албум на AHAB ти си само сешън барабанист. Как стана част от групата?

Cornelius Althammer - Историята е забавна, защото групата вече беше записала „The Call of the Wretched Sea” с дръм машина. Тогава в AHAB бяха само Daniel и Christian. Бандата беше на проектно равнище. Двамата свиреха на китари в съпровода на дръм машина. Срещнах ги на един летен фестивал, който се провеждаше в нашия регион. Изкарахме си страхотно. Тогава, мисля, че Daniel предложи, барабаните в първия албум да са истински. Аз се съгласих да участвам, осъзнавайки по-късно, че до крайния срок, когато албумът трябваше да е в звукозаписната компания, има само две седмици. С Daniel решихме да записвам ударните през нощта. Забавното в случая беше, че не казахме на Christian. Записах партиите и когато той разбра, беше много разочарован, че никой не го е питал. Това се случи преди десет години. Днес всичко между нас е наред. По-късно трябваше да призная, че по-добре записите да си бяха останали с дръм машината, защото свиренето ми не беше на ниво. Ударните в „The Call of the Wretched Sea” не струват. Никога не съм си пускал албума, защото мразя изпълнението си в него. Хубавото е, че това преживяване ни направи близки приятели. Когато албумът излезе, започнаха да ни питат за концерти. И тези запитвания се увеличаваха всеки ден. Съгласихме се да свирим на живо. Обаче чинелите, които използвах при записите на „The Call of the Wretched Sea” въобще не ставаха за дуум. Преди това с тях съм свирил само дет метъл. Например десният чинел издава звук като „пин, пин, пин” и за бласт бийтове е страхотен. Ама никак не се връзва с дуума, където ти трябва нещо по-обхватно. Така преди да излезем за първи път на сцена като AHAB, си смених чинелите, защото старите звучаха ужасно за музиката на бандата. Ясно е, че с тях съм записвал албума, но не струват. Така че, ако щяхме да правим концерти, ми трябваха нови чинели. Това мое решение впечатли Christian – „О, този пич е готин, станахме приятели, на второ място заради концертите си купи нови чинели, не взе никакви пари за записите и се държи като част от групата, защото иска да я издигне на друго ниво. И тъй като ни предстоят концерти, значи AHAB вече не прилича на проект, значи ще се превърне в пълнокръвна група…” Така станаха нещата.

От другата страна - Какво точно те привлече в дуум банда, при положение че преди това си забивал с дет и блек групи като DEADLOCK, DISBELIEF, LEGACY, MYSTIC CIRCLE…

Cornelius Althammer - Опа, секунда. Искам да изясня нещо. Никога не съм бил част от MYSTIC CIRCLE. С тях съм свирил само на едно турне, защото бях много млад и исках да направя европейска обиколка. Преди това не ми се беше случвало. Никога не съм бил член на MYSTIC CIRCLE. Не съм фен на блек метъла, сатанизмът ми е чужд, направих го заради изживяването.

От другата страна - Ясно. И да се върнем на въпроса – какво откри в AHAB, което го нямаше в другите групи, в които си участвал?

Cornelius Althammer - Сега имаме два варианта – мога да ти отнема един час, за да ти обясня или да посоча само едно нещо – открих дуум-а. Разбрах тази музика такава, каквато е, израствайки с групата. Преди AHAB слушах някои дуум банди като CANDLEMASS, MY DYING BRIDE, разбира се и BLACK SABBATH. Присъединяването ми към AHAB, ми отвори вратите за този стил. Срещнах страхотни хора. Според личното ми мнение, онези, които се подвизават в дуум сцената, са по-спокойни, по-хладнокръвни от останалите. Няма го парадирането с уменията – „Виж колко бързо мога да свиря…” или „Гледай, колко съм добър…” В дуум сцената има готини хора, които се забавляват през повечето време. За десет години в AHAB съм срещнал само един или двама идиоти, а сме направили тонове концерти. Не звучи много реалистично, но е истина. С AHAB отрих, че дуум-ът е огромен. И също така работя с гений като Daniel.

От другата страна - Можем ли да направим тогава извода, че дуум метълът е за по-спокойни хора?

Cornelius Althammer - Има и умни хора. Поради някакви причини повечето са по-спокойни и по-готини.

От другата страна - Само за два албума време AHAB извеждат фюнеръл дуум-а на друго ниво. Как виждаш развитието на групата отвътре?

Cornelius Althammer - Не сравнявам толкова често AHAB с други групи. По-скоро се опитвам да анализирам, какво е групата за мен, какъв е прогресът ни през годините, как сме развили стила ни от началото до днес. И на базата на това се стремя да направя подобрения в бъдеще. Най-мързеливото обяснение на въпроса, кое е това нещо, което различава AHAB от другите банди в стила, са рифовете на Daniel. Защото той е основният извор на идеи, върху които работим четиримата. И независимо, че всички композираме песни, основната част от музиката е негова. Значи Daniel е факторът, който ни отличава от останалите. Няма значение за какво става дума – важни са неговите мелодии и идеите му като цяло.

От другата страна - А как виждаш групата отвътре?

Cornelius Althammer - Ни сме големи късметлии, че събрахме AHAB, когато дуум метълът беше започнал да се възражда. Днес стилът е много по-голям, отколкото беше преди десет години. Издадохме „The Call of the Wretched Sea” точно в началото на процеса. Никой не предполагаше този бум, обаче ние се оказахме на правилното място в правилния момент. И тук не става дума за BLACK SABBATH, CANDLEMASS или SAINT VITUS. Говоря за бандите, които се появиха през последните десет години. Ние имахме щастието да бъдем една от първите. Оказахме се на върха на тази вълна. Споходи ни и късметът, че феновете ни харесаха. Невероятно е какво се случва с AHAB – във фейсбук имаме над 30 хиляди харесвания, свирили сме в Русия, в Канада, няколко пъти във Франция, във Великобритания. Направили сме концерти на толкова много места и то с музиката, която харесваме, музиката, която носим в себе си и която записваме в студиото. Щастливи сме да сме там, където сме.

От другата страна - В България обаче все още не сте били…

Cornelius Althammer - Не, не сме идвали при Вас все още. Били сме в Полша, Чехия, Румъния, Русия обаче не и в България. Съжалявам.

От другата страна - И аз съжалявам… Определят Ви като морски дуум метъл (nautical doom metal – бел.а.). Защо е толкова важна за Вас тази връзка с морето?

Cornelius Althammer - Връзката с морето съществува, защото работи добре. Когато Christian и Daniel създаваха „The Call of the Wretched Sea”, Christian се появи един ден и ни каза: „Седнете, защото съм готов с историята, която да залегне в текстовете. Какво ще кажете това да бъде романът на Херман Мелвил „Моби Дик?” Бяхме страшно въодушевени, защото усетихме, че сме напипали златна жила. След това стилът ни се разви все повече, Daniel от своя страна успява да пресъздаде в музика представите си за обширния океан, вълните, вятъра, всичко онова, което моретата носят като усещане. Когато се заслушаш в мелодиите, които създава, пред въображението ти веднага се появява океана. Така AHAB станаха приятел с него.

От другата страна - Кой се крие зад песента „The Thing That Made Search”?

Cornelius Althammer - Това е едно много зловещо създание от дълбините на океана, което през нощта се издига на повърхността, опитвайки се да докопа корабокрушенците, които се държат на останки от кораба сред морските водорасли.

От другата страна - Къде се крие разковничето за вашата оригиналност?

Cornelius Althammer - Късметът! Ние сме отбор от четирима и формулата работи. Срещаме се в репетиционната и онова, което излиза от там, е оригинално. Нещата опират до личностите в групата, музикалната ни основа, отношението ни един към друг… И, о, това е много глупава дума – магията на AHAB, която се ражда от опитите ни да творим.

От другата страна - Следващата стъпка след реализирането на „The Boats of the Glen Carrig”?

Cornelius Althammer - Кратко турне. Участие на „Eindhoven Metal Meeting 2015” в Холандия. Планираме повече дати през 2016, обаче все още не знам къде ще свирим, защото не сме организирали нищо конкретно. Първо ще видим какво и къде е възможно и след това започваме с плановете. И преди всичко ни предстоят репетиции.

От другата страна - Били сте част от една кампания за набиране на средства за спасяването на морската флора и фауна. Продължавате ли да сте част от нея?

Cornelius Althammer - Не, еднократно беше. Направихме тематични фланелки и дарихме парите, които събрахме от тяхната продажба на фонда, който организира кампанията за защита на моретата и океаните. Включихме се, защото смятаме, че те трябва да бъдат опазени. Просто искахме да допринесем с нещо за идеята макар и с малко. Дарихме около 900 евро.

Значи сте отворени за подобни инициативи?

Cornelius Althammer - Определено!

От другата страна - След десет години в AHAB кой е твоят най-рокендрол момент или в твоя случай дуум момент?

Cornelius Althammer - О, това е много лесно. На фестивала „Brutal Assault” през 2011 един тип ми даде същата трева, която беше дал предишния ден на Lemmy. Като ми го каза, онемях. Това определено си е рокендрол изживяване.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов