Интервю с Dan Swanö (NIGHTINGALE, екс-E ...

Интервю с Dan Swanö (NIGHTINGALE, екс-EDGE OF SANITY)

За интервю с Dan Swanö 30 минути не са достатъчни за нищо. Виж обаче, три-четири-пет часа може и да стигнат, за да попиташ легендарния швед за всичко, което си си наумил. А той има толкова много за разказване. И само още нещо - Dan Swanö даде това интервю заради „Retribution” - новият NIGHTINGALE. Откъде почнахме, а къде стигнахме…

Интервюто с Dan Swanö (NIGHTINGALE, екс- EDGE OF SANITY) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 12.01.2015 година и е публикувано в брой 118 на списание „Про-Рок”.


От другата страна - NIGHTINGALE с нов албум „Retribution”. Защо Ви отне седем години, за да издадете нов запис?

Dan Swanö - По принцип нямах усещането, че сме създали материал, който да е достатъчно добър за издаване. Опитвахме, винаги съм живял с идеята, че като творец, трябва да създам продукт, в който всичко да пасва. Брат ми Dag Swanö имаше същия проблем. Двамата пишем заедно. И това не е спирало през последните 20-25 години. Това е един непрекъснат процес, който изтощава. Също така „White Darkness” се прие много добре. Тогава си казах, защо да предлагаме на феновете нов албум, за който те ще си кажат, че е боклук. Така минаха години, в които групата официално не се е разпадала, както много други, но все пак нищо около нея не се случваше. Един ден обаче нещата се промениха. Започнах да създавам по-добър материал, подписах с нов лейбъл и накрая си казах, че може би ще имам достатъчно бюджет, за да направя албум, който да звучи добре. Разбира се, че имаше и напрежение, защото звукозаписната компания не е коя да е. Все пак „InsideOut Music” е част от „Century Media”, което е сбъдната мечта за мен, да работя с голям лейбъл, който издава толкова много записи. Почувствах се вдъхновен. Така и идеите, които събирах през последните шест години, най-накрая започнаха да се оформят в песни – тук ще сложа този припев, там нещо друго. Така празните места, започнаха да се запълват, без затруднение започнах да събирам липсващите парчета. В края имах 45 минути музика и реших, че трябва да издам албум. Останалите момчета бяха щастливи, че групата започва отново да действа. Това е причината за голямата дупка. Според мен повечето банди трябва да правят точно това – по-добре да издават убийствени записи на седем години, отколкото посредствени на всеки две. От това ще страда бизнеса, но за душата е супер.

От другата страна - Все пак бизнесът не е кой знае колко добре днес…

Dan Swanö - Това е проблемът, на групите им се налага да издават един албум няколко пъти с различни екстри – това специално издание е със специален сутиен, онова с телефон и хайде сега да направим турне по този повод. Издават EP, след това новият диск излиза с допълнение това EP. Това са толкова отчаяни ходове. Ужасно е, че се стига до тук, но познавам музиканти, които също си смъкват музика от интернет. Самият аз съм смъквал нелегално. Също съм част от играта. Обаче днес плащаме цената. За това в крайна сметка съм и късметлия, че направих така, че семейството ми да не зависи от парите, които изкарвам от музика. За това разчитам на работата ми в студиото. Това са сигурни пари. Дори и да бъде свален нелегално съответния запис, преди това групата трябва да намери някой да го миксира. Работата е сигурна, независимо че заплащането падна доста в сравнение с 90-те. Но всичко е наред – все пак ми стига да живея.

От другата страна - Възмездие за какво и срещу кого?

Dan Swanö - Заглавието на албума заедно с обложката обясняват идеята ми. От една страна природата ни готви възмездие и наказание. Ако погледнеш корицата, ще видиш, голяма вълна, която носи края на света. Бях вдъхновен от сцена от филма „2012” – голяма холивудска продукция. В съответната сцена един тибетски монах стои на връх в Хималаите и вижда тази голяма вълна, която помита всичко по пътя си. Помислих си, че кадърът е страхотен, но си го пожелах в по-малък мащаб. Идеята зад „Retribution” е, че трябва да сме внимателни с Природата Майка, защото на нея започва да й писва от нас. Дори си мисля, че динозаврите са изчезнали точно, защото на Природата й е дошло до гуша от тях. След това настъпва ледниковата епоха… На мнение съм, че трябва да го караме по-леко, вместо да замърсяваме наред и да се успокояваме, че всичко ще се размине. Наистина се надявам, че синът ми ще израсне в свят, в който не всичко е унищожено. Идеята е малко драматична, но ми харесва. Също така самата дума „retribution” е доста силна и звучи добре. Харесва ми, което също е важно.

От другата страна - На обложката има малък славей, който гледа разрушението…

Dan Swanö - Яко е, че си го забелязал. Това е част от общата концепция. Славеят носи контраста, на фона на разрушението и на изсъхналото дърво, на което е кацнал. Той ще отлети и ще има шанса да оцелее по-дълго от човешката раса. Не е ясно колко дълго, след като вълната залее света, но се опитах да наситя обложката с тази образност. Ти харесваш ли птиците?

От другата страна - Любител съм на природата като цяло.

Dan Swanö - Защото, за да съм честен, идея си нямам как изглежда славеят.

От другата страна - Вярно? А някога чувал ли си как пее?

Dan Swanö - Разбира се. Но историята е малко странна. С първата ми банда UNICORN – някъде в края на 80-те записахме демо, което кръстихме „A Collection of Worlds”. По онова време китаристът ни имаше наистина страхотни идеи. Тогава той предложи като интро да използваме запис на човек, който имитира птичи звуци. Взехме го от един стар винил. През 70-те са издавали седем инчови плочи с подобни записи, след което човекът, който имитира птиците, произнася името им на латински. Това звучеше яко. С малко ефекти се получи така – „Luscinia Megarynchos” и след това започва имитацията на песента на съответната птица. На мен „Luscinia Megarynchos” ми звучеше страхотно и едва по-късно открих, че това всъщност е „nightingale” - латинското име на славея. В едно от първите демота, които съм записал в живота ми, съм имал интро, което имитира славей. Години по-късно, като случайно последствие от това, създадох групата NIGHTINGALE. Бях слушал песента на славея милион пъти, заради първото демо на UNICORN.

От другата страна - Според теб как музиката на NIGHTINGALE се връзва с песента на славея?

Dan Swanö - Бих казал, че… Винаги съм получавал положителна критика за гласа ми, който е много чист и топъл. Славеят е познат още като ненадминат певец. Той не създава невъобразим шум. Понякога в градината ни се появява птица, която издава някакви странни звуци (имитира птицата – "пийп, пийп, пийп"), хей, това е някаква божия шега. Не може на света да има птица, която да звучи като счупен факс. Песента на птицата трябва да звучи хубаво. Да се върнем на името – за да съм честен това, което ме привлече в него е, че има думичките „night” (нощ) и „gale” (буря). Между другото има една немска банда, която се е кръстила NIGHT IN GALES. Но да се върна на двете думи – по отделно звучат като нещо мрачно и зло – едно такова – негативно. Обаче когато са заедно се получава името на тази чудесна птица – славея. Звучи страхотно и напевно - контрастът между светлината и мрака. На английски има нещо мрачно в името. На шведски „nightingale” е „näktergal”. Не знам как е на вашия език…

От другата страна - Славей!

Dan Swanö - Супер, звучи по-добре от „näktergal”. На немски пък е „nachtigall”. Харесва ми как звучи „nightingale” – името предполага, че музиката ще е хубава и емоционална, но в същото време с тези мрачни оттенъци. Както и да е. NIGHTINGALE е истинска комерсиална рок банда. И наистина харесвам тази мрачна сянка, която се скатава в ъгъла.

От другата страна - За какво са текстовете на песните „Lucifer’s Lament” и „Echoes of a Dream”?

Dan Swanö - И двата са написани от останалите в групата. „Lucifer’s Lament” е история за Луцифер, който е изгонен от Рая. Текстът е на басиста ни Erik. Описал е нещо като семейна история – когато синът, който е направил нещо много лошо, се прибира вкъщи и баща му го гони от дома. Не си говорят и накрая се превръщат във врагове. Бунт на сина, защото бащата не му говори, не му обръща внимание, а се занимава с други неща. История за взаимоотношенията между поколенията в едно семейство. Erik я е обвързал с изгонването на Луцифер от Рая, но без да включва разни сатанизми в нея. Другият текст на „Echoes of a Dream” е на барабаниста ни Tom. Той е като дневник на човек, изпаднал в депресия. Да ти призная по принцип депресията не ми е много ясна. Като млад си мислех, че си накриво със света, вечно си намръщен и после вземаш едно шоколадче и хоп – всичко пак е цветно. След това разбираш как всъщност работят нещата. Имало е няколко случая, когато съм бил на болкоуспокояващи, защото съм счупил нещо, вече не помня… Всъщност гърбът ми се беше прецакал. Тогава имах проблеми с тези лекарства, защото ме караха да се чувствам депресиран. Нещо не работеше, както трябва. Спомням си как известно време нищо не изглеждаше позитивно. Никакъв вкус, звуците ме дразнеха. Пълно нищо. Тогава разбрах, че когато си в депресия и се намесят химикалите от лекарствата, нещата отиват по дяволите. Няма излизане – не става да поканиш приятелите си да гледате футбол. Нищо вече не е наред. Ако се върна на текста – мисля, че историята е измислена, обаче не знам дали Tom не е имал близък с подобно преживяване. Винаги съм смятал, че текстът е добър само когато го изпявам, без да навлизам в подробности. Не ми трябва да знам повече. Мисля, че „Echoes of a Dream” е за някого, който не разбира живота, депресира се и накрая умира, което е единственото решение, неговото спасение. Наясно съм, че има много депресирани хора. Проблемът когато страдат душата и съзнанието е сериозен. Лечението не може да бъде мигновено. Е, разбира се, можеш да вземеш хероин, но в дългосрочен план не е никак добре... Ха-ха-ха…

От другата страна - А песента „27 (Curse or Coincidence?)"

Dan Swanö - Знаеш кой е Kurt Cobain? Чувал си за Jimi Hendrix, Jim Morrison? Те всички умират на 27! Тексът аз съм го писал. За да го създам, направих доста проучвания. Рових се в интернет и попаднах на т.нар. „Клуб 27”. Всичко започва с американския блус китарист Robert Johnson, за който се смята, че е продал душата си на един кръстопът. Има и филм за него. За Robert Johnson е първата част на текста. След това стигаме до Jimi Hendrix. Събирането на информация за него беше доста интересно. Знаеш, че той има огромно влияние върху свиренето на китара. Навремето е имало китаристи, които са издивявали понякога, свирели си готини сола и идва Jimi Hendrix и буквално подпалва китарата, буквално я обладава. Тогава старите китаристи осъзнават, че той ги кара да изглеждат като работещи в библиотека. И в един момент и той умира – пие две чаши вино, взема десет от някакви хапчета вместо две и отново тази мистерия на 27 години. И накрая идва Kurt Cobain, който е променил живота на много хора и е отговорен за гръндж времената. Харесвам NIRVANA, те бяха големи, харесвам „Bleach” и онова, което правеха, но той уби цялата идея, цялата индустрия на глем групите. За една нощ светът стана негативен към тях, както той го направи. Много банди изпаднаха във финансови затруднения, бюджетите им бяха орязани и всичко това заради NIRVANA. И после – на 27 години Kurt Cobain си пръсна мозъка. Сметнах, че ще е очарователно да напиша текст за „Клуб 27”, за да могат някои хора да научат нещо за историята.

От другата страна - Каква е разликата, когато продуцираш и миксираш рок и метъл албуми, сравнено с останалите жанрове?

Dan Swanö - Когато става въпрос за музика като тази на NIGHTINGALE, за мен е много важно звукът да е много чист и мощен. Всичко, което се случва в песните да се чува ясно през цялото време. Също така е важно, когато слушаш записа, той да е епичен и мечтателен. Да те откъсне в някаква степен от реалността. Понякога музиката звучи така, все едно си в репетиционната или на концерт. Предпочитам NIGHTINGALE да са висококачествено пътешествие, което да прилича на изживяването, което получаваш, когато гледаш филм в кино. Искам „Retribution” да се възприема извън времето – понасяш се върху мечтите, затваряш очи, сложил слушалките и нека NIGHTINGALE да те забавляват в следващите 45 минути. За това е необходимо музиката да е мощна, понякога да е по-голяма от живота. Разбира се това е трудно за постигане. Обаче, ако не си внимателен, можеш много лесно да прецакаш нещата. Защото искам с единия крак да съм в края на 70-те, а с другия в настоящето. Мога да сравня звука в „Retribution” с последния албум на ALICE IN CHAINS – енергията е една и съща. Направо ме удря в лицето, особено когато си го пусна в колата. Ако го сравнявам с плочите от края на 70-те, той звучи като изпълнен от живи хора. Бих казал, че миксирането на дет банди е много по-лесно. Там всичко е въпрос на брутализъм. Докато в „Retribution” има много нюасни. Ето например песента „Forevermore” – тя звучи наистина тежко. Тогава е много трудно да смениш посоката. Нещата ще окуцеят. Когато песента е лека, трябва да продължиш в същата посока. Все едно да се блъснеш в пет или шест дървета, докато шофираш – не можеш да се върнеш назад и да ги направиш две. Също така е важно, когато миксираш да мислиш за албума в неговата цялост, а не песен по песен.

От другата страна - Днес е някаква мода стари албуми да се ремастерират и да се издават отново. Обаче защо в повечето случаи новите версии звучат ужасно?

Dan Swanö - Основният проблем с ремастерираните версии е, че лейбълите поверяват работата на хора, които не изпитват никакво уважение към оригиналите. Звукозаписните компании просто искат записите да са модерни. Това се случва заради съвременните устройства като iPod. Когато на подобно устройство си смъкнеш музика от 60-те, която идва от друга ера, от друг стил на работа, нивото изнервя, защото трябва да вдигнеш звука до осем например. След което следва песен на KORN и звукът буквално ти издухва мозъка, ако не го намалиш на 3. Тогава се появява някой идиот от звукозаписна компания, на когото му хрумва идеята музиката от 60-те да звучи по-силно, за да е в крак с модата, вместо нивото на днешната музика да е по-ниско. И това само защото някой е решил, че когато е по-силно е по-добре. Не знам защо продължава да се случва, но като професионален инженер и аз трябва да го правя. Когато при мен дойде някой костюмар от n-ти лейбъл и ме попита дали бих ремастерирал нещо и аз се съглася, веднага ми се казва, че звукът на това нещо трябва да е по-силен, да го направя все едно е записано днес. Започвам да противореча, когато ме прекъсват и ми казват, че не им пука, защото си плащат. И аз изпълнявам поръчката, защото ако не съм аз, някой друг ще го направи и ще прибере парите. Все още не съм толкова богат, за да отказвам подобни услуги. Аз също съм правил ужасни ремастъри. Ще го обясня така – когато воюваш, следваш заповедите на своя генерал. И правиш това, което ти е наредено, няма значение дали е правилно или грешно, но винаги се опитваш да не убиваш хора, когато не е необходимо. И когато войната свърши, винаги се опитваш да се покаеш за греховете си – „Съжалявам татко, но ако не убивах, щяха да ме убият”. Но моето време настъпва и с вдигната глава мога да заявя, че това не е хубаво. Днес нещата започнаха леко да се обръщат – все повече ремастерирани записи са много по-динамични и с много добър звук, в сравнение с времето, когато са били издадени. Времето на mp3-ките умира. Това се вижда и по записите – те са много динамични и не са толкова силни, както преди две-три години. С албума на NIGHTINGALE постъпихме по този начин, все едно композициите са издадени в началото на 90-те – динамиката на записа е пълна. Няма специално напомпване на звука – просто албум без ограничения – нещо като HD звук.

От другата страна - Има ли албуми, по които си работи, но групите са останали недоволни и се е налагало да търсят услугите на друг?

Dan Swanö - Има няколко такива момента в кариерата ми. След това повече и не са ме търсили. Веднъж бях с едни музиканти, видях за какво става дума и поработих върху музиката им. Когато я чуха ми казаха, че въобще не са доволни, защото не са искали това, а нещо като джаз рок. Хей, моля Ви се, това не е моята супа. Друг път някъде през 90-те направих микс, който бандата определи като „скапан”, но беше поставена пред свършен факт, защото албумът трябваше незабавно да бъде разпространен, а групата да тръгне на турне. Но днес, от момента, в който отново се захванах с инженерството през 2004 година, не правя нито миксиране, нито мастериране, ако музикантите не са сто процента зад мен. Това е важно. Дори когато звукът не става или е много напомпан. Такъв е защото групата го иска. Защото те правят микса чрез мен. Миксирал съм и композиции, които като стил не са ми близки. Тогава ми посочват албум, по-който да се водя, защото бандата иска нейният да звучи като него и аз го правя. Навремето съм допускал в студиото музиканти, които не мога да нарека приятели, защото са ми непознати, но днес работя само по интернет. За щастие вече не ми се налага да се срещам с хора. Имаше един случай с DARK FUNERAL. Миксирах албума им, те не го харесаха и избраха Peter Tägtgren и неговото студио „The Abyss”, за да го направят така, както искат. (става въпрос за „The Secrets of the Black Arts” от 1996 – бел.а.) Все още има фенове, които смятат моята версия за по-блек метъл. Когато погледна тези момчета – зли, яростни, с кръв и с грим си представям как музиката им извира от самия Ад. И в един момент те избухват с тази лъскава, модерна продукция, която нещо не мога да разбера напълно, съжалявам. Обаче аз така работа. Днес е по-лесно с комуникацията по интернет. По-лесно е да кажеш нещо по имейла, отколкото на някой, който стои в стаята до теб.

От другата страна - Замесен си в над 80 банди, в крайна сметка намери ли проекта, за който винаги си мечтал?

Dan Swanö - Все още имам един запис, за който съм говорил пред медиите в последните 12-13 години. Това е проектът SECOND SKY, който е нещо като NIGHTINGALE, но без метъла и хард рока. Близък е до музиката, с която израснах – ASIA, KANSAS, MARILLION, както и RUSH в по-поп периода им. SECOND SKY ми е нещо като хоби, като домашния ми любимец. Минаха десет години от първите записи и той все още не е готов. Основно защото това е записът, който винаги съм мечтал да направя. Всички песни в него са убийствени и всяка една от тях означава много за мен. И идеята няма да се получи, когато аз като инженер не съм готов да направя звука и микса. Опитвам се да се подготвя, но е плашещо. Разбира се това е албум, който бих искал да миксира Chris Lord-Alge в неговото студио в САЩ за 80 хиляди евро, обаче съжалявам, нямам парите. Така че трябва да се оправям сам. Още повече, че към този вид музика - като MARILLION, метъл миксирането не е подходящо. Трябват много повече знания и умения, за да може този вид композиции да звучат убийствено добре. И ако се върна на началото, албумът на SECOND SKY е мечтата ми. За него всичко е записано без вокалите. И един ден той ще излезе. Обаче не знам кога. Може би тогава звукозаписната индустрия няма да съществува. Когато започнах този проект, мислех, че ще бъде издаден на диск. Дисковете обаче са свършени.

От другата страна - Може би на винил, защото има завръщане на носителите…

Dan Swanö - Което е страхотно. Обложката е вече готова. Направи я Travis Smith преди девет години. Подобна е на „Retribution”, но малко по-абстрактна в начина, по който показва, че не трябва да се гъбаркаме с Природата. За мен е много важно тази обложка да бъде отпечатана цялата по подобие на плочите – да започва от лицето и да свършва на гърба. Направо не си представям, че това изкуството на Travis Smith ще трябва да се появи с размерите на диск. Отврат е! Сега обаче със завръщането на плочите ще мога да се наслаждавам на цялата картина.

От другата страна - Приключи ли безвъзвратно с EDGE OF SANITY?

Dan Swanö - Отдавна бандата е затворена глава за мен, но от време на време я отварям за леки посещения, основно по финансови причини от страна на лейбъла или самият аз го пожелавам. Например „Crimson II” не трябваше да бъде „Crimson II”, обаче така под името EDGE OF SANITY спечелих десет пъти повече, отколкото ако го бях издал под друго име. Нуждаех се от пари… Хе-хе-хе… Това е успешен албум сам по себе си. Скоро, може би през първите месеци на 2015, ще излезе сборен албум с неиздавани и редки записи на EDGE OF SANITY. В момента работя върху него. Оправяме обложката, композициите – очаквайте почти час и половина музика – 89 минути и 24 секунди – абсолютният максимум на всеки диск, който може да бъде произведен, пълен със страхотен материал. Някои от нещата съм ги ремастерирал, други – ремиксирал, трети съм ги оставил без никакви подобрения. Някои от песните вече са чувани, излизайки като лошокачествени mp3-ки преди 14 години. Сега обаче всичко е супер бляскаво, без финтифлюшки. Звукът е много естествен като от касета. Това е погребалният ми подарък. След него EDGE OF SANITY ще бъдат заровени навеки.

От другата страна - Последен въпрос – ако имаш шанса да срещнеш 20-ет годишния Dan Swanö, какъв съвет би му дал?

Dan Swanö - Да подписва по-добри договори. Да чете шибаните клаузи. Да му пука от това, което подписва, преди да подпише. Зад гърба си имам толкова гадни договори, че ще се попикаеш от смях, ако ти ги покажа. Защото не ми пукаше, за мен музиката е музика. Нещо страхотно. Обаче днес имам песни, които имат милиони преглеждания в YouTube, а идея си нямам къде са парите от това. Това не се отнася за албумите, които са издадени от „Century Media” и „Black Mark Production” – там знам за всеки цент. Но съм работил за толкова много лейбъли и въобще не съм наясно кой държи правата, защото тези звукозаписни компании уж вече не съществуват, уж не са в бизнеса и нямат сделки, а понякога в музикалните магазини виждам собствените ми албуми преиздадени без да са ме питали. Fuck It!

От другата страна - Абе, „Black Mark Production” наистина ли е собственост на бащата на Quorthon, мир на душата му?

Dan Swanö - Да така е. Беше тайна дълго време.

От другата страна - Това беше. Благодаря ти за отделеното време и се надявам да Ви видим в България.

Dan Swanö - Близо сте до Румъния, защото да не се случи. Сега подготвяме няколко фестивални участия. Защо да не стане.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов