Интервю с Christos „Chris” Antoniou (SEPTICF ...

Интервю с Christos „Chris” Antoniou (SEPTICFLESH)

Съвсем скоро или да сме точни – на 9 март, SEPTICFLESH ще направят едва третия си концерт в България. Този път по покана на”Live & Loud”. Каквото и да си говорим за Гърция обаче, най-якият експорт от там е историята. И разбира се - музиката. И то не само в популярните жанрове, където се щрака с пръсти, трошат се чинии и наши, родни певачки се упражняват в пеене. Става дума за екстремните стилове, в които група като SEPTICFLESH няма аналог. Три години след огромния „The Great Mass”, те изкараха титаничния „Titan”, за който си поговорихме с Christos „Chris” Antoniou. И после вярвайте, че човешките възможности са ограничени… И още нещо – това всъщност са две интервюта с Chris, събрани в едно. Първата част е по повод предстоящия им концерт в България с LUCIFER’S CHILD и UPYR. Втората е от миналата година по повод излизането на „Titan”

Интервюто с Christos „Chris” Antoniou (SEPTICFLESH) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 2.03.2015 година, както и на 18.08.2014 година. Втората част от интервюто е публикувана в брой 114 на списание „Про-Рок”.


От другата страна - Привет, Chris! Знам, че разполагаме с 15 минути, за това да започваме - ще свирите в България за 3-ти път, моля те да споделиш, какво изплува в главата ти, когато чуеш България?

Christos Antoniou - Както спомена, трети път ще свирим в България. Очакваме с нетърпение отново да излезем пред нашите български фенове. Много добре си спомняме 2011 година, когато бяхме съпорт на AMON AMARTH. Много добре си спомняме вниманието и енергията, с която феновeте ни посрещнаха. Имаме много приятели в България и винаги е супер, когато сме там. За нас винаги е удоволствие да посещаваме страната Ви и да свирим пред приятелски настроена публика. Със сигурност ще е яко шоу.

От другата страна - Подготвяте хедлайнерски концерт. Колко време смятате да сте на сцената и какъв сет лист сте подготвили?

Christos Antoniou - Около час и 20 минути, нещо такова. Не знам с точност какво време е планирал промоутъра. Може да е час и 20, час и 15 или час и половина… За нас е все тая, защото трябва да подготвим нов сет лист. Предвидили сме към 18 песни и повечето от тях са от последния ни албум. Сам разбираш, че той ни е приоритет и затова ще представим основно него. Върху това сме фокусирани основно.

От другата страна - Има ли песни и албуми, които игнорирате?

Christos Antoniou - Не бих казал, че ги игнорираме. За да съм честен – не, няма. Но вторият албум на групата е най-непознат. Разбира се открих, че има фенове, които обожават първите два „Mystic Places of Dawn” и „Esoptron” и понякога сме свирили песни от „Esoptron”, „Revolution DNA”, от „A Fallen Temple”, но не получаваме добра обратна връзка. По-голямата част от феновете, които посещават нашите концерти, познават втората ера на SEPTICFLESH. И за това ние се опитваме да се фокусираме върху нея. Изпълняваме композиции от „Communion” до „Titan”. Също така и някои песни от „Sumerian Daemons”.

От другата страна - Има ли композиции, които никога не махате от сет листа си?

Christos Antoniou – Има. Песни като „Anubis”, „Persepolis”, „Lovecraft's Death”, „The Great Mass”, „The Vampire form Nazareth”. Тези са задължителни за нас.

От другата страна – И последният албум на SEPTICFLESH е записан със симфоничен оркестър. Кога смятате да направите концерт общ концерт?

Christos Antoniou - Това влиза в плановете ни. Имахме предложение за Гърция да направим нещо такова, но не проработи. Защото този проект има нужда от добър бюджет, добро място, много репетиции с оркестъра. Не мисля, че точно сега е подходящият момент, особено в Гърция да рискуваме с подобно нещо. Можем да го направим във Франция, която е топ държава за нас. Концертът със симфоничен оркестър е част от планове ни, но няма да се случи много скоро. Трудна задача е, която изисква сериозна организация, трябват ни и пари и независимо от всичко планираме да го направим.

От другата страна – Тогава подготвяте ли различни аранжименти на песните за концертите?

Christos Antoniou - Не точно. На някои от тях –да, но не на всички. Можем да променим някои композиции, за да звучат по-добре на живо, но като цяло не променяме аранжиментите. Както разбираш, не е удобно да имаме симфоничен оркестър на сцената. За това възпроизвеждаме неговия звук с помощта на лаптоп. Барабанистът ни го управлява. Това е начинът, по който го правим и това работи. Не смятам, че клавирист може да пресъздаде добре партиите на симфоничния оркестър. Някои песни са композирани като за класически музиканти.. Симфоничният оркестър е най-силното ни оръжие. Решихме, че най-доброто решение е да получим неговия звук от лаптоп, както между впрочем повечето банди правят. Това е нещо нормално.

От другата страна – Кой е най-запомнящият се концерт на SEPTICFLESH за теб?

Christos Antoniou - Бих казал в Монреал, Канада с CRADLE OF FILTH и SATYRICON през 2009 година. Също така се почувствахме страхотно и в Мексико през юли 2014. Бяхме хедлайнери заедно с FLESHGOD APOCALYPSE. Свирихме пред близо 1300 фанатизирани фенове в Мексико Сити. Беше фанатично, не можехме да повярваме какво се случва. Невероятно, невероятно изживяване беше да свирим в Мексико. Ще се върнем отново там през май 2015. Мисля, че това което се случи в Мексико беше най-добрият концерт за SEPTICFLESH от гледна точка на изпълненията ни на живо.

От другата страна - Имали ли сте шанса по време на турне да срещнете музикантите, които са вдъхновение за вас?

Christos Antoniou - Разбира се. Но не на турне. На „Brutal Assault” в Чехия срещнах David Vincent от MORBID ANGEL, станахме приятели и той участва като вокалист в последния албум на другия ми проект CHAOSTAR – „Anomima”. Срещали сме хора - легенди за нас. Слушали сме тяхната музика като младежи . Винаги е яко когато срещнем музикантите, които са оказали влияние върху творчеството ни, върху идеи ни, върху самите нас, когато сме били млади. За нас е много важно как ги приемаме сега. Вече споменах, че сме приятели с David Vincent. Познаваме се с Thomas Gabriel Fischer от TRIPTYKON. Познаваме се с много хора, които са легенди за нас.

От другата страна - От друга страна, кои са най-тежките Ви турнета?

Christos Antoniou - Смятам, че най-трудното ни турне беше в Щатите и в Канада BEHEMOTH през 2010. Тогава пътувахме с ван, не с тур бус и беше доста гадно. Концертите бяха през зимата. Знаеш какви са температурите в Северна Америка по това време. Стигаха до минус 38 в Канада. Пропуснахме две дати по средата на турнето, заради лошите климатични условия. Беше тежко. Трябваше непрекъснато да пътуваме с вана и нямахме достатъчно време за сън и за възстановяване. Свирим, спим 5 часа и след това ни чака дълъг път. Разстоянията в Северна Америка са огромни. Беше наистина трудно.

От другата страна - Каква е най-голямата и най-малката публика, пред която сте свирили?

Christos Antoniou - Мисля, че най-голямата публика беше пред повече 10 000 на „Rock Wave”, в Атина през 2000 година. Най-малката... Май бяха около 40 души в град в Северна Гърция.

От другата страна - Тази година се навършват 25 години откакто SEPTICFLESH съществуват, вярваш ли, че след 25 години групата все още ще е на сцена и ще записва албуми?

Christos Antoniou – За да съм – не! Групата SEPTICFLESH не може и не е задължена да свири вечно. Мисля, че пред нас има още десетина години, но лично аз не се виждам да продължавам да свиря на 55. Трудно е. Не е много лесно да си на сцената. Разбира се може би ще правим някакви специални концерти, но определено не и след 25 години.

От другата страна - Има ли групи, с които бихте искали да свирите, като хедлайнери или като подгряващи, но това никога не се е случвало досега?

Christos Antoniou - Бихме искали да направим турне с MORBID ANGEL. Вече сме имали шоу с тях в Белгия, но не и турне. Бихме искали да свирим с TRIPTYKON. Това са групите, с които искаме да свирим заедно.

От другата страна - 25 години по-късно, ако имаше шанса да промениш нещо, какво би било то?

Christos Antoniou - Нищо. Мисля, че дори и да сме допуснали грешки, сме се поучили от тях. Доволни сме от това, което сме постигнали. Правили сме грешки, но това ни е помагало да ги избягваме в бъдеще. Не съжаляваме за тях. Винаги сме следвали инстинктите си и сме давали най-доброто от себе си в музиката, която правим.

От другата страна - И българската публика ще види всичко това, най-доброто от SEPTICFLESH на 9 март?

Christos Antoniou - Разбира се, сигурен съм в българските фенове. На последния ни концерт в България видяхме на какво са способни. Зареждаме се от тяхната енергия. Яко е да свириш пред фанатична публика. Това ни дава допълнителен стимул като изпълнители. Сигурен съм, че ще се получи велико шоу на 9 март.

От другата страна - Да сменим темата – новият Ви албум „Titan” – как ти звучи след като го завършихте?

Christos Antoniou - За „Titan” се опитахме да тръгнем по друг път. Още в самото начало се събрахме, за да решим по какъв начин ще композираме новия материал. Тогава си казахме, че трябва да направим нещо различно, което да не прилича на „The Great Mass”. Преценихме, че ако направим „The Great Mass” част втора, ще си имаме сериозни проблеми. За нас като SEPTICFLESH въобще не е добре да се повтаряме. Защото сме група, която винаги се развива, винаги търси нови територии. Винаги разширява границите на новото си творчество. За „Titan” първоначалната визия беше да направим мрачен албум, който да е по-китарно ориентиран, разбира се с участието на оркестър и с добавка – нови елементи като хорове, сола на цигулка и някои нетипични инструменти. „Titan” е най-зрялата ни и най-интелектуалната ни творба до момента. В началото се надявахме да надхвърлим създаденото в „The Great Mass” и като гледам реакцията на феновете, мисля, че сме се справили със задачата.

От другата страна - Какви необичайни инструменти сте използвали?

Christos Antoniou - Например теремин – за първи път го използваме. Имахме удоволствието да работим с музикантите от другата ми група CHAOSTAR. Там George Diamantopoulos свири на какви ли не традиционни и нетрадиционни инструменти. С цел да създадем призрачна атмосфера в „Confessions of a Serial Killer”, решихме да използваме теремин. Това оцвети песента и й придаде индивидуалност. В същата композиция за първи път въобще използвахме сопрано саксофон, с който постигнахме това блусарско и джазирано чувство.

От другата страна - За трети път работите с Пражкия симфоничен оркестър…

Christos Antoniou - Да, за трети път със SEPTICFLESH. Иначе съм работил много с тях в CHAOSTAR и в някои от класическите проекти, които съм композирал.

От другата страна - За „The Great Mass” бяхте казали, че първо сте композирали оркестралните части и след това сте добавили метъла – сега как протече създаването на новия материал?

Christos Antoniou - При „Communion” първо създадохме партиите на групата и след това симфоничните пасажи. При „The Great Mass” работихме на обратно. Сега се опитахме да напишем всичко едновременно. Но оркестърът е водещ, защото както и преди съм казвал, оркестърът, с който работим и начина, по който го използваме е наистина уникален. Ние не искаме т.нар. консервативен подход при работата с него. Опитваме се да създадем оркестрации, които са екстремни, структури, които да са неделими от композициите и да присъстват в тях като едно цяло. Така оркестърът се превръща в много важна част от музиката. Той диша! Не е подплънка. Докато голяма част от групите трябва да наемат симфоничен аранжьор, аз имам класическо образование, което е страхотен бонус за групата. Защото опитът ми в тази сфера, ми позволява веднага да преценя къде да се включи оркестъра и какво да свири, къде да има баланс между него и групата, къде симфоничните музиканти да са сами в изпълненията им. По време на работата разрешихме доста проблеми, които възникнаха, защото не е толкова лесно да бъдат напаснати метъл група и симфоничен оркестър. Работихме с честоти, които изискват доста музикална техника. Композирах така връзките между метъла и симфоничните части, че да се получи нещо ново. Разбира се ние сме метъл група, но щом можем да използваме оркестъра, като оръжие в нашата музика, защо да не го направим. Той е неделима част от SEPTICFLESH след второто начало.

От другата страна - Заглавието на албума като метафора ли го използвате?

Christos Antoniou - Всеки може да го тълкува, както си иска. Заглавието е силно и вдъхва увереност. Като група, се чувстваме много сигурни в него. Харесахме го, защото както казах и малко по-рано, това е най-зрялата ни творба, това е най-титаничният ни албум. Също така в текстовете правим някои препратки и към гръцката антична митология. Заради всичко това нарекохме албума „Titan”.

От другата страна - В такъв случай, когато започвахте работа по него, чувствахте ли напрежение, от това да го направите по-голям и по-добър от „The Great Mass”?

Christos Antoniou - При работата върху всеки албум има напрежение. При „The Great Mass” – как да надскочим „Communion”. При „Titan” – как да го направим по-добър от „The Great Mass”. Но след като прослушахме демотата и след разговорите, които проведохме, бяхме оптимистично настроени и уверени, че определено ще създадем още по-голям и силен албум. И резултатът е налице. В думите ми няма лудост. Защото действията ни говорят точно това. С „Titan” за пореден път доказваме, че всеки наш албум има собствена индивидуалност. Има уникални елементи, които правят отделните издания различни.

От другата страна - Кой е „Първият безсмъртен”?

Christos Antoniou - Това е песен за духовното оцеляване в постапокалиптичен свят. Това е властелинът, който се ражда от епицентъра на бедствието, като пророк, като първия безсмъртен. История за човек, който оцеляване след дълга криогенна кома. История за пророк, който осъзнава, че светът, който познава, вече не съществува и е единственият оцелял. Той за дава въпроси за това дали си струва победата на всяка цена. В песента има елементи и от легендата за Прометей.

От другата страна - По заглавията на песните съдя, че албумът е концептуален…

Christos Antoniou - Не, не е. По заглавията на песните можеш да се объркаш, заради близките смислово думи като например „Burn” и „Prometheus” или „Titan”. Но песните нямат нищо общо помежду си. И все пак има някакви връзки – „Ground Zero” и „The First Immortal” донякъде са свързани. Смислово „Order of Dracul” и „Prototype” също, защото основната тема в тях е манипулацията на масите чрез страха. Албумът обаче в основата си не е концептуален.

От другата страна - Използвате доста препратки от историята – според теб човечеството научи ли си урока или допуска едни и същи грешки?

Christos Antoniou - Много неща се развиват неправилно днес. От миналото трябва да вземаме положителните примери, но това не се случва. Човечеството е в криза. Религията е една от причините. Тя е като наркотик, който се използва за управление на хората. Не виждам надежда.

От другата страна - Защо хората отказват да се поучат?

Christos Antoniou - Защото сме алчни, защото егото ни е голямо. Създава много проблеми. В миналото Александър Велики е завладявал все нови и нови територии, но основната грешка е религията. От нея тръгват много проблеми. Много хора са загинали заради религията. Тук уроците не са научени. От миналото до днес религията създава единствено нещастия и войни. В Западните страни обаче тя повяхва. Не е това, което е била. Хората се отдръпват от нея и се опитват да се образоват. В Близкия изток тези проблеми приличат на нашите от Средновековието. Историята е цикъл, който се повтаря. Вземи случая с BEHEMOTH в Русия – тази държава се движи назад, вместо да се развива. Религия…

От другата страна - Мислиш ли, че ще накърните чувствата на религиозните с новия Ви албум?

Christos Antoniou - Всеки знае, че не сме религиозни. Не отделяме много внимание на тази тема. Да, имаме песен „Dogma”, в която критикуваме религията, но само фанатиците биха се засегнали. Уважавам хората, които вярват логически. Останалите, които се опитват да пророкуват и да създават паства, са в тотална грешка. Неприемливо е! Пък и те не слушат SEPTICFLESH!

От другата страна - Защо използвате толкова много мъртви тела по обложките Ви?

Christos Antoniou - Не знам, но всеки елемент има значение. Ние самите не сме депресари. Просто искахме да постигнем мрачен ефект. Зад корицата има много послания. Всеки може да тълкува обложката от различен ъгъл. Когато се концентрираш върху детайлите, едва ли първото впечатление ще се потвърди. Например овцата – дали това е овца във вълча кожа или вълк в овча кожа? Обложката на „Titan” се характеризира с различни екстремни значения на образите, които са на нея. В един момент изниква въпросът – къде е тънката линия между маската и действителното значение на съответния образ върху картината. В нея има много послания. И те зависят от личните възприятия. Seth и Sotiris са създали невероятно произведение на изкуството, защото и двамата работиха върху визуалната страна на албума.

От другата страна - Харесва ли ти крайния резултат или все пак има нещо, което би искал да промениш?

Christos Antoniou - Нищо не искам да променям. Няма да се хвана в този капан, защото никога няма да му се види края. Може би не сме направили нещо както трябва, но това е нормално. Хора сме все пак. Естествено че когато прослушвам новия материал, си казвам, че тук и там можеше нещо да се направи по друг начин. Това е вече без значение. Няма смисъл да го мислим, а по-добре да се фокусираме върху следващия ни албум или върху новия материал, който предстои.

От другата страна - Спомена Прометей няколко пъти, има ли нов Прометей, който отново да дари огъня на хората, за да прогледнат?

Christos Antoniou - Няма такъв! Хората са глухи и слепи. За тях няма надежда! Бъдещето на човечеството не е никак розово. Нещата може и да се оправят, но едва ли ще го доживеем това време.

От другата страна - Ако Апокалипсисът е утре, какво ще направиш днес?

Christos Antoniou - Ще създавам музика до края!

От другата страна – Игор Стравински ти е любимият композитор…

Christos Antoniou - Защото променя радикално музиката. Той е гений. Не бих се поставил до него в никакъв случай. След Стравински музиката на 20 век не е вече същата. За мен е Бог. Изучавам го и ще съм щастлив, ако постигна поне 10 процента от таланта му. От него съм научил, че винаги трябва да търсиш новото. Всеки един негов период е уникален.

От другата страна - Основното ти кредо в изкуството?

Christos Antoniou - Изкуството за мен няма граници. През цялото време правя точно това. Следвам инстинкта си с цел да съм свободен и да се водя от сърцето си. Грешка е да контролираш свободата си и да си поставяш лимити. В такъв случай изкуството, което създаваш няма да е истинско и първично. Следвай вдъхновенията си без да се ограничаваш и давай най-доброто от себе си. Бих сравнил музиката, която композирам с лудостта, пресъздадена в картините на Дали. Винаги има моменти, когато трябва да спреш. Защото произведението няма да заприлича на нищо. Ако си поставяш обаче граници, ще се превърнеш просто в една реплика. Зависи от вътрешната ти нагласа докъде искаш да стигнеш. Следвай инстинктите си.

От другата страна - Лудост ли е музиката на SEPTICFLESH?

Christos Antoniou - Има доста лудост в нея. Особено при работата на оркестъра. Там има невероятни неща. Миксът между метъла и оркестъра е най-голямото ни постижение в кариерата ни. Това прави SEPTICFLESH различни и уникални.

Приятелски връзки:
Дизайн и разработка Николай Борисов